Магьосникът с боя
След дългия път, който извървях, изкачването на планината не е въпрос на избор, а на наложителност. Късно е да се върнеш обратно, когато към този момент си превзет от енигмата на идващото предизвикателство... Това са думи от началото на автобиографичната книга „ Планината “ на Петър Георгиев Рей. Завършил НАТФИЗ в края на 80-те години, след дипломирането си играе във Врачанския спектакъл, снима се във кино лентата „ Индиански игри “ на Иван Андонов. През 1991 година дружно със брачната половинка си отпътува за Канада. В търсене на себе си отключва непредвиден живописен гений и огромна работливост, високо оценени от критици като доктор Кенуърт Мофет, само че и от колекционерите. Успоредно с живописта той написа и разгласява стихосбирката „ Гвоздеи кръстни ", пиесата „ Светлината, която мами ", романите „ Мислителят, или уединено с един живял “, „ Пътят “, „ Планината “, а през есента на 2025 година показа и „ Денят, в който бе отнета моята непорочност “.
Петър Рей, към този момент 34 години сте в Канада, а през днешния ден в България се радвате на доста фенове на вашето творчество. Кога стартира осъзнатото ви завръщане към родината?
От 2000 година насам си пристигам по-често и ненадейно открих, че България е положително място, на което да демонстрирам своето изкуство. Когато през 2016 година търсих къде да направя премиерата на книгата „ Мислителят, или уединено с един живял “, избрах изложба „ Нюанс “. Събитието прерасна и в галерия на мои картини, към които усетих огромен интерес. Тогава си споделих, че България е място, на което е добре да имам по-силно наличие.
Кой беше импулсът с вашата брачна половинка през 1991 година да заминете за Канада?
В началото на 90-те години Канада стана съвременно място, към което всеобщо се емигрираше. Натам ни поведе розовото бъдеще, което си мислехме, че оттатък Океана се предлага. Но няма свят, в който щастието и парите да падат от дърветата, а човек би трябвало да засади и да отгледа тези дървета. Те ще му родят плод, в случай че той е доста работлив, непрекъснат и има вяра в себе си. Иначе индивидът ще е също толкоз трагичен, колкото и тук. Промяната на мястото автоматизирано не трансформира благосъстоянието към нещо положително, а е нужно да промениш метода си на мислене, в случай че се стремиш към по-щастлив живот.
Как вашето семейство реализира огромната еволюция?
С моята брачна половинка сме доста обединени, а това е прекомерно значимо, защото много двойки се разделиха. Жените по-бързо се приспособяват и това води до огромни разлики в обществения статус на сътрудниците. Аз имах късмет да се обърна към себе си и да потърся непредвиден гений, който да ми даде благоприятни условия за реализация.
Имаше ли някакви податки, че може да станете художник, публицист и стихотворец?
Художник? Абсурд! Четка за изобразяване съм докосвал единствено в началното учебно заведение, само че имах доста другари художници. Като студент започнах да натрупвам картини и преди да заминем, маслените платна бяха към 30. Първата картина, която купих, беше с парите, с които трябваше да преживея цялостен месец. Така влязох във вулкана на колекционерството, който е горящ, само че е доста хубав. Малко се срамя от този мой първи избор и по тази причина рекомендацията ми към бъдещите колекционери е – първо, добре да се осведомят и да проследят еволюцията на изкуството. Не бива да се залага на картини, които ласкаят с изображенията на къщички, цветя, балерини, красива фигуративност. Препоръчвам да се колекционира изкуство, което предизвика, озадачава, кара те да се замислиш по какъв начин е направено и каква е неговата задача. Провокативното изкуство е най-хубавата инвестиция, във времето то ще ви харесва повече и повече. Много красивата картина се употребява бързо.
Лов за Енигма
Коя беше идната картина, купена с колекционерска цел?
С пари от сватбата се снабдих с два акварела на Димитър Казаков, който по това време беше доста известен. От моята днешна позиция той е добър наш народен художник с районно значение.
Бихте ли вложили в български художник?
Бих се поколебал, защото моят светоглед към този момент е доста друг.
Как във вас се разпука това златно зрънце, от което се роди занаятчия на четката?
Вселената ми оказа помощ, откакто толкоз доста ми се искаше да се показвам посредством изкуство. В Канада имаше ледена стихия, която унищожи всичко, погинаха доста дървета. Тогава се въодушевих от концепцията да давам втори живот на мъртвите дървета, като върша статуи от тях. После започнах да украсявам мебели, върху които се родиха първите ми картини. Купих платна и картините „ идваха “ една след друга. Първата си галерия проведох малко откакто бях нарисувал първите си платна. В живописта ме поведе мощ, която не мога да обясня каква е. Започнах да рисувам преди четвърт век и към този момент имам над 60 изложения. А във връзка с писането - бях основал два сюжета, като единият беше минал два кръга в Киноцентъра „ Бояна “, само че емигрирах и по този начин не продължихме работата. Поезията пристигна в огромна компликация, след нея и прозата…
По какъв метод Съдбата ви срещна с американския критик доктор Кенуърт Мофет?
Препоръчаха ми да се срещна с американски художници, които имаха галерия в Монреал. В техните картини видях базата на моето изкуство. Един от тях доста държеше да се срещна с доктор Мофет и той ми направи контакта с него. Изпратих фотоси на мои картини и скоро по-късно получих позвъняване по телефона, в което той въодушевено съобщи, че съм доразвил американския нереален експресионизъм. После се видяхме в Ню Йорк, станахме другари и той стартира да написа за мен, впечатлен от това, което върша. Благодарение на него имах изложения в Ню Йорк.
Прераждане
Сега какво ви води в изкуството?
Желанието за еволюция. Понякога нещата стават с помощта на вътрешен глас и на шанс, само че с цел да се развиват, би трябвало доста неизменност и работа. Скъпо е да се вършат картини и да се поддържа ателие.
За колекционери и хора на изобразителното изкуство ще е любопитно да узнаят дали към този момент сте богат?
Богат съм. Като актьор прекосих през доста алтернативи и кръстопътища, само че съумях да запазя фамилията си. Нашата щерка също поема в областта на бизнеса с изкуство. В момента тя живее в Берлин. Материално също съм добре, защото имам гения ловко да влагам. В положителни интервали въвеждам „ неочакваните пари “ в нещо с бъдеще, което да ми дава финансовата независимост. Така мога да пътувам, да създавам и да пожертвам в изкуството си, без да завися от регулярни продажби.
Как развихте вложителя у себе си?
Роди ме мамо с шанс и ме хвърли на боклук... Израснах в оскъдно семейство и моята майка ме насърчаваше да се оправям самичък в живота. Знаех, че би трябвало да употребявам обстановките, с цел да реализира своя блян. Така животът ми се трансформира в еволюция на салдото, постоянството и вярата в себе си. Това се прояви и при приемането ми в театралната академия – никой не вярваше, че имам какъвто и да е късмет, откакто две-три десетилетия в „ Актьорско майсторство “ не бе признат нито един мъж от Перник. За да проработи шансът, е необходим гений, само че също по този начин е значимо да виждаме и добре да разчитаме сигналите, които Съдбата ни дава. Например, една от моите първи изложения в Монреал завърши в тежка зима без нито една продажба. Пренасях картините на тил към дома си заради липса на превоз. Пътят ми мина пред огромна черква, стопирах и споделих „ Господи, за какво ми е толкоз мъчно сега? “. И в мига, в който погледнах към входа на черквата, нещо блесна. Това бе голям златен пръстен. Приех го като знак. Казах си, че не трябва да се предавам. И в действителност - Съдбата ми даде огромен късмет. А тъкмо тази църква през днешния ден е превърната в Музей на модерното изкуство.
Как един човек да отключи гения си, по какъв начин да стане сполучлив?
Най-добрите препоръки за това може да бъдат прочетени в книгата ми „ Пътят “, в нея съм предал огромна част от моята умелост – с грешките и положителните решения. Пътят на амбициозния човек е сложен.
На какво се крепи вашият триумф?
Баланс! Без баланс не може никакво разстояние да се извърви – дано си представим човек, който върви по въже. Нужно е неизменност, предпочитание за еволюция, разчупване на старите рамки. Зоната на комфорт забавя развиването.
В какъв кей се трансформира за вас България?
Родината не може да се не помни. Ще се завръщам. Страната дава капацитет за развиване. Хора като мен може да са потребни със своя опит, само че и със своята благотворителност. Направил съм дарения за редица културни институти, измежду които Столичната библиотека, Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий, Етнографския музей.
Страната на Чудесата
Защо да притежаваме картина на Петър Рей?
Тя ще провокира въображението ви, ще трансформира настроенията ви, ще ви дава сила, ще е ваш съдружник, а в избран миг може да е добър източник на средства.
Как се основават колекционери?
Истинското колекционерство стартира сега, когато си купите картина и въображението ви влезе в игра с нея. Колекционерството е пристрастеност и нематериалност, която се разпростира във времето.
По какъв метод се развива капиталовото мислене в съзнанието на художника?
Картините му би трябвало да са добра инвестиция, само че в същото време актьорът е значимо да направи по този начин, че да се освободи от финансовото тегло да е заставен да продава постоянно.
Една мисъл, която да си вземем от тази среща?
Тръгни – илюзия е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигнал.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Петър Рей художник
Петър Рей, към този момент 34 години сте в Канада, а през днешния ден в България се радвате на доста фенове на вашето творчество. Кога стартира осъзнатото ви завръщане към родината?
От 2000 година насам си пристигам по-често и ненадейно открих, че България е положително място, на което да демонстрирам своето изкуство. Когато през 2016 година търсих къде да направя премиерата на книгата „ Мислителят, или уединено с един живял “, избрах изложба „ Нюанс “. Събитието прерасна и в галерия на мои картини, към които усетих огромен интерес. Тогава си споделих, че България е място, на което е добре да имам по-силно наличие.
Кой беше импулсът с вашата брачна половинка през 1991 година да заминете за Канада?
В началото на 90-те години Канада стана съвременно място, към което всеобщо се емигрираше. Натам ни поведе розовото бъдеще, което си мислехме, че оттатък Океана се предлага. Но няма свят, в който щастието и парите да падат от дърветата, а човек би трябвало да засади и да отгледа тези дървета. Те ще му родят плод, в случай че той е доста работлив, непрекъснат и има вяра в себе си. Иначе индивидът ще е също толкоз трагичен, колкото и тук. Промяната на мястото автоматизирано не трансформира благосъстоянието към нещо положително, а е нужно да промениш метода си на мислене, в случай че се стремиш към по-щастлив живот.
Как вашето семейство реализира огромната еволюция?
С моята брачна половинка сме доста обединени, а това е прекомерно значимо, защото много двойки се разделиха. Жените по-бързо се приспособяват и това води до огромни разлики в обществения статус на сътрудниците. Аз имах късмет да се обърна към себе си и да потърся непредвиден гений, който да ми даде благоприятни условия за реализация.
Имаше ли някакви податки, че може да станете художник, публицист и стихотворец?
Художник? Абсурд! Четка за изобразяване съм докосвал единствено в началното учебно заведение, само че имах доста другари художници. Като студент започнах да натрупвам картини и преди да заминем, маслените платна бяха към 30. Първата картина, която купих, беше с парите, с които трябваше да преживея цялостен месец. Така влязох във вулкана на колекционерството, който е горящ, само че е доста хубав. Малко се срамя от този мой първи избор и по тази причина рекомендацията ми към бъдещите колекционери е – първо, добре да се осведомят и да проследят еволюцията на изкуството. Не бива да се залага на картини, които ласкаят с изображенията на къщички, цветя, балерини, красива фигуративност. Препоръчвам да се колекционира изкуство, което предизвика, озадачава, кара те да се замислиш по какъв начин е направено и каква е неговата задача. Провокативното изкуство е най-хубавата инвестиция, във времето то ще ви харесва повече и повече. Много красивата картина се употребява бързо.
Лов за Енигма Коя беше идната картина, купена с колекционерска цел?
С пари от сватбата се снабдих с два акварела на Димитър Казаков, който по това време беше доста известен. От моята днешна позиция той е добър наш народен художник с районно значение.
Бихте ли вложили в български художник?
Бих се поколебал, защото моят светоглед към този момент е доста друг.
Как във вас се разпука това златно зрънце, от което се роди занаятчия на четката?
Вселената ми оказа помощ, откакто толкоз доста ми се искаше да се показвам посредством изкуство. В Канада имаше ледена стихия, която унищожи всичко, погинаха доста дървета. Тогава се въодушевих от концепцията да давам втори живот на мъртвите дървета, като върша статуи от тях. После започнах да украсявам мебели, върху които се родиха първите ми картини. Купих платна и картините „ идваха “ една след друга. Първата си галерия проведох малко откакто бях нарисувал първите си платна. В живописта ме поведе мощ, която не мога да обясня каква е. Започнах да рисувам преди четвърт век и към този момент имам над 60 изложения. А във връзка с писането - бях основал два сюжета, като единият беше минал два кръга в Киноцентъра „ Бояна “, само че емигрирах и по този начин не продължихме работата. Поезията пристигна в огромна компликация, след нея и прозата…
По какъв метод Съдбата ви срещна с американския критик доктор Кенуърт Мофет?
Препоръчаха ми да се срещна с американски художници, които имаха галерия в Монреал. В техните картини видях базата на моето изкуство. Един от тях доста държеше да се срещна с доктор Мофет и той ми направи контакта с него. Изпратих фотоси на мои картини и скоро по-късно получих позвъняване по телефона, в което той въодушевено съобщи, че съм доразвил американския нереален експресионизъм. После се видяхме в Ню Йорк, станахме другари и той стартира да написа за мен, впечатлен от това, което върша. Благодарение на него имах изложения в Ню Йорк.
Прераждане Сега какво ви води в изкуството?
Желанието за еволюция. Понякога нещата стават с помощта на вътрешен глас и на шанс, само че с цел да се развиват, би трябвало доста неизменност и работа. Скъпо е да се вършат картини и да се поддържа ателие.
За колекционери и хора на изобразителното изкуство ще е любопитно да узнаят дали към този момент сте богат?
Богат съм. Като актьор прекосих през доста алтернативи и кръстопътища, само че съумях да запазя фамилията си. Нашата щерка също поема в областта на бизнеса с изкуство. В момента тя живее в Берлин. Материално също съм добре, защото имам гения ловко да влагам. В положителни интервали въвеждам „ неочакваните пари “ в нещо с бъдеще, което да ми дава финансовата независимост. Така мога да пътувам, да създавам и да пожертвам в изкуството си, без да завися от регулярни продажби.
Как развихте вложителя у себе си?
Роди ме мамо с шанс и ме хвърли на боклук... Израснах в оскъдно семейство и моята майка ме насърчаваше да се оправям самичък в живота. Знаех, че би трябвало да употребявам обстановките, с цел да реализира своя блян. Така животът ми се трансформира в еволюция на салдото, постоянството и вярата в себе си. Това се прояви и при приемането ми в театралната академия – никой не вярваше, че имам какъвто и да е късмет, откакто две-три десетилетия в „ Актьорско майсторство “ не бе признат нито един мъж от Перник. За да проработи шансът, е необходим гений, само че също по този начин е значимо да виждаме и добре да разчитаме сигналите, които Съдбата ни дава. Например, една от моите първи изложения в Монреал завърши в тежка зима без нито една продажба. Пренасях картините на тил към дома си заради липса на превоз. Пътят ми мина пред огромна черква, стопирах и споделих „ Господи, за какво ми е толкоз мъчно сега? “. И в мига, в който погледнах към входа на черквата, нещо блесна. Това бе голям златен пръстен. Приех го като знак. Казах си, че не трябва да се предавам. И в действителност - Съдбата ми даде огромен късмет. А тъкмо тази църква през днешния ден е превърната в Музей на модерното изкуство.
Как един човек да отключи гения си, по какъв начин да стане сполучлив?
Най-добрите препоръки за това може да бъдат прочетени в книгата ми „ Пътят “, в нея съм предал огромна част от моята умелост – с грешките и положителните решения. Пътят на амбициозния човек е сложен.
На какво се крепи вашият триумф?
Баланс! Без баланс не може никакво разстояние да се извърви – дано си представим човек, който върви по въже. Нужно е неизменност, предпочитание за еволюция, разчупване на старите рамки. Зоната на комфорт забавя развиването.
В какъв кей се трансформира за вас България?
Родината не може да се не помни. Ще се завръщам. Страната дава капацитет за развиване. Хора като мен може да са потребни със своя опит, само че и със своята благотворителност. Направил съм дарения за редица културни институти, измежду които Столичната библиотека, Националната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий, Етнографския музей.
Страната на Чудесата Защо да притежаваме картина на Петър Рей?
Тя ще провокира въображението ви, ще трансформира настроенията ви, ще ви дава сила, ще е ваш съдружник, а в избран миг може да е добър източник на средства.
Как се основават колекционери?
Истинското колекционерство стартира сега, когато си купите картина и въображението ви влезе в игра с нея. Колекционерството е пристрастеност и нематериалност, която се разпростира във времето.
По какъв метод се развива капиталовото мислене в съзнанието на художника?
Картините му би трябвало да са добра инвестиция, само че в същото време актьорът е значимо да направи по този начин, че да се освободи от финансовото тегло да е заставен да продава постоянно.
Една мисъл, която да си вземем от тази среща?
Тръгни – илюзия е да мислиш, че няма път до върха, до който никой не е стигнал.
Текстът е част от бр. 130 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Петър Рей художник
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ