Кой пазеше руските императори
След като се запознахме със бранителите на Сталин и Ленин по време на тяхното ръководство, дано обърнем внимание на царската съветска защита, която през годините съумява да потвърди своята преданост, само че не са и малко главоболията им. Една от най-позорните дати в това отношение е 1 март 1881 година, когато Александър II е погубен. По това време Руската империя е в особена рецесия и възможностите да изгубят идващия престолонаследник въобще не са малко. За похлупак на всичко по това време ще открием, че София Петровская към този момент е почнала да прави проекти за идващото нападение. Като член на терористичната организация „ Народная Воля “, тази жена е твърдо уверена, че съветските царе са най-големият проблем. Полицията съумява да я арестува единствено 10 дни след първото нападение, освен това пред двореца.
Именно там се намира новият държател. Логично е, че новият император към този момент знае какво би трябвало да се направи – да сътвори нова отбрана, с която да обезврежда даже концепцията за наново нахлуване. Сменя се и главната резиденция, като местоположението в Санкт Петербург и двореца Гатчина. Именно там е много по-лесно да се провежда защитата. Императорът взема решение да сътвори една напълно друга охранителна мощ, която няма да има никакви връзки с близките военни формирования.
Повечето членове са някогашни имперски доближени, които ще имат задачата да го следват, освен това на пътешествия по железницата. Първи железничарски батальон наброява към 1000 души, като с изключение на защита, те работят и в самата влакова комбинация. Преди това влакът в никакъв случай не е бил защитаван и никой не е подозирал, че може да се стигне до този миг, до момента в който по този начин наречената „ Народна Воля “ не се пробва да го взриви.
При оповестяването на пътувания, Александър III провежда защитата си като извънредно сериозна военна задача. Цялата информация за пътешествията се класифицира и се пускат два изцяло идентични влака, които в интервала на пътуването да се сменят. Никой не знае до последно в кой трен ще се качва императорът, само че защитата е повече от задоволителна за воденето на малко стълкновение. От 1881 година военните единици се провеждат по този начин, че по време на пътя ще бранят целия маршрут. Императорът не употребява единствено тези 1000 души, армията се активизира и изсипва във всеки град, всяко село и даже в някои по-отворени позиции, където може да се извърши нахлуване.
Военни кордони се движат от Санкт Петербург до Крим и от време на време даже доближават Кавказките планини. Около месец по-рано се стартират най-различни тренировки, като обстановките са от цветна по-цветна. По това време всички други военни задачи се приключват за неопределен срок. Това обаче се случва чак през 1881 година, а преди този момент малко на брой употребяват такива ограничения за отбрана. През февруари 1697 се приготвя атентат против цар Петър. По това време водеща фигура на заговора е Иван Циклер. Атентаторът е забелязал, че кралят постоянно се движи на кон самичък из Москва, като даже не взима никаква защита. Планът е обикновен – Иван ще нападне първият в Русия и ще се опита да го намушка. За неволя е видян от Елизарев и Силин – двама от постоянните стрелци в царската защита. Облечени са постоянно в червени кожуси и вървят с високи шапки, също така носят брадви и копия. Отговарящи за здравето на краля, тези господа се считат за благородни воини, които нямат какво да губят и постоянно ще слагат своя живот пред всички останали.
Проблемът е, че Иван е някогашен полковник на същата организация. През 1682 година Петър е издал смъртна присъда на чичото на Иван, както и на неговия брат. След това самата организация се разпуска, с цел да няма опит за събаряне от власт. Новата защита идва благодарение на Преображенски и Симеоновски – някогашни бойци, които се назначават за животоспасяваща защита. По това време царят избира някои от най-хубавите бойци и ги зачислява към персоналната си защита. Никой не подозира, че през XVIII век точно имперската защита ще помогне на някои хора да се доберат до трона. Катерина I, Петър II, Анна Йоановна, Елизабет Петровна и Катерина Велика ще стигнат до върха благодарение на персоналната си защита. В този миг, в случай че човек няма синя кръв, само че желае да е покрай ръководството, разполага с един късмет – да се потвърди като предан страж на властта. Имперската защита има съществено въздействие и както можем да открием, точно тя е повода за убийството на император Павел I. Веднага след осъществяването на тази смъртна присъда, Александър I ще отстрани цялата имперска защита и ще назначи нова.
В този случай през 1881 година Александър I публично приканва казаците за отбрана. Те са съумели да се потвърдят по време на Европейската акция през 1813-1814 година и бързо оформят един нов корпус за бързо реагиране. По време на борбата в Лайпциг ще открием, че точно тяхната работа ще избави живота на императора. В разгара на борбата ще открием, че полковник Ефремов ще извърши брилянтна офанзива по фланговете, удряйки тежката френска конница. Същата в този миг е ориентирана към щаба на Александър I. Дори въоръжени единствено с копия, казаците демонстрират, че няма да предадат толкоз елементарно своя император, с риск за живота си, те премазват съперника. През 1825 година по време на декемврийският протест, Николай I усъвършенства защитата и основава специфичен отряд от казаци, които да съпровождат кралицата. Избрани са над 40 млади благородника, които минават в допълнение образование. Защо обаче тъкмо те са на дневен ред?
След като Северен Кавказ се анексира, императорът насочва погледа си към фамилиите, които съблюдават една съществено традициите на района. Взетите хора от там идват в столицата и стартират да се срещат с европейския метод на живот, като се образоват доста съществено и на морал. Най-ниските рангове се сменят на към четири години, с цел да е несъмнено, че няма да изгубят подготовката си или да свикнат с охолството. Освен това Николай I показва доверие и демонстрира, че този район може да получи почитание. Процесът е двустранен и казаците също правят оценка огромното доверие. По същото време не би трябвало да забравяме, че кавказките принцеси не престават да са в нещо като домакински арест, а този акт може да се гледа като откуп.
Избират се и униформи, които акцентират традицията на района. Те се обличат в обичайни вълнени палта, носят своите остарели емблеми и са въоръжени с обичайни казашки саби, от време на време могат да получат и лъкове. На най-доверите до императора се дава правото да го съпровождат и да показват своята мощ и добро име на паради и всемирски събития. Те би трябвало да дават отчето само на имперския съд. Освен красива визия, господата минават сурови лагери, които им разрешават да яздят чудесно, да стрелят от лък, да подвигат оръжие от земята, употребявайки камшика за коня и още доста други. Николай I ги трансформира в модел за подражателство и скоро всяко малко момче желае да е на тяхно място.
Александър Бенкендорф не разрешава на съветското население да се подиграва или да влиза в битка с тях, те стават тъкмо толкоз свещени, колкото и самият император. Коментари за тяхната вяра също са неразрешени и никой не е заставен да я сменя или да приема друга в подмяна на своята. Те не се поддават на санкции от различен съд и не дават отговор на никого. Приемете ги за нещо като свещените индийски крави, само че с уменията да унищожават като бикове. През 1827 година казаците се укрепват с по този начин наречените кралски гвардейци, тяхната съществена функционалност е да бъдат на почетна стража в двореца и покрай огромните монументи на страната.
Обикновено кралската армия е от по-възрастни, само че много респектиращи мъже, които се обличат в униформи със златно и алено. За чужденците, тези хора акцентират величието на империята. Специализиран отряд от кавказки гардове се зачислява към императрицата, нормално четирима души бранят спалнята ѝ. Избрани са най-високите и най-красиви от групата, които постоянно би трябвало да бъдат на пост. Освен това получават и доста по-луксозни и красиви униформи. Всеки един кавказец е благополучен да получи тази роля, изключително откакто е спечелил толкоз огромно доверие. Освен това пътуват постоянно през Европа и тяхната работа е относително лесна.
Ескортът на императрицата остава на стража и съществува до 1917 година С експлоадирането на революцията към този момент е несъмнено, че няма защита, която да спре побеснелия народ. Николай II сменя своята квартира в покрайнините на Санкт Петербург, като постоянно може да бъде открит в Царско село. Според архивите е посещавал създателя от 1905 до 1909 година едвам четири пъти. Резиденцията обаче е като дребна цитадела и всеки посетител се ревизира на всеки един преминаващ пост. Дори и тогава знаем какъв е краят. Николай II не може и няма по какъв начин да се довери на всички, които го пазят, в резултат на това най-сетне би трябвало да се избавя, само че знаем по какъв начин приключва тази история.
Снимки: Wikipedia
