Изравнителната субсидия за общините надхвърли 400 млн. лв. през 2023 г.
След като през предходната седмица ви представихме данните за целевата дотация за финансови разноски за общините през 2023 година, през днешния ден в поредицата „ 265 истории за стопанска система “ преглеждаме изравнителната дотация. Целта на този трансфер от централния бюджет е да компенсира огромните разлики в личните доходи на обособените общини. Ето за какво достъп до този запас имат единствено общините, чиито данъчни приходи на човек от популацията са под 120% от междинните данъчни приходи на човек за страната към края на 2021 година Изравнителната дотация се пресмята по специална методика и включва следните пет съставния елемент:
Първият съставен елемент е еднакъв на разликата между 120% от междинните за страната данъчни приходи на човек от популацията и данъчните приходи на човек за съответната община, умножени по популацията на общината.Вторият съставен елемент взима поради разходните потребности на всички общини, които получават дотация, като преглежда следните знаци с разнообразни тежести: брой деца до 5 година, брой деца от 6 до 14 година, брой възрастни над 65 година и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община съгласно тези индикатори, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна дотация, толкоз по-голяма ще е и сумата по този съставен елемент.Третият съставен елемент от дотацията е очакван за общини, в които делът на личните доходи през 2021 година е бил под 25% от общите приходи на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база каузи на разликата сред 25-процентовия предел и действителното отношение на лични доходи към общо приходи по отношение на общия общ брой на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат обезщетени общините, които имат мощно лимитирана финансова самостоятелност.Четвъртият съставен елемент е очакван за общините, при които сборът от първите три съставния елемент е по-нисък от общата изравнителна дотация, получена от тях през 2022 година, като той компенсира разликата сред двете стойности.Петият съставен елемент е очакван за общините, чиято локална данъчна тежест е по-висока от междинната за страната, като се взимат поради налозите върху недвижимите парцели, придобиването на имущество и транспортните средства. Замисълът на този съставен елемент е да подкрепи общините, които не съумяват да генерират задоволително локални доходи, макар опитите си да го създадат посредством по-високи данъчни ставки.
| Интерактивна карта |
Общият размер на изравнителната дотация, очакван в бюджет 2023 година, е 404 млн. лева, което е нарастване от 6,6% по отношение на миналогодишната сума от 379 млн. лева Най-голяма изравнителна дотация са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лева.), Русе (7,52 млн. лева.), Стара Загора (7,14 млн. лева.), Сливен (6,73 млн. лева.) и Асеновград (6,02 млн. лева.). Причината за това е, че първите два съставния елемент от дотацията взимат поради потребностите и популацията на общините, надлежно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, защото минават прага от 120% междинни данъчни приходи на човек за цялата страна. В този лист се подреждат най-вече общините по Черноморието и рудодобивните региони, които обичайно се отличават с високи дялове на личните доходи, както и общините Столична и Пловдив.
| Интерактивна карта |
В съпоставяне с предходната година максимален растеж в изравнителната дотация се регистрира в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която дотацията понижа със 100%, защото общината към този момент не дава отговор на изискванията за приемане на този запас. След нея се подреждат 60 общини, при дотацията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна дотация нито през 2023 година, нито през 2022 година, а при останалите 42 получената сума остава в размера от миналата година. Обяснението евентуално е, че при изчислението на тазгодишната дотация за тези общини сумата от първите три съставния елемент е била по-ниска от дотацията за 2022 година, с което се е задействал четвъртият съставен елемент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невероятно дадена община да получи по-малка изравнителна дотация по отношение на предишна година, в случай че въобще не загуби достъпа си до този запас заради високи лични доходи, какъвто е и казусът с Пловдив. Средното нарастване на дотацията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини дотацията е повишена с по-голям ритъм. Наблюдава се забавно териториално разделяне, при което общините в Източна България бележат доста невисок или даже нулев растеж в дотацията през 2023 година, до момента в който нарастването в общините на запад е постоянно относително високо.
| Интерактивна карта |
Най-голяма дотация на човек от популацията получават общините Трекляно (933 лева./човек), Бойница (451 лева./човек), Чупрене (327 лева./човек), Невестино (300 лева./човек) и Маджарово (296 лева./човек). Като изключим общините без дотация, минимум на гражданин са получили община Благоевград (34 лева./човек), Велико Търново (34 лева./човек), Плевен (37 лева./човек), Аксаково (49 лева./човек) и Стара Загора (50 лева./човек). Средно за страната общините получават по 62 лв. на човек изравнителната дотацията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на обстоятелството, че огромна част от популацията на страната е съсредоточено в дребен брой огромни общини без право на достъп до дотацията. Ако изключим общините без дотация, на приблизително на човек за страната се падат по 97 лева, а 191 общини получават по повече от това.
Източник: Институт за пазарна икономика
Първият съставен елемент е еднакъв на разликата между 120% от междинните за страната данъчни приходи на човек от популацията и данъчните приходи на човек за съответната община, умножени по популацията на общината.Вторият съставен елемент взима поради разходните потребности на всички общини, които получават дотация, като преглежда следните знаци с разнообразни тежести: брой деца до 5 година, брой деца от 6 до 14 година, брой възрастни над 65 година и повече, територия, дължина на общинската пътна мрежа и население. Колкото по-голям е делът на дадена община съгласно тези индикатори, на фона на общото за всички общини, получаващи изравнителна дотация, толкоз по-голяма ще е и сумата по този съставен елемент.Третият съставен елемент от дотацията е очакван за общини, в които делът на личните доходи през 2021 година е бил под 25% от общите приходи на общината за годината. Ресурсът тук се разпределя на база каузи на разликата сред 25-процентовия предел и действителното отношение на лични доходи към общо приходи по отношение на общия общ брой на тези разлики за общините в тази категория. Целта е да бъдат обезщетени общините, които имат мощно лимитирана финансова самостоятелност.Четвъртият съставен елемент е очакван за общините, при които сборът от първите три съставния елемент е по-нисък от общата изравнителна дотация, получена от тях през 2022 година, като той компенсира разликата сред двете стойности.Петият съставен елемент е очакван за общините, чиято локална данъчна тежест е по-висока от междинната за страната, като се взимат поради налозите върху недвижимите парцели, придобиването на имущество и транспортните средства. Замисълът на този съставен елемент е да подкрепи общините, които не съумяват да генерират задоволително локални доходи, макар опитите си да го създадат посредством по-високи данъчни ставки.
| Интерактивна карта |
Общият размер на изравнителната дотация, очакван в бюджет 2023 година, е 404 млн. лева, което е нарастване от 6,6% по отношение на миналогодишната сума от 379 млн. лева Най-голяма изравнителна дотация са получили общините Пазарджик (7,71 млн. лева.), Русе (7,52 млн. лева.), Стара Загора (7,14 млн. лева.), Сливен (6,73 млн. лева.) и Асеновград (6,02 млн. лева.). Причината за това е, че първите два съставния елемент от дотацията взимат поради потребностите и популацията на общините, надлежно по-големите получават по-високи суми. Общо 19 общини не получават никакви средства, защото минават прага от 120% междинни данъчни приходи на човек за цялата страна. В този лист се подреждат най-вече общините по Черноморието и рудодобивните региони, които обичайно се отличават с високи дялове на личните доходи, както и общините Столична и Пловдив.
| Интерактивна карта |
В съпоставяне с предходната година максимален растеж в изравнителната дотация се регистрира в общините Кнежа (38,9%), Марица (35,1%), Пирдоп (30,9%), Копривщица (30,4%) и Ботевград (29,4%). От другата страна на подреждането стои община Пловдив, при която дотацията понижа със 100%, защото общината към този момент не дава отговор на изискванията за приемане на този запас. След нея се подреждат 60 общини, при дотацията остава непроменена. От тях 18 не получават изравнителна дотация нито през 2023 година, нито през 2022 година, а при останалите 42 получената сума остава в размера от миналата година. Обяснението евентуално е, че при изчислението на тазгодишната дотация за тези общини сумата от първите три съставния елемент е била по-ниска от дотацията за 2022 година, с което се е задействал четвъртият съставен елемент и е компенсирал разликата. Поради този механизъм е и невероятно дадена община да получи по-малка изравнителна дотация по отношение на предишна година, в случай че въобще не загуби достъпа си до този запас заради високи лични доходи, какъвто е и казусът с Пловдив. Средното нарастване на дотацията за страната е 6,6%, като за общо 105 общини дотацията е повишена с по-голям ритъм. Наблюдава се забавно териториално разделяне, при което общините в Източна България бележат доста невисок или даже нулев растеж в дотацията през 2023 година, до момента в който нарастването в общините на запад е постоянно относително високо.
| Интерактивна карта |
Най-голяма дотация на човек от популацията получават общините Трекляно (933 лева./човек), Бойница (451 лева./човек), Чупрене (327 лева./човек), Невестино (300 лева./човек) и Маджарово (296 лева./човек). Като изключим общините без дотация, минимум на гражданин са получили община Благоевград (34 лева./човек), Велико Търново (34 лева./човек), Плевен (37 лева./човек), Аксаково (49 лева./човек) и Стара Загора (50 лева./човек). Средно за страната общините получават по 62 лв. на човек изравнителната дотацията, като цели 234 общини получават повече, което се дължи на обстоятелството, че огромна част от популацията на страната е съсредоточено в дребен брой огромни общини без право на достъп до дотацията. Ако изключим общините без дотация, на приблизително на човек за страната се падат по 97 лева, а 191 общини получават по повече от това.
Източник: Институт за пазарна икономика
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ