Параноята на Мао можеше да промени света завинаги с Трета Световна война
След като разказахме за забавният спор сред Китай и Съюз на съветските социалистически републики в борбата за един дребен остров, където се стоварва голяма войска, като че ли има някаква териториална стойност, дано обърнем внимание на един изключително забавен спор от Студената война.
Историята на остров Дамански е повече от вълнуваща и търсенето на мотив за основаването на един необикновен спор, въпреки и на първо четене да е мъчно да открием подобен, може да накара мнозина да се замислят какво е стимулирало тогавашните сътрудници с един и същи взор в политическите убеждения – социализъм, в този момент да се припознават като врагове и да търсят мотив за боен спор.
Бойните дейности на острова, който на практика е с размерите на два огромни жилището, стимулира двете народи не просто да премерят официално сили, само че и да оказват помощ за отварянето на още един фронт към желязната завеса. Каква тъкмо е историята? Нека стартираме с обстоятелството, че откакто Сталин завършва своя житейски път, Съюз на съветските социалистически републики за следващ път се трансформира в територия за лов на вещици.
Ще открием, че дъщерята на Сталин ще изпадне в доста неприятна конюнктура и вместо да се счита за великолепие, към този момент е детронира от позицията си, що се отнася до сина на диктатора, за него обстановката е още по-зловеща и най-после се пропива до степен, в която тялото му не устоя на напрежението. Други забавни фрагменти, които бързо получават черния щемпел са хора като Лаврентий Берия.
По същото време не е мъчно да открием, че Никита Хрушчов бърза да се разгласи против сталинизма и да спре оня толкоз прославен фетиш към личността. Премахването на портретите и въвеждането на една нова идеология не идва без спънки, само че по този начин или другояче процесът е стартирал. По същото време Мао вижда един доста добър късмет да се откъсне от своите настойници, които апропо към този момент не могат да въздействат толкоз директно върху тях. Разбира се, би трябвало да има някакъв спор и причина за неофициалния бракоразвод, затова погледът се насочва към теорията на Ленин.
Първата работа на драконите е да заявят, че съседите са ревизионни предатели, а малко по-късно ще прибавят и още нещо – имперски социалисти. Руснаците също не остават длъжни и бързо отвръщат на формалните похвали. Историците признават, че са очаквали единствено замяна на думи или демонстриране на мощ, само че не и влизането във въоръжен спор. От другата страна пък ще открием, че всяка една членка на източния блок се замисля кой тъкмо ще поведе революцията към международен комунизъм.
Подобен спор дава и доста съществени привилегии на спечелилия – всяка друга страна ще би трябвало да се поклони публично на спечелилия, да показа какви са желанията, да получава препоръки, а от време на време и команди, като крайният резултат на всичко това ще е пренареждането на шахматната дъска. Има единствено един проблем, а може би и доста положително решение. В края на 70-те години ще открием, че Съюз на съветските социалистически републики и Китай към този момент разполагат с нуклеарно оръжие.
Благодарение на него се доближава до оня миг, в който притежанието на сходна система може да дава преимущества, както и да обезврежда апетити. Какво имаме поради? Със сигурност нуклеарното оръжие е финалното решение на една борба, само че и началото на доста произшествия. Никой не може да показа какво в действителност ще се случи по-късно с радиацията и какво тъкмо ще понесе планетата при сходни земетресения. Започне ли използването на атомните бомби, разумно е, че в никакъв случай няма да се стигне до край, затова притежанието дава гаранция за по-здрав разсъдък и самоограничение от нахлуване.
В дълготраен проект ще открием, че тази маневра и утежняването на връзките няма да бъде удобно за Съюз на съветските социалистически републики. Конфликтът дава още един късмет за събарянето на Берлинската стена, прочее това и Чернобил не могат да бъдат пропуснати като фактори. По това време Виетнамската война ще завърши, в това време не би трябвало да забравяме, че Ричърд Никсън ще отиде на посещаване в Китай, а и дипломацията сред азиатските страни стартира да се усъвършенства.
Макар и напрежението да пораства, можем да забележи, че Китай и Съюз на съветските социалистически републики оказват помощ на Северен Виетнам. И по този начин доближаваме до граничните спорове, които по един или различен метод са проява на мощ. Какво обаче толкоз доста ядосва Китай, че да стартира да трансформира погледа си към дългогодишния сътрудник? Отговорът се крие в една конвенция през 50-те години на предишния век сред Сталин и Мао. С подписването на другарски връзки, съюз и взаимопомощ, Китай получава сумата от 300 милиона $, военна помощ и гаранция за отзоваване при вероятно нахлуване от Япония.
В случай на такова, Манджурия и Порт Артър ще бъдат предоставени под контрола на Китай. Какво би трябвало да направи китайската комунистическа партия? Нейната задача ще е да помогне за реорганизацията и извоюването на независимостта на Монголия. Опитите за управлението на Китай в никакъв случай не се получават. За разлика от Източния блок, въздействието върху тази страна остава изцяло независимо и доверието сред Мао и Сталин продължава да се вижда, като всичко опира на Марксистко-Ленинската доктрина.
Хрушчов продължава тази традиция и даже взима работна ръка от Китай, както и подписва търговски контракти за доставка на храна, само че даже и да има някакви спогодби, двамата с Мао се ненавиждат в червата. Политическият взор се трансформира и западът към този момент не е зложелател, а някой, с който би трябвало да се живее. Проблемът обаче е, че Мао не може да пренастрои партията на друга периодичност, това ще се случи в идващите години, въпреки всичко той е прекарал толкоз години в копирането на Сталин, а в този момент внезапно би трябвало да обърне плочата и да стартира да приказва за по-добра дипломация.
Да не приказваме, че когато идва Унгарската гражданска война, Китай освен вижда изолацията, в която попада, само че и стартира да се чака сходен протест, който ще докара до дестабилизация и вероятно до свалянето на диктатора. През 1958 година двете страни ще се опитат да договорят нови спогодби, този път за даването на китайски военноморски бази, където да се нареждат атомни подводници на Съюз на съветските социалистически републики, под претекст, че същите ще се употребяват за неутрализирането на американските кораби, при възможни офанзиви. Мао не гледа на тази отбрана по този метод, за него това е опит за надзор.
Лин Биао Срещите сред великите сили, където китайският водач не е поканен, не престават да го засягат. Хрушчов стартира да се съмнява в здравето на своя сътрудник, само че по този начин или другояче няма никакво връщане обратно. Следват и обвинявания, ориентирани към Балканите. Мао отхвърля съществуването на Югославия, Хрушчов ще подлага на критика Албания и Енвер Ходжа, като там следва Съветско-Албанския бракоразвод. А точно с това стигаме до един изключително забавен спор – вторият „ Дамански “.
На 14 юли 1969 година министърът на защитата на Китай – Лин Биао се среща с военните делегации на Северна Корея и Албания. По това време и трите страни към момента се водят участници в Източния блок, само че с някои особени запаси. Лин има едно доста особено предложение, да научи руските ревизионисти, които сега нарушават истинските китайски граници. Лин пропуща да заяви, че неговата страна не прави нещо по-различно, само че по този начин или другояче няма да открие сътрудници.
Пратениците на Северна Корея мълчат, до момента в който албанският министър на защитата Балуку ще изрази доста съществени терзания по отношение на евентуалният отговор с нуклеарно оръжие. Очевидно е, че единствено Китай желае да употребява оръжието, а и няма по какъв начин да ги виним. Северна Корея е претърпяла своя провал, а в това време Албания се специализира в правенето на най-различни бункери, единствено и единствено да се защищити от всеки един вероятен удар.
Предложението е за опазване и отбрана на границите, само че без провокация на Съюз на съветските социалистически републики, като при тези думи Лин ще подчертае, че те не предизвикат никого, руските бойци са отговорни за тези дейности. Единствената по-интересна конвенция тук е да се доближи до засилено критикуване на новия режим. Пекин ще се постарае да подчертае недоволството на Пхенян и Тирана, а какъв брой надалеч могат да стигнат двете страни, никой не може да отговори. Пхенян „ приема “ толкоз добре концепцията, че е подготвен да се показва рецензии, като те няма да се чуят на политическата сцена. Вниманието е ориентирано към Централната Източна железница, която се употребява като търговски маршрут и приключва в Северна Корея. Ако тази линия бъде прекратена или непосредствено окупирана, спорът става неминуем.
Първите балистични ракети на Китай. Пхенян вижда това, до момента в който Пекин въпреки всичко не е подготвен на толкоз бързи провокации – напрежението би трябвало да се сътвори и за задачата се търсят други по-интересни разновидности. Да не приказваме, че сътрудниците на масата не са толкоз рационални. Албания няма какво да направи, без значение какъв брой тъкмо желае да помогне или не, тя се намира толкоз надалеч от Китай, че просто няма късмет за дейности. Ким Ир Сен е изключително принципен и умерено може да обърне силите си в интерес на Съюз на съветските социалистически републики, а тъкмо това не е чак толкоз мечтано от Китай. Тук се предлага друга концепция, вместо да се води пряк спор, просто да се обоснове една сателитна територия, където да се задейства несъмнено въздействие.
В този случай погледът се стопира върху остров Голдински – покрай Хабаровск. Това не е инцидентен избор, въпреки всичко там ще открием наличието на Сибирската линия, а стратегически е от изключително значение да се употребява точно една такава. На 9 юли 1969 година Съветското външно министерство публично показва митинг към посланика на Китай в Москва по отношение на провокацията. Забележката е призната, само че както самият дипломат декларира, инспекцията ще отнеме време и няма по какъв начин да предложи незабавно отговор.
Този път не приказваме за дребен остров, а за директна опасност на по-големи градове, както и индустриални центрове. Новата анти-кампания незабавно започва, прочее в границите на няколко часа, китайските медии също стартират да изясняват, че не се опасяват от жертви, с цел да подсигурят своята граница и да си върнат териториите, които в миналото са били взети непозволено от имперска Русия. Говорителите работели на оптималната мощ и умерено се чували на съветска територия.
За да може картината да бъде още по-цветна, инсталират се високоговорители, които не стопират да упрекват актуалното ръководство за измяната против Ленин-Сталин. Очевидно е, че към този момент не може да се приказва за мир, а за искане на всички територии по реката. Една неволя не идва в никакъв случай сама и по-същото време ще се открие активирането на медии от Съединени американски щати и Тайван, които разказват евентуалната военна опасност от страна на Китай към Съюз на съветските социалистически републики. Списание Times цитира Андрей Громико, който споделя, че през цялата история на страната не са срещали по-страхливи и подли врагове, в сравнение с в този момент. Всяка една от двете страни споделя, че територията е тяхна, само че няма резултат.
Макет на първата китайска атомна бомба Причината за спора тук е, че една заран съветски инженери дебаркирали на острова, с цел да оправят навигационните марки, когато китайски бойци са дали отговор с картечен огън и гранатомети. Инженерите дават една жертва, до момента в който други двама са тежко ранени. По това време, руснаците нямали даже оръжие, с което да отвърнат на удара. Пекин обаче има друга версия. Твърди се, че руски патрулни лодки са дебаркирали на острова, до момента в който бойни самолети летели заплашително. В следствие руснаците нападнали китайските жители и бойци, с цел да оформят едно малко стълкновение.
И тук за първи път ще имаме формалното изказване на Москва, в случай че на о-в Даманск войната се води безшумно и без използването на „ толкоз доста сили “, то в този момент отговорът е, че ще се употребяват доста по-строги ограничения. От другата страна Пекин също не мълчи и предизвестява да се спре граничното стягане и скупчване на войски, с цел да не се получи едно още по-свирепо наказване от страна на китайците. Пекин също стартира да струпва войски, в това число няколко Противовъздушна отбрана дивизии, които са взети назаем от Лоп Нор – китайската нуклеарна и ракетна тестова зона в Синкянг.
Не можем, а и не би трябвало да пропущаме една доста забавна част от историята. Китай в един миг не се опасява от нуклеарна офанзива от страна на Съюз на съветските социалистически републики, само че малко по-късно са подготвени да премислят това безпокойство. След като Китай започва своите спорове и търси нови способи за привличане на вниманието, съветските сили стартират да се стоварват в Монголия – подписаният акт за другарство разрешава на руската войска да разположи бази и позиции, които биха сложили възможното преимущество в тяхна изгода. По същото време китайските маршали са безапелационни, че воденето на война, освен това на огромен фронт, не е в изгода и на двете страни. Това значително дава опция на Мао да продължи да води своята агитация.
Истината е, че Москва няколко пъти предлага да се водят договаряния, само че в това време Пекин ще ги отклони и ще продължи да играе по границата, пробвайки се да завоюва нови територии. Страхът от нуклеарна война се заражда по две аргументи. Първо съветските медии в никакъв случай не са се тормозили да приказват за тъкмо тази мощ, с която разполагат и го вършат, само че въпреки това не са били толкоз глупави да тръгнат да водят такава война – отговорността в това отношение е в действителност огромна и някой би трябвало да отстъпи с концепцията, че след една такава борба няма да има какво да се дели.
Актуалното наличие на балистични ракети на Китай, които на този стадий могат да поразят целия свят Въпреки това не би трябвало да забравяме, че разискването за офанзива на стратегически цели е била обсъждана неведнъж и постоянно се е поставяла като последна мярка. Впрочем тази информация стига до Китай, освен това доста преди западните медии да стартират да разясняват евентуалната опасност. Хонконг ще се включи в това изказване, като там някои китайски представители неведнъж ще повторят, че Съюз на съветските социалистически републики е задоволително малоумен, с цел да се възползва от сходен удар, поразявайки инсталациите на страната им.
Оплакванията не престават с обстоятелството, че засилващите се военни маневри и тренировки стресират Китайската Народна република, която не можела да одобри обстоятелството, че въображаемият зложелател е някой друг. Изказването на американските медии кара Мао да ускори параноята си, въпреки всичко не е мъчно да открием, че откакто евентуалният трети състезател в Студената война има свободата да показа сходни опасения, освен това намерено, възможностите сюжетът да се осъществя, стартират да порастват извънредно високо. Какво прави Китай? Първо се организират непрекъснати бойни паники, а по-късно стартират да се копаят и окопи.
Малко по-късно се активизира цялата войска към граничните провинции и райони. Подготовката е за неочаквана офанзива, която може да се случи всеки миг. По това време Централно разузнавателно управление на САЩ пресмята възможностите за нуклеарен удар от страна на Китай и споделя, че там ще се открият към 10 ракети със междинен обсег, налични са няколко стратегически бомбардировача и спомагателен боеприпас, който може да спре по-сериозно нахлуване. Пренасочват се и средства, които да стартират силовата разработка на нуклеарно оръжие, като най-малко резервират полицата за „ Първа приложимост “. Идеята тук е, че нуклеарно оръжие не би трябвало да се употребява за нахлуване, с изключение на при възможен първи удар – в случай че една нуклеарна мощ удари друга, тогава се позволява още един удар.
Мао и Енвер Ходжа През септември 1969 година излиза наяве, че макар демонстрацията на сходно оръжие, Пекин към момента не е съумял да се трансформира в нуклеарна мощ, най-малко не и по главните стандарти. Ето за какво и главното внимание за отбиване на офанзиви се насочва към голямата популация. Стратегията на китайските маршали ще бъде насочена към прекъсването на бърза война, като имат намерение да спрат всевъзможни шансове и за бързата победа. Следват и някои директни закани като „ 700 милиона китайци не могат да бъдат унизени и няма да бъдат заплашвани с нуклеарно оръжие. “, участват и закани като „ Стотиците милиони китайци, подкрепяни от Китайската Народна Освободителна войска ще окажат невиждана опозиция, като ще се борят до самия край. “.
След националният им празник на 1 октомври ще открием, че обстановката продължава да ескалира. Този път идва непосредствено предизвестие по линията, като се декларира, че няма да се разреши на Москва да се подиграва с китайския народ, като същият е подготвен да отвърне на удара и да нападне без никакви старания, до момента в който не се завърши експанзията. Що се отнася до съветската страна, там са безапелационни, че казусът не е нуклеарния боеприпас, той освен не е развъртян, само че и няма да оцелее при възможен първи удар, проблемите идват с голямата бройка. Всеки осъзнавал, че нахлуване с подобен магнитуд може да заплаши безусловно всяка една войска. Да не приказваме, че с изключение на постоянна войска, познанията на партизанската война също не би трябвало да се подценяват.
И по този начин стигаме до идващото умозаключение, когато непрекъснато някой приказва за експанзия, само че в същото време ръси закани, единственият метод за избягването на една безкрайна война, може да бъде точно потреблението на нуклеарно оръжие, каквото руснаците имат. Накрая се стига до предложение за слагането на такова оръжие, като това към този момент ще се счита за сериозна провокация. Въпреки отводът от привличането на спор, въпреки и неговият магнитуд да продължава да се покачва, стигаме до един коментар, който би бил стеснителен, само че оневинен.
Съветският министър на защитата – Андре Гречко най-сетне предлага да се употребява мощна мегатонна нуклеарна бомба, с цел да се отстрани опасността. Макар и да не показва точните данни, подозираме, че става въпрос за „ Цар “ бомбата. Други генерали са на мнение, че това ще докара до международна война, която по този начин или другояче не се желае от никого. Истината е, че сходни закани са само опит за дипломатически напън, който постепенно и несъмнено стартира да работи. Главната задача на Москва е стигането до договаряния, които до този миг Пекин продължавали да отклоняват. На 11 септември се урежда среща сред Алексей Косигин и китайски дипломати. На летището някой пуска мухата, че се приготвя специфичен троянски кон и добре готови командоси ще се приготвят за стълкновение. Никой не вярвал, че идват руски дипломати.
Съветската „ Цар “ бомба Мао подрежда да се укрепи летището и всички да се готвят за неизбежна офанзива. Разбира се, не се стига до такава, а до договаряния и до гаранции, че нуклеарно оръжие няма да се употребява. Освен това Китай ще изпрати писмо на 18 септември, че няма да употребява оръжие и няма да прибягва до използването на мощ, в случай че няма провокация от другата страна. Само няколко дни по-късно китайските сътрудници разчитат сигналите по различен метод и вземат решение, че Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не е споделил, че няма да употребява нуклеарно оръжие.
Все отново Алексей е споделил, че не се търси война, а в случай че се употребява нуклеарна мощ, то война в никакъв случай няма да има. Освен това мнозина били смутени от обстоятелството, че никой от огромните водачи не посрещнал съветския делегат на летището, а това не било добър знак, най-малко съгласно Пекин. За още по-голяма неволя, Виктор Луиз – прочут като Витали Евгениевич Лу – със обилни връзки в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ще показа в британски ефир, че руската войска избира да употребява ракети пред хора. Присъствието на този материал, както и на срещата ще даде още мотиви за паники. В идващите няколко години ще открием, че Китай независимо си насрочва дати за нахлуване, които в никакъв случай не се случват, само че все пак Мао и компания няма да се откажат от тази задача, най-малко до момента в който не се стигне до някакво друго решение. В този случай провокация и то по островите.
За разлика от Даманск, тук територията е с доста по-сериозно поле за изява – цели 90 квадратни километра. Интересното тук е, че до момента в който Китай и Съюз на съветските социалистически републики спорят за това парче земя, на острова има една доста забавна химера – половината население е съветско, другата половина е китайско. И за разлика от огромните политици, същите жители живеели доста по-добре. От стратегическа позиция, евентуалното слагане на тежка артилерия на острова може да доближи някои от главните точки и да обезпечи доста по-сериозно преимущество за Пекин. Какво обаче се случва в тази посока?
Тук не се водят някакви доста съществени сражения. Причината е, че Хрушчов има вяра в успокоението на Мао, като получи най-сетне проклетите острови и спре с провокациите. През 2004 година се прави ново систематизиране на границата, като редица острови ще преминат на китайска територия. В този случай Китай избира да натиска още повече, откакто сега Москва се пробва да затопли връзките с Вашингтон и една евентуална издънка може да върне остарялата политика. През септември 1969 година двете страни ще подпишат контракт за преустановяване на използването на смъртоносно оръжие.
Архивите демонстрират, че за интервала от 1970-1972 година към 776 провокации се случват на далечната източна граница, а да не приказваме, че през 1977 година се усилват на 799, а след 1979 стават над 1000. За интервала от 1975 до 1980 година ще открием, че границата е премината към 6894 година През същата година е подписана конвенция, с която 130 от 300 острова по реките сред Съюз на съветските социалистически републики и Китай, само че даже и по този начин няма мир. Едва през 1991 година – цели 14 години след Даманск, съвсем всички останали съветски острови ще се предадат на Китай.
