Енергийната криза и геополитиката създават нов облик на Персийския залив
След осем седмици към 1 млн. футболни почитатели ще дойдат в Катар за международното състезание, като доста от тях ще пътуват през прилежащи градове като Дубай и Абу Даби. Те ще намерят залив в средата на енергийно благоденствие на стойност 3.5 трлн. $ с помощта на войната на Владимир Путин в Украйна. Западните политици, изправени пред рецесия на разноските за живот, още веднъж отдават респект на царството на изкопаемите горива. Олаф Шолц, канцлерът на Германия, би трябвало да го посети тази седмица; през юли президентът Джо Байдън се здрависа с пестник с Мохамед бин Салман, фактическият държател на Саудитска Арабия, страна, която президентът по-рано беше нарекъл парий поради нарушаванията на човешките права.
Кардинални промени
Последният взрив на петрола и газа се случва дружно с по-дълбоки трендове: преустрояване на световните енергийни потоци в отговор на западните наказания и изменението на климата, както и преустройството на геополитическите съюзи в Близкия изток, част от акомодацията към многополюсен свят, в който Съединени американски щати към този момент не са благонадежден поръчител за сигурност. Резултатът е нов образ на Персийския залив, който би трябвало да остане основен за десетилетия напред. Дали ще бъде източник на непоклатимост обаче, надалеч не е ясно.
Държавите от Персийския залив принадлежат към район, който претърпя две ужасни десетилетия. На фона на войни и въстания 1 млн. души са починали принудително в Близкия изток и делът му в международния Брутният вътрешен продукт е понижен от 4% през 2012 година на 3%. Съединени американски щати понижиха военното си наличие след неуспеха в Ирак и Афганистан, оставяйки старите съдружници, в това число страните от Персийския залив, да се опасяват от вакуум в сигурността, напълнен от Иран и неговите поддръжници. Трите енергийни централи в Персийския залив - Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), са автокрации, изправени пред дълготраен спад в международното търсене на изкопаеми горива, също така, че страдат от по-малкото превалявания и по-високите температури заради изменението на климата.
Реклама
Това е обезсърчаваща насочна точка, само че в играта вземат участие две нови сили. Едната са измененията в енергийните пазари. При сегашните цени шестте страни от Персийския залив - другите са Бахрейн, Кувейт и Оман, биха могли да завоюват 3.5 трлн. $ през идващите пет години. Западните наказания против Русия пренасочват метода, по който се търгува с сила по света. Докато съветският рандеман тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям снабдител на Запада.
В отговор на затегнатите енергийни пазари Саудитска Арабия и ОАЕ усилват финансовите вложения в петрола с дълготрайната цел да останат последните в промишлеността, наслаждаващи се на най-ниските разноски и минимум замърсяващия рандеман. Заедно те се стремят да усилят производството от 13 млн. барела дневно предходната година до 16 млн. дневно в средносрочен проект. Техният пазарен дял ще нарасне, защото държавните управления по света се стремят на да понижат нездравословните излъчвания и международното търсене на нефт спада. Докато Катар уголемява своя план North Field през идващите няколко години, той ще стане за втечнения природен газ (ВПГ) това, което е Тайван за модерните полупроводници: неговата годишна целева продукция е еквивалентна на 33% от целия търгуван в международен мащаб полутечен природен газ през 2021 година От неговата позиция времето, на фона на световната газова рецесия, не може да бъде по-добро.
Ново систематизиране на силите в района
Дори до момента в който силата обогатява Персийския залив - и прибавя към тежкото задължение на стабилизирането на международния климат - втората настояща мощ е новото нареждане на силите в Близкия изток. През последното десетилетие Иран сътвори сфера на въздействие в северен пояс, включващ Ирак, Ливан и Сирия. Реакция на това деяние е в разгара си, като множеството страни от Персийския залив, Египет, Израел и други се сближават. Това е отразено в споразуменията " Авраам ", подписани от Израел и две арабски страни през 2020 година, които спомагат за нормализиране на връзките в района.
Докато съветският рандеман тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям снабдител на Запада. Реклама
Този зараждащ се блок е частично за създаването на обща отбрана против ирански дронове и ракети, евентуално употребявайки израелска технология. Но също по този начин е залог, че търговията може да направи тези страни по-богати в район със слаби трансгранични връзки. Израелците към този момент са създали над половин милион пътувания до ОАЕ, до момента в който страните от Персийския залив са вложили 22 милиарда $ в Египет тази година. Саудитска Арабия и Йордания може един ден да се причислят към споразуменията " Авраам ", изключително в случай че Израел включва палестинците, създавайки прилежаща комерсиална зона. Този блок също ще се надява да усили връзките си с останалия свят. През февруари ОАЕ подписаха комерсиално съглашение с Индия. Тъй като Лондон и Хонконг изостават като финансови центрове, Дубай се стреми да се трансформира в последния търговски пункт в света, където можете да вършиме бизнес с всеки.
Очевидно умозаключение е, че заливът евентуално ще остане толкоз значим в международните каузи през идващите десетилетия, колкото беше през ХХ век, макар очакванията на някои американски стратези, че смисъла му ще избледнее. При петрола и газа неговият дял от вноса на Европа може да нарасне от под 10% през днешния ден до над 20%. Икономическата тежест на страните от Персийския залив в Близкия изток е най-висока от 1981 година насам при 60% от районния Брутният вътрешен продукт и ще нараства още. По отношение на финансите аварийните и държавните активи на Персийския залив от 3 трлн. $ ще набъбнат, което ще докара до повече вложения в чужбина, като да вземем за пример идния дял на Катар в общественото предложение на Porsche през тази седмица. В дипломацията се чака да покаже мускули повече оттатък непосредствения си район: ОАЕ към този момент е мощ в Африканския рог.
Стабилността остава под въпрос
И въпреки всичко единственото нещо, което новата епоха може да не донесе, е непоклатимост, тъй като самите сили зад тези благоприятни условия също основават неустойчивост. Търсенето на съглашение за сигурност, което разчита по-малко на Америка, може да има противоположен резултат. Агресията на Иран може да докара до районна конкуренция във въоръжаването, подхранвана от енергийни ренти (печалбата от продажбата на енергийни суровини), тъкмо както петролният взрив през 70-те години докара до детонация на военните разноски. Ако Иран се снабди с нуклеарно оръжие, страни като Саудитска Арабия и Турция може да изискат лична нуклеарна бомба. Последната глава от ерата на изкопаемите горива към момента може да притегли Китай и Индия по-дълбоко в района.
Най-големият евентуален източник на неустойчивост обаче е вкъщи. В момента страните от Персийския залив се пробват да следват умопомрачителна икономическа траектория. Те възнамеряват да разширят производството на изкопаеми горива за към 20 години и да го понижат след 2045 година Възможно е да забележим по какъв начин това ще работи на доктрина: големите енергийни ренти ще би трябвало бързо да бъдат реинвестирани във високотехнологична стопанска система, основана на възобновими енергийни системи за зареждане, водород и обезсоляване, която има задоволително динамичност, с цел да сътвори милиони работни места за голям брой младежи. На процедура задачата е монументална. Дори и да проработи, ще сложи задачите за климата на Парижкото съглашение надалеч отвън обсега.
Кардинални промени
Последният взрив на петрола и газа се случва дружно с по-дълбоки трендове: преустрояване на световните енергийни потоци в отговор на западните наказания и изменението на климата, както и преустройството на геополитическите съюзи в Близкия изток, част от акомодацията към многополюсен свят, в който Съединени американски щати към този момент не са благонадежден поръчител за сигурност. Резултатът е нов образ на Персийския залив, който би трябвало да остане основен за десетилетия напред. Дали ще бъде източник на непоклатимост обаче, надалеч не е ясно.
Държавите от Персийския залив принадлежат към район, който претърпя две ужасни десетилетия. На фона на войни и въстания 1 млн. души са починали принудително в Близкия изток и делът му в международния Брутният вътрешен продукт е понижен от 4% през 2012 година на 3%. Съединени американски щати понижиха военното си наличие след неуспеха в Ирак и Афганистан, оставяйки старите съдружници, в това число страните от Персийския залив, да се опасяват от вакуум в сигурността, напълнен от Иран и неговите поддръжници. Трите енергийни централи в Персийския залив - Катар, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ), са автокрации, изправени пред дълготраен спад в международното търсене на изкопаеми горива, също така, че страдат от по-малкото превалявания и по-високите температури заради изменението на климата.
Реклама
Това е обезсърчаваща насочна точка, само че в играта вземат участие две нови сили. Едната са измененията в енергийните пазари. При сегашните цени шестте страни от Персийския залив - другите са Бахрейн, Кувейт и Оман, биха могли да завоюват 3.5 трлн. $ през идващите пет години. Западните наказания против Русия пренасочват метода, по който се търгува с сила по света. Докато съветският рандеман тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям снабдител на Запада.
В отговор на затегнатите енергийни пазари Саудитска Арабия и ОАЕ усилват финансовите вложения в петрола с дълготрайната цел да останат последните в промишлеността, наслаждаващи се на най-ниските разноски и минимум замърсяващия рандеман. Заедно те се стремят да усилят производството от 13 млн. барела дневно предходната година до 16 млн. дневно в средносрочен проект. Техният пазарен дял ще нарасне, защото държавните управления по света се стремят на да понижат нездравословните излъчвания и международното търсене на нефт спада. Докато Катар уголемява своя план North Field през идващите няколко години, той ще стане за втечнения природен газ (ВПГ) това, което е Тайван за модерните полупроводници: неговата годишна целева продукция е еквивалентна на 33% от целия търгуван в международен мащаб полутечен природен газ през 2021 година От неговата позиция времето, на фона на световната газова рецесия, не може да бъде по-добро.
Ново систематизиране на силите в района
Дори до момента в който силата обогатява Персийския залив - и прибавя към тежкото задължение на стабилизирането на международния климат - втората настояща мощ е новото нареждане на силите в Близкия изток. През последното десетилетие Иран сътвори сфера на въздействие в северен пояс, включващ Ирак, Ливан и Сирия. Реакция на това деяние е в разгара си, като множеството страни от Персийския залив, Египет, Израел и други се сближават. Това е отразено в споразуменията " Авраам ", подписани от Израел и две арабски страни през 2020 година, които спомагат за нормализиране на връзките в района.
Докато съветският рандеман тече на изток, Персийският залив ще стане по-голям снабдител на Запада. Реклама
Този зараждащ се блок е частично за създаването на обща отбрана против ирански дронове и ракети, евентуално употребявайки израелска технология. Но също по този начин е залог, че търговията може да направи тези страни по-богати в район със слаби трансгранични връзки. Израелците към този момент са създали над половин милион пътувания до ОАЕ, до момента в който страните от Персийския залив са вложили 22 милиарда $ в Египет тази година. Саудитска Арабия и Йордания може един ден да се причислят към споразуменията " Авраам ", изключително в случай че Израел включва палестинците, създавайки прилежаща комерсиална зона. Този блок също ще се надява да усили връзките си с останалия свят. През февруари ОАЕ подписаха комерсиално съглашение с Индия. Тъй като Лондон и Хонконг изостават като финансови центрове, Дубай се стреми да се трансформира в последния търговски пункт в света, където можете да вършиме бизнес с всеки.
Очевидно умозаключение е, че заливът евентуално ще остане толкоз значим в международните каузи през идващите десетилетия, колкото беше през ХХ век, макар очакванията на някои американски стратези, че смисъла му ще избледнее. При петрола и газа неговият дял от вноса на Европа може да нарасне от под 10% през днешния ден до над 20%. Икономическата тежест на страните от Персийския залив в Близкия изток е най-висока от 1981 година насам при 60% от районния Брутният вътрешен продукт и ще нараства още. По отношение на финансите аварийните и държавните активи на Персийския залив от 3 трлн. $ ще набъбнат, което ще докара до повече вложения в чужбина, като да вземем за пример идния дял на Катар в общественото предложение на Porsche през тази седмица. В дипломацията се чака да покаже мускули повече оттатък непосредствения си район: ОАЕ към този момент е мощ в Африканския рог.
Стабилността остава под въпрос
И въпреки всичко единственото нещо, което новата епоха може да не донесе, е непоклатимост, тъй като самите сили зад тези благоприятни условия също основават неустойчивост. Търсенето на съглашение за сигурност, което разчита по-малко на Америка, може да има противоположен резултат. Агресията на Иран може да докара до районна конкуренция във въоръжаването, подхранвана от енергийни ренти (печалбата от продажбата на енергийни суровини), тъкмо както петролният взрив през 70-те години докара до детонация на военните разноски. Ако Иран се снабди с нуклеарно оръжие, страни като Саудитска Арабия и Турция може да изискат лична нуклеарна бомба. Последната глава от ерата на изкопаемите горива към момента може да притегли Китай и Индия по-дълбоко в района.
Най-големият евентуален източник на неустойчивост обаче е вкъщи. В момента страните от Персийския залив се пробват да следват умопомрачителна икономическа траектория. Те възнамеряват да разширят производството на изкопаеми горива за към 20 години и да го понижат след 2045 година Възможно е да забележим по какъв начин това ще работи на доктрина: големите енергийни ренти ще би трябвало бързо да бъдат реинвестирани във високотехнологична стопанска система, основана на възобновими енергийни системи за зареждане, водород и обезсоляване, която има задоволително динамичност, с цел да сътвори милиони работни места за голям брой младежи. На процедура задачата е монументална. Дори и да проработи, ще сложи задачите за климата на Парижкото съглашение надалеч отвън обсега.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ