Мъглявината Пеперуда ни разкрива как ще умре слънцето
След като формата му беше разкрита през 70-те години на предишния век, астрономите бяха очаровани от мъглявината „ Пеперуда “ – едно от най-впечатляващите звездни феномени в нашата вселена. Въпреки това сърцевината ѝ оставаше скрита, обхваната от гъста завеса от прахуляк.
Сега галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) на НАСА е погледнал през тази завеса, с цел да разкрие античното ядро на умираща звезда, сходна на Слънцето – моторът, който кара мъглявината да свети.
Резултатите могат да ни дадат визия за ориста на нашето Слънце. След към пет милиарда години, когато горивото му се изчерпи, то също може да образува „ планетарна мъгливост “, обхваната от голям, ярък пашкул.
" Тези резултати може би ни дават визия за бъдещето, за това в какво може да се трансформира нашето слънце – и то е цялостно с изненади “, сподели доктор Оливия Джоунс от Астрономическия софтуерен център на Обединеното кралство.
Пробивът е реализиран с помощта на инструмента за междинни инфрачервени лъчи (Miri), един от четирите съществени научни инструмента на JWST.
Разработен и конструиран най-вече във Англия, той открива и проучва междинни инфрачервени лъчи – с дължина на вълната, по-голяма от тази на забележимите лъчи. Това разрешава на астрономите да учат слаби и отдалечени обекти и да виждат през прахови облаци, които блокират обичайните оптични обсерватории.
Miri съумя да огледа надълбоко в сърцевината на мъглявината, която се намира на към 3400 светлинни години от Земята, разкривайки освен централната звезда, само че и бурната интензивност към нея.
Този тип мъгливост се образува, когато звезди с маса сред 0,8 и 8 пъти по-голяма от тази на Слънцето се уголемяват и изхвърлят външните си пластове в края на живота си. Етапът, който виждаме през днешния ден, е временен в галактически мащаб - към 20 000 години. „ Крилата ” на пеперудата обгръщат разстояние от към 3 светлинни години; централната звезда е с диаметър от единствено няколко хиляди километра, само че повърхността ѝ е необикновено гореща, с температура от към 220 000 °C.
Miri комбинира изображения с висока разграничителна дарба със спектроскопия, която мери светлината при разнообразни дължини на вълните, с цел да дефинира химичния състав, температурата и физическите условия на мъглявината. Наблюденията демонстрират, че кристални силикати, в това число кварц, се образуват в централната „ тороидна ” конструкция, от която се разгръщат крилата на пеперудата. Струи, богати на желязо и никел, изригват на открито.
Бяха открити и полициклични ароматни въглеводороди. На Земята те се срещат в дима и изгорялата препечена филия. Това е първото доказателство за съществуването на такива молекули в планетарна мъгливост.
„ Бяхме сюрпризирани какъв брой динамична е мъглявината “, сподели доктор Микако Мацуура от Кардифския университет и водещ създател на изследването. „ Обичайното съмнение е, че планетарните мъглявини съществуват в положение на неактивност... Вместо това, ние виждаме нещо, което наподобява както на хладни скъпоценни камъни, формирани в спокойни, дълготрайни зони, по този начин и на огнена нечистотия, основана в бурни, бързо движещи се елементи на космоса, и всичко това в един-единствен обект. “
Терминът „ планетарна мъгливост “ е погрешен, датиращ от времето, когато по-ранните наблюдаващи са считали, че те имат форма, сходна на планетите. Мъглявината „ Пеперуда “ е двуполюсна мъгливост, което значи, че има два лоба, които се разгръщат в противоположни направления като крила. Тъмната лента от прашен газ, която образува тялото на пеперудата, е торус, който в действителност е с форма на поничка и се вижда в профил. Прашната поничка може да е предизвикала формата, наподобяваща насекомо, като е попречила на газа да изтича отмерено във всички направления от звездата.
Сега галактическият телескоп „ Джеймс Уеб “ (JWST) на НАСА е погледнал през тази завеса, с цел да разкрие античното ядро на умираща звезда, сходна на Слънцето – моторът, който кара мъглявината да свети.
Резултатите могат да ни дадат визия за ориста на нашето Слънце. След към пет милиарда години, когато горивото му се изчерпи, то също може да образува „ планетарна мъгливост “, обхваната от голям, ярък пашкул.
" Тези резултати може би ни дават визия за бъдещето, за това в какво може да се трансформира нашето слънце – и то е цялостно с изненади “, сподели доктор Оливия Джоунс от Астрономическия софтуерен център на Обединеното кралство.
Пробивът е реализиран с помощта на инструмента за междинни инфрачервени лъчи (Miri), един от четирите съществени научни инструмента на JWST.
Разработен и конструиран най-вече във Англия, той открива и проучва междинни инфрачервени лъчи – с дължина на вълната, по-голяма от тази на забележимите лъчи. Това разрешава на астрономите да учат слаби и отдалечени обекти и да виждат през прахови облаци, които блокират обичайните оптични обсерватории.
Miri съумя да огледа надълбоко в сърцевината на мъглявината, която се намира на към 3400 светлинни години от Земята, разкривайки освен централната звезда, само че и бурната интензивност към нея.
Този тип мъгливост се образува, когато звезди с маса сред 0,8 и 8 пъти по-голяма от тази на Слънцето се уголемяват и изхвърлят външните си пластове в края на живота си. Етапът, който виждаме през днешния ден, е временен в галактически мащаб - към 20 000 години. „ Крилата ” на пеперудата обгръщат разстояние от към 3 светлинни години; централната звезда е с диаметър от единствено няколко хиляди километра, само че повърхността ѝ е необикновено гореща, с температура от към 220 000 °C.
Miri комбинира изображения с висока разграничителна дарба със спектроскопия, която мери светлината при разнообразни дължини на вълните, с цел да дефинира химичния състав, температурата и физическите условия на мъглявината. Наблюденията демонстрират, че кристални силикати, в това число кварц, се образуват в централната „ тороидна ” конструкция, от която се разгръщат крилата на пеперудата. Струи, богати на желязо и никел, изригват на открито.
Бяха открити и полициклични ароматни въглеводороди. На Земята те се срещат в дима и изгорялата препечена филия. Това е първото доказателство за съществуването на такива молекули в планетарна мъгливост.
„ Бяхме сюрпризирани какъв брой динамична е мъглявината “, сподели доктор Микако Мацуура от Кардифския университет и водещ създател на изследването. „ Обичайното съмнение е, че планетарните мъглявини съществуват в положение на неактивност... Вместо това, ние виждаме нещо, което наподобява както на хладни скъпоценни камъни, формирани в спокойни, дълготрайни зони, по този начин и на огнена нечистотия, основана в бурни, бързо движещи се елементи на космоса, и всичко това в един-единствен обект. “
Терминът „ планетарна мъгливост “ е погрешен, датиращ от времето, когато по-ранните наблюдаващи са считали, че те имат форма, сходна на планетите. Мъглявината „ Пеперуда “ е двуполюсна мъгливост, което значи, че има два лоба, които се разгръщат в противоположни направления като крила. Тъмната лента от прашен газ, която образува тялото на пеперудата, е торус, който в действителност е с форма на поничка и се вижда в профил. Прашната поничка може да е предизвикала формата, наподобяваща насекомо, като е попречила на газа да изтича отмерено във всички направления от звездата.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ