Скандал! Продължението на КЪРВАВОТО ПИСМО ОТ ДЕЛИОРМАНА е още по-зловещо! ИЗНУДВАЛ ЛИ Е РАМАДАН АТАЛАЙ ТУРЦИТЕ ОТ РАЗГРАДСКО да му плащат рекет?
След като в първата част на това следствие разкрихме осеяното с “кръв и скелети в дрешника ” минало на Рамадан Аталай и по какъв начин под името Ради Борисов Михайлов той е съдействал на мракобесната Държавна сигурност да отнеме освен имената, само че също домовете и парите на българските турци, през днешния ден идва ред на не по-малко ужасяващите му дерибейства като народен представител от Делиормана. Поне до момента в който локалните хора тихомълком не го прокуждат от там.
Докато пишем тези редове, с нас се свърза един от създателите на писмото с цел да ни уведоми, че безусловно часове след обявата, няколко фамилии от Цар Калоян и Самуил са били посетени от група лица с въпроса те ли топят Аталай по медиите. Как и по какви критерии въпросните хора са нарочени, отговор дължи героят на този роман. Явно при него важи мутренската максима, че “Като те бият, ти най-добре си знаеш за какво те бият ” и бърза да замете следите си. Но да се върнем към фактологията от сигнала, получен на публицистичната ни поща.
Авторите му прескачат близо десетилетие след измененията с цел да стигнат до заветната 2001 година, когато Царят идва в България да оглави държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" с рекордно доверие, а сътрудник в ръководството става Движението за права и свободи. Този не толкоз отдалечен интервал от най-новата ни история е преломен за хората от смесените райони и за малцинствата като цяло, тъй като техните представители освен влизат във властта, само че и получават ресори, отговарящи за изконния им занаят - земеделие, строителство, пътища. Лека бавно турски имена се прокрадват и в службите за сигурност, въпреки прекомерно страхливо и поединично. За това пък в браншове като вероизповедания, отбрана от дискриминация и принадлежност към Държавна сигурност някак естествено се приобщават хората от етносите.
По същото време в редиците на Движение за права и свободи порастват готови, високо образовани хора, тесни експерти, подготвени да поемат отговорността на взаимното ръководство с жълтата партия.
Още не вкусили насладата, че най-накрая хора с турски имена ще могат да станат част от държавния уред, пред актива на Движението в Делиормана се спуска нова “бариера ” - мераклиите за постове в регионалните и общински структури на бюджетна прехрана щели се утвърждават персонално от депутата Рамадан Аталай и тесния му кръг верноподаници в Разград, Силистра, Шумен и Търговище. Тежест в селекцията пък щял да има не просветителния ценз, нито упоритата организационна работа по структурите в изборно време, минимум опитът или подготовката. Не - аршин за благонадеждност били персоналните благосклонности на Аталай, който пък от прекалено много задължения в София пък все не сварвал да научи имената на локалните депесари. Било ли е допустимо въпреки всичко човек отвън персоналния му кръжец да се вреди за младши специалист в локалния клон на ДФЗ, да вземем за пример или да речем за шеф на горското? Ортаците му в разградско били намерили колая - против дребна сума, предадена на някой от локалните дерибеи на Аталай, въпросът се решавал. Поне по този начин настояват подателите на писмото.
Разбира се, сумите се давали под благовидния претекст, че са за подкрепяне я на партийната работа, я за финансиране на културно-масовата активност измежду малцинствата, не липсвали и искрено ахмашки пояснения, че депутати от ранга на Рамадан имали доста представителни масрафи, които отънелият държавен бюджет мъчно покривал. А националната работа не питала, трябвали вратовръзки, чепици, кодошат се земляците му.
Мизата младо човек от турски или ромски генезис да влезе в държавната администрация, тръгвайки от най-ниското ходило, почвала от 500 лева при ония равнища на инфлация, когато минималната заплата не надвишаваше 100 лева За висшите длъжности от време на време и хилядарка не стигала, кълнат се подателите на сигнала. Пладнешкият грабеж обаче не спирал хората от малцинствата, които генерации обратно в рода си не са имали достъп до държавна работа единствено поради произхода си. И парите към джоба на Аталай потекли като пълноводна река.
Точно тогава, през 2002 година, синът му Ревин Аталай става съучастник във компанията „ Ивкони “ на основателите на транспортния мастодонт в българската действителност „ Юнион Ивкони “ Ивайло Константинов и Светлозар Любенов. Към оня миг татко му Рамадан е народен представител в 39-тото Народно заседание, зам.-председател на енергийната комисия и член на транспортната комисия в Народното събрание, а също и вносител на законопроекти, свързани точно с този отрасъл. Дали и до каква степен са правилни слуховете, че Аталай-старши е действителен притежател на превозвача, ще научите в идно следствие.
Но дано преди този момент се върнем на сигнала против народния представител. Подателите му настояват, че навикът да събира пари от бедните си и отрудени гласоподаватели датирал надалеч преди 2001 година Схемата за пръв път била тествана по времето на кабинета “Беров ”, когато фалиращите предприятия никнеха като гъби след дъжд, а в резултат на приватизацията вървяха поголовни съкращения в изборния му район. В приемната се извивали дълги опашки от уволнени и оставени на пътя хорица, пристигнали да се жалват, че измежду зима са без залък самун. Някои от тях още тогава под сурдинка споделяли, че с цел да уреди да ги оставят на работа, депутатът им казвал, че трябвало да късат и от без друго скромните си заплатки за “общото дело ”, въпреки всеки месец те по този начин и по този начин почтително да внасяли членски импорт в партията.
Кокошкарските уйдурми, за които ние откровено се надяваме да са плод на клеветническа акция, може би нямаше да звучат по този начин приключено в случай че не беше мълвата, която до ден сегашен се носи в град Разград, за хубава, само че омъжена партийна активистка с турско съзнание, която се примолила на “патрона ” да включи дъщеря й в стратегия за образование в Турция. Речено-сторено, само че цената да обезпечи обучение на детето си бил личния й брак, т.к самозабравилият се политик я принуждавал да задоволява низките му щения всякога щом той благоволял да отскочи от София до родния си град, одумват го душманите му.
Естествено, би било прекомерно наивно да имаме вяра, че несметните благосъстояния на Рамадан Аталай са насъбрани единствено с сходни дребни гешефти. Напротив, в последващи материали по тематиката ще Ви срещнем с тлъстите покупко-продажби, обезпечили му купата “един от най-богатите хора в Движение за права и свободи ”. Ще разкажем и за погубените човешки животи и стотиците ранени хора, имали нещастието да пътуват с автобусната компания на сина му Ревин “Юнион Ивкони ”.
Автор: crimesbg.com
