Спиралата на параноята
След година на днешния ден, 29 март, Европейският съюз ще остане с една страна член по-малко. Процесът по излизането на Англия според процедурите, планувани по член 50 от Договора за Европейски Съюз, официално ще бъде завършил. Макар и не напълно – с преходния интервал на годност на европейските регулации, към този момент закрепен до края на 2020 година – само че Лондон към този момент няма да взе участие във вземането на общите решения. Но действителността от тази дата нататък, ще е по-различна за всички на европейския континент и оттатък. Проблемът е, че тази бъдеща реалност към момента е с доста неразбираеми контури. Които вместо да се обясняват, с всеки идващ ден сякаш се размиват все по-повече.
Британците взеха решението си да изоставен Европейски Съюз на референдум през 2016 година, по време на акцията, за който се оказа, че единият лагер съзнателно е подвеждал гласоподавателите с невъзможни лозунги за светлото им бъдеще, в случай че не са част от общото европейско семейство. От стотиците милиони лири, които ще могат надали не всяка седмица да влагат в системата си за опазване на здравето, вместо да внасят в касите на Брюксел (печеливша карта – британците над една избрана възраст са тъкмо толкоз хипохондрици, колкото и българите), до възвръщането на остарялата популярност на Англия на световна комерсиална империя, което до момента било спъвано само и единствено от участието им в Европейски Съюз. Както и да е, номерът мина – при 72 % изборна интензивност (33,5 млн. души от 46,5 млн. имащи право на глас) на 23 юни 2016 година 52 на 100 от гласоподавателите във Англия дадоха вота си за излизане от Европейски Съюз. Четиридесет и осем % бяха срещу, с фрапантни разминавания в някои елементи на към момента Обединеното кралство.
Докато гласоподавателите в Англия и Уелс гласоподаваха с болшинство в поддръжка на така наречен Брекзит, тези в Шотландия и Северна Ирландия направиха тъкмо противоположното. На последните два народа лозунгите със остарялата имперска популярност може би им идват по-нанагорно от историческа позиция. Още повече, че шотландците се оставиха две години по-рано на личния си референдум за самостоятелност през 2014 година, да ги убедят англичаните, че са си по-добре дружно. Пък и нали всички са в Европейски Съюз – свободно придвижване, търговия и всичко останало – и шотландците клекнаха. За Северна Ирландия логиката беше същата – мирът, обезпечен със Споразумението от Разпети Петък, от което тази година се означават 20 години, се основава на свободите от участието в Европейски Съюз на Англия и Ирландия. И тъй като очевидно бяха уверени, че здравият разсъдък ще надделее на всички места, шотландците гласоподаваха за оставане в Европейски Съюз с 62 %, а жителите на Северна Ирландия с 55 на 100.
Но гъстотата на популацията постоянно взема превес в такива моменти – даже и болшинството от жителите на осеммилионен Лондон да гласоподава за оставане в Европейски Съюз, по-голямата част от народа на Англия (53 % от над 28 милиона регистрирани избиратели) и жителите на гъстите гори на Уелс (52 на сто), изобщо не гледаха толкоз космополитно на нещата. Хората си търсеха 350-те милиона лири на седмица за опазване на здравето, „ счупването на оковите “ на Брюксел и връщането на остарялата популярност, които им обещаваха с излизането от Европейски Съюз.
Двадесет и един месеца по-късно и на година от заветния Брекзит, да обобщим накъде отиват нещата. На първо място, резултатът от референдума през 2016 година изненада всички, само че най-много тези, които бяха в основата на акцията за излизане от Европейски Съюз. И нито имаха вяра в лозунгите, с които залъгваха гласоподавателите, нито имаха един ред написан черно на бяло като проект, по какъв начин си показват да се реализира този Брекзит. Изпадайки в „ небрано лозе “, министър председателят Дейвид Камерън, който беше заречен година по-рано и провежда референдума подаде оставка, а мястото му зае Тереза Мей. Десет месеца трябваха на Лондон да вземе решението през март 2017 година за активиране на член 50 и да стартират действителните договаряния с Брюксел за изискванията, по които Англия напуща Европейски Съюз. За да се окопае по-сигурно като капитан на кораба „ Брекзит “, Тереза Мей потърси предварителни избори през юни, на които загуби болшинството на консерваторите, което беше получил Камерън през 2015 година, с предизборната клетва да провежда референдума. Новият кабинет на Мей встъпи в служба с поддръжката на северноирландските юнионисти, което пък стартира в допълнение да изнервя обстановката нв горната част а Смарагдовия остров.
За всичкото това време, несъмнено, Европейската комисия към този момент се беше провела с екип и основен договарящ (Мишел Барние), и подготвила график и параметри, по които да се водят договарянията. В Европейския парламент също имаше освен подготвеност, само че и към този момент се чешеха езици, до каква степен може законодателното заседание да отхвърли най-после окончателното съглашение сред Комисията и Лондон и да спре Брекзит. Преговорите се точеха трудно, тъй като Брюксел настояваше да обясни три тематики преди да стартира да приказва за бъдещите търговски връзки, на които Англия толкоз държи. А точно: правата на правата на европейските и английските жители, пребиваващи на съответните територии; сумата, която Лондон ще дължи поради отдръпването си от към този момент поети задължения към бюджета на ЕС; и статутът на границата в Северна Ирландия. Последното се оказа най-сериозният бодил в петата на Тереза Мей – след Брекзит браздата на Смарагдовия остров ще остане единствената сухопътна граница на Англия с Европейски Съюз, само че не може да я има, тъй като това е фундаментална част от Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 година Ако няма граница обаче, по какъв начин по този начин след Брекзит Англия хем няма да е в Единния пазар и Митническия съюз, хем няма да реализира инспекции по границата в Северна Ирландия. Загадка! В края на 2017 година Лондон се съгласи да отстъпи едни близо 45 милиарда евро за неплатените задължения и на последния европейски съвет предходната седмица да подсигурява, че какъвто и вид да се откри за Северна Ирландия, той няма да планува така наречен „ твърда граница “ с пропускателни пунктове за инспекция и така нататък Как тъкмо ще стане това към момента не е ясно.
Докато си блъскат обаче главите в Лондон по какъв начин да подкарат каруца с квадратни колела, времето напредва, а британците (и не само) започнаха да стават все по-напрегнати за неразбираемото бъдеще, което са си избрали. Едри бизнеси започнаха превантивно да пренасочват мощности и активи към огромни европейски столици, не и без дейното лобиране от страна на същите. Различни стопански прогнози от месеци насам вещаят все по-мрачни вероятности за английската стопанска система, излязла сама против световния свят и упованията за растежа й за идващите едно до две десетилетия, започнаха от ден на ден да се свиват.
Което основателно се отразява и на общото въодушевление в мъглите на Албиона. На 365 дни от Брекзит разнообразни социологически изследвания удостоверяват, че британците са все по-разделени по въпроса до какъв брой излизането от Европейски Съюз ще е изобщо от изгода за тях. И в случай че в Англия и Уелс по-скоро отстояват взетото през 2016 година решение, три-четвърти от шотландците считат, че евентуално нищо хубаво няма да излезе от цялата дандания. В Северна Ирландия обстановката е даже по-напрегната. Общото ръководство на републиканци и юнионисти се разпадна при започване на 2017 година, поради скандал за злоупотреби с публични средства. На провокираните предварителни избори напролет националистите от „ Шин Фейн “ реализираха исторически резултат, достигайки на едно място от болшинство в законодателното заседание на Северна Ирландия. С този актив зад тила си се запънаха като магаре на мост за съставянето на общо държавно управление с демократите-юнионисти. Последните, с 10-те си места в английския парламент, поддържаха през юни същата година новият кабинет на Тереза Мей, с съдружно съглашение, в подмяна което взеха 1 милиарда английски лири спомагателни средства към бюджета на Северна Ирландия. До които обаче никой няма достъп, тъй като 15-ти месец няма държавно управление. А неизясненият предстоящ статут на границата, в допълнение тежи като Дамоклеев меч върху обстановката, с към този момент няколко регистрирани провокации на националисти, в това число детонирано взривно устройство сложено под полицейски автомобил на автомагистрала край Белфаст на 6 март тази година.
И на фона на цялата тази каша – две събития от последните седмици, които напълно да вкарат британците в спиралата на параноята – „ Аферата Скрипал “ с отравянето на някогашния съветски двоен сътрудник и щерка му в Солсбъри и разкритията за злоупотреби с персонални данни на консуматори на фейсбук за ориентирана самостоятелна политическа агитация от английската компютърна компания „ Кеймбридж Аналитика “. И не приказваме толкоз за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, що се касае за намесата им в акцията за референдума за Брекзит – онази, със „ стотиците милиони за опазване на здравето “, „ оковите на Брюксел “ и „ империята “. Там обстановката занапред ще се обяснява, откакто в абсурда се намесиха и разкрития за противозаконни средства, употребявани за пропагандни цели от лагера „ за излизане “ от Европейски Съюз. С всичко това на разум, по какъв начин да не са на нокти британците с приближаващия Брекзит.
Британците взеха решението си да изоставен Европейски Съюз на референдум през 2016 година, по време на акцията, за който се оказа, че единият лагер съзнателно е подвеждал гласоподавателите с невъзможни лозунги за светлото им бъдеще, в случай че не са част от общото европейско семейство. От стотиците милиони лири, които ще могат надали не всяка седмица да влагат в системата си за опазване на здравето, вместо да внасят в касите на Брюксел (печеливша карта – британците над една избрана възраст са тъкмо толкоз хипохондрици, колкото и българите), до възвръщането на остарялата популярност на Англия на световна комерсиална империя, което до момента било спъвано само и единствено от участието им в Европейски Съюз. Както и да е, номерът мина – при 72 % изборна интензивност (33,5 млн. души от 46,5 млн. имащи право на глас) на 23 юни 2016 година 52 на 100 от гласоподавателите във Англия дадоха вота си за излизане от Европейски Съюз. Четиридесет и осем % бяха срещу, с фрапантни разминавания в някои елементи на към момента Обединеното кралство.
Докато гласоподавателите в Англия и Уелс гласоподаваха с болшинство в поддръжка на така наречен Брекзит, тези в Шотландия и Северна Ирландия направиха тъкмо противоположното. На последните два народа лозунгите със остарялата имперска популярност може би им идват по-нанагорно от историческа позиция. Още повече, че шотландците се оставиха две години по-рано на личния си референдум за самостоятелност през 2014 година, да ги убедят англичаните, че са си по-добре дружно. Пък и нали всички са в Европейски Съюз – свободно придвижване, търговия и всичко останало – и шотландците клекнаха. За Северна Ирландия логиката беше същата – мирът, обезпечен със Споразумението от Разпети Петък, от което тази година се означават 20 години, се основава на свободите от участието в Европейски Съюз на Англия и Ирландия. И тъй като очевидно бяха уверени, че здравият разсъдък ще надделее на всички места, шотландците гласоподаваха за оставане в Европейски Съюз с 62 %, а жителите на Северна Ирландия с 55 на 100.
Но гъстотата на популацията постоянно взема превес в такива моменти – даже и болшинството от жителите на осеммилионен Лондон да гласоподава за оставане в Европейски Съюз, по-голямата част от народа на Англия (53 % от над 28 милиона регистрирани избиратели) и жителите на гъстите гори на Уелс (52 на сто), изобщо не гледаха толкоз космополитно на нещата. Хората си търсеха 350-те милиона лири на седмица за опазване на здравето, „ счупването на оковите “ на Брюксел и връщането на остарялата популярност, които им обещаваха с излизането от Европейски Съюз.
Двадесет и един месеца по-късно и на година от заветния Брекзит, да обобщим накъде отиват нещата. На първо място, резултатът от референдума през 2016 година изненада всички, само че най-много тези, които бяха в основата на акцията за излизане от Европейски Съюз. И нито имаха вяра в лозунгите, с които залъгваха гласоподавателите, нито имаха един ред написан черно на бяло като проект, по какъв начин си показват да се реализира този Брекзит. Изпадайки в „ небрано лозе “, министър председателят Дейвид Камерън, който беше заречен година по-рано и провежда референдума подаде оставка, а мястото му зае Тереза Мей. Десет месеца трябваха на Лондон да вземе решението през март 2017 година за активиране на член 50 и да стартират действителните договаряния с Брюксел за изискванията, по които Англия напуща Европейски Съюз. За да се окопае по-сигурно като капитан на кораба „ Брекзит “, Тереза Мей потърси предварителни избори през юни, на които загуби болшинството на консерваторите, което беше получил Камерън през 2015 година, с предизборната клетва да провежда референдума. Новият кабинет на Мей встъпи в служба с поддръжката на северноирландските юнионисти, което пък стартира в допълнение да изнервя обстановката нв горната част а Смарагдовия остров.
За всичкото това време, несъмнено, Европейската комисия към този момент се беше провела с екип и основен договарящ (Мишел Барние), и подготвила график и параметри, по които да се водят договарянията. В Европейския парламент също имаше освен подготвеност, само че и към този момент се чешеха езици, до каква степен може законодателното заседание да отхвърли най-после окончателното съглашение сред Комисията и Лондон и да спре Брекзит. Преговорите се точеха трудно, тъй като Брюксел настояваше да обясни три тематики преди да стартира да приказва за бъдещите търговски връзки, на които Англия толкоз държи. А точно: правата на правата на европейските и английските жители, пребиваващи на съответните територии; сумата, която Лондон ще дължи поради отдръпването си от към този момент поети задължения към бюджета на ЕС; и статутът на границата в Северна Ирландия. Последното се оказа най-сериозният бодил в петата на Тереза Мей – след Брекзит браздата на Смарагдовия остров ще остане единствената сухопътна граница на Англия с Европейски Съюз, само че не може да я има, тъй като това е фундаментална част от Споразумението от Разпети петък от 10 април 1998 година Ако няма граница обаче, по какъв начин по този начин след Брекзит Англия хем няма да е в Единния пазар и Митническия съюз, хем няма да реализира инспекции по границата в Северна Ирландия. Загадка! В края на 2017 година Лондон се съгласи да отстъпи едни близо 45 милиарда евро за неплатените задължения и на последния европейски съвет предходната седмица да подсигурява, че какъвто и вид да се откри за Северна Ирландия, той няма да планува така наречен „ твърда граница “ с пропускателни пунктове за инспекция и така нататък Как тъкмо ще стане това към момента не е ясно.
Докато си блъскат обаче главите в Лондон по какъв начин да подкарат каруца с квадратни колела, времето напредва, а британците (и не само) започнаха да стават все по-напрегнати за неразбираемото бъдеще, което са си избрали. Едри бизнеси започнаха превантивно да пренасочват мощности и активи към огромни европейски столици, не и без дейното лобиране от страна на същите. Различни стопански прогнози от месеци насам вещаят все по-мрачни вероятности за английската стопанска система, излязла сама против световния свят и упованията за растежа й за идващите едно до две десетилетия, започнаха от ден на ден да се свиват.
Което основателно се отразява и на общото въодушевление в мъглите на Албиона. На 365 дни от Брекзит разнообразни социологически изследвания удостоверяват, че британците са все по-разделени по въпроса до какъв брой излизането от Европейски Съюз ще е изобщо от изгода за тях. И в случай че в Англия и Уелс по-скоро отстояват взетото през 2016 година решение, три-четвърти от шотландците считат, че евентуално нищо хубаво няма да излезе от цялата дандания. В Северна Ирландия обстановката е даже по-напрегната. Общото ръководство на републиканци и юнионисти се разпадна при започване на 2017 година, поради скандал за злоупотреби с публични средства. На провокираните предварителни избори напролет националистите от „ Шин Фейн “ реализираха исторически резултат, достигайки на едно място от болшинство в законодателното заседание на Северна Ирландия. С този актив зад тила си се запънаха като магаре на мост за съставянето на общо държавно управление с демократите-юнионисти. Последните, с 10-те си места в английския парламент, поддържаха през юни същата година новият кабинет на Тереза Мей, с съдружно съглашение, в подмяна което взеха 1 милиарда английски лири спомагателни средства към бюджета на Северна Ирландия. До които обаче никой няма достъп, тъй като 15-ти месец няма държавно управление. А неизясненият предстоящ статут на границата, в допълнение тежи като Дамоклеев меч върху обстановката, с към този момент няколко регистрирани провокации на националисти, в това число детонирано взривно устройство сложено под полицейски автомобил на автомагистрала край Белфаст на 6 март тази година.
И на фона на цялата тази каша – две събития от последните седмици, които напълно да вкарат британците в спиралата на параноята – „ Аферата Скрипал “ с отравянето на някогашния съветски двоен сътрудник и щерка му в Солсбъри и разкритията за злоупотреби с персонални данни на консуматори на фейсбук за ориентирана самостоятелна политическа агитация от английската компютърна компания „ Кеймбридж Аналитика “. И не приказваме толкоз за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединени американски щати, що се касае за намесата им в акцията за референдума за Брекзит – онази, със „ стотиците милиони за опазване на здравето “, „ оковите на Брюксел “ и „ империята “. Там обстановката занапред ще се обяснява, откакто в абсурда се намесиха и разкрития за противозаконни средства, употребявани за пропагандни цели от лагера „ за излизане “ от Европейски Съюз. С всичко това на разум, по какъв начин да не са на нокти британците с приближаващия Брекзит.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ