Българското посрещане на френски, ирландски и британски дивизии в Македония през Първата Световна война
След пагубно извършената френска акция в Дарданелите, френските сили, както нормално, откриват метод да правят отстъпка и да насочат силите си в напълно друга посока. Веднъж изгонени, военачалник Морис Сарай взема решение да прояви някаква форма на подвиг на Балканите. Ето за какво, неговите дивизии акустират в Солун през октомври 1915 година Сърбия към този момент е пропищяла, откакто е нападната от три страни – силите на Австро-Унгария, Германия и България.
Не би трябвало да забравяме, че след жестоката проява на мощ по време на Балканската война и самосиндикалното разправяне с Османската империя, родният боец е ухажван от всички страни, с цел да се включи в спора. Морис би трябвало да подкрепи бягащата сръбска войска, която се пробва да мине през Албанските планини и да стигне до своите съдружници. Отчаяната интервенция се оказва много сложна и съвсем невъзможна, а в избавителната акция се освобождават към едвам 100 000 души.
Морис е подготвен да се изправи против един от най-големите си кошмари. На 15 октомври две български минават границите на Сърбия, до 22 октомври ще съумеят да окупират Куманово, Щип и Скопие и по този начин не разрешават на сръбската войска да успее да се изтегля през гръцката граница. Повече от година Сърбия моли за помощ своите съдружници и тъкмо толкоз време никой не оказва помощ в опитите ѝ да се оправи с германците и австро-унгарците. Последният злокобен удар е „ Шуми Марица! “ онлайн.
Снимка: By Agence Rol – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12043443
На 15 и 16 октомври съюзническите войски в лицето на френските 57-а, 122-а, 156-а дивизия, в това число и две леки кавалерии, придружавани от ирландски елементи за противопоставяне против българската войска се приготвят за дълъг поход. На 20 октомври френските дивизии доближават Криволак до река Вардар. Британците пък съумяват да заемат позициите към Дойран, с цел да се срещнат от близко с забавните философии на военачалник Владимир Вазов по отношение на войната. Но дано насочим вниманието си към военачалник Морис Сарай.
Първата среща сред българите и французите се случва на 21 октомври, когато 14-и полк се спуска по Струма, с цел да детонира ЖП гарата и също по този начин да премахнем моста до нея, когато с изненада схваща, че французите към този момент са се укрепили. Изненадата е задоволителна, с цел да докара до отблъсване на близо 11 километра от точката на интерес покрай Раброво. Френските сили съумяват да открият надзор на разстояние от 48 километра по железопътната линия.
Желанието на сърбите да посрещнат братята французи е грубо охладено с общителното подпомагане на 2-ра Българска войска на 24 октомври и командването на генералите Георги Тодоров и Стефан Богданов, които открият надзор над Велес и Куманово. На 27 октомври 57-та френска дивизия слага изкуствени мостове и съумява да покрие към 24 километра по линията на Вардар сред Градец и Криволак. На 3 ноември французите атакуват три следени моста от българската войска. При опит за нахлуване „ На нож! “, жертвите наброяват към 3000. Същият ден се завземат селата Дорломбос и Кочули.
Снимка: By Anonymous – The State Archives of the Republic of Macedonia (DARM), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52697143
Опитът на французите да предвижат артилерията напред се проваля, теренът не разрешава разгъването и предвижването на тежката техника. Още по-страшното е, че откакто не може да се движи, французите просто я оставят. Предвижват се напред към Камен Дол и Дебрище и без старания завземат тези две железопътни гари. На 7 ноември разходката завършва. Французите се изправят против Манастир Свети Архангел – добре охранявана цитадела, през която никой не може да премине.
При опит на 157-а дивизия да нападна на юг от Костурино, само че за изненада е посрещната с изключително българско гостолюбие, което в следствие минава в дългго изпращане до Дорлобос. На 9 ноември Сирково и Крушевица се окупират от французи, а в това време българските сили вземат решение, че е време да спрат да преследват сърби и насочват вниманието си към елитната френска армия. 156-та дивизия има нова забавна задача, да се изправи против неприятния терен на планина Беласица.
Междувременно два полка от 57-а френска дивизия би трябвало да задържат Градец и Караходжали. Срещу тях се изправят 6 български полка. На 10 ноември французите нямат избор, с изключение на да атакуван още веднъж манастира, само че за следващ път, офанзивата им се посреща с контра-атака. Манастирът е арестуван, само че за наслада на френската войска, Долно Чичево и Горно Чичево са завладяни. На идващият ден французите получават заповед да се върнат назад и да оставят селата.
На 12 ноември военачалник Стефан Богданов декларира, че би трябвало да завземе назад двете гари и селата, атакува, само че се оказва, че няма никой. Крушевица също се връща назад в българската територия. Желанието на френските войски да продължат напред е охладено, изключително откакто държавното управление им оповестява, че идват съществени подкрепление, а в това време в Битоля някои от жителите показват огромно неодобрение, което може да способства за още по-сериозно разкриване на гърба на френската войска.
Снимка: By Unknown author – post card, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15179569
На 22 ноември две сръбски дивизии се пробват да си върнат Скопие, само че са толкоз елементарно обезвредени, че французите се отдръпват, откакто няма смисъл за повече задържане на фронта. Цяла Сърбия е принудена да напусне територията си, последвана от краля си, държавното управление, както и хиляди бецанци, които по пътя срещат апетит, мраз и задоволително заболявания. Албания също не ги посреща с отворени ръце и по пътя продължава да редуцира броя им. На брега на Адриатическо море, френски и италиански елементи съумяват да транспортират множеството на гръцкия остров Корфу. До края на 1915 година френската войска ще признае, че е изгубила повече от 2 милиона души, до момента в който английската войска ще пресметна към 600 000 души.
Друга забавна история е тази за ирландските бойци, които за жал не могат да се похвалят с добра климатизация, а балканският синдром се оказва много тежък и за самите тях. Когато войната избухва през 1914 година 10-та Ирландска дивизия е образувана съвсем незабавно. Ирландците получават английски униформи и отпътуват, с цел да партнират на французите и сърбите в опити да озаптят българската войска. Голяма част от тях в никакъв случай не са напускали своя обичан остров, а Македония е тъкмо толкоз позната, колкото може да бъде и Луната.
Някои пишат в дневниците си „ На където и да погледнем, постоянно виждаме планени, по-високи даже от Шимор. “. Пристигналите през есента на 1915 година са с летните си облекла и преди да се създаде и патрон, огромна част от бойците влизат в лазарета за лекуване на измръзвания. Ако зимата е жестока, то лятото също не прости на ирландците.
„ Опитваме се да спим, само че комарите им хапят грубо. Освен това би трябвало да се пазим и от змии – отровни са. “
Снимка: By Unknown author – scanned postcard, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19162509
Именно те се борят в борбата за Костурино. 10-та дивизия би трябвало да пази долината на Вардър. Заемат десния фронт и оказват помощ на французите, които се пробват да оказват помощ за евакуацията на сърбите. И до момента в който австро-унгарците поздравяват с тежка артилерия, скоро са посрещнати от български бойци, които по думите на ирландските рейнджъри, врагът се спуснал от всички страни на планината и даже не се занимавал да създава изстрели, множеството непосредствено се спускали на щик против врага си.
По мемоари, мнозина декларират, че най-жестоката среща за тях е на 7 декември 1915 година 138 мъже са убити в ръкопашен пердах – офанзивата на щик продължава да дава резултати. Около 130 други са взети като пандизчии. Много скоро имената на ирландците ще бъдат записани на Дойранския мемориал. Само там са написани имената на към 117 боеца. Когато телеграмите стартират да идват на острова, доста фамилии се пробват да намерят фронта на картата. Интересен факт е, че бойци като Пади Моран оцелява.
До края на живота си ще го назовават „ България “. 10-та Ирландска дивизия губи 1500 души и единствено 300 са паднали в борбата за Костурино. Според други оживели, теренът в Македония бил толкоз непристъпен, че доста от бойците били закарани на групи до фронта благодарение на трактор. Добрата вест е, че има ирландци, които съумяват да преминат границата. В тяхна чест до езерото Дойран е подложен келтски кръст.
