След като западните сили ще предоставят танкове на Украйна –

След като западните сили ще дават танкове на Украйна – деяние, което Македония направи доста по-рано – постоянно излиза един необикновен въпрос. Същият се показва неведнъж от Кремъл и подчинените медийни и пропагандни канали, като още веднъж няма отговор или най-малко чуваме единствено едната версия. Ето за какво има един необикновен миг, към който би трябвало да се съсредоточим. Предоставянето на такава военна помощ значи ли, че НАТО публично води война с Русия?

Историята ни демонстрира, че след близо една година, няма нито една друга страна, която е взела участие във военния спор, стартиран от Русия и продължаващ да носи отрицателното чувство за наближаваща загуба. Все отново сме още прекомерно рано и ще би трябвало да преглеждаме придвижването на бойното поле, затова да се насочим в основата на всички теории по проблема.

На първо място ще открием, че сега Русия не желае война с НАТО, демонстрацията на мощ и благоприятни условия сподели една от дълго време защитавана загадка – софтуерният скок на Русия е бил добра реклама, само че без никакво осъществяване. Предоставянето на военна помощ не е и не може да се счита за мотив за пускане на война.

За да има война, както споделя Уилям Албърки от Международния институт по Стратегически проучвания, се изискват напълно разнообразни дейности. Това значи осъществяване на боен удар от Съединени американски щати или сили на НАТО, които атакуват съветски сили, съветска територия или съветска популация. Във всеки различен случай, употребявано оръжие от Украйна против Русия не може и няма по какъв начин да се счита за война с НАТО. Нещо повече, това е главно предписание на войната, което публично не може да се промени, а и съдейки по хода на самата война, в действителност ли някой мисли, че Русия тъкмо в този миг има голямо предпочитание да се бори с НАТО? Нещо още по-забавно е, че Русия публично е член на Съвета по сигурност в ОН, което значи, че се е подписала навръх този закон и даже и да продължава да твърди, че е във война с НАТО, целият свят знае нещо напълно друго.

Кремъл се пробва да употребява сивите зони на законите и да уточни НАТО като главен агресор на украинския спор, само че това също няма толкоз доста покритие. Твърдението, че се употребява западно разузнаване в интерес на Украйна също не е нарушаване на главната уговорка. Руският консул по сигурност – Николай Патрушев, по-рано твърдеше, че запада се пробва да унищожи Русия. Анатоли Антонов (руския консул в САЩ) добавя картината и показва, че Украйна прави терористични набези над Русия. Точно тук идва и идващият въпрос – какво тъкмо прави Русия в Украйна? Всички опорки по отношение на нацизъм и фашизъм са тъкмо толкоз овехтели, колкото и загатна за Втората Световна война в последното пълнолетно съветско потомство. Нито едно опрощение на нападателя не може и няма да се одобри, без значение какви са мотивите. Причината да виждаме тези резултати е задоволително ясна. Путин употребява тази доктрина, с цел да може да оправдае експанзията на Русия и да накара повече хора да се включат в борбата.

След като нещастието на съветските сили в Украйна е реалност, в този момент е доста по-лесно да се твърди, че повода е НАТО, а не Украйна. Това също оказва помощ на Русия да се пробва да надува балона за потреблението на нуклеарно оръжие, само че даже това би било мъчно за осъществяване. Употребата на нуклеарно оръжие развързва ръцете на всички атомни сили в света, които включват Съединени американски щати, Китай, Израел, Северна Корея, Иран и още доста други. Тънкото острие на изкушението наподобява опияняващо, само че даже Путин не е толкоз вманиачен, че да предприеме такива ограничения.

Идеята и опасността на Русия за нуклеарно оръжие идва още веднъж от пропагандната машина и непрекъснатото повишаващо се напрежение в Кремъл, само че не и от решението да се употребява такова оръжие. Мнозина се тормозят от този факт, само че даже и при използването на такова оръжие е несъмнено, че няма да има нито един победител. Следователно е безумно да се чака сходно решение. Намесата на Съединени американски щати в Сирия би трябвало да е различен фактор за активирането на този тип оръжие, само че още веднъж откриваме, че сходен детайл не може да се случи и развие.

Няма загадка при тази политика, Русия не желае спор с НАТО заради простата причина, че това ще докара до нейния край – този път финален. Бясното съветско куче се оказа пудел, който може единствено да издава заплашителните звуци, само че не и да приключи своята мистична 3-дневна военна интервенция, която на практика завърши след 2 месеца.

Лятното нахлуване през предходната година не даде никакво развиване на съветските сили, мобилизацията накара множеството млади да изоставен страната, а още по-странното е, че и мнозина стоят с куфарите на невисок старт, подготвени да изоставен страната си. И по-забавното, съгласно Малкълм Чалмерс е, че сега Русия и НАТО се стремят да избегнат всевъзможни директни спорове. Същият е шеф на Кралския институт на Обединените сили в Лондон. Съществува съветското прелъщение да хвърли по-сериозни карти и да се опита да вземе по-сериозни позиции пред запада, само че те са дребни. Мнозина не считат, че Путин ще употребява нуклеарно оръжие, само че даже и тази опция се ревизира и изследва. Каква ще е цената за това деяние?

На първо място ще забележим, че Украйна няма да спре да желае оръжие и няма да се откаже от своята лична територия, с цел да разреши на съперника си да се прегрупира или да оближе раните си. Всеки път се преценя и риска за последваща офанзива или ескалация на сили. Точно това време дава и позитиви на Кремъл за укрепване на позициите. Повечето специалисти показват, че Русия продължава да показва остарелия си метод от Студената война, което премисля и цялата военна тактика в Европа.

През последните 30 години мирът е бил в действителност потребен, само че в този момент всичко се повтаря и за следващ път ще се преглежда като един нов старт. Всичко това, тъй като великите сили не харесват открития ред. По-важното е, че никой не би трябвало да не помни каква тъкмо е ролята на Русия тук. Всеки идващ път ще откриваме, че тази страна продължава да е агресорът, който не стопира да заплашва. Никой не желае да унищожава Русия, прочее това е страната, която сама реши, че има тъкмо тази упоритост, да се унищожи сама. Не посредством война, а посредством утежняване на всички стопански наказания в следствие.