Бягството на една млада монахиня по време на жестоки религиозни войни
След изтезанието на Карл I през 1649 година, Катрин Холанд, млада протестантка, се реалокира в чужбина със фамилията си. Баща й, сър Джон Холанд, избра Брюж за техния нов дом. През това време Катрин написа по какъв начин научава за манастир с британски религиозни дами в града. Първоначалната й реакция е, че „ счита, че животът е доста мизерен, когато постоянно си заключен в затвора; тогава този метод на живот въобще не ме радваше и не мислех, че ще стана една от тях. Мислех ги за толкоз нещастни. “
След коронясването на Елизабет I през 1558 година всички форми на католически набожен живот са неразрешени. Когато нейното дълготрайно ръководство се разпростира, фамилии, които желаят синовете им да се отдадат на католицизма, се възползват от семинариите и учебните заведения тук-там като Дуа в североизточна Франция и Английския лицей в Рим.
Едва през 1598 година в Брюксел е основан първият британски манастир и е последван от още 21 във Фландрия и Франция. Повечето от тях са затворени, на доктрина, откъсната от външния свят. На процедура обаче монахините не са изолирани и техните контакти и мрежи се разпрострат необятно.
Тук тези обилни женски общности откриват възможности за изразяване, постоянно недостъпни за техните всемирски сътрудници – до момента в който Френската гражданска война и обвързваното с нея принуждение не ги принуждават да се върнат в Англия.
До 1660 година фамилията на Катрин Холанд се връща в Англия и сър Джон служи в новия Държавен съвет, който урежда възобновяване на монархията. Само две години по-късно обаче Катрин стартира да се усеща привлечена от католическата вяра, за огромно неодобрение на татко си. След като реализира контакт с манастира в Брюж, се правят секрети проекти за нея да прекоси морето и да навлезе в набожен живот. Тя пише две писма – едно до татко си и едно до майка си, като ги слага на маса в стаята си – и по-късно напуща дома им в Лондон. „ Веднага откакто се появи комфортна опция, аз се измъкнах през задната врата, с цел да се срещна със свръзката си на избраното място. “
Те пътуват до Дувър, където тя следи канала и написа: „ Мислех си, че в случай че не е имало транспортен съд, който да ме пренесе през морето, щях да дръзна да преплувам с две гребла и лодка. “ Съзнавайки незаконността на това, което прави, и „ от боязън да не бъда разкрита “, тя дава подправено име на пристанищните чиновници. След това отплава и остава част от общността на августинците в Брюж през идващите 57 години.
Какъв живот живеят монахини като Катрин? Не е изненадващо, че денят им е запълнен основно от молитвата. През 1694 година монахините в Брюксел записват по какъв начин една от тях прекарва дните си. От 8:00 часа вечерта до среднощ тя спи, след което става за 2 часа, с цел да се моли. От 2:00 до 3:00 сутринта тя има опция да се моли уединено в килията си – гола стая, с съвсем никаква украса. След това може да поспи още два часа, преди да стане в 5:00 за още самостоятелна и колективна молитва преди литургията в 8:00 часа сутринта. Останалата част от деня е прекъсвана по подобен метод.
Забележително е, че монахините прекарват време в молитва в Англия да се завърне католическата религия. Там, където божественото и светското са преплетени, този акт е силно политически. И въпреки всичко монахините имат и физически връзки с от време на време кървавото гонене на своите съ-религиозници вкъщи. Например, Ан Клитероу се причисли към британските августинци в Лувен, а нейната майка, Маргарет Клитероу, екзекутирана в Йорк през 1586 година след като е упрекната, че подслонява католически свещеници.
След Славната гражданска война през 1688 година, когато Уилям Орански лишава короната на католиците, Джеймс II и VII, монахините от време на време играят дейна роля в живота на яковитите. През 1692 година британските небогати клариси в Руан записват по какъв начин вдовицата на Чарлз II, Катарина де Браганса, ги посещава по пътя си от Англия за Португалия: „ Общността отиде до портата, с цел да я одобри, а майката игуменка коленичи пред нейно величество, предлагайки да целуне ръката й, а кралицата също коленичи и поздрави игуменката. “
Девически учебни заведения, като тези в Париж, обезпечават обучение за децата на изгнаници. За някои от манастирите католическата идея се слива с тази на якобитите. Парижките августинци съхраняват като светиня на страдалец сърцето на Джеймс Радклиф, 3-ти граф на Дервентуотър, който е екзекутиран след водещата си роля в протеста на якобитите от 1715 година
С окончателното проваляне на якобитите след протеста от 1745 година единственият действителен късмет за възобновяване на католицизма в страната се разсейва. Подобно на своите съграждани вкъщи, манастирите чувстват натиска на утвърденото протестантство с намаляването на приходите и броя им. Независимо от това от Америка стартират да идват потоци от новобранци, изключително към Лиеж и Хоогстратен. Няколко сестри от Хоогстратен се завръщат в родината си през 1790 година, с цел да основат там британски манастир.
Да си англичанин не попречи на манастирите да изпитват насилствения яд на френските революционери в края на 18 век. Подобно на френските си сътрудници, те са посещавани, движимостите им са каталогизирани и домовете им са иззети, преди те да бъдат пратени в пандиза. Бенедиктинците от Камбре пишат, че са изхвърлени от домовете си толкоз ненадейно, че „ доста от монахините остават само с едните облекла на гърба си “. Те също се опасяват от екзекуция – изключително след като са затворени с 16-те монахини кармелитки от Компиен, които са изпратени на гилотината от революционерите през 1794 година
Изправени пред това принуждение, някои общности бягат, спасявайки каквото могат от движимостите си. И до през днешния ден отвън Англия остава единствено един манастир. Августинците от Брюж бягат в Съфолк през 1794 година, само че се връщат в Брюж през 1803 година Параклисът им в Белгия към момента може да бъде посетен и през днешния ден и свидетелства за художественото и архитектурно застъпничество на британските монахини в заточение.
Все още съществуват и редица общности, като да вземем за пример Гробниците от Лиеж, които връщат със себе си пионерското обучение за девойки, което манастирите обезпечават в чужбина. Те се откриват в Челмсфорд, Есекс и основават добре познатата самостоятелна школа на Ню Хол.
В Лиер, Белгия към момента се пази книгата, в която са записани религиозните клетви на всяка жена, влезнала в манастира от основаването му. Това, че те към момента употребяват същата книга, разкрива каква историческа идентичност имат тези места.
