Международните посещения на Румен Радев - послания и заявки
След като встъпи в служба като министър-председател, Румен Радев направи посещаване в Берлин, а малко по-късно последваха и визити в Париж и Брюксел. Важно е да се означи, че тези визити имат опознавателен темперамент и в този смисъл е доста по-важно какво Радев споделя на своите домакини, в сравнение с какво те споделят на него.
Позициите и на Берлин, и на Париж, и на Брюксел по главните интернационалните въпроси и въпросите на сигурността са ясни. Те обаче желаят да са наясно и с българските планове по тази тема.
Разбира се, Румен Радев не е чужд в Европа. В продължение на 9 години той беше президент на страната ни, а през част от тях управляваше еднолично със служебни държавни управления. По време на служебните ръководства Радев персонално участваше в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз, въпреки че е редно там да е премиера, в това число в случаите, когато той е длъжностен.
Сега обаче Румен Радев оглавява постоянно държавно управление и директно се занимава с формулирането и реализирането на националната политика на страната. Съвсем естествено и разбираемо е, че европейските столици желаят да му дадат нов късмет в новата му роля и да видят по кои въпроси може да се разчита на него и по кои - не.
Какви ще бъдат връзките на Радев и неговото държавно управление с Берлин, Париж и Брюксел ще стане ясно в идващите месеци от първата година на актуалното ръководство. Ако в обозримото бъдеще той още веднъж получи предложения от водещите европейски столици, това би означавало, че опознавателните визити са имали позитивен подтекст и са формирали основа за понататъшно двустранно съдействие.
В противоположната догадка Радев и екипът му ще бъдат лимитирани само до присъединяване в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. Ако обстановката се развие по този метод, новото държавно управление на страната ни ще бъде изправено пред мощно стеснен избор.
" Възраждане " зове Радев да премисли участието ни в Еврозоната
Цените, които преди бяха 5 лв., в този момент са 5 евро
Ако липсват всевъзможни срещи и контакти с европейските водачи отвън Съвета на Европейски Съюз, то там може да се взе участие интензивно във образуването на европейската политика, дружно с останалите участници. Може да се взе участие официално, т.е. да не се пречи на останалите да работят. Може и да се реализира непрестанен бойкот против общите европейски политики и решения. Т.е. това което държавното управление на Виктор Орбан правеше до наскоро.
Румен Радев приказва, че Европа се нуждаела от някакъв евроскептицизъм. Това ще рече, че първият вид за него е малко евентуален. Малко евентуален е и третият, тъй като държанието на Орбан нямаше положителен темперамент и самите унгарци дадоха своята оценка на изборите на 12-ти април. Радев не желае да му стопират европейското финансиране. Дори в противен случай, той сложи акцент върху този въпрос по време на срещата си с Урсула фон дер Лайен.
Така на масата остава вторият вид. Страната ни взе участие в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. Или по-точно участва на тях. Не се включва интензивно в изработването на общите европейски решения, само че и не пречи на другите да го вършат. В същото време пред вътрешната аудитория това се показва като евроскептицизъм, което задоволява една основна част от гласоподавателите на " Прогресивна България " (ПБ).
Ако се стигне до сходно развиване, то би изглеждало, на пръв взор, хитро измислено. Правителството хем ще разполага с европейско финансиране, хем ще си обезпечава нужния му евроскептицизъм, с който да облъчва своята електорална база. Колко дълго и какъв брой безпрепятствено би могло да работи това е обособен въпрос. Ясно е обаче, че по този начин мъчно може да се подсигурява резистентност както пред европейските институции, по този начин и пред българското общество.
След срещата на Румен Радев с Еманюел Макрон нямаше взаимен брифинг пред медиите. Преди срещата обаче Радев приказва пред български медии. Именно тогава той съобщи, че Европа би трябвало да смени напълно метода си към Украйна и да стартира договаряния с Русия. Липсата на взаимно изказване с Макрон най-вероятно значи, че сред двата има тематики, по които разликите им са непреодолимо огромни. И в случай че е по този начин, сигурно това се отнася до разбирането на българския министър председател по отношение на съветската война против Украйна.
Направи усещане обаче, че Радев акцентира партньорството с Париж в областта на защитата. Франция е страна със стабилен потенциал в този бранш. Тя е водещ производител на въоръжение и съоръжение, а президентът Макрон се стреми към основна роля във връзка с защитата и сигурността в Европа.
Подчертаването на партньорството с Франция е поръчка от стана на Румен Радев за доближаване с Европа в областта на защитата и отдалечаване от Съединени американски щати. И защото сега на Стария континент тези настройки набират от ден на ден известност, евентуално това ще е метода, по който актуалното българско държавно управление ще пробва да компенсира непопулярната си позиция за съветската война против Украйна пред европейските съдружници.
Телефонният диалог сред Радев и Тръмп и резултатът от него също могат да се преглеждат в подтекста на доближаването с Европа и отдалечаването от Съединени американски щати. Въпросите за отпадане на визите и военните самолети на софийското летище нямат връзка между тях. Единият е кардинален, другият е ситуативен.
Радев цака Йотова, няма да я поддържа за президент
ПБ ще играят със собствен претендент - разяснява се името на Даниел Вълчев
Смесването им обаче задейства тематиката за изтеглянето на въпросните самолети от територията на България. Ако те са тук по отношение на военната интервенция против Иран, то тяхното пренасяне би се възприело позитивно в Европа. Европейските държавни управления като цяло не поддържат интервенцията против Иран, изключително по метода, по който я организира администрацията на Доналд Тръмп.
По време на срещата с Марк Рюте Румен Радев още веднъж сложи акцент върху въпроса за защитата в Европа. Той даже означи ролята на България за сигурността по Източния фланг на НАТО. На последната среща на формата Б-9 (страните от Източния фланг и САЩ) обаче страната ни беше показана на равнище дипломат. Това е прекомерно ниско равнище, изключително в случай че сигурността по Източния фланг е във фокуса на българския министър председател.
Това несъмнено са грешки в първите седмици на новото ръководство. Те обаче са значими и имат значение в дипломатическите среди, както и пред нашите сътрудници и съдружници. На този стадий въпросните грешки няма да са проблем, тъй като държавното управление едвам е встъпило в служба и е обикновено към момента да не е изгладило всички тематики, които са е неговата подготвеност и отговорности.
Много е значимо обаче разминаванията да бъдат изчиствани и преодолявани оптимално бързо. Колкото по-дълго те се виждат на повърхността, толкоз повече ще нараства ролята им при образуване на отношението към България и най-много към нейното ново държавно управление.
Със сигурност за страната ни ще се съди по дейностите, а не по говоренето. А разминаването сред думи и каузи не е добър консултант за никое държавно управление. Подобен метод генерира само съмнение и може да докара до изолираност.
На Източния байрак се обръща и ще продължи да се обръща повече внимание заради съветската война против Украйна и произлизащите от това опасности. Руският дрон, който удари покрива на жилищна постройка в Галац (Румъния), е задоволително индикативен в тази посока.
Атаката беше наказана от страните от Европейски Съюз и НАТО, в това число и от България в лицето на външния министър Велислава Петрова. Освен това тя съобщи, че страната ни не се е отказала от обезпечаване на поддръжка за Украйна.
Петрова даже организира диалог със съветника по национална сигурност на румънския президент. Това несъмнено е верен ход. В случая, като се изключи че става дума за страна, която е наш съдружник в две организации, тя е и наш комшия, с който споделяме рисковете за сигурността по Източния фланг.
Един от забавните въпроси през идващите месеци ще е този за връзките сред премиера и външния министър - по какъв начин ще се развият те и ще бъдат ли устойчиви. Темата за експанзията на Кремъл против Украйна е основна за Европа и това ще продължи да е по този начин. Радев и Петрова най-вероятно ще опитат да останат в една обща писта по този въпрос, без значение, че е допустимо да имат някои разлики по него.
Ако провокациите по Източния фланг са по-малко, това ще е добре за българското държавно управление. Ако обаче са повече, то неизбежно ще се изправи пред нежелани провокации. Ще му се наложи все по-често да взема отношение по проблемите на сигурността и да показва твърди позиции. А това би наложило занемаряване на говоренето за договаряния с Русия, даже и единствено като реторическа форма.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Позициите и на Берлин, и на Париж, и на Брюксел по главните интернационалните въпроси и въпросите на сигурността са ясни. Те обаче желаят да са наясно и с българските планове по тази тема.
Разбира се, Румен Радев не е чужд в Европа. В продължение на 9 години той беше президент на страната ни, а през част от тях управляваше еднолично със служебни държавни управления. По време на служебните ръководства Радев персонално участваше в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз, въпреки че е редно там да е премиера, в това число в случаите, когато той е длъжностен.
Сега обаче Румен Радев оглавява постоянно държавно управление и директно се занимава с формулирането и реализирането на националната политика на страната. Съвсем естествено и разбираемо е, че европейските столици желаят да му дадат нов късмет в новата му роля и да видят по кои въпроси може да се разчита на него и по кои - не.
Какви ще бъдат връзките на Радев и неговото държавно управление с Берлин, Париж и Брюксел ще стане ясно в идващите месеци от първата година на актуалното ръководство. Ако в обозримото бъдеще той още веднъж получи предложения от водещите европейски столици, това би означавало, че опознавателните визити са имали позитивен подтекст и са формирали основа за понататъшно двустранно съдействие.
В противоположната догадка Радев и екипът му ще бъдат лимитирани само до присъединяване в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. Ако обстановката се развие по този метод, новото държавно управление на страната ни ще бъде изправено пред мощно стеснен избор.
" Възраждане " зове Радев да премисли участието ни в Еврозоната
Цените, които преди бяха 5 лв., в този момент са 5 евро
Ако липсват всевъзможни срещи и контакти с европейските водачи отвън Съвета на Европейски Съюз, то там може да се взе участие интензивно във образуването на европейската политика, дружно с останалите участници. Може да се взе участие официално, т.е. да не се пречи на останалите да работят. Може и да се реализира непрестанен бойкот против общите европейски политики и решения. Т.е. това което държавното управление на Виктор Орбан правеше до наскоро.
Румен Радев приказва, че Европа се нуждаела от някакъв евроскептицизъм. Това ще рече, че първият вид за него е малко евентуален. Малко евентуален е и третият, тъй като държанието на Орбан нямаше положителен темперамент и самите унгарци дадоха своята оценка на изборите на 12-ти април. Радев не желае да му стопират европейското финансиране. Дори в противен случай, той сложи акцент върху този въпрос по време на срещата си с Урсула фон дер Лайен.
Така на масата остава вторият вид. Страната ни взе участие в съвещанията на Съвета на Европейски Съюз. Или по-точно участва на тях. Не се включва интензивно в изработването на общите европейски решения, само че и не пречи на другите да го вършат. В същото време пред вътрешната аудитория това се показва като евроскептицизъм, което задоволява една основна част от гласоподавателите на " Прогресивна България " (ПБ).
Ако се стигне до сходно развиване, то би изглеждало, на пръв взор, хитро измислено. Правителството хем ще разполага с европейско финансиране, хем ще си обезпечава нужния му евроскептицизъм, с който да облъчва своята електорална база. Колко дълго и какъв брой безпрепятствено би могло да работи това е обособен въпрос. Ясно е обаче, че по този начин мъчно може да се подсигурява резистентност както пред европейските институции, по този начин и пред българското общество.
След срещата на Румен Радев с Еманюел Макрон нямаше взаимен брифинг пред медиите. Преди срещата обаче Радев приказва пред български медии. Именно тогава той съобщи, че Европа би трябвало да смени напълно метода си към Украйна и да стартира договаряния с Русия. Липсата на взаимно изказване с Макрон най-вероятно значи, че сред двата има тематики, по които разликите им са непреодолимо огромни. И в случай че е по този начин, сигурно това се отнася до разбирането на българския министър председател по отношение на съветската война против Украйна.
Направи усещане обаче, че Радев акцентира партньорството с Париж в областта на защитата. Франция е страна със стабилен потенциал в този бранш. Тя е водещ производител на въоръжение и съоръжение, а президентът Макрон се стреми към основна роля във връзка с защитата и сигурността в Европа.
Подчертаването на партньорството с Франция е поръчка от стана на Румен Радев за доближаване с Европа в областта на защитата и отдалечаване от Съединени американски щати. И защото сега на Стария континент тези настройки набират от ден на ден известност, евентуално това ще е метода, по който актуалното българско държавно управление ще пробва да компенсира непопулярната си позиция за съветската война против Украйна пред европейските съдружници.
Телефонният диалог сред Радев и Тръмп и резултатът от него също могат да се преглеждат в подтекста на доближаването с Европа и отдалечаването от Съединени американски щати. Въпросите за отпадане на визите и военните самолети на софийското летище нямат връзка между тях. Единият е кардинален, другият е ситуативен.
Радев цака Йотова, няма да я поддържа за президент
ПБ ще играят със собствен претендент - разяснява се името на Даниел Вълчев
Смесването им обаче задейства тематиката за изтеглянето на въпросните самолети от територията на България. Ако те са тук по отношение на военната интервенция против Иран, то тяхното пренасяне би се възприело позитивно в Европа. Европейските държавни управления като цяло не поддържат интервенцията против Иран, изключително по метода, по който я организира администрацията на Доналд Тръмп.
По време на срещата с Марк Рюте Румен Радев още веднъж сложи акцент върху въпроса за защитата в Европа. Той даже означи ролята на България за сигурността по Източния фланг на НАТО. На последната среща на формата Б-9 (страните от Източния фланг и САЩ) обаче страната ни беше показана на равнище дипломат. Това е прекомерно ниско равнище, изключително в случай че сигурността по Източния фланг е във фокуса на българския министър председател.
Това несъмнено са грешки в първите седмици на новото ръководство. Те обаче са значими и имат значение в дипломатическите среди, както и пред нашите сътрудници и съдружници. На този стадий въпросните грешки няма да са проблем, тъй като държавното управление едвам е встъпило в служба и е обикновено към момента да не е изгладило всички тематики, които са е неговата подготвеност и отговорности.
Много е значимо обаче разминаванията да бъдат изчиствани и преодолявани оптимално бързо. Колкото по-дълго те се виждат на повърхността, толкоз повече ще нараства ролята им при образуване на отношението към България и най-много към нейното ново държавно управление.
Със сигурност за страната ни ще се съди по дейностите, а не по говоренето. А разминаването сред думи и каузи не е добър консултант за никое държавно управление. Подобен метод генерира само съмнение и може да докара до изолираност.
На Източния байрак се обръща и ще продължи да се обръща повече внимание заради съветската война против Украйна и произлизащите от това опасности. Руският дрон, който удари покрива на жилищна постройка в Галац (Румъния), е задоволително индикативен в тази посока.
Атаката беше наказана от страните от Европейски Съюз и НАТО, в това число и от България в лицето на външния министър Велислава Петрова. Освен това тя съобщи, че страната ни не се е отказала от обезпечаване на поддръжка за Украйна.
Петрова даже организира диалог със съветника по национална сигурност на румънския президент. Това несъмнено е верен ход. В случая, като се изключи че става дума за страна, която е наш съдружник в две организации, тя е и наш комшия, с който споделяме рисковете за сигурността по Източния фланг.
Един от забавните въпроси през идващите месеци ще е този за връзките сред премиера и външния министър - по какъв начин ще се развият те и ще бъдат ли устойчиви. Темата за експанзията на Кремъл против Украйна е основна за Европа и това ще продължи да е по този начин. Радев и Петрова най-вероятно ще опитат да останат в една обща писта по този въпрос, без значение, че е допустимо да имат някои разлики по него.
Ако провокациите по Източния фланг са по-малко, това ще е добре за българското държавно управление. Ако обаче са повече, то неизбежно ще се изправи пред нежелани провокации. Ще му се наложи все по-често да взема отношение по проблемите на сигурността и да показва твърди позиции. А това би наложило занемаряване на говоренето за договаряния с Русия, даже и единствено като реторическа форма.
.gcta { background: linear-gradient(90deg, #4285F4, #34A853, #FBBC05, #EA4335); padding: 2px; border-radius: 14px; max-width: 640px; margin: 0 auto; text-decoration: none; display: block; }.gcta-inner { background: #ffffff; border-radius: 12px; padding: 14px 18px; display: flex; align-items: center; gap: 14px; transition: background 0.2s; text-decoration: none!important; }.gcta:hover { text-decoration: none!important; }.gcta:hover.gcta-inner { background: #f7f7f7; }.gcta svg { flex-shrink: 0; width: 30px; height: 30px; }.gcta-title { flex: 1; font-size: 16px; font-weight: 600!important; color: #111; margin: 0; }.gcta-arrow { color: #aaa; font-size: 20px; flex-shrink: 0; transition: transform 0.2s; }.gcta:hover.gcta-arrow { transform: translateX(3px); }
Добави ни в желани източници в Google
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ