След като решиха да не раждат децата си в болница,

След като взеха решение да не раждат децата си в болница, да не ги имунизират и да не ги пращат на учебно заведение, идната разумна стъпка е да им спрат храната и водата. Това написа в коментар за "Сега " Иван Стамболов-Сула.

Онзи ден прочетох, че в последно време било доста похвално от страна на съзнателните, загрижените и най-много просветените родители да възпират децата си от приемане на храна и вода. Така организмът самичък се прочиствал, като изхвърлял болните кафези и тъкани. Не се удивлявам. След като взеха решение да не раждат децата си в болница, да не ги имунизират и да не ги пращат на учебно заведение, идната разумна стъпка е да им спрат храната и водата.

Това нещо се наричало "сух пост " (СП) и най-ловките, най-печените го ползват по специфични схеми през цялата година, като се преценяват с етапите на луната, с цел да не им прилошава от апетит и жадност, и комбинират с "дните Екадаши или Денят на двете тръби " (страх ме е да си показва кои са тези тръби), с цел да е гладуването още по-здравословно.

Думата "пост ", несъмнено, тук е употребена напълно случайно, тъй като това буйство няма нищо общо с църковния пост, който е на първо място смирение, превръщане, примирение и опрощаване, а въздържането от някои храни е единствено мотив, нещо като броеница за централизация и събиране на мислите, и в никакъв случай не се ползва в мяра, рискуваща да заплаши здравето на постещия.

Християнският пост е разкайване за първородния грях и проявление на предпочитание за превръщане в положението преди него. Да постиш, без да си даваш сметка за тези неща, е все едно да пееш приспивна ария на бебе, без да разполагаш с бебе; подобен "пост " не е нищо повече от диета, преписана от женско списание.

Забележителното е, че хората на СП несъмнено гледат на себе си като на някаква нова раса или най-малко като на ново, следващо (и последно) еволюционно ходило, а всеки, който дръзне да се изкаже сериозно за тях, в очите им не е нищо повече от питекантроп в панталони, който им завижда.

По сходен метод гледат на себе си и представителите на всевъзможните разновидности "свръхцивилизовани " и "свръхморални " групи от човеци (вегани, вогони и пр.), активисти-любители и експерти, обединени основно от своята ПРИРОДОСЪОБРАЗНОСТ.

Природосъобразността е една от типичните заболявания на модерния свят. Да бъдеш постоянно млад или най-малко да се държиш като подобен, да хрупаш сурови корени и грухано жито, да ядеш яйца (ако въобще ядеш) с разкаяние и да се измъчваш дали правата на кокошките са били предпазени, до момента в който са ги снасяли, да въздишаш по кирпичената селска къща с клозет на двора, от която дядо ти едвам е съумял да избяга в града... Това в действителност е болест. Тя произлиза от един съответен грях - желанието да се покланяш на творението, вместо на неговия Творец.

Като чуят това, ще подскочат всички атеисти, антиклерикали и религиозни модернисти, ще подскочи целият демократичен хайлайф. Но ние ще ги помолим да бъдат в действителност либерали и да приложат обичаната си приемливост, толерантност, плурализъм и политическа уместност към "чуждото мнение " (в случая нашето), в случай че не за друго, то най-малко с цел да манифестират за следващ път своята цивилизованост и морална непорочност.

Човек е основан по този начин, че да изпитва почитание и поклонение към нещо, по-голямо от себе си. Но откакто изгонва Бог от визиите си за света, откакто самичък се настанява на опразненото от Него място, с цел да каже, че той, индивидът, е мерилото за всички неща, то това по-голямо от него нещо остава да бъде само природата, вселената - т.е. творението при отсъствието на Твореца. Ето по този начин се раждат баснословните облици на Майката Природа и на Капитан Планета. Така се ражда митът, че човечеството е зло страшилище, което има силата (каквато в действителност няма) да унищожи природата и единствено неговите най-висши представители - зелените деятели - са в положение да го спрат.

Всъщност, както се беше изразил един астроном по отношение на световното стопляне и дупката в озоновия пласт, "цялата човешка активност върху лицето на планетата може да се оприличи с размазването на комар по носа на изтребител ".

Но все пак легендата за Майката Природа и за рицарите, които тя чака да я защитят или най-малко да се опитат да се усъвършенстват по нейните секрети закони, е жива и пулсираща като флуоресцентна мухъл.

Последиците от тази легенда може да са относително почтени като заведенията за здравословно хранене, където от масите със непоколебим взор се взират десетки гладни очи, само че може да оказват въздействие и върху цели политики, върху развиването на цивилизацията. Защото в действителност през днешния ден (а и освен днес) всичко може да е политика и спекулация, само че преди да стане политика и спекулация, е тръгнало като философия и светоглед.

Когато децата, закърмени с Капитан Планета, пораснат, някои от тях ще станат политици и висши админи. Те, в случай че не умишлено, най-малко подсъзнателно ще имат вяра, че човечеството е туморно образувание в организма на планетата, поради което е повреден озоновият пласт, топят се полярните шапки, гинат дъждовните гори и някъде в океана има остров от празни пластмасови бутилки, огромен колкото Гренландия.

Тук стартира политиката и далаверата. Политиката за битка с климатичните промени води до далаверата с търговията на въглеродни излъчвания. Политиката за запазване на биологичното многообразие води до далаверата със предпазените територии. Създават се световните мрежи от зелени фондации, които усвояват и преразпределят рекета "гузна съвест ".

Създават се стратегии за предпазени територии, афишират се състезания за установяване и обрисуване на тези територии, състезанията се печелят от районните подразделения на въпросните фондации, под отбрана попадат десетки хиляди хектари - толкоз, колкото фондациите съумеят да пробутат пред държавните управления.

Върху тези територии стартират да се изливат невероятни суми пари. Често пъти съм се питал каква е огромната скица при европарите (защото дребните ги знаем), каква е схемата, която стимулира интерес у тези, които ги отпускат от първа ръка. Е, може би заплащанията за действия по предпазените територии са част от нея. Казва ли ти някой?...

Отпускат се милиони евро, с цел да се пази тишина на червеногушестата копринарка, до момента в който мъти измежду изчезващи минзухари, цъфтящи единствено и само в блатата, които тя обитава; отпускат се милиони, с цел да се бършат дупенцата на прилепите с дребни меки хартишки, с цел да не се подсекат. Тези пари се усвояват от същите Неправителствени организации, които са очертавали картите, само че по-нататъшната им орис е мъглява и се крие в още по-защитени територии.

Бедата е, че при усвояването на тези целеви средства постоянно ползите на природата остават на напълно назад във времето както при борбата за Автомагистрала "Струма ", да вземем за пример, където зелените се борят за най-скъпия и най-вредния вид. За страдание на назад във времето остават и ползите на хората, и то освен на разцъкващите голф олигарси, само че и на стотици стопани, мнозина от които основали към този момент свои предприятия по Програмата за развиване на селските региони, пък и с други капиталови инициативи.

Децата на Капитан Планета са повели война освен против голфа, въпреки в други случаи да обичат туризма и спорта измежду природата; децата на Капитан Планета са повели война освен против ветрогенераторите (заради които не е починала нито една птица), въпреки да са първи сторонници на зелената сила против хищните акули от петролния отрасъл, нуклеарната енергетика и (съвсем пък да не приказваме за тях!) тези сатани с шистовия газ! Децата на Капитан Планета са повели война против всяка човешка активност върху обичаните си предпазени територии: земеделие, произвеждане на храна, икономически постройки, пътища, че дори и гробища.

Децата на Капитан Планета си присвояват правото и компетентността само те да милеят и да се грижат за разтерзаната снага на Майката Природа, само че увлечени в порива си, изопачават истината, опорочават мирогледа и трансформират индивида от стопанин и собственик на творението в негов зложелател, в нещо ненормално, уродливо и противоестествено, нещо появило се като неточност в генетичния код, злонамерено и незаконно по рождение, което цялостен живот би трябвало да заплаща за своята виновност. Става дума за предприемчивия човек, схваща се; индивидът от неправителствения бранш е нещо друго.

Децата на Капитан Планета не са доста, само че са доста шумни, шумът е част от техния предмет на активност. Заслушани в техните викове, като че ли забравяме истината за себе си - индивидът е основан по облик и сходство божие, единствен той има възвишен дух, тъй като единствен той от всички останали твари е получил душата си персонално от Бог. Като подобен индивидът е стопанин на цялото създание, само че не негов тиранин, а негов собственик. Стопанин, получил повелята да трансформира света от джунгла в градина. Възходът на цивилизацията, чийто венец са веганите и природозащитниците, стартира с настойчиво отвоюване на обработваема земя от горите и пущинаците. Но макар честата неприязън, индивидът обича природата, пази творението, тъй като се усеща част от него и тъй като с удивление се прекланя пред неговия (и своя) Творец. Едва ли бихме пазили "Мона Лиза " по този начин, в случай че не вярвахме, че тя е дело на Леонардо, а си мислехме, че се е зародила инцидентно по постепенен път.

Да, природата има потребност от предпазени територии, само че тези територии би трябвало да бъдат в сърцето на индивида, тъй като в случай че не са там, няма никаква изгода да бъдат и върху картите на зелените фондации.

В умозаключение, преди някой толерантно и напълно правилно да ме е нарекъл "изрод ", да кажа: аз безшумно се грижа за сакати животни и за над 200 растения, без да удрям тъпана, нито от някого да желая поддръжка и съчувствие; запазвам природата, като заобикалям да излизам измежду нея, дори и на палатка. Особено на палатка. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.