За първи път в историята бе постигната фотосинтеза в животински клетки
След десетилетия несполучливи опити учените най-сетне съумяха да накарат скотски кафези да фотосинтезират!
Засега откривателите са съумели да реализират това единствено при култивирани кафези – което значи, че въпреки хранещите се със слънчева светлина бозайници да са към момента надалеч от действителността, в последна сметка може да успеем да използваме тази технология за медицински цели или за основаване на месо в лаборатория.
Повечето растения (както и водораслите) употребяват хлоропласти, с цел да одобряват силата на слънчевата светлина, която смесват с вода и въглероден диоксид, с цел да създават въглехидратите, нужни за растежа им, като отделят О2 като непряк артикул. От години учените мечтаят да основат фотосинтезиращ добитък, чието изхранване би било всъщност гратис и с негативен въглероден отпечатък.
Проблемът обаче е, че имунната система на животните е склонна да унищожава хлоропластите сега, в който те бъдат въведени в клетките им, заради което никой до момента не е съумял да ги накара да се закрепят. А даже и тези органели да намерят метод да оцелеят след сходна офанзива, те надали ще могат да действат в относително горещата среда на животинската клетка, където температурата нормално е към 37°C.
За да заобиколят тези проблеми, откривателите употребяват изолирани хлоропласти от тип примитивно алено водорасло, наречено Cyanidioschyzon merolae – или в резюме шизон – което пораства във вулканични горещи извори в Италия и е способно да фотосинтезира при температури над 37°C. И вместо да вкара тези хлоропласти в скотски кафези, екипът ги прибавя към просвета, която по-късно се подава на кафези от яйчници на китайски хамстер.
Представяйки своите резултати в ново проучване, създателите разкриват, че скоро по-късно двудневно взаимно обработване 1% от клетките са станали „ богати на хлоропласти “, което значи, че са приели 7 или повече хлоропласти. В други 20% от клетките са открити сред 1 и 3 хлоропласта.
„ Нашето проучване е първото, в което се мери фотосинтетичната интензивност на хлоропласти в кафези на бозайници “, пишат създателите в проучването.
„ Очакваме тези кафези да бъдат факторът, който трансформират разпоредбите на играта и в бъдеще да ни оказват помощ да реализираме „ зелена промяна “ към по-неутрално във връзка с въглеродните излъчвания общество “, добавя в изказването си водещият откривател Сачихиро Мацунага.
Китайски хамстер (Cricetulus griseus)
Колкото и страховит да е този пробив, по-нататъшните наблюдения разкриват, че импортираните хлоропласти стартират да се разграждат след два дни и са изцяло унищожени до четвъртия. Следователно е нужна спомагателна работа за рационализиране на техниката, макар че откривателите към този момент са видели задоволително, с цел да предположат, че техният „ метод, учреден на синтетичната биология, може да послужи като основа за основаване на изкуствено фотосинтезиращи скотски кафези “.
„ Вярваме, че тази работа ще бъде потребна за клетъчно-тъканното инженерство “, споделя Мацунага. По-специално, той вижда технологията като евентуална смяна на играта за производството на „ лабораторно отгледани тъкани, като изкуствени органи, изкуствено месо и кожи “.
Понастоящем основаването на такива многослойни клетъчни артикули е комплицирано, защото неналичието на О2 сред пластовете попречва деленето на клетките и затова лимитира растежа. Въпреки това Мацунага споделя, че „ посредством разбъркване на вградени с хлоропласти кафези, кислородът може да се доставя посредством фотосинтеза при облъчване със светлина, като по този метод се усъвършенстват изискванията вътре в тъканта, с цел да се даде опция за напредък “.
Така че, въпреки че фотосинтезиращите говеда надали ще се появят по поляните в близко бъдеще, планималните кафези към момента могат да играят значима роля както в производството на храни, по този начин и в медицината.
