След критичното увеличаване на напрежението в Близкия изток, причинено от

След сериозното увеличение на напрежението в Близкия изток, породено от невижданата офанзива на “Хамас ” към Израел, която докара до най-голямата загуба израелски цивилни от образуването на страната, върху армията на Израел (ЦАХАЛ) се слага основната задача да се оправи с палестинската формация. След безапелационните планове на политическия хайлайф в Израел за окончателното унищожаване на опасността от “Хамас ”, сухопътна интервенция в Ивицата Газа е въпрос не на дали, а на по кое време. Тази евентуална интервенция няма да бъде основния фокус на разбора, а доктрините и структурата на ЦАХАЛ. Разбирането на “начина на мислене на армията ” е нужно преди каквито и да е изводи за сходни извънредно сложни интервенции с висок риск и доста незнайни. Това припомня максимата “Никой проект не оцелява първи контакт с врага ”.

Израел от оповестяването на независимостта си съвсем на всяко десетилетие води интензивни спорове в района. Историческият подтекст показва доста добре еволюцията на ЦАХАЛ към това, което е сега.

Раждането на ЦАХАЛ

Историческата разходка стартира с първия арабско-израелски спор незабавно след отдръпването на английския мандат и оповестяването на независимостта на Израел на 14-15 май 1948 година Насилието в района действително стартира още по време на английското ръководство, само че то ескалира след отдръпването и неприемането на разделянето на земята по решение на Организация на обединените нации за обособена палестинска и еврейска страна. Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати бързо признават Израел за разлика от прилежащите страни. Така новата страна бързо се оказва във война с Египет, Йордания, Ирак, Йемен, Ливан, Сирия и с доброволци от други арабски страни. Бойното кръщене на ЦАХАЛ е и най-трудното тестване, пред което се изправя. Освен, че цялата войска безусловно се основава, до момента в който спорът се разпростира, салдото на силите не е въобще на страната на Израел. Пример за това е подготвеният от британците Арабски легион в Йордания. Всички паравоенни формирования и милиции, които действат на територията на Израел дейно се сплотяват в това, което стартира да се назовава ЦАХАЛ, до момента в който мобилизацията е извънредно засилена. Като имигрантите биват мобилизирани при идването си. Имайки поради, че Втората международна война е свършила единствено 3 години по-рано, огромна част от доброволците имат осезателен боен опит. Интензивността на военните дейности се потвърждава от “странните ” способи на сдобиване с оръжия. Един от най-големите сътрудници е комунистическа Чехословакия, най-любопитното нещо което Израел придобива от Прага е първия аероплан на Военновъздушни сили на Израел Avia S-199. S-199 е леко изменена версия на немския изтребител Messerschmitt Bf-109 G (българските Военновъздушни сили оперират същите самолети през ВСВ). И по подигравка на ориста израелските водачи, опериращи немски самолети, се изправят против английските самолети Spitfire на египетските Военновъздушни сили, единствено 3 години след края на ВСВ. Израел и ЦАХАЛ оцеляват бойното си кръщене.

По-малко от 10 години по-късно по време на Суецката рецесия (1956г.) Израел взе участие с френско-английската коалиция за връщането на Суецкия канал, който Египет национализира. Израел бързо окупира Синайския полуостров (Синай) и Газа, обаче политическата конюнктура се обръща против обединението. Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати застават на страната на Египет и англо-френската интервенция се проваля, надлежно Израел връща взетите земи, като Организация на обединените нации слага мироопазващи сили сред Египет и Израел.

Следващите 2 десетилетия ще се трансфорат в най-важните триумфи за Израел. През 1967 година Египет експулсира силите Организация на обединените нации на границата с Израел и подписва военно съглашение с Йордания. Този съюз, към който се причислява и Сирия, превъзхожда доста Израел освен в жива мощ, само че в това число бронирана техника и самолети. Израелските Военновъздушни сили нанасят предпазен удар с интервенция “Фокус ” против египетските Военновъздушни сили давайки началото на шестдневната война. За един ден израелските самолети дейно унищожават египетските сили на летищата им, като нападат изненадващо през Синай. Това се повтаря против Йордания и Сирия, като Израел окупира Газа и Синай от Египет, Голанските възвишения от Сирия и целият Западен бряг от Йордания. Тази светкавична победа с помощта на въздушните сили ще бъде запомнена, трансформирайки въздуха в основен аспект на израелската защита до през днешния ден.

Следващото десетилетие дава началото на войната от Йом Кипур (1973 г.). Новата арабска коалиция сред Египет и Сирия, явно поучила се триумфа на изненадващата офанзива на Израел преди няколко години, нападна ненадейно на свещения ден за евреите Йом Кипур. Тази офанзива хваща ЦАХАЛ в цялостна изненада, обоснован паралел със офанзивата на “Хамас ” преди седмици, което води до високи жертви. Израел съумява да устои на офанзивите, като жертвите за арабската коалиция са няколко пъти по-високи, до момента в който ЦАХАЛ губи 1000 + бронирани машини и над 2000 души. Египет си връща Синай в подмяна на признание на Израел, до момента в който окупацията на Голанските възвишения се резервира.

През идващите десетилетия се вижда смяна във военните дейности, като понижават високо интензивните стандартни спорове, за сметка на несиметрични военни дейности с групировки. Тази смяна оказва друга значима точка в израелската отбранителна тактика. Ливанските войни (1982 година и 2006 г.) и отдръпването на Израел от Ивицата Газа (2005 г.) затвърждават тази смяна, като интервенциите добиват типа на контратерористични, в сравнение с решителни и бързи борби сред равностойни съперници.

Цели, тактики и теория на ЦАХАЛ

Важно нещо, което дефинира мисленето на Израел за защита е цялостната липса на стратегическа дълбочина. Стратегическа дълбочина най-лесно се разказва със земята, която може да бъде разрешена да се даде на съперника когато нападна. Пример за това би била Русия през Наполеоновите войни (1803-1815 г.) и освен. Руснаците имат удобството да си разрешат да изгубят стотици километри земя без това да бъде пагубно, до момента в който в Израел даже пробиването на първа защитна линия би довела до изключителни загуби. Това се видя с офанзива на “Хамас ”, като след даже дребен пробив, бяха нанесени стотици жертви и материални загуби. Когато от единия завършек на страната до другата може да се стигне за към 2 часа, свободата да избираш къде да отстъпиш и да спреш врага е извънредно лимитирана. Тази лимитирана действителност слага Израел в положение, в което не може да си разреши да загуби война, тъй като това би било унищожило страната. Оценка на RAND от 1981 година слага Израел в обстановка, в която “една загуба би унищожила страната, решителна победа не може да позволи спора изцяло, което слага бъдеще за безконечни войни ”.

Това обобщава основната тактика на ЦАХАЛ към скорост, решителни дейности, в най-хубавия случай водене на бойни дейности на непозната територия, надалеч от градските центрове и податливост за нормализиране на връзките най-малко с част от враждебните единици (Египет след Йом Кипур).

Доктрината на ЦАХАЛ от 2016 година дефинира 5 правилото за защита:

A. Разчитане на отбранителна тактика за сигурност, основаваща се на гарантиране на сигурността на Израел основаване на дейно въздържане, обезвреждане на заканите и отбягване на борба.

B. Настъпателна военна идея - главното допускане е, че врагът не може да бъде надвит посредством водене на защита. Следователно е належащо да се употребява мощ в нахлуване, с цел да се реализиран ясни военни резултати. Употребата на мощ ще се прави с увереност за реализиране на политическите цели, като се работи в сходство с разпоредбите на интернационалното право с акцент върху разпоредбите на войната и запазването на легитимността на Израел.

C. Стратегическо съдействие - подсилване на връзките със Съединените щати и насърчаване на стратегически връзки с други основни страни в допълнение към основаването и укрепването на центрове за поддръжка по целия свят.

D. Укрепване на районния статут на Израел - подсилване на мирните съглашения и оптимално потребление на капацитета за съдействие с умерените детайли в района.

E. Поддържане на относителното преимущество, учредено на качество на човешките запаси, напреднали софтуерни благоприятни условия (въоръжение) и разнообразни типове разузнаване.

Пример за дипломатическите опити на Израел за нормализация е напредналия стадии на диалози със Саудитска арабия. Нормализиране на връзките сред двете страни щеше да даде знак на останалите арабски страни в Близкия изток и щеше да има позитивен резултат за легитимността на Израел.

Главните рискове за съществуването на Израел са Иран, Сирия и групировките.

“Опасностите пред Израел са - страни - далечни (Иран) и близки (Ливан), провалени страни и страни в развой на раздробяване (Сирия); субдържавни организации (Хизбула, Хамас); терористични организации, които не са свързани с съответна страна или общественост (Ислямски джихад, Палестински Ислямски джихад, ИДИЛ и други). ”

Националните цели и потреблението на мощ са разказани по следния метод:

Когато политическият ешелон откри, че би трябвало да употребява армията, той би трябвало да изготви следните насоки:

A. Какви са задачите и стратегическите условия, нужни за преустановяване на спора?

B. Каква е ролята на армията и по какъв начин тя се интегрира в постигането на тези цели?

C. При какви непредвидени обстановки ще се употребяват силите?

D. Определяне на спомагателните старания (политически, стопански, медийни, социални) и ролята на ЦАХАЛ по отношение на тях.

7. Инструкциите от политическия ешелон изискват уточнения и непрекъснат разговор сред висшия боен ешелон (началникът на Генералния щаб) и политическия ешелон. Указанията от държавното управление са основа за процесите на стратегическо мислене в Генералния щаб само че също по този начин се въздейства от тях - има взаимно влияние.

Извън Израел логиката на ЦАХАЛ се дефинира със засилващи опити за налагане на ръководство по шериата в Близкия изток и Израел. Това се вижда в опитите на ислямските придвижвания за заместване на режимите, където ръководството е едва. Също по този начин и непрекъснато наблюдение на проблемите в западните страни, които имат резултат върху Израел.

Използването на военните сили се гради към възпирането, разузнаването, отбраната и успеха. Целта в спокойно и военно време на ЦАХАЛ е да работи като възпиращ фактор на принуждение, в случай че врага не смее да нападне, то няма потребност от ответен удар. Това се гради до още по-голяма степен на разузнаването. Провала на разузнаването при офанзивата на “Хамас ” става още по-плашещо, имайки поради изключителната значимост, която се обръща на него. При сполучливото използване на първите 2 правилото, останалите 2 не биха били с такава значимост. Сега обстановката Газа дефинира отбраната и успеха като изцяло наложителни, откакто възпирането и разузнаването не си свършиха работата. Защитата и успеха са разумни по отношение на детайлите разказани от началото. Врага би трябвало да бъде изтласкан допустимо най-бързо и да не се позволяват териториални загуби. Като успеха би трябвало да бъде безапелационна, с цел да се резервира сигурността на страната в бъдеще.

На стратегическо равнище би трябвало да бъде основана обстановка, в която да се реализира преустановяване на огъня или политическо съглашение да бъде наложено на врага от позиция на мощ, въз основа на военното му проваляне или на неспособността и неналичието на предпочитание да продължи да води война. ЦАХАЛ дефинира основните способи за погром на съперници като " Хизбула " и " Хамас " като:

I. Елиминиране на опциите на врага посредством заличаване на неговите сили.

II. Намаляване на успеваемостта на качествата на врага против израелския вътрешен фронт.

III. Постигане на цели, които врагът счита за скъпи.

IV. Съкрушаване на желанието на врага да продължи да се бори.

Този метод се основава на съставни елементи от тъкмо избрани офанзивни дейности против слабите места на съперника, като се употребяват относителните преимущества, като се натъртва на инерцията, скоростта и самодейност, като комбинацията от тях води до " shock and awe " („ Шок и смут “ е военна тактика, основана на потреблението на голяма мощност и зрелищни прояви на мощ, с цел да сковава усещането на врага за бойното поле и да унищожи волята му да се бие). Те имат за цел да навредят на вземането на решения от страна на съперника, да се наруши успеваемостта на неговите интервенции като допустимо най-рано както във времето, по този начин и във връзка с ресурсите, с които разполага и при потребление на минимални запаси на ЦАХАЛ. Най-подходящият метод за това са маневрените интервенции.

Израелски “блицкриг ”

Историческият опит и правилата към които Израел структурира защитата си могат да се опишат като светкавична война ( “блицкриг ”), която обръща внимание на софтуерно предимство и огнева мощност, целяща безапелационни и бързи резултати с допустимо минимум загуби. Това дава значими разяснения за това по какъв начин може ЦАХАЛ да организира евентуалната си интервенция си в Газа. Какво ще цели с нея и какво счита да реализира. /БГНЕС

--------------------------------------

Георги Василев, редактор в отдел „ Международни вести “ на Агенция БГНЕС.