Първият личен спътник от типа AmbaSat пристигна в България!
. След като през декември 2019-та моята книга “Аз, виртуалният астронавт ” излетя в космоса, през днешния ден е време да разглася идната значима стъпка, с която желая да вдъхновя галактическите запалянковци. Първият ми персонален сателит от вида AmbaSat дойде през днешния ден в България, а в бъдеще мой сателит от този вид ще доближи до орбита!
Моят първи персонален сателит. Photo: Svetoslav Alexandrov
Това ще стане допустимо с помощта на самодейността на Мартин Плат AmbaSat, за която към този момент писах на страниците на уеб страницата през юни. Британският стартъп AmbaSat беше разгласен на платформата за групово финансиране Kickstarter предходната година и в границите на няколко седмици компанията събра £43,049. Днес всеки може да има собствен личен сателит не за хиляди, не за стотици, а за десетки левове, а в случай че всичко мине по проект, изстрелването ще е от порядъка на няколкостотин. Аз към този момент имам запазен полетен модел на спътника, както и стартов слот на борда на ракета.
AmbaSat е правоприемник на самодейността KickSat – различен план, финансиран чрез KickStarter през 2011-та и доведен до сполучлив край през 2019-та, когато микроспътниците полетяха в орбита. Основател на тази предходна самодейност бе студент от университета Корнел на име Зак Манчестър. Той създаде стандарта за микроспътници “Спрайт ” – дребен сателит с размер колкото няколко пощенски марки, като всичките му съставни елементи се побират единствено на една платка. Макар че е напълно мъничък, спътникът има слънчеви акумулатори, радиопредавател, дребен компютър, сензори, жироскоп. Ето по какъв начин наподобява главната платка на сателит от този стандарт на фона на българска монета от 1 лев:
Photo: Svetoslav Alexandrov
Конкретно за моя персонален сателит съм избрал да бъде оборудван с сензор, който може да мери земната мокрота и температура.
Но за тази цел той първо би трябвало да доближи до галактическото пространство. Изстрелванията не престават да са сложни и скъпи в днешно време, а с цел да изведат персоналните ни спътници, от AmbaSat са се спрели на бюджетната ракета “Нептун ”, разработвана от частната компания Интерорбитал.
На фотографията – ракетата “Нептун ” на Интерорбитал, която ще изведе нашите микроспътници AmbaSat. Photo: Interorbital Systems
Тук е правилно да отбележа, че “Нептун ” е в развой на тествания и въпреки че са осъществени няколко тестови атмосферни полета, ракетата още не е достигнала до орбита. Поради това е мъчно да се планува съответна дата по кое време микроспътниците ще излетят.
Всички микроспътници ще бъдат качени на диспенсър, издигнат по стандарта 3U CubeSat. Ето по какъв начин ще протече освобождението на спътниците от диспенсъра:
Photo: AmbaSat
Ръководството на самодейността AmbaSat ни твърди, че планът е щадящ за околоземното пространство и няма да докара до натрупването на галактически отпадък. Микроспътниците ни ще достигнат само най-ниските райони на околоземната орбита. Там триенето в горните пластове на земната атмосфера е мощно изразено и спътниците ще могат могат да останат в продължение на едвам три месеца, след което ще изгорят.
Инициативата Брейктру Старшот за първи безпилотен полет до звездната система Алфа Кентавър. Image credit: Breakthrough Starshot
Спътниците от вида “Спрайт ” са дребни, само че е допустимо да крият капацитет и за доста по-сериозни приложения от сферата на персоналната космонавтика. Инициаторите на амбициозното начинание Брейктру Старшот, измежду които бе и починалият физик Стивън Хокинг, считат, че микроспътниците са най-реалистичната концепция за реализиране на полет до най-близките до нас звезди. Размерът има голямо значение в тази ситуация – посредством мощни лазери един микроспътник “Спрайт ” може да бъде интензивен до 20% от скоростта на светлината. С такава скорост микроспътникът ще прекоси орбитата на Плутон единствено за три дни (а сполучливата плутонианска задача “Ню Хърайзънс ” пътуваше цели 9 години!) и ще доближи най-близката до нас звезда Проксима Кентавър за 20 години. Може би в миналото в бъдещето сходни микроспътници ще могат да бъдат оборудвани и със свръхлеки камери и по този начин ще изпратят първите фотоси от близко на непознатите планети.
