Спецоперацията на Китай: Си Дзинпин и Байдън не си поделиха Тайван
След като плануваната групова провокация против Русия на срещата на Г-20 се провали заради отсъствието на нашия президент там (което, като се има поради възходящата податливост на Запада към терористични способи, е напълно разбираемо), остава единствено срещата със Си Дзинпин. И той, като учтив човек, откри време за диалог.
Не е загадка, че Китай е главният съперник на американската върхушка. Защото с изключение на непрекъснато растящата военна мощност, Поднебесната империя от няколко години показва постоянен напредък на стопанската система си и съгласно редица специалисти по паритет на покупателната дарба (ППС) към този момент заема солидно първо място в света.
Номиналният Брутният вътрешен продукт, 40% от който в Съединени американски щати е отплата на услугите, предоставяни там, а не на производството, на американците отново е по-висок, само че към този момент. Не е надалеч времето, когато Китай ще изпревари своя съперник тук, трансформирайки се във всички връзки в " стопанска система номер 1 " на планетата. Което, несъмнено, доста нервира довчерашния " хегемон ".
Драконът разперва крилата си
Според констатациите на Британския център за стопански и бизнес проучвания (CEBR) още през 2023 година Китай може да стане една от страните с високо равнище на приходи на популацията. Освен това тя понесе пандемията доста по-лесно от доста страни и стопанската система й се възвръща по-бързо от американската.
И в случай че през 2019 година номиналният Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е бил 21 трилиона $, а този на Китай – едвам 14 трилиона $, то съгласно всички прогнози през 2021-2025 година ще пораства с 5,7% годишно, а през 2026-2030г. - с 4,5% годишно. В Съединени американски щати за тези интервали - надлежно с 1,9% и 1,6% годишно.
А това значи, че още през 2028 година Китай ще изпревари Съединени американски щати по номинален Брутният вътрешен продукт. Което, несъмнено, ще се отрази както на тежестта му в света, по този начин и на способността му да построи отбранителната си дарба. И скърбя, довиждане тогава на фантазията за американско водачество.
Щатите схващат това, както и обстоятелството, че времето работи за китайците (това е при техния ритъм на напредък!), И в случай че нещо се реши с Пекин, то ще е в идващите няколко години. Играта е в разгара си за опълчване на Китай на Индия (чиято стопанска система, апропо, в обозримо бъдеще може да стане номер 3 в света). Но към момента не излиза - Си Дзинпин и индийският министър председател Нарендра Моди поддържат връзка доста добре (между другото, Индия ще бъде хазаин на идващото председателство на Г-20).
Индия взе участие като „ основна страна посетител “ във 2-рото Китайско интернационално ревю за импорт и се класира преди всичко по ритъм на напредък на размера на подписаните там покупко-продажби. Така че... малко евентуално.
Надеждите на Запада за вътрешната китайска съпротива също не се оправдаха: на 20-ия конгрес на ККП, извършен преди месец, „ другарят Си “ получи обща поддръжка, а прозападните опозиционери даже не влязоха във висшето управление на страната – Постоянния комитет на Политбюро на КПК.
Освен това още на 16 октомври в речта си преди Конгреса „ другарят Си “ недвусмислено съобщи, че на фона на фрапантни промени в интернационалния пейзаж Китай има намерение да продължи да поддържа „ мощна стратегическа увереност и да показва военен дух “.
А също така, за подсилване на своя защитителен капацитет: до 2027 година страната си е сложила за цел да образува „ въоръжени сили от международна класа “. В същото време ръководителят на Китай намерено предизвести, че би било по-добре другите страни да не се намесват в разногласия, които Пекин счита за вътрешни проблеми. Имайки поради на първо място Тайван, несъмнено, във връзка с който конгресът одобри обособена резолюция, призоваваща за „ уверено опълчване и ограничение на независимостта на Тайван “.
Което, несъмнено, също по този начин допуска „ въздържане “ на тези външни сили, които ще предизвикват тази самостоятелност. Тъй като Китай ще " постави всички старания за реализиране на спокойно обединяване на родината, като в това време никога няма да обещае да се откаже от потреблението на мощ ".
Ябълката на раздора в Тайван
Да, главният препъникамък в връзките сред двете страни е, несъмнено, е Тайван, главният международен производител на най-малките микрочипове, без които нито Китай, нито Съединени американски щати могат да създадат нищо. В същото време, официално, Тайван е общопризната част от Китай, който не е срещу да фиксира това де юре и де факто.
Разбира се, китайците биха предпочели да анексират Тайван, най-малко относително спокойно, а опозиционната партия Гуоминдан (между другото, точно при Чан Кайши Тайван се откъсна от континентален Китай, където победиха комунистите) през днешния ден излъчва главната концепция за обединяване по линията на " една страна - две системи ", сходно на Хонконг. Което китайците, несъмнено, биха създали с наслада.
Но не и американците, които безусловно се нуждаят от огнище на неустойчивост покрай Китай, причина да държат флота си наоколо и същите тези микрочипове, несъмнено.
Съответно американците играят двойна игра: от една страна не признават Тайван, а от друга оказват всякаква поддръжка за него, провеждат се визити на американски публични лица (по-специално неотдавнашното корабоплаване на баба на американската политика Нанси Пелоси), се заявяват избрани гаранции за сигурност, макар че е доста малко евентуално, в случай че Китай пожелае да дебаркира на Тайван на следващия ден сутринта, американците да влязат в директна борба с Поднебесната империя за това. Поне сами. В края на краищата обичаната тактичност на англосаксонците е да се бият с прокси, да вземем за пример до последния украинец.
Михаил Александров, водещ специалист от Центъра за военно-политически проучвания към МГИМО, в извънреден коментар за Първи съветски предложи следния резултат от срещата:
Въз основа на обстоятелството, че Байдън се счита за „ прокитайски “ политик в Съединените щати, а синът му направи доста положителни пари в Китай, демонстративни пътувания като визитата на Пелоси са просто димна завеса за американските политици, с цел да не считат Байдън за изцяло „ прокитайски “.
Разбира се, те могат да се спогодят за нещо. Но китайците не са простаци и доста добре знаят, че при най-малката облага американците ще ги излъгват, без значение от каквито и да е сделки.
Следователно Си Дзинпин надали ще се съгласи на някое от изискванията на Байдън по отношение на връзките с Русия, оптималната цена на нашия нефт и така нататък Китай в никакъв случай няма да направи нещо, което ще му бъде неизгодно.
Като част от диалозите „ другарят Си “ към този момент сподели на Байдън нуждата да „ работи с всички страни, с цел да донесе вяра за мир и убеденост в световната непоклатимост “. Което, преведено на всекидневен език, може да значи нещо сходно:
" С кого ще бъдем другари и търгуваме, ще решим сами. Няма да ви питаме. "
Що се отнася до Украйна... Китай няма да не помни скоро визитата на формалната си делегация в Тайван, където изпищяха за взаимност с Тайван и Литва, които неотдавна Пекин натисна мощно, когато наглите балтийци отвориха тайванско посланичество във Вилнюс. Така че в случай че дядо Байдън се е надявал да притегли Китай на своя страна по украинския въпрос, то това към този момент не е политика, а нещо от сферата на психиатрията.
Какво следва от това?
Изтокът знае по какъв начин да прави транспарантни подмятания. Един от тях беше епизодът по време на церемонията по закриването на XX конгрес на 22 октомври, когато някогашният президент на КНР и последовател на доближаването със Съединените щати, 79-годишният Ху Дзинтао, в действителност беше заставен да напусне залата макар очевидното му отвращение да го направи.
Не на вятъра научният шеф на Института за Китай и модерна Азия на Руската академия на науките Александър Лукин сподели в изявление след резултатите от този конгрес:
" Си Дзинпин съвсем изцяло изостави външнополитическия курс на Дън Сяопин на „ седене в сенките и криене на опциите “. При Си външната политика от дълго време се концентрира върху обстоятелството, че КНР наближава реда на развита страна и би трябвало да се държи като велика мощ, отговаряйки много остро на всички офанзиви. "
Е, Русия е много удовлетворена от този курс, което значи, че несъмнено има база за съдействие в името на бъдещото създаване на многополюсен свят.
Нещо повече, Китай добре осъзнава, че сегашният опит на груповия Запад да пречупи Русия и да смени властта й с проамериканска, има за последна цел да направи от страната ни още една Украйна, насочвайки я против Китай. Това значи, че няма потребност да се тревожите за самата опция Пекин да влезе в скрит план с Вашингтон против Москва. Поне при настоящето китайско управление.
В края на краищата в действителност какво се договориха Си Дзинпин и Джо Байдън по време на договарянията? Принципното единодушие на Китай да договаря за нуклеарна „ стратегическа непоклатимост “. И за единодушието на Съединени американски щати да издават годишни многократни визи на публицисти от Китай. Това в действителност е всичко...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Не е загадка, че Китай е главният съперник на американската върхушка. Защото с изключение на непрекъснато растящата военна мощност, Поднебесната империя от няколко години показва постоянен напредък на стопанската система си и съгласно редица специалисти по паритет на покупателната дарба (ППС) към този момент заема солидно първо място в света.
Номиналният Брутният вътрешен продукт, 40% от който в Съединени американски щати е отплата на услугите, предоставяни там, а не на производството, на американците отново е по-висок, само че към този момент. Не е надалеч времето, когато Китай ще изпревари своя съперник тук, трансформирайки се във всички връзки в " стопанска система номер 1 " на планетата. Което, несъмнено, доста нервира довчерашния " хегемон ".
Драконът разперва крилата си
Според констатациите на Британския център за стопански и бизнес проучвания (CEBR) още през 2023 година Китай може да стане една от страните с високо равнище на приходи на популацията. Освен това тя понесе пандемията доста по-лесно от доста страни и стопанската система й се възвръща по-бързо от американската.
И в случай че през 2019 година номиналният Брутният вътрешен продукт на Съединени американски щати е бил 21 трилиона $, а този на Китай – едвам 14 трилиона $, то съгласно всички прогнози през 2021-2025 година ще пораства с 5,7% годишно, а през 2026-2030г. - с 4,5% годишно. В Съединени американски щати за тези интервали - надлежно с 1,9% и 1,6% годишно.
А това значи, че още през 2028 година Китай ще изпревари Съединени американски щати по номинален Брутният вътрешен продукт. Което, несъмнено, ще се отрази както на тежестта му в света, по този начин и на способността му да построи отбранителната си дарба. И скърбя, довиждане тогава на фантазията за американско водачество.
Щатите схващат това, както и обстоятелството, че времето работи за китайците (това е при техния ритъм на напредък!), И в случай че нещо се реши с Пекин, то ще е в идващите няколко години. Играта е в разгара си за опълчване на Китай на Индия (чиято стопанска система, апропо, в обозримо бъдеще може да стане номер 3 в света). Но към момента не излиза - Си Дзинпин и индийският министър председател Нарендра Моди поддържат връзка доста добре (между другото, Индия ще бъде хазаин на идващото председателство на Г-20).
Индия взе участие като „ основна страна посетител “ във 2-рото Китайско интернационално ревю за импорт и се класира преди всичко по ритъм на напредък на размера на подписаните там покупко-продажби. Така че... малко евентуално.
Надеждите на Запада за вътрешната китайска съпротива също не се оправдаха: на 20-ия конгрес на ККП, извършен преди месец, „ другарят Си “ получи обща поддръжка, а прозападните опозиционери даже не влязоха във висшето управление на страната – Постоянния комитет на Политбюро на КПК.
Освен това още на 16 октомври в речта си преди Конгреса „ другарят Си “ недвусмислено съобщи, че на фона на фрапантни промени в интернационалния пейзаж Китай има намерение да продължи да поддържа „ мощна стратегическа увереност и да показва военен дух “.
А също така, за подсилване на своя защитителен капацитет: до 2027 година страната си е сложила за цел да образува „ въоръжени сили от международна класа “. В същото време ръководителят на Китай намерено предизвести, че би било по-добре другите страни да не се намесват в разногласия, които Пекин счита за вътрешни проблеми. Имайки поради на първо място Тайван, несъмнено, във връзка с който конгресът одобри обособена резолюция, призоваваща за „ уверено опълчване и ограничение на независимостта на Тайван “.
Което, несъмнено, също по този начин допуска „ въздържане “ на тези външни сили, които ще предизвикват тази самостоятелност. Тъй като Китай ще " постави всички старания за реализиране на спокойно обединяване на родината, като в това време никога няма да обещае да се откаже от потреблението на мощ ".
Ябълката на раздора в Тайван
Да, главният препъникамък в връзките сред двете страни е, несъмнено, е Тайван, главният международен производител на най-малките микрочипове, без които нито Китай, нито Съединени американски щати могат да създадат нищо. В същото време, официално, Тайван е общопризната част от Китай, който не е срещу да фиксира това де юре и де факто.
Разбира се, китайците биха предпочели да анексират Тайван, най-малко относително спокойно, а опозиционната партия Гуоминдан (между другото, точно при Чан Кайши Тайван се откъсна от континентален Китай, където победиха комунистите) през днешния ден излъчва главната концепция за обединяване по линията на " една страна - две системи ", сходно на Хонконг. Което китайците, несъмнено, биха създали с наслада.
Но не и американците, които безусловно се нуждаят от огнище на неустойчивост покрай Китай, причина да държат флота си наоколо и същите тези микрочипове, несъмнено.
Съответно американците играят двойна игра: от една страна не признават Тайван, а от друга оказват всякаква поддръжка за него, провеждат се визити на американски публични лица (по-специално неотдавнашното корабоплаване на баба на американската политика Нанси Пелоси), се заявяват избрани гаранции за сигурност, макар че е доста малко евентуално, в случай че Китай пожелае да дебаркира на Тайван на следващия ден сутринта, американците да влязат в директна борба с Поднебесната империя за това. Поне сами. В края на краищата обичаната тактичност на англосаксонците е да се бият с прокси, да вземем за пример до последния украинец.
Михаил Александров, водещ специалист от Центъра за военно-политически проучвания към МГИМО, в извънреден коментар за Първи съветски предложи следния резултат от срещата:
Въз основа на обстоятелството, че Байдън се счита за „ прокитайски “ политик в Съединените щати, а синът му направи доста положителни пари в Китай, демонстративни пътувания като визитата на Пелоси са просто димна завеса за американските политици, с цел да не считат Байдън за изцяло „ прокитайски “.
Разбира се, те могат да се спогодят за нещо. Но китайците не са простаци и доста добре знаят, че при най-малката облага американците ще ги излъгват, без значение от каквито и да е сделки.
Следователно Си Дзинпин надали ще се съгласи на някое от изискванията на Байдън по отношение на връзките с Русия, оптималната цена на нашия нефт и така нататък Китай в никакъв случай няма да направи нещо, което ще му бъде неизгодно.
Като част от диалозите „ другарят Си “ към този момент сподели на Байдън нуждата да „ работи с всички страни, с цел да донесе вяра за мир и убеденост в световната непоклатимост “. Което, преведено на всекидневен език, може да значи нещо сходно:
" С кого ще бъдем другари и търгуваме, ще решим сами. Няма да ви питаме. "
Що се отнася до Украйна... Китай няма да не помни скоро визитата на формалната си делегация в Тайван, където изпищяха за взаимност с Тайван и Литва, които неотдавна Пекин натисна мощно, когато наглите балтийци отвориха тайванско посланичество във Вилнюс. Така че в случай че дядо Байдън се е надявал да притегли Китай на своя страна по украинския въпрос, то това към този момент не е политика, а нещо от сферата на психиатрията.
Какво следва от това?
Изтокът знае по какъв начин да прави транспарантни подмятания. Един от тях беше епизодът по време на церемонията по закриването на XX конгрес на 22 октомври, когато някогашният президент на КНР и последовател на доближаването със Съединените щати, 79-годишният Ху Дзинтао, в действителност беше заставен да напусне залата макар очевидното му отвращение да го направи.
Не на вятъра научният шеф на Института за Китай и модерна Азия на Руската академия на науките Александър Лукин сподели в изявление след резултатите от този конгрес:
" Си Дзинпин съвсем изцяло изостави външнополитическия курс на Дън Сяопин на „ седене в сенките и криене на опциите “. При Си външната политика от дълго време се концентрира върху обстоятелството, че КНР наближава реда на развита страна и би трябвало да се държи като велика мощ, отговаряйки много остро на всички офанзиви. "
Е, Русия е много удовлетворена от този курс, което значи, че несъмнено има база за съдействие в името на бъдещото създаване на многополюсен свят.
Нещо повече, Китай добре осъзнава, че сегашният опит на груповия Запад да пречупи Русия и да смени властта й с проамериканска, има за последна цел да направи от страната ни още една Украйна, насочвайки я против Китай. Това значи, че няма потребност да се тревожите за самата опция Пекин да влезе в скрит план с Вашингтон против Москва. Поне при настоящето китайско управление.
В края на краищата в действителност какво се договориха Си Дзинпин и Джо Байдън по време на договарянията? Принципното единодушие на Китай да договаря за нуклеарна „ стратегическа непоклатимост “. И за единодушието на Съединени американски щати да издават годишни многократни визи на публицисти от Китай. Това в действителност е всичко...
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ