Проф. Овчаров: След 15-годишно прекъсване стартират разкопките на светилището на Орфей при с. Татул
След дългогодишното спиране още веднъж стартират разкопки на един от знаковите обекти на българската археология – светилището на Орфей при с. Татул, Момчилградско, оповестява проф. Николай Овчаров.
Както е известно, то бе разкрито през първите години на XXI в. от екипа на проф. Николай Овчаров. Това е обожествен още в каменно-медната ера скален масив, чиито връх в късната бронзова ера е обработен с длета и трансфорат в изявен мегалитен монумент. На най-високото място е изсечен бездънен каменен саркофаг. Изказана е догадка, че това е действителния или алегоричен гроб на именития артист и основен тракийски воин Орфей. Основание дават непокътнати исторически сведения за неповторим траурен бит на царете в Родопите, изцяло отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, с цел да бъдат медиатори сред боговете и хората. Освен Орфей, по този начин е заровен и починалия в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос, отбелязва проф. Овчаров.
Ето какво още оповестява той:
Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на умрял и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и действа чак до края на езическия интервал. В IV-III в. прочие Хр. до изсечения в скалата гроб е издигнат превъзходен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове.
Светото място е било опожарено на границата сред двете ери при избухналите междуособици в Тракия, породени от римското завладяване. След прочут застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възобновен, само че към този момент не като хероон, а като богата аристократична вила. Появяват се нови здания, зидани към този момент с ломени камъни и хоросан. Една от тях е трапезарията, където притежателите на вилата са правели своите обилни угощения. Във вътрешността на постройката открихме десетки чаши и кани за вино, като множеството от тях са направени от фината римска червенолакова керамика.
Съвсем закономерно през Х-ХІІ в. античната вила се трансформира във византийско светско имение на видни аристократи. Откритите при разкопките голям брой оловни печати-моливдовули демонстрират, че тогава тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин в края на ХІ-началото на ХІІ в. Той става учредител на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХІV в. На хълма при Татул бяха разкрити също няколко християнски гроба с Към края на средновековната ера имението е изоставено, а в античните руини се появява некропол.
Именно средновековният интервал е цел на започващите след два дни археологически изследвания. Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но единствено на няколко десетки метра от превърнатото във вила антично светилище тогава забелязахме останките от каменна постройка, насочена изток.запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като християнски храм.
През идващите дни предстои да проверим това негово наблюдаване. Това ще правим със средства на Община Момчилградзаедно с доктор Николай Бояджиев от Регионален исторически музей-Смолян и Даниела Коджаманова, шеф на Регионален исторически музей-Кърджали. Надяваме се на значими резултати, даващи нови линии за богатата история на Източните Родопи и българските земи. И може би ще научим нещо ново за родоначалника на великата императорска династия на Палеолозите!?
Както е известно, то бе разкрито през първите години на XXI в. от екипа на проф. Николай Овчаров. Това е обожествен още в каменно-медната ера скален масив, чиито връх в късната бронзова ера е обработен с длета и трансфорат в изявен мегалитен монумент. На най-високото място е изсечен бездънен каменен саркофаг. Изказана е догадка, че това е действителния или алегоричен гроб на именития артист и основен тракийски воин Орфей. Основание дават непокътнати исторически сведения за неповторим траурен бит на царете в Родопите, изцяло отличаващ се от могилните гробници на владетелите в равнините. Те са полагани в пещери или на върха на скали, с цел да бъдат медиатори сред боговете и хората. Освен Орфей, по този начин е заровен и починалия в Троянската война от ръцете на Одисей цар Резос, отбелязва проф. Овчаров.
Ето какво още оповестява той:
Паметникът край Татул се оказа център на хероон – светилище на умрял и обожествен тракийски цар. С вековете то се разраства и действа чак до края на езическия интервал. В IV-III в. прочие Хр. до изсечения в скалата гроб е издигнат превъзходен храм, с който биха се гордели и древногръцките градове.
Светото място е било опожарено на границата сред двете ери при избухналите междуособици в Тракия, породени от римското завладяване. След прочут застой през ІІ-ІІІ в. комплексът е възобновен, само че към този момент не като хероон, а като богата аристократична вила. Появяват се нови здания, зидани към този момент с ломени камъни и хоросан. Една от тях е трапезарията, където притежателите на вилата са правели своите обилни угощения. Във вътрешността на постройката открихме десетки чаши и кани за вино, като множеството от тях са направени от фината римска червенолакова керамика.
Съвсем закономерно през Х-ХІІ в. античната вила се трансформира във византийско светско имение на видни аристократи. Откритите при разкопките голям брой оловни печати-моливдовули демонстрират, че тогава тя е била благосъстоятелност на видния ромейски придворен севаст Георги Палеолог, доближен на император Алексий І Комнин в края на ХІ-началото на ХІІ в. Той става учредител на династията Палеолози, която ръководи Византийската империя през ХІІІ-ХІV в. На хълма при Татул бяха разкрити също няколко християнски гроба с Към края на средновековната ера имението е изоставено, а в античните руини се появява некропол.
Именно средновековният интервал е цел на започващите след два дни археологически изследвания. Работата е там, че при първите разкопки не бе открита църквата на комплекса, каквато би трябвало да има в такова имение. Но единствено на няколко десетки метра от превърнатото във вила антично светилище тогава забелязахме останките от каменна постройка, насочена изток.запад. Още през 30-те години на ХХ в. известният кърджалийски краевед Никола Иванов отбелязва тези остатъци и ги дефинира като християнски храм.
През идващите дни предстои да проверим това негово наблюдаване. Това ще правим със средства на Община Момчилградзаедно с доктор Николай Бояджиев от Регионален исторически музей-Смолян и Даниела Коджаманова, шеф на Регионален исторически музей-Кърджали. Надяваме се на значими резултати, даващи нови линии за богатата история на Източните Родопи и българските земи. И може би ще научим нещо ново за родоначалника на великата императорска династия на Палеолозите!?
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ