След любовта остава…
След любовта остават телефонни номера , които избледняват.
След любовта остават чаши с гравирани монограми , откраднати от по-добрите мотели.
След любовта остава една маса в кафене “Манеж ” и учуденият взор на остарелия келнер, когато ни вижда с други.
След любовта на устните остава металният усет на несполуката .
Остават адреси на стаи “от четири до шест ”.
След любовта остават изреченията : “изглеждаш отлично, по никакъв начин не си се променил/а… ” и “обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер? ”
След любовта остават тъмните улици , по които се връщахме след любовта.
След любовта остават мелодиите по радиото, които последователно излизат от мода.
Остават тайните знаци , любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че ненадейно ще влезе някой.
Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий непознат глас . Хиляда и една неистини …
След любовта остава изречението “Аз ще вляза първа в банята ” и отговор: “Няма ли дружно? ”- този път не!
След любовта остават съучастниците : пазителите на тайните, които към този момент не са никакви секрети.
След любовта остава лекото неспокойствие , когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.
След любовта улиците са празни , а градът- запустял.
След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам.
Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари по едно и също време.
Случайно направени фотоси , изгубени фиби, таксиметровите водачи, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха.
След любовта остава наранената суетност .
След любовта остават други мъже и други дами .
След любовта не остава нищо.
Автор: Момо Капор, Из “След Любовта ”
Инфо: http://www.gnezdoto.net