Дневникът на Боян Петров: Микрооазиси сред ледовете
След няколко дни отмора в базовия лагер под Гашербурм II алпинистът Боян Петров е почнал да прави парапети над Лагер 1 по спогодба с членовете на други експедиции, които също ще нападат върха тази година. Спътникът му Слави Несторов очевидно различен път ще се върне за офанзива на този връх. Това е втори опит за Петров да изкачи пакистанския осемхилядник откакто през 2009 година му се наложи да се върне 40 м под върха.
Ето третата част от дневника му. Първата и втората можете да четете тук и тук.
Преседяхме в базовия лагер тъкмо четири дни. Достатъчно време, с цел да си починеш и възстановиш тегло и душeвност. Всяка нощ валеше сняг, само че денем огромна част от насъбраното се стопяваше. В един от дните, двойка хеликоптери доставиха храна и екипировка на военния лагер, който обслужва най-високия непрекъснат боен пост на границата Пакистан-Индия на височина към 6500 м.
© Боян Петров
Най-бързата доставка на храна и хора за военния лагер става с хеликоптери.
Със Слави се разхождахме на разузнаване в другите лагери, преглеждахме оборудването и обсъждахме тактиката на всеки от тимовете. В един от дните направихме обща среща на всички експедиции в региона. Двамата със Слави поехме уговорката да изнесем 15 кг въжета и фирнови клинове до Лагер 1 и да фиксираме най-малко 300 метра парапети към Лагер 2.
За многообразие си организирахме и проучвателен преход до Черните скали. Отстоят на към час от базовия лагер и по тях открихме доста микрооазиси от мъхове и няколко типа цветни растения. Веднъж в денонощието ревизирах фотокапаните, които инсталирахме към палатките ни. Успяхме да запечатим наличието на 4 типа птици, само че най ни зарадва любопитната лисица Валка, която даже среднощните снегове не я спираха да тършува за храна към лагера ни.
© Боян Петров
До края на месеца в този микрооазис от мъхове ще поникнат няколко типа цветя.
© Боян Петров
Жълтоклюните алпийски гарги са най-многобройните птици в базовите лагери под всички осемхилядници.
© Боян Петров
И лисицата Валка не можа да избяга от " зоркото " око на фотокапана.
Потеглихме нагоре в ранната заран на 1 юли. Бяхме доста натоварени с въжета и прехода до Лагер 1 ни лиши към 12 часа. Пристигнахме пребити, само че удовлетворени, че изнесохме всичко належащо за работата ни през идващия ден. Починахме и спахме добре, макар че на открито температурите паднаха под -15 С. На другия ден Слави не се усещаше задоволително добре и се разбрахме аз да отида и конкретизирам колкото мога въжета. Нарамих тежката раница и след час бях на изходна позиция.
© Боян Петров
За да си в действителност в сигурност, придвижването по ледника би трябвало да става постоянно с въже.
Първият по-труден сектор фиксирах с едно 100 метрово, шестмилиметрово полско въже. В идващите 100 метра направих дълбока пъртина без да я осигуря с парапет. Най-трудният и стръмен сектор (т.нар. Banana Ridge) с надолнище сред 50 и 70 градуса фиксирах с 200 метра корейско въже. Изкатерих го деликатно и с доста боязън, тъй като паданията и от двете страни свършваха 400 метра по-ниско. По средата на острия борд забих два фирнови клина, само че и двата след това се оказа, че не са задоволително постоянни и при размекване на снега елементарно излизаха.
В краищата на въжето обаче, съумях да завия две постоянни ледени дула, които ми дадоха убеденост, че ще се спусна на рапел без да полетя към пропастите. Успях да стигна на към 300 метра от Лагер 2 (6500 м), сериозното беше преминато, само че ми свърши въжето и се наложи да се върна. В лагера Слави ме посрещна с топла течност, а останалите ме поздравиха за маркирания по маршрута прогрес.
© Боян Петров
Двамата със Слави под върховата пирамида на Гашербрум II.
На другия ден взехме решение да продължим с дейната адаптация и със Слави направихме едно бързо излизане до основата на Banana Ridge. Този ден, макар поръчките, никой не можа да фиксира даже и метър над вчерашната ми най-висока точка. И въпреки всичко беше изнесено още въже и фирнови клинове. И през трите дни към нас нямаше ясно изразени зони с ниско налягане, което локално се показваше с динамично време изменящо се от искрящо слънце, през чести мъгли, огромни облаци и снеговалежи.
На четвъртия ден взехме решение да слезем за отмора и оставихме на младия украински тим да приключи екипирането с въжета до Лагер 2. Нагоре компликациите очевидно намаляваха и мощно се надявах да няма потребност от непрекъснати въжета.
© Боян Петров
Ако някой мисли, че апартаментът му е стеснен да пристигна да види по какъв начин шестима украинци спят в палатка за четирима ;)
Прибирането ни мина без проблеми, тъй като ледникът беше отлично заледен в ранните часове на деня. В базовия лагер Слави направи една вкусна шопска салата, която беше високо оценена от готвача ни от племето балти Махмут.
© Боян Петров
За да направиш шопска салата в базов лагер под който и да е 8000+ връх, се желае огромна далновидност по какъв начин да предпазиш доматите от заледяване ;-)
На другия ден откакто слязохме стана ясно, че Слави би трябвало незабавно да замине за значима бизнес среща в Атина. За следващ път се убедих, че колкото си по-нагоре в някой бизнес, толкоз по-зависим и неосъществим да катериш високи върхове ставаш. Освен подготовка и рафинирана техника, височинният алпинизъм сигурно желае цялостна отдаденост, задоволително време разполагаем и калена душeвност да чакаш. Без тези условия експедициите са единствено трупане на опит и липса от вкъщи.
Събудихме се с нови 20 см влажен сняг и нова порция слизащи от горните лагери. Предстоят ми няколко дни отмора, след което с неспокойствие чакам идващия прозорец. Планирам още по-високо излизане по височинните лагери и деликатно разузнаване на изискванията по маршрута. Атаката следва занапред, само че не сме на стадион и към този момент няма точна дата и час за начало ;-)
© Боян Петров
Сателитните телефони Thuraya работят на всички места и са скъпи да чуеш сателитната прогноза и вести от околните си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (112)
Ето третата част от дневника му. Първата и втората можете да четете тук и тук.
Преседяхме в базовия лагер тъкмо четири дни. Достатъчно време, с цел да си починеш и възстановиш тегло и душeвност. Всяка нощ валеше сняг, само че денем огромна част от насъбраното се стопяваше. В един от дните, двойка хеликоптери доставиха храна и екипировка на военния лагер, който обслужва най-високия непрекъснат боен пост на границата Пакистан-Индия на височина към 6500 м.
© Боян Петров
Най-бързата доставка на храна и хора за военния лагер става с хеликоптери.
Със Слави се разхождахме на разузнаване в другите лагери, преглеждахме оборудването и обсъждахме тактиката на всеки от тимовете. В един от дните направихме обща среща на всички експедиции в региона. Двамата със Слави поехме уговорката да изнесем 15 кг въжета и фирнови клинове до Лагер 1 и да фиксираме най-малко 300 метра парапети към Лагер 2.
За многообразие си организирахме и проучвателен преход до Черните скали. Отстоят на към час от базовия лагер и по тях открихме доста микрооазиси от мъхове и няколко типа цветни растения. Веднъж в денонощието ревизирах фотокапаните, които инсталирахме към палатките ни. Успяхме да запечатим наличието на 4 типа птици, само че най ни зарадва любопитната лисица Валка, която даже среднощните снегове не я спираха да тършува за храна към лагера ни.
© Боян Петров
До края на месеца в този микрооазис от мъхове ще поникнат няколко типа цветя.
© Боян Петров
Жълтоклюните алпийски гарги са най-многобройните птици в базовите лагери под всички осемхилядници.
© Боян Петров
И лисицата Валка не можа да избяга от " зоркото " око на фотокапана.
Потеглихме нагоре в ранната заран на 1 юли. Бяхме доста натоварени с въжета и прехода до Лагер 1 ни лиши към 12 часа. Пристигнахме пребити, само че удовлетворени, че изнесохме всичко належащо за работата ни през идващия ден. Починахме и спахме добре, макар че на открито температурите паднаха под -15 С. На другия ден Слави не се усещаше задоволително добре и се разбрахме аз да отида и конкретизирам колкото мога въжета. Нарамих тежката раница и след час бях на изходна позиция.
© Боян Петров
За да си в действителност в сигурност, придвижването по ледника би трябвало да става постоянно с въже.
Първият по-труден сектор фиксирах с едно 100 метрово, шестмилиметрово полско въже. В идващите 100 метра направих дълбока пъртина без да я осигуря с парапет. Най-трудният и стръмен сектор (т.нар. Banana Ridge) с надолнище сред 50 и 70 градуса фиксирах с 200 метра корейско въже. Изкатерих го деликатно и с доста боязън, тъй като паданията и от двете страни свършваха 400 метра по-ниско. По средата на острия борд забих два фирнови клина, само че и двата след това се оказа, че не са задоволително постоянни и при размекване на снега елементарно излизаха.
В краищата на въжето обаче, съумях да завия две постоянни ледени дула, които ми дадоха убеденост, че ще се спусна на рапел без да полетя към пропастите. Успях да стигна на към 300 метра от Лагер 2 (6500 м), сериозното беше преминато, само че ми свърши въжето и се наложи да се върна. В лагера Слави ме посрещна с топла течност, а останалите ме поздравиха за маркирания по маршрута прогрес.
© Боян Петров
Двамата със Слави под върховата пирамида на Гашербрум II.
На другия ден взехме решение да продължим с дейната адаптация и със Слави направихме едно бързо излизане до основата на Banana Ridge. Този ден, макар поръчките, никой не можа да фиксира даже и метър над вчерашната ми най-висока точка. И въпреки всичко беше изнесено още въже и фирнови клинове. И през трите дни към нас нямаше ясно изразени зони с ниско налягане, което локално се показваше с динамично време изменящо се от искрящо слънце, през чести мъгли, огромни облаци и снеговалежи.
На четвъртия ден взехме решение да слезем за отмора и оставихме на младия украински тим да приключи екипирането с въжета до Лагер 2. Нагоре компликациите очевидно намаляваха и мощно се надявах да няма потребност от непрекъснати въжета.
© Боян Петров
Ако някой мисли, че апартаментът му е стеснен да пристигна да види по какъв начин шестима украинци спят в палатка за четирима ;)
Прибирането ни мина без проблеми, тъй като ледникът беше отлично заледен в ранните часове на деня. В базовия лагер Слави направи една вкусна шопска салата, която беше високо оценена от готвача ни от племето балти Махмут.
© Боян Петров
За да направиш шопска салата в базов лагер под който и да е 8000+ връх, се желае огромна далновидност по какъв начин да предпазиш доматите от заледяване ;-)
На другия ден откакто слязохме стана ясно, че Слави би трябвало незабавно да замине за значима бизнес среща в Атина. За следващ път се убедих, че колкото си по-нагоре в някой бизнес, толкоз по-зависим и неосъществим да катериш високи върхове ставаш. Освен подготовка и рафинирана техника, височинният алпинизъм сигурно желае цялостна отдаденост, задоволително време разполагаем и калена душeвност да чакаш. Без тези условия експедициите са единствено трупане на опит и липса от вкъщи.
Събудихме се с нови 20 см влажен сняг и нова порция слизащи от горните лагери. Предстоят ми няколко дни отмора, след което с неспокойствие чакам идващия прозорец. Планирам още по-високо излизане по височинните лагери и деликатно разузнаване на изискванията по маршрута. Атаката следва занапред, само че не сме на стадион и към този момент няма точна дата и час за начало ;-)
© Боян Петров
Сателитните телефони Thuraya работят на всички места и са скъпи да чуеш сателитната прогноза и вести от околните си.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (112)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ