В Русе ще бъде представен вокалният рецитал Краят на есента
След извънредно сполучливи концерти на Международния фестивал “Софийски музикални седмици ” и в Старопрестолната ни столица Велико Търново, и в Русе ще бъде показан Вокалния рецитал " КРАЯТ НА ЕСЕНТА "!
Проектът на съдружие за просвета Лилавият лебед, Виена включва песни от Александер Блехингер, Франсоа-Пиер Декан, Акош Банлаки по стихове на Георг Тракл, Карл Далаго и Райнер Мария Рилке.
Участва басът Апостол Миленков, а на пианото ще приглася Ружа Семова, модерацията е на Александър Александров. Пресечната точка е, че и тримата понастоящем живеят във Виена.
Дали инцидентно или не по своя път ние се срещаме с разнообразни хора. Много постоянно, при срещата ни с непознати музикални произведения границата сред земно и неземно внезапно се стопява и тогава величието на човешкия дух добива забележими измерения. Това е по този начин, тъй като само изкуството е способно да се трансформира в този мост сред световете. Проектът на Сдружение „ Лилавия лебед “ – Виена, озаглавен „ Краят на есента “ е формиран от песни на модерни австрийски композитори. Композициите и текстовете на песните по стихове на Георг Тракъл (1887-1914), Карл Далаго (1869-1949) и Райнер Мария Рилке (1875-1926) са носители на едно същинско прекарване, което допира сетивата на публиката и се трансформира в културна симбиоза сред музикалността на стиховете, свързани с душевния детайл, чийто проводник е звукът на пианото и човешкия глас!
Ето какво споделя басът Апостол Миленков в навечерието на концерта:
“Културата е тази, която по време на рецесия, в която и да е страна, страда най-вече. За благополучие, във всяка ера се намират мислители, философи и донори, които се пробват да поддържат, поддържат и не престават житейските и духовните полезности. В началото на 20 век подобен един човек е бил философът и мъдрец Лудвиг Витгенщайн.
Нашият план се базира на кореспонденцията сред Лудвиг Витгенщайн и Лудвиг декор Фикер от 1914г., в която Витгенщайн декларира, че желае да даде анонимно подаяние за нуждаещи се хора на изкуството на стойност 100 000 крони (сега към З00 000 евро). Това се случва директно преди експлоадирането на Първата Световна война.
По този метод Витгенщайн съумява да подкрепи разнообразни „ културтрегери ”, които получават дарения по преценката на декор Фикер. Избрали сме тримата, които освен получават най-големите суми, само че са както поети, по този начин и превъзходни създатели - Георг Тракл, Карл Далаго и Райнер Мария Рилке. В програмата на концерта, в който ще представим новонаписаните песни по текстове на тримата поети, в модерацията, са включени елементи от кореспонденцията сред Витгенщайн и декор Фикер и къси биографични бележки за поетите. Песните са за невисок глас и пиано и са написани от одобрени модерни австрийски композитори, а заглавието на плана е заето от стихотворение на Р.М.Рилке.
В Днешно време връзката принадлежи към съвсем най-простите неща, наподобява неограничена и елементарно осъществима. Да се откри някаква информация е по-лесно от всеки път и с дигитализирането на света, човек научава какво се случва на другия му край, даже по-рано в сравнение с за значими събития от най-близкото си обграждане. Глобализацията настава, всичко се уеднаквява и обособеният човек става все по-малко значим, още по-рядко бива забелязван, дума да не става за емпатия или състрадание.
Ние живеем в ерата на връзките, които обаче стават все по-безлични и настоятелен. Етичното развиване на човечеството, за жалост не последва гневното техническо развиване на последното столетие и сегашното. Човекът е обсъждан главно като потребител, а духовното развиване и дълбоката емоционалност биват елементарно и бързо забравяни, а също по този начин наподобяват нежелани. Историята просто се повтаря — и през днешния ден, както преди 100 и повече години, на доста места се водят войни; светът страда от най-различни рецесии, а „ Испанският грип ” от 1918 е сменен от Коронавируса... ”
Пианистката Ружа Семова е притежател на голям брой награди от наши и интернационалните клавирни състезания!
Човекът, който пръв открива интереса ѝ към музиката и най- към този момент към пианото, е нейната баба. Именно тя показва Ружа, която по това време е на три години и половина, на първата ù учителка по пиано Виолета Кабадова.
На 9 години дребната пианистка получава първото си самопризнание - 2-ра премия от националния конкурс " Светослав Обретенов " в Провадия. Година по-късно получава и интернационално самопризнание - 2-ра премия от състезанието " Виртуози пер музика ди пианофорте " в Усти над Лабем, Чехия.
През 1996 година, Ружа Семова приключва музикалното учебно заведение в столицата с цялостно отличие, в класа по пиано на Цвета Кунчева и е оповестена за " Първенец на випуска ".
Тя продължава образованието си в Националната Музикална Академия в София, в класа на професор Антон Диков, което приключва с отличие през 2000г.
През 2007г. тя приключва с отличие и Виенския Музикален Университет, в класа на професор Щефан Владар и получава магистърската си степен.
През тези години Ружа Семова взема присъединяване и в майсторските класове на фамозни пианисти като Марко Теца, Жермен Муние, Дмитри Башкиров и Андерс Люнгар-Шапелон. Голям принос в музикалното ù развиване имат педагозите Дора Миланова, Елена Томова и Ханс Петермандл.
Ружа Семова е свирила с множеството български симфонични оркестри и е правила записи за Българската Национална Телевизия, Българското Национално Радио, както и за радио „ Класик ФМ ”. Професионалната ù активност отвън рамките на България включва изяви в Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, Съединени американски щати. Често е била канена за присъединяване в интернационални фестивали, като „ Фредерик Шопен ” в Париж, Варненско Лято, Недялка Симеонова, Аполония и клавирния фестивал в Рур, Германия.
Понастоящем, Ружа Семова преподава във Виенския Музикален Университет и продължава концертната си активност.
Д-р Александър Александров е роден в София, само че от 1997 година живее и работи във Виена, Австрия. През 1998 година Д-р. Александров е признат в компетентност логика на психиката (докторантура) във Виенския университет. Едновременно с това учи евритмия в просветителния център по евритмия (Виена) със финален дипломен изпит в Дорнах (Швейцария). В същото време, Dr. Александров прави първите си стъки в музикалния мениджмънт и осъществя първите си планове. Последва образование в Университета за музикални и театрални изкуства в Института за културен мениджмънт. Тази магистърска степен приключва с отлични резултати. След докторантурата му в същия университет излизат книгите му с акцент върху културната политика. През 2005 година основава своята организация за концерти и билети, където работи и до през днешния ден. През 2009 година става съосновател на съдружие за изкуство и просвета " Лилавият лебед ". Като посетител доцент преподава „ Mаркетинг на музикалната промишленост “, както и културна дипломация. Още от ранна възраст открива влечението си към лютиерството и посещава голям брой майсторски класове в Германия, Швейцария, Италия, като през годините практикува в няколко лютиерски ателиета. Негови направени цигулки са благосъстоятелност на голям брой частни сбирки. Организира и вдъхнавява голям брой артистични планове, като някои от тах са свързани и с България. През 2018г. приготвя и провежда първото турне на Хор на слепите Акад. П. Стайнов под надпис „ Пътешествие на светлината ”, което печели 3-то място в класацията Културно събитие на годината. Поставя паметна плоча на дома на огромната българска оперна певица Гена Димитрова. През 2020г., дружно с Апостол Миленков и Мирослав Семков основава неповторимият Мъжки Солистичен Ансамбъл " Православие " във Виена. През 2023 провежда и осъществя за 2-ри път посещение на Младежка Филхармония „ Пионер ” във Виена.
Билети на каса Опера и на
www.ruseopera.com
Проектът на съдружие за просвета Лилавият лебед, Виена включва песни от Александер Блехингер, Франсоа-Пиер Декан, Акош Банлаки по стихове на Георг Тракл, Карл Далаго и Райнер Мария Рилке.
Участва басът Апостол Миленков, а на пианото ще приглася Ружа Семова, модерацията е на Александър Александров. Пресечната точка е, че и тримата понастоящем живеят във Виена.
Дали инцидентно или не по своя път ние се срещаме с разнообразни хора. Много постоянно, при срещата ни с непознати музикални произведения границата сред земно и неземно внезапно се стопява и тогава величието на човешкия дух добива забележими измерения. Това е по този начин, тъй като само изкуството е способно да се трансформира в този мост сред световете. Проектът на Сдружение „ Лилавия лебед “ – Виена, озаглавен „ Краят на есента “ е формиран от песни на модерни австрийски композитори. Композициите и текстовете на песните по стихове на Георг Тракъл (1887-1914), Карл Далаго (1869-1949) и Райнер Мария Рилке (1875-1926) са носители на едно същинско прекарване, което допира сетивата на публиката и се трансформира в културна симбиоза сред музикалността на стиховете, свързани с душевния детайл, чийто проводник е звукът на пианото и човешкия глас!
Ето какво споделя басът Апостол Миленков в навечерието на концерта:
“Културата е тази, която по време на рецесия, в която и да е страна, страда най-вече. За благополучие, във всяка ера се намират мислители, философи и донори, които се пробват да поддържат, поддържат и не престават житейските и духовните полезности. В началото на 20 век подобен един човек е бил философът и мъдрец Лудвиг Витгенщайн.
Нашият план се базира на кореспонденцията сред Лудвиг Витгенщайн и Лудвиг декор Фикер от 1914г., в която Витгенщайн декларира, че желае да даде анонимно подаяние за нуждаещи се хора на изкуството на стойност 100 000 крони (сега към З00 000 евро). Това се случва директно преди експлоадирането на Първата Световна война.
По този метод Витгенщайн съумява да подкрепи разнообразни „ културтрегери ”, които получават дарения по преценката на декор Фикер. Избрали сме тримата, които освен получават най-големите суми, само че са както поети, по този начин и превъзходни създатели - Георг Тракл, Карл Далаго и Райнер Мария Рилке. В програмата на концерта, в който ще представим новонаписаните песни по текстове на тримата поети, в модерацията, са включени елементи от кореспонденцията сред Витгенщайн и декор Фикер и къси биографични бележки за поетите. Песните са за невисок глас и пиано и са написани от одобрени модерни австрийски композитори, а заглавието на плана е заето от стихотворение на Р.М.Рилке.
В Днешно време връзката принадлежи към съвсем най-простите неща, наподобява неограничена и елементарно осъществима. Да се откри някаква информация е по-лесно от всеки път и с дигитализирането на света, човек научава какво се случва на другия му край, даже по-рано в сравнение с за значими събития от най-близкото си обграждане. Глобализацията настава, всичко се уеднаквява и обособеният човек става все по-малко значим, още по-рядко бива забелязван, дума да не става за емпатия или състрадание.
Ние живеем в ерата на връзките, които обаче стават все по-безлични и настоятелен. Етичното развиване на човечеството, за жалост не последва гневното техническо развиване на последното столетие и сегашното. Човекът е обсъждан главно като потребител, а духовното развиване и дълбоката емоционалност биват елементарно и бързо забравяни, а също по този начин наподобяват нежелани. Историята просто се повтаря — и през днешния ден, както преди 100 и повече години, на доста места се водят войни; светът страда от най-различни рецесии, а „ Испанският грип ” от 1918 е сменен от Коронавируса... ”
Пианистката Ружа Семова е притежател на голям брой награди от наши и интернационалните клавирни състезания!
Човекът, който пръв открива интереса ѝ към музиката и най- към този момент към пианото, е нейната баба. Именно тя показва Ружа, която по това време е на три години и половина, на първата ù учителка по пиано Виолета Кабадова.
На 9 години дребната пианистка получава първото си самопризнание - 2-ра премия от националния конкурс " Светослав Обретенов " в Провадия. Година по-късно получава и интернационално самопризнание - 2-ра премия от състезанието " Виртуози пер музика ди пианофорте " в Усти над Лабем, Чехия.
През 1996 година, Ружа Семова приключва музикалното учебно заведение в столицата с цялостно отличие, в класа по пиано на Цвета Кунчева и е оповестена за " Първенец на випуска ".
Тя продължава образованието си в Националната Музикална Академия в София, в класа на професор Антон Диков, което приключва с отличие през 2000г.
През 2007г. тя приключва с отличие и Виенския Музикален Университет, в класа на професор Щефан Владар и получава магистърската си степен.
През тези години Ружа Семова взема присъединяване и в майсторските класове на фамозни пианисти като Марко Теца, Жермен Муние, Дмитри Башкиров и Андерс Люнгар-Шапелон. Голям принос в музикалното ù развиване имат педагозите Дора Миланова, Елена Томова и Ханс Петермандл.
Ружа Семова е свирила с множеството български симфонични оркестри и е правила записи за Българската Национална Телевизия, Българското Национално Радио, както и за радио „ Класик ФМ ”. Професионалната ù активност отвън рамките на България включва изяви в Австрия, Германия, Словакия, Чехия, Полша, Франция, Израел, Япония, Перу, Канада, Съединени американски щати. Често е била канена за присъединяване в интернационални фестивали, като „ Фредерик Шопен ” в Париж, Варненско Лято, Недялка Симеонова, Аполония и клавирния фестивал в Рур, Германия.
Понастоящем, Ружа Семова преподава във Виенския Музикален Университет и продължава концертната си активност.
Д-р Александър Александров е роден в София, само че от 1997 година живее и работи във Виена, Австрия. През 1998 година Д-р. Александров е признат в компетентност логика на психиката (докторантура) във Виенския университет. Едновременно с това учи евритмия в просветителния център по евритмия (Виена) със финален дипломен изпит в Дорнах (Швейцария). В същото време, Dr. Александров прави първите си стъки в музикалния мениджмънт и осъществя първите си планове. Последва образование в Университета за музикални и театрални изкуства в Института за културен мениджмънт. Тази магистърска степен приключва с отлични резултати. След докторантурата му в същия университет излизат книгите му с акцент върху културната политика. През 2005 година основава своята организация за концерти и билети, където работи и до през днешния ден. През 2009 година става съосновател на съдружие за изкуство и просвета " Лилавият лебед ". Като посетител доцент преподава „ Mаркетинг на музикалната промишленост “, както и културна дипломация. Още от ранна възраст открива влечението си към лютиерството и посещава голям брой майсторски класове в Германия, Швейцария, Италия, като през годините практикува в няколко лютиерски ателиета. Негови направени цигулки са благосъстоятелност на голям брой частни сбирки. Организира и вдъхнавява голям брой артистични планове, като някои от тах са свързани и с България. През 2018г. приготвя и провежда първото турне на Хор на слепите Акад. П. Стайнов под надпис „ Пътешествие на светлината ”, което печели 3-то място в класацията Културно събитие на годината. Поставя паметна плоча на дома на огромната българска оперна певица Гена Димитрова. През 2020г., дружно с Апостол Миленков и Мирослав Семков основава неповторимият Мъжки Солистичен Ансамбъл " Православие " във Виена. През 2023 провежда и осъществя за 2-ри път посещение на Младежка Филхармония „ Пионер ” във Виена.
Билети на каса Опера и на
www.ruseopera.com
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ