Реформа на авторките права: Онлайн платформите да плащат за линковете
След месеци на договаряния и комплицирани взаимни отстъпки, правната комисия в Европейския парламент утвърди в сряда промяната на авторските права в цифровата епоха. Новото е, че издателите на печатни и онлайн медии получават права сродни на авторските. По този метод фирмите, които имат предпочитание да печелят от разпространяване на авторско наличие, би трябвало да търсят позволение и лиценз от издателите, с цел да вършат това, до момента в който самостоятелните интернет консуматори ще могат свободно да споделят линкове, както и до момента.
Директивата по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар бе препоръчана за пръв път от Европейската комисия през 2016 година с претекста, че създателите, създателите и публицистите би трябвало да получават заслужено възнаграждение за своята работа.
Някои от текстовете се трансфораха в обект на яростен конфликт измежду евродепутатите. Най-яростният съперник на двата основни текста е Юлия Реда от групата на Зелените/Европейски свободен алианс (която в действителност е член на Пиратската партия в Германия). Тя се закани да оспорва вота на комисията, защото признатите текстове ще " унищожат интернет ".
Критиците настояват, че новите правила ще задушат свободата на изложение като лимитират опцията на интернет потребителите да споделят наличие. Според някои евродепутати ще бъдат наранени даже така наречен мемета, като потребителите ще са длъжни да дават позволение на останалите да употребяват техните мемета.
Ето за какво мнозина считат, че с гласуването в основната комисия борбата за авторските права е извоювана, само че войната едвам в този момент стартира.
Едно от най-спорните предложение бе член 13, който изисква от огромните платформи като Гугъл и Microsoft да конфигурират филтри. Този текст бе признат от комисията с 15 гласа " за " и 10 " срещу ".
Макар и с нежно болшинство, комисията даде мандат за започване на договаряния с Европейския съвет и Европейска комисия по директивата, чиято орис в последна сметка ще бъде решена от водачите на Европейски Съюз. Мандатът за тези договаряния може да бъде подложен на гласоподаване в пленарна зала при започване на месец юли, в случай че съумеят да се съберат 76 подписа на депутати, които желаят решението на правната комисия да бъде преразгледано.
Този избор бележи първата стъпка от парламентарната процедура за приемане на закони за авторските права, които дават отговор на провокациите в епохата на интернет, разяснява ръководителят на комисията Аксел Вос (ЕНП). Той напомни, че последните закони в региона на авторските права в осведомителното общество са отпреди 17 години, а през днешния ден интернет е фундаментално друг от това, което е бил през 2001 година
През последното десетилетие обичайният модел на печатните медии претърпя сериозен удар, като огромна част от хартиените издания понижиха размера си или даже затвориха поради спадащи тиражи и рекламни доходи. Повечето вестници и списания разчитат на онлайн изданията си, които обаче са извънредно подвластни за разпространяването си от софтуерните колоси Гугъл, Фейсбук и прочие Бизнес моделът на огромните платформи е да популяризират това наличие гратис за потребителите, печелейки от реклама. В последните години стана по този начин, че лъвският дял от цифровата реклама отива при софтуерните колоси, които не заплащат нищо за наличието, до момента в който рекламните доходи за издателите, които действително създават това наличие, пресъхват.
Ето за какво директивата планува интернет платформите да споделят приходите си с издателите и основателите на вести и да носят отговорност за нарушавания на авторското право в интернет.
Спорният член 11, отнасящ се за отбрана на изявленията в печатните издания при онлайн приложимост, планува интернет компании като Гугъл или Microsoft да заплащат за проявление на началните редове от публикации на печатните медии.
В същото време издателите на печатни издания получават права сродни на авторските върху журналистическите текстове в изданията им, което ще им даде по-добри благоприятни условия да договарят с интернет търсачките какво и какъв брой би трябвало да платят за наличието.
Много от текстовете, гласувани в сряда, целят да подсигуряват на създателите, изключително музикалните, както и на новинарските издания, заслужено възнаграждение за тяхната работа. Така да вземем за пример, директивата лимитира какви детайли от новинарски публикации могат да разгласяват новинарските агрегатори, без да заплащат лицензионна такса на носителите на авторски права.
Разпространителите на онлайн наличие се изисква да имат подписани лицензионни съглашения с издателите, с цел да могат да разгласяват линкове и малко изложение на материала. В противоположен случай потребителят няма да може да разгласява линк към този текст.
Доставчиците на онлайн наличие също така ще са длъжни да ревизират авансово дали материалите, които се качват на техните уеб сайтове, имат подписани лицензионни съглашения с държателите на авторските права. Така, в случай че някой консуматор желае да разгласява в обществените мрежи някакъв материал, съответната платформа ще би трябвало да ревизира дали той има лиценз.
Предложението на Европейска комисия беше единствено огромните онлайн снабдители да са длъжни да вършат такива инспекции, до момента в който гласуваният от комисията на Екологичен потенциал текст включва всички снабдители. От този режим са изключени автоматизирано платформи като Wikipedia или GitHub.
Големите интернет компании лобираха съществено в Брюксел против новите правила, които обаче се натъкват на остра опозиция от редица организации, блогъри и политици. Като цяло политиците от скандинавските страни, Англия и прочие са мощно настроени за по-либерални права в интернет, до момента в който издателите от Германия, Франция, Италия и други съумяха да убедят болшинството от представителите си в Европейския парламент да поддържат измененията.
Директивата получи мощна поддръжка от разнообразни европейски асоциации, представляващи медийни издатели и техните организации.
Директивата по отношение на авторското право в цифровия обединен пазар бе препоръчана за пръв път от Европейската комисия през 2016 година с претекста, че създателите, създателите и публицистите би трябвало да получават заслужено възнаграждение за своята работа.
Някои от текстовете се трансфораха в обект на яростен конфликт измежду евродепутатите. Най-яростният съперник на двата основни текста е Юлия Реда от групата на Зелените/Европейски свободен алианс (която в действителност е член на Пиратската партия в Германия). Тя се закани да оспорва вота на комисията, защото признатите текстове ще " унищожат интернет ".
Критиците настояват, че новите правила ще задушат свободата на изложение като лимитират опцията на интернет потребителите да споделят наличие. Според някои евродепутати ще бъдат наранени даже така наречен мемета, като потребителите ще са длъжни да дават позволение на останалите да употребяват техните мемета.
Ето за какво мнозина считат, че с гласуването в основната комисия борбата за авторските права е извоювана, само че войната едвам в този момент стартира.
Едно от най-спорните предложение бе член 13, който изисква от огромните платформи като Гугъл и Microsoft да конфигурират филтри. Този текст бе признат от комисията с 15 гласа " за " и 10 " срещу ".
Макар и с нежно болшинство, комисията даде мандат за започване на договаряния с Европейския съвет и Европейска комисия по директивата, чиято орис в последна сметка ще бъде решена от водачите на Европейски Съюз. Мандатът за тези договаряния може да бъде подложен на гласоподаване в пленарна зала при започване на месец юли, в случай че съумеят да се съберат 76 подписа на депутати, които желаят решението на правната комисия да бъде преразгледано.
Този избор бележи първата стъпка от парламентарната процедура за приемане на закони за авторските права, които дават отговор на провокациите в епохата на интернет, разяснява ръководителят на комисията Аксел Вос (ЕНП). Той напомни, че последните закони в региона на авторските права в осведомителното общество са отпреди 17 години, а през днешния ден интернет е фундаментално друг от това, което е бил през 2001 година
През последното десетилетие обичайният модел на печатните медии претърпя сериозен удар, като огромна част от хартиените издания понижиха размера си или даже затвориха поради спадащи тиражи и рекламни доходи. Повечето вестници и списания разчитат на онлайн изданията си, които обаче са извънредно подвластни за разпространяването си от софтуерните колоси Гугъл, Фейсбук и прочие Бизнес моделът на огромните платформи е да популяризират това наличие гратис за потребителите, печелейки от реклама. В последните години стана по този начин, че лъвският дял от цифровата реклама отива при софтуерните колоси, които не заплащат нищо за наличието, до момента в който рекламните доходи за издателите, които действително създават това наличие, пресъхват.
Ето за какво директивата планува интернет платформите да споделят приходите си с издателите и основателите на вести и да носят отговорност за нарушавания на авторското право в интернет.
Спорният член 11, отнасящ се за отбрана на изявленията в печатните издания при онлайн приложимост, планува интернет компании като Гугъл или Microsoft да заплащат за проявление на началните редове от публикации на печатните медии.
В същото време издателите на печатни издания получават права сродни на авторските върху журналистическите текстове в изданията им, което ще им даде по-добри благоприятни условия да договарят с интернет търсачките какво и какъв брой би трябвало да платят за наличието.
Много от текстовете, гласувани в сряда, целят да подсигуряват на създателите, изключително музикалните, както и на новинарските издания, заслужено възнаграждение за тяхната работа. Така да вземем за пример, директивата лимитира какви детайли от новинарски публикации могат да разгласяват новинарските агрегатори, без да заплащат лицензионна такса на носителите на авторски права.
Разпространителите на онлайн наличие се изисква да имат подписани лицензионни съглашения с издателите, с цел да могат да разгласяват линкове и малко изложение на материала. В противоположен случай потребителят няма да може да разгласява линк към този текст.
Доставчиците на онлайн наличие също така ще са длъжни да ревизират авансово дали материалите, които се качват на техните уеб сайтове, имат подписани лицензионни съглашения с държателите на авторските права. Така, в случай че някой консуматор желае да разгласява в обществените мрежи някакъв материал, съответната платформа ще би трябвало да ревизира дали той има лиценз.
Предложението на Европейска комисия беше единствено огромните онлайн снабдители да са длъжни да вършат такива инспекции, до момента в който гласуваният от комисията на Екологичен потенциал текст включва всички снабдители. От този режим са изключени автоматизирано платформи като Wikipedia или GitHub.
Големите интернет компании лобираха съществено в Брюксел против новите правила, които обаче се натъкват на остра опозиция от редица организации, блогъри и политици. Като цяло политиците от скандинавските страни, Англия и прочие са мощно настроени за по-либерални права в интернет, до момента в който издателите от Германия, Франция, Италия и други съумяха да убедят болшинството от представителите си в Европейския парламент да поддържат измененията.
Директивата получи мощна поддръжка от разнообразни европейски асоциации, представляващи медийни издатели и техните организации.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ