Демонично ядро: как 9-сантиметрова ядрена топка уби двама физици в САЩ
След като в края на Втората международна война над японските градове Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомни бомби, проучванията на нуклеарните оръжия се ускориха. През 1945 и 1946 година двама американски физици, Хари Даглиан и Луис Злотин, умират по време на такова проучване. Те са били убити от по този начин нареченото демонично ядро, състоящо се от плутоний.
Маса от радиоактивен плутоний с тегло 6,2 kg и диаметър 89 mm във формата на сфера е основана в Съединени американски щати по време на нуклеарни проучвания като заряд за първите версии на атомната бомба. Тази сфера беше наречена демонично ядро, откакто американски физици починаха по време на опити, пише IFLScience.
Сферата, основана като вътрешност на атомна бомба, имаше дребна граница на сигурност, преди да усили радиоактивността и да премине в суперкритично положение. След като реакцията на разделяне стартира, нейната скорост се усилва. Всички външни фактори, които биха могли да усилят реакцията, като компресия на ядрото, което е методът, по който избухва нуклеарна бомба, трябваше да бъдат деликатно проучени.
Опасността беше висока, само че физиците използваха демоничното ядро като пробна проба, с цел да тестват свръхкритичната граница. За задачата бяха употребявани неутронни рефлектори, с цел да се докара ядрото до точката на строшаване. Неутронните рефлектори се употребяват за заграждане на сърцевината и когато възникне реакция на нуклеарно разделяне, те отразяват неутроните назад в нуклеарния материал, с цел да усилят количеството на разделяне, което се случва.
През 1945 година Хари Даглиан организира опит с неутронен рефлектор върху плутониева вътрешност, когато простъпка изпуска брикет от волфрамов карбид върху сърцевината. Така ядрото минало в свръхкритично положение и се отделила неутронна радиация, която се оказала съдбовна за физика. След три седмици битка с лъчева болест Даглиан умира.
Колегата на умрелия физик, Луис Злотин, продължава опитите с демоничното ядро, с цел да разбере къде е свръхкритичната граница. След ужасния случай сходни опити започнаха да се организират по друг метод и сред неутронните рефлектори и ядрата бяха инсталирани уплътнения.
Но Злотин създаде собствен личен проучвателен способ, който изискваше по-малко време и старания, само че беше по-рискован. Физикът заобикаля отдалечените детайли и употребява отвертка, с цел да поддържа делене сред рефлекторите и сърцевината. Няколко пъти опитите приключиха сполучливо.
Но през 1946 година, по време на различен опит, отвертката се изплъзва, което разреши на неутронния рефлектор да обкръжи дейната зона на ядрото и да го трансферира в суперкритично положение. Поток от радиация избяга от ядрото, което умъртви Злотин 9 дни по-късно. През цялото това време той се бори с лъчева болест.
След двата смъртоносни случая ядрото е разтопено и плутоният е употребен в други заряди за атомни бомби.
Маса от радиоактивен плутоний с тегло 6,2 kg и диаметър 89 mm във формата на сфера е основана в Съединени американски щати по време на нуклеарни проучвания като заряд за първите версии на атомната бомба. Тази сфера беше наречена демонично ядро, откакто американски физици починаха по време на опити, пише IFLScience.
Сферата, основана като вътрешност на атомна бомба, имаше дребна граница на сигурност, преди да усили радиоактивността и да премине в суперкритично положение. След като реакцията на разделяне стартира, нейната скорост се усилва. Всички външни фактори, които биха могли да усилят реакцията, като компресия на ядрото, което е методът, по който избухва нуклеарна бомба, трябваше да бъдат деликатно проучени.
Опасността беше висока, само че физиците използваха демоничното ядро като пробна проба, с цел да тестват свръхкритичната граница. За задачата бяха употребявани неутронни рефлектори, с цел да се докара ядрото до точката на строшаване. Неутронните рефлектори се употребяват за заграждане на сърцевината и когато възникне реакция на нуклеарно разделяне, те отразяват неутроните назад в нуклеарния материал, с цел да усилят количеството на разделяне, което се случва.
През 1945 година Хари Даглиан организира опит с неутронен рефлектор върху плутониева вътрешност, когато простъпка изпуска брикет от волфрамов карбид върху сърцевината. Така ядрото минало в свръхкритично положение и се отделила неутронна радиация, която се оказала съдбовна за физика. След три седмици битка с лъчева болест Даглиан умира.
Колегата на умрелия физик, Луис Злотин, продължава опитите с демоничното ядро, с цел да разбере къде е свръхкритичната граница. След ужасния случай сходни опити започнаха да се организират по друг метод и сред неутронните рефлектори и ядрата бяха инсталирани уплътнения.
Но Злотин създаде собствен личен проучвателен способ, който изискваше по-малко време и старания, само че беше по-рискован. Физикът заобикаля отдалечените детайли и употребява отвертка, с цел да поддържа делене сред рефлекторите и сърцевината. Няколко пъти опитите приключиха сполучливо.
Но през 1946 година, по време на различен опит, отвертката се изплъзва, което разреши на неутронния рефлектор да обкръжи дейната зона на ядрото и да го трансферира в суперкритично положение. Поток от радиация избяга от ядрото, което умъртви Злотин 9 дни по-късно. През цялото това време той се бори с лъчева болест.
След двата смъртоносни случая ядрото е разтопено и плутоният е употребен в други заряди за атомни бомби.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ