След много месеци на забавяне, причинени от скъпата и осъдителна инвазия на страната в Украйна, руската мисия Луна-25 най-накрая тръгна този месец, за да върне страната в повърхността на Луната за първи път от 47 години. Космическата програма на страната, Рокосмос, вече до голяма степен е откъсната от международната космическа общност поради войнствеността на Русия, принуждавайки я да проправя свой собствен път.
Но това не беше писано да бъде. Луна-25 се блъсна в лунната повърхност през уикенда, според кратка актуализация на Роскосмос, публикувана в Telegram - и това е катастрофа за доверието в борещата се космическа програма на страната, тъй като съвременна Русия не успява да последва успехите на СССР.
Според „предварителен анализ“ на Rocosmos, корабът „превключи на извънпроектна орбита“ точно преди да се разбие.
„По време на операцията възникна извънредна ситуация възникна на борда на автоматичната станция, която не позволи извършването на маневрата с зададените параметри“, пишат от държавната корпорация, преведени от Google. „Управленският екип в момента анализира ситуацията.“
Скончанието на Луна-25 не можеше да дойде в по-лош момент за космическата агенция. Тъй като дните на Международната космическа станция вече са преброени, присъствието на страната в космоса може скоро да бъде подкопано.
Неотдавнашните нашумели провали дори поставиха под въпрос надеждността на руския космически износ номер едно, космическата капсула Союз — особено с нахлуването на SpaceX със своята капсула Dragon за многократна употреба, давайки на САЩ и голяма част от западния свят доставчик, който значително да намали тяхната зависимост от Русия за достъп до орбита.
И ситуацията само се влоши през последните няколко години. Инвазията на Русия в Украйна оказа значителен натиск върху космическата програма на страната, като бившият шеф на Роскосмос Дмитрий Рогозин разпали пламъците, като отправи необмислени заплахи, директно насочени към САЩ (добавяйки към общата аура на лудост, Рогозин впоследствие беше изпратен в Украйна, където според съобщенията е бил ранен от обстрел).
Роскосмос дори стигна дотам, че използва присъствието си на МКС, за да разпространява антиукраинска пропаганда, трик, който беше посрещнат с възмущение от НАСА.
Това е злощастната кулминация на десетилетия на до голяма степен мирно сътрудничество между САЩ и Русия на борда на стареещия орбитален аванпост, връзка, която трябва да се промени, след като станцията бъде изведена от експлоатация чрез де-орбита чрез контролирани тласкащи пожари в края на това десетилетие.
Дори преди последното й нахлуване, действията на Русия в космоса повдигнаха много вежди сред нейните сътрудници.
Изстрелването на противосателитна ракета през 2020 г. например накара несъществуващ руски комуникационен сателит да се разпадне на хиляди парчета, които биха могли да „застрашат комерсиалните сателити и безвъзвратно да замърсят космическата област“, според изявление на командващия Космическото командване на САЩ Джеймс Дикинсън.
„Русия превърна космоса във военна област, като тества базирани в космоса и наземни оръжия, предназначени за насочване и унищожаване на сателити“, каза Дикинсън. „Този факт е в противоречие с публичните твърдения на Москва, че Русия се стреми да предотврати конфликт в космоса.“
През 2023 г. съдбата на Роскосмос не изглежда много по-добра. С напрегнат бюджет, силно намалено търсене на нейната капсула Союз, явни технически проблеми — МКС буквално излезе извън контрол поради неочаквано задействане на руски тласкачи повече от един път — и отмени международно изследване на космоса сътрудничество, болната агенция отчаяно търси нови източници на приходи.
Междувременно противниците на Русия направиха значителни стъпки към връщането на астронавтите на Луната, като НАСА успешно завърши прелитане с космическия си кораб Orion, установявайки сцената за първия опит за кацане с екипаж след Аполо 17 през 1972 г.
Китай също така успешно изпрати три спускаеми апарата, включително два марсохода, на лунната повърхност, превръщайки се в едва третата държава, която плавно кацна на Луната десет преди години, след Съединените щати и Съветския съюз.
Докато Русия и Китай обявиха съвместни планове за създаване на изследователска станция близо до лунния южен полюс на Луната през 2030 г., никой не може да гадае дали тези планове ще приключат нагоре панорамиране. Като се има предвид драматичният възход на неговата космическа програма, Китай със сигурност има политически и финансови причини да започне мисията без Русия.
Има много признаци, че отношенията между двете нации вече са обтегнати, поради неловко припокриващи се планове за изследване на южния полюс до Китай, активно търсещ нови международни сътрудници.
Накратко, прекратяването на мисията Луна-25 — която трябваше да последва мисията Луна-24 на Съветския съюз през 1976 г. третата успешна мисия на СССР за връщане на образци — е последното нещо, от което космическата програма на Русия се нуждае в момента.
Повече от три десетилетия след разпадането на СССР, Русия се присъединява към нарастващ брой държави, които са стартирали мисии за кацане на Луната, които безцеремонно кацнали аварийно, включително Израел, Индия и Япония.
Това също е в ярък контраст с възвишените заявени цели на страната, от 3D отпечатани бази на Луната до футуристични обсерватории, предназначени да следят за опасни астероиди .
Разбира се, Русия не просто се отказва и мисиите Луна-26 и Луна-27 вече са в процес на работа. Но както се посочва, никой наистина не знае кога наистина ще бъдат изстреляни, предвид значителните закъснения на Луна-25.
В по-дългосрочен план, дали страната все още има шанс да съживи болната си космическа програма и да я върне за нейната слава от епохата на бившия Съветски съюз е само предположение.
Но космическата надпревара вече е в ход — и Русия вече изостава много.
Още за Луна-25 : Русия изпраща обратно снимки от пътуване до Луната
Вижте коментарите
