След насилствената смяна на властта на 9 септември 1944 г.

След насилствената промяна на властта на 9 септември 1944 година стартира развой на физическо заличаване на елита на Царство България и на изтриване на историческата памет за него под формата на заличаване на редица монументи.

„ Мероприятията на националната власт “ по пречистване на страната от загатна за „ нежеланото минало “ са ориентирани главно против паметници, свързани с войните за национално обединяване, само че също по този начин засягат и общопризнати национални герои, какъвто е случат с паметника на Христо Ботев във Враца, погубен, тъй като не се харесва на тогавашния комунистически водач Вълко Червенков. Сред засегнатите са и доста манастири и църкви, някои от които са изцяло унищожени, а други се преобразувани и натоварени с нови функционалности, които да обслужват „ националната власт “.

Повечето от паметниците, които са разрушени, са извънредно красиви и са дело на огромни български статуи. Те са сменени последователно от новите „ монументи “ на партизани, ятаци и други герои, някои даже с богато престъпно минало, нямащо нищо общо с комунизма, които на 9 септември слизат от гори и паланки, с цел да ръководят България през идващите десетилетия. Не инцидентно слагаме монументи в кавички, тъй като доста от тях, само че изрично не всички, нямат тази естетическа хубост, която носят същинските монументи, които заменят.

Сред най-известните паметници, които са унищожени, са мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София, паметникът на Христо Ботев във Враца, паметникът на незнайния македонски въстаник в Благоевград и доста, доста други... Към днешна дата няма лист и обща численост на унищожените монументи. С всяка минала година подобен лист става все по-трудно да се изготви, тъй като споменът за тях избледнява, а поколенията, които имат някакъв спомен, към този момент физически са си отишли.

Може би най-известен за всички е мемориалът на Първи пехотен софийски и Шести пехотен търновски полк в София. Неговото разрушение стартира през 1944 година, когато е отстранен лъвът, държащ картата на Санстефанска България в нейните етнически граници, и приключва през 1979 година, когато са заличени стелите с имената на 3000 български герои, починали в трите войни – Балканска, Междусъюзническа и Първа международна. Днес е възобновен единствено лъвът.

Изключително хубав е паметникът на Христо Ботев във Враца, само че друг, който познаваме през днешния ден. Първият е направен по план на австриеца Густав Еберлайн, който по това време е един от най-известните статуи в Европа. Автор е на статуята на Гьоте в Рим. Паметникът на Ботев е открит през 1890 година, само че при комунистите има тъжната орис да бъде видян от вожда Вълко Червенков, който подрежда неговото разглобяване, тъй като бил „ капиталистически “. След това статуята на огромния български стихотворец и бунтовник обикаля разнообразни хранилища.

Паметникът на Незнайния македонски въстаник в Горна Джумая е повдигнат през 1933 година, съборен е през 1947 година Самият паметник, от който не е останал даже един камък, съставлява фигура на въстаник с пушка, чийто приклад опира в краката му. На него е изписана годината на основаване на ВМОРО 1893 година Дълго време се е смятало, че четникът е Тодор Александров. Паметникът се е намирал на днешния площад „ Македония “, на мястото на днешната градинка пред ДНА, вдясно от читалището.

Това са единствено една доста, доста дребна част от унищоженото от комунистическия режим. Тук бихме добавили и гроба на Цар Борис III, който е изместен от Рилския манастир в двореца „ Врана “ и по-късно взривен, както и заличавания герб над централния вход на царския замък, днешната Национална художествена изложба и Национален етнографски музей. Грозното пространство, образувало се там, е още едно доказателство за неналичието наизуст.

След 10 ноември 1989 година, когато стартира дългият преход към народна власт и пазарна стопанска система, бяха отстранени доста знаци на комунистическия режим – петолъчката, паметникът на Ленин, мавзолеят, в този момент Паметникът на руската войска. Съдбата на тези знаци, обаче, е ясна - множеството от тях се намират или ще бъдат изложени в особено основания Музей на социалистическото изкуство, без мумията на Георги Димитров, която беше заровена в Централните софийски гробища. Т.е. методът е доста по-различен от този, които е прибавен принудително след 9 септември. Сега всеки искащ може да отиде там и да види знаците, основани от един много спорен режим, който мнозина дефинират като незаконен. /БГНЕС

---------

Материалът е квалифициран от екип на Агенция БГНЕС.