След като през януари отсъстваха каквито и да е новини

След като през януари отсъстваха каквито и да е вести за галактически полети на Русия, страната най-накрая се готви да открие галактическата си 2023 година на 5-ти февруари в 11:12 ч. българско време, освен това с невоенна задача. Тогава от космодрума Байконур ще излети ракета “Протон-М ” с ускорителен блок “ДМ-03 ” и метеорологичен сателит “Електро-Л ” №4. Ако полетът бъде сполучлив, това ще е едвам петият съветски метеорологичен сателит, който ще доближи геостационарна позиция. Спътникът е основан на платформата “Навигатор ”- една от дребното смислени невоенни галактически разработки в съвременна Русия, основани след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики.

Първият метеоспътник, който Русия изстрелва след краха на Съветския съюз, е “Електро-1 ” през 1994 година – само че той към момента бе основан на остарели руски технологии. След като спътникът се поврежда през 1998 година, страната остава без лични метеоспътници чак до 2011 година, когато е изстрелян първият от новата серия “Електро-Л ” №1. Конструирането на този сателит бе поверено от съветското държавно управление на предприятието Неправителствени организации “Лавочкин ” през 2001 година, като в хода на създаването бе основана универсалната сателитна платформа “Навигатор ”, позволяваща на предприятието да основава по-бързо и по-евтино галактическите си апарати на обединен принцип. На базата на “Навигатор ”, с изключение на спътниците от серията “Електро-Л ”, са и галактическите телескопи “Спектр-Р ” (работил сред 2011 и 2019 г.), “Спектр-РГ ” (работещ от 2019 година до днес) и “Спектр-УФ ” (който ще бъде изстрелян по-нататък ”). Програмата за галактически телескопи е единствената сполучлива научно-изследователска роботизирана стратегия на Роскосмос – към момента руснаците не са провели нито един полет до Луната, Марс или друга планета след краха на Съюз на съветските социалистически републики.

Първите два метеоспътника “Електро-Л ” са изведени в космоса надлежно през 2011 и 2015 година чрез ракети “Зенит ”, които са създадени в от конструкторското бюро Южное в Украйна. След началото на спора сред Русия и Украйна през 2014 година украинските ракети към този момент са недостъпни за руско-изследователската стратегия и това наложи третият сателит да бъде изстрелян през 2019 година чрез ракета-носител “Протон-М ”. Четвъртият, полетът на който е плануван за 5-ти февруари, ще лети със същия вид ракета.

Допреди единствено десетина години съветската ракета “Протон ” беше главният прийом за транспорт на комерсиални спътници в целия свят и летеше постоянно, към един път месечно. Днес обаче, след серия от повреди, повишаващи се разноски и след възхода на СпейсЕкс, ракетата е съвсем отпаднала от комерсиалния пазар. Единствено предходната година през октомври “Протон-М ” послужи за извеждането в космоса на сателит на Ангола, един от дребното останали сътрудници на Русия след началото на войната в Украйна.

Нека да припомня в резюме историята на ракетата “Протон ”. Подобно на голям брой други съветски галактически уреди, раждането на „ Протон “ може да се наблюдава до зората на галактическата конкуренция. През 1961 година руският водач Никита Хрушчов планува основаването на амбициозна галактическа стратегия, само че проектите му са оспорени от Министерството на защитата, което недоволства, че космосът се развива за сметка на военните. В отговор на тази рецензия конструкторът Владимир Челомей предлага конструирането на мощна балистична ракета „ УР-500 “, която ще се употребява за галактически цели, само че с цел да удовлетвори настояванията на военните, планува ракетата да има способността да се изстрелва от подземни силози дружно с тежка бойна глава. Остава да се вземе най-хубавото градивно решение за изработката ѝ. Първоначалният вид да се стикова клъстър от дребни ракети „ УР-200 “ е отритнат като неудобен. Затова инженерите се стопират на различен вид – така наречен „ моноблок “, при който двигателният отсек, горивният контейнер и резервоарът с окислителя са подредени един върху различен. Но този вид се сблъсква с ненадейно предизвикателство, подбудено от рестриктивните мерки, наложени от нуждата степените да се извозват към стартовия комплекс с железопътен транспорт.

За да може „ УР-500 “ да се побере на руските товарни влакове, диаметърът на ракетата следва да не надвишава 4.1 метра. За да се запази товароподемността, намаляването на диаметъра би трябвало да се компенсира от дължината на резервоарите. Така ракетата става прекомерно висока и обслужването на потребния товар и горните степени се оказва мъчно. След сериозна преценка инженерите стигат до трети вид – така наречен „ полиблок “.

В центъра на първата степен е ситуиран един контейнер с окислител (диазотен тетроксид). Около него са разпределени шест резервоара с гориво (хидразин). В основата на горивните резервоари са прикрепени шест мотора „ РД-253 “. При такава настройка шестте резервоара с моторите мощно припомнят на спомагателните ускорители при западните ракети, които се изхвърлят по време на изстрелването. Тук това не се случва – резервоарите остават прикачени към първата степен до запалването на втората (цилиндрична, класическа степен). Няма друга ракета в целия свят като „ Протон “.

Как обаче „ УР-500 “ е преименувана на „ Протон “? Това се случва след 16-ти юли 1965 година, когато ракетата извежда в космоса спътника „ Протон-1 “. Фактически ракетата придобива името на първите си потребни товари.

Разработката на „ Протон “ минава през серия от драми. Именитият конструктор Сергей Корольов да вземем за пример се пробва да употребява връзките си, с цел да убие плана на Челомей и по този начин средствата да потекат към неговата самодейност – лунната ракета „ Н1 “. Счита се, че „ Протон “ е избавена от ръководителя на Съветската академия на науките Мстислав Келдиш. Келдиш осъзнава, че военните приложения на „ Протон “ са мощно лимитирани и е по-добре тази ракета да се употребява за изстрелването на руски космонавти към орбитата на Луната преди да съумеят американците.

Но историята се развива другояче – Съединени американски щати побеждава в лунната конкуренция. Проектът „ Н1 “ не надживява гибелта на Корольов. Съюз на съветските социалистически републики в никакъв случай не изпраща човек на Луната. А спасяването на „ Протон “ от Келдиш се оказва положително решение – тази ракета се трансформира в най-значимия товарен притежател освен за руската галактическа стратегия, само че по-късно и за целия свят. Именно с „ Протон “ са изстреляни всички руски орбитални станции, както и роботизираните задачи на Съюз на съветските социалистически републики до Луната, Марс, Венера и Халеевата комета. След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики стартира епохата на комерсиализация на „ Протон “, като първият контракт е подписан с английската компания Inmarsat през 1993 година, а през 1996 година за пръв път полита западен сателит на съветска ракета. Започва съвсем двудесетилетен интервал на усилена употреба, по време на който десетки спътници са изстреляни чрез „ Протон “. През 2014 година Русия отпразнува 400-тното изстрелване на „ Протон “ от началото на нейната употреба – необикновено достижение за тежкотоварната ракета.

Не всичко обаче е цветя и рози. Истината е следната: „ Протон “ не е по никакъв начин надеждна ракета спрямо по-скъпите си западни съперници. Докъм 2013 година, когато Русия претърпява съкрушаваща повреда („ Протон “ се прекатурва и се разрушава наоколо до стартовата площадка), европейската ракета „ Ариана 5 “ регистрира надеждност от 94%. Американската ракета „ Делта 4 “ има 96% сполучливи полета. За съпоставяне успеваемостта на „ Протон “ е под 90%, което значи, че 1-2 от всеки 10 старта приключва с повреда. За една държавна галактическа стратегия, която може да си разреши да построи аварийни галактически апарати, това може и да е задоволително, само че за частния сателитен пазар е неприемливо. Докато „ Протон “ е евтина и налична, западняците биха предпочели нея. Но задоволително е да се появи някаква друга, по-надеждна ракета – и това би подсигурило отпадането на „ Протон “. Точно това се случва след изгряването на Илон Мъск на хоризонта. Неговите ракети „ Фалкън 9 “ на практика изхвърлят Русия от пазара на спътници.

Допреди войната в Украйна комерсиалната активност на „ Протон “ се контролираше от американската компания International Launch Services (ILS). През 2019 година ситуацията става тежко – управлението на компанията осъзнава, че през последните две години не е подписан нито един контракт с огромен сателитен оператор. На 22-ри март същата година тогавашният началник на Роскосмос Дмитрий Рогозин оповестява, че страната ще смъкне цените, с цел да може „ Протон “ да стане конкурентна на ракетите на Мъск. Но даже и с държавна интервенция мярката не съумява – проблематична е не пусковата цена сама по себе си, която може да е сходна с тази на СпейсЕкс или Арианаспейс, а високата такса за застраховка. Застрахователните компании просто не желаят да се набутват, имайки поради какъв брой постоянно се проваля „ Протон “.

С разгара на войната в Украйна ракетата “Протон ” напълно остава да бездейства поради западните наказания, като изключително огромен удар нанася отдръпването на Европейската галактическа организация (ЕКА). Именно с “Протон ” трябваше през 2022 година да бъде изстреляна взаимната руско-европейска задача до Марс “ЕкзоМарс-2022 ”, само че съветската експанзия направи това партньорство невероятно.

Очаква се през идващите години оставащите ракети “Протон-М ” да се употребяват за потребностите на дребното останали комерсиални сътрудници на Русия (напр. Ангола, Беларус, Иран), както и за изстрелването на тежки съветски галактически апарати – в случай че основаването на такива въобще е допустимо поради дефицита на задгранични съставни елементи. При всички положения производството на “Протон ” затихва и ракетата е пред пенсиониране – скоро нейните функционалности би трябвало да бъдат поети от новото потомство ракети “Ангара ”.