След откритието на йонизиращата радиация, науката, както и редица други

След откритието на йонизиращата радиация, науката, както и редица други хора, насочват вниманието си напълно към разглеждането на резултатите от нея. Тялото на всеки човек реагира по относително друг метод, само че постоянно изходът е съдбовен и непосилен за обекта на проучване. В историята доста добре знаем, че Съюз на съветските социалистически републики съумява да реализира една от най-жестоките нуклеарни произшествия, последвана от Япония с тяхната Фукушима, както и още един случай от страната на изгряващото слънце, поставяйки всяка здравна нравственос под въпрос.

Въпреки неналичието на задоволително публични данни, можем да бъдем сигурни, че водещите страни на двата блока са насочили вниманието си напълно към инспекция и тестване на опциите на радиацията. И съгласно най-различни документи във времето, в което Съединени американски щати има зелена светлина да провежда опити за определяне на дълготрайния резултат от радиацията. В разнообразни интервали, американското държавно управление организира самостоятелни опити, а поръчители най-често са Министерството на защитата, Енергийната комисия и Здравната система.

Сред някои от най-зловещите проби участва зареждане с радиоактивни материали на психологично заболели деца, някои лекари предписвали радиоактивно желязо на бременни дами, излагане на бойци и пандизчии на доста по-високи дози, както и облъчване на тестисите на някои пандизчии, които в следствие довели до родилни недостатъци върху децата им. Когато обстановката почнала да излиза отвън надзор, управляващите насочили вниманието си към ексхумиране на тела, с цел да приложат същите опити – в множеството случаи липсвали разрешенията на фамилиите на опечелените, само че никой не обръщал внимание.

На 15 януари 1994 година Бил Клинтън основава Комитет за радиационни опити върху хората – неговата цел е да открие истината и да ревизира дали в действителност сходни проби са били практикувани, откакто обществото не стопира да задава въпроси и да се вълнува от тематиката. Промяната на някои закони разрешава на освобождението на почти 1.6 милиона страници от класифицирани документи, запазващи цялостната информация по отношение на провежданите закононарушения. Новите разкрития демонстрират, че през 40-те години на предишния век, Енергийната комисия е спонсорирала най-различни проби върху човешкото тяло с радиация.

Редица американски пациенти, идващи с разнообразни недоволства, постоянно са били инжектирани с разнообразни субстанции, в това число плутоний. Сред потърпевшите участва и господин Ед Кейд, който без да знае, получава 4.7 микрограма плутоний през 1945 г. Основен наблюдаващ е Харолд Ходж – прочут токсиколог с разнородни изявления в научните среди. Самият академик съумява да се снабди с доста награди и да се радва на изкючително благополучен живот, до момента в който на хоризонта не се появява Ейлин Уелсъм, която скоро по-късно написа и книгата „ Плутониевите картони “. Според думите на Ходж, множеството детайли били прекарвани скрито в коридорите на болничното заведение, с цел да не бъдат видяни от медицинския личен състав.

Журналистката ще завоюва премия Пулицър за разкритията си, а американският народ ще се приготви за протест, който до този миг не е виждан в страната. Най-накрая Съединени американски щати ще заплати сумата от почти 400 000 $ на семейство. Но ето какво можем да открием във въпросното издание. През 1945 година с подготовката за финалната част по осъществяването на плана „ Манхатън “, учените доста добре знаят, че радиацията е рискова за човек, само че не знаят до какви равнища.

Снимка: By Unknown author – http://imglib.lbl.gov/cgi-bin/ImgLib/displaytag/BERKELEY-LAB/SEABORG-ARCHIVE/tags/97401413?both, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24855862

Джоузеф Хамилтън, участник във въпросните опити, по-късно се отхвърля и отбелязва, че провеждането им ще влезе в несъгласия с науката и медицината.

Следователно стартира правенето на опити, по образеца на добре известния план MK ULTRA, множеството пациенти са най-вече небогати и беззащитни хора, които не биха могли да приказват или да се защитят и техните показания в никакъв случай не биха могли да се вземат поради. За интервала от 1945-1947 година са извършени операции на 18 души, които имали достойнството да бъдат инженткирани от лекарите на същия план. Именно тук Ед получава своята първа инжекция и се счита за първият пациент.

Той живее до 1953 година и умира на 63-годишна възраст. Преди това обаче ще посети ортодонт няколко пъти, с цел да извадят повече от 15 зъба, както и да изтеглят костен мозък от тялото му. Причината е, че лекарите желали да схванат по какъв начин тъкмо радиоактивният детайл се движи в човешкия организъм. Малко след разкриването на всички зловредни практики, в края на 90-те години, истината се разкрива от лекар Джонатън Морено.

Бившият консултант на президента стартира да проверявя всички архиви и получава зелена светлина да работи точно в тази посока. Неговите проучвания не включват единствено инжектирането на радиация, само че цялостната гама за проучвания към химични, биологични и радиационни оръжия. Когато работата му стартира, докторът даже не подозира доколко ще би трябвало да навлезе в някои от най-пазените държавни секрети.

Още по-смущавата история в този случай е, че Съединени американски щати не е единствената страна. Подобни опити се организират в Съюз на съветските социалистически републики, Нацистка Германия, Япония, Южна Африка и Ирак. Бактеролозите в Съединени американски щати се занимавали най-вече радиация, само че някои други специалисти работили напълно по определяне на страничните резултати от приложимост на LSD. Един обезпокоителен факт е, че когато дилемите започват, липсват всевъзможни етични правила.

Повечето учени се оправдавали, че дейностите им са в полза на страната и трябва да се проведат, само че от другатата страна ще работят с непозната материя с евентуалните закани за пациентите. По-страшното е, че даже след Втората Световна война, работата продължава да се финансира и организира.

Липсата на доброволци се усеща фрапантно и тъкмо тук всяко държавно управление, най-много американското, не може да достави задоволително опитни зайчета – в предишното е било задоволително да се употребяват военнопленници. И тъй като липсват някои по-основни правила, които да лимитират откривателите в своите диви проучвания, множеството просто почнали да ползват въпросните детайли непосредствено върху определени хора. Опитите на военния министър Чарлз Уинсън от 1953 година да сложи край е отритнат освен от другите подразделения, само че даже и от Пентагона.

Съединени американски щати употребява една доста златна карта, гласяща „ Провеждането на човешки опити за потребността на държавна сигурност “ и по този начин всичко продължава много дълго време, като можем да бъдем сигурни, че доста други проучвания най-вероятно даже не са разкрити или не са попаднали под въздействието на Клинтън.

Според Морано, по това време въпросната уговорка е съществувала, само че нищо не пречило на армията да употребява 100-ци опитни зайчета за най-различни типове оръжие и нездравословни детайли. Благодарение на добре защитаваната загадка, както и на деликатната материя, множеството учени можели да продължат своята работа свободно. В проучванията постоянно вземат участие и научни служащи, чиято обява може да акредитира проучванията им, само че високата степен на секретност съумява да скрие всичко протичащо се по време на Студената война.

Вратичката на Уинстън се крие във обстоятелството, че всеки обект може да бъде запитан дали желае да взе участие в проучването, само че на никое място не се изисква разказване на рисковете, които могат да настъпят по-късно. През 1955 година химическият департамент изпитва усложнения при създаването на биологично оръжие и най-много в областта на аерозолните микроби. Единственият метод за тестване на резултата от основаното оръжие е точно върху хора, само че това пък автоматизирано нарушава някои съществени правила. Едва тогава комисия утвърждава високата потребност от приложимост върху хора. Някои членове на екипа задават един значим въпрос:

„ Как можем да дадем статистически данни на биологични и химически сътрудници с висока успеваемост, откакто се изисква разглеждане на резултата върху хората, само че в същото време тези сътрудници се считат за рискови от здравна позиция? “.

И още веднъж употребявали положителния остарял закон на някогашния министър, с цел да измиват ръцете си и да не престават положителната работа. В края на 90-те години политиката се трансформира, а и най-вероятно множеството паценти получават задоволително съществени суми, с цел да одобряват предизвикването и да се подложат на най-различни опити, както се случва до през днешния ден и при надалеч по-леки проучвания на козметичния отрасъл.

Журналистката, която за първи път демонстрира книгата, съумява да опише историите и живота на тези хора, които за 15 години са облъчвани и тровени с най-различни субстанции в името на сигурността. Някои животи се трансформират вечно, други завършват доста по-рано, а каква е практиката по-късно, в никакъв случай няма да разберем или най-малко през идващите 50 години, когато държавният списък би трябвало да разсекретява информация.