Някога иберийският рис, който е характерен за Испания и Португалия

Някога иберийският рис, който е присъщ за Испания и Португалия беше считан за най-застрашения котешки тип в света. Но с помощта на сполучливите стратегии за запазване типът още веднъж е избавен. Тази седмица Международният съюз за отбрана на природата усъвършенства статута му от " заплашен " на " уязвим ". 
Иберийският рис минава през дълъг интервал на спад, доста тясно обвързван с намаляването на европейските зайци.
Крейг Хилтън-Тейлър, началник на отдел " Червен лист ", Международен съюз за отбрана на природата

Те са главният тип плячка за иберийския рис. През 2001 година остават единствено към 62 животни и по тази причина се постанова да включим типа в Червения лист като сериозно заплашен. Това бяха неприятни вести, само че те дадоха подтик на голям брой дейности с благополучен край.

Средно огромната котка живее в региони на Иберийския полуостров с гъсти гори, средиземноморски шубраци и пасища. До 19 в. типът се среща в множеството райони на Испания и Португалия. Оттогава насам обаче популацията и географското му разпространяване внезапно понижават, основно заради епидемиите от зайци и загубата на местообитания. Други закани в този момент са заболявания, породени от домашни котки, бракониерство и убийства по пътищата, както и изменението на климата. През 2000 година на Иберийския полуостров са останали по-малко от 100 иберийски риса, които оцеляват в две дребни области в испанската Андалусия.
Видовете, които вървят към изгубване, са доста повече от броя на възобновените. Това демонстрира, че би трябвало да създадем доста повече за възстановяване на положението на биологичното многообразие.
Крейг Хилтън-Тейлър, началник на отдел " Червен лист ", Международен съюз за отбрана на природата

От 2010 година насам над 400 иберийски риса са наново въведени в елементи от Португалия и Испания. По данни на Международния съюз за отбрана на природата иберийският рис понастоящем населява минимум 3320 кв. км.