Проф. Георги Гунев: Американски съветолози правят мръсна сделка със Сталин, която коства живота на Никола Петков
След 9 септември 1944 година България е имала най-силната демократична съпротива в Източна Европа, ляво насочена, антикомунистическа
За да се изтегли Съветската войска от страната е трябвало опозицията, водена от Български земеделски народен съюз да бъде смазана
През края на 40-те години на предишния век американските съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и така нататък, споделя пред Faktor.bg историкът, който живее в Съединени американски щати
Преди седмица на книжния пазар се появи книгата „ Към брега на свободата “, на проф. Георги Гунев, издател Български земеделски народен съюз. Това е история за връзките сред ориста на земеделския водач Никола Петков и геополитиката на Съединени американски щати и Съветския съюз директно след края на Втората международна война. Книгата е неповторима, тъй като създателят стартира да работи по нея в мрачните години на комунизма, а я приключва и издава едвам в изискванията на народна власт.
Георги Гунев е приключил история в СУ „ Св. Климент Охридски “, преподава в Историческия факултет в продължение на 13 години. Защитил е аспирантура в Москва – по проблемите на африканските страни. Сега преподава модерна история и интернационалните връзки в лицей в Южна Калифорния. Мечтае да се върне в България, внуците да му гостуват и да научат български.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Гунев, разкажете по какъв начин се заинтригувахте от личността на Никола Петков. Има ли връзка с решението да емигрирате в Съединени американски щати?
- Като учител в Софийския университет бях доста благополучен, повода за емиграцията ми беше 100% политическа. Аз числя се към поколението, което смяташе, че тоталитаризмът ще ни погребе. И започнах да пиша „ Брега на свободата “ в изискванията на оня режим – не съм го казвал, с цел да не излезе, че се стремя към някакви изгоди от това. Сега мога самоуверено да го кажа… Казвах си – аз ще умра някой ден, написаното ще остане и в случай че е рекъл Господ, някой ден ще стигне до читателя.
Можете да си визиите вълнението ми в този момент като виждам това прелестно издание. И този прелестен знак – заглавието е „ Към брега на свободата “, да Ви кажа от кое място идва.
- Откъде?
- В самото навечерие на ареста на Никола Петков негови съидейници го заварват подтиснат, което било нехарактерно, тъй като той е съумявал да крие възприятията си, даже когато е бил сигурен в злополучната орис, която му следва. Някой от тях го запитал: „ Какво става, нещо нямате въодушевление? “ А той споделя: „ Четох скоро, че в Бразилия живее един тип мравки, които като пламнат тези огромни пожари в тропическия лес, потеглят да се избавят и част от тях влизат във водата, а другите минават по гърбовете им до момента в който стигнат брега на свободата. “ На мен доста ми хареса този израз и взех решение да го взема като заглавие на книгата, тъй като е надълбоко алегоричен.
- Честно казано, първата ми асоциация със заглавието беше за Америка.
- В прочут смисъл може и това да е имал поради Никола Петков, и този миг да участва в логиката му. Макар че той умира надълбоко отчаян от Америка, тъй като (това го разказвам в книгата) американските политици от първата генерация така наречен съветолози през 1947 година вършат една доста мръсна договорка със Сталин, която коства живота на Никола Петков. Доктрината Труман, допуска масирано американско вложение – финансово, военно, във всяко едно отношение – в Гърция и Турция, които са застрашени от руската експанзия по това време. България е окупирана от 300-хилядна руска войска - те желаят тя да се изтегли. Обаче от позиция на Сталин не е допустимо руската войска да напусне България до момента в който страната ни има най-силната демократична съпротива в Източна Европа. Това не е моя небивалица. Английски откривател го споделя – в България е налице неповторим фактор, тъй като опозицията е ляво насочена, не е консервативна както в другите страни. Това е най-демократичната организация, изразяваща ползите на 85% от българското население – Български земеделски народен съюз. И Никола Петков е водачът. Съветската войска, с цел да се изтегли, би трябвало тази съпротива да бъде смазана. Защото в случай че руската войска се махне, за броени дни комунистическият режим ще бъде затрит, тъй като тогава към този момент терорът и всички тези отрицателни фактори са налице. Американците дават този сигнал и на Сталин му харесва това.
Ситуацията стартира да прилича партия тенис - Признаване на Димитровия режим, арест на Никола Петков…
Така че, той умира надълбоко трагичен, доста отчаян. Същите страсти са съпътствали Васил Левски – върша едно такова съпоставяне. Което е доста неприятно за нас като нация - едни от най-свестните хора, най-смелите, най-идеалистичните умират надълбоко разочаровани, тъй като се усещат изоставени. Това са трагични истории, доста трагични.
- Споменахте за левите хрумвания, те ли вкарват Никола Петков в клопката на Отечествен фронт?
- До огромна степен да. Защото няма по-ляв политик-некомунист от Никола Петков преди 9 септември, той е най-левият. Той е правил изявления от този жанр, че Български земеделски народен съюз отразява ползите на селяните – голямото болшинство от българския народ, а комунистическата партия е обвързвана с работническата класа... И споделя – за в бъдеше е допустимо ние да вървим дружно.
И поради на това, че демократичната съпротива де факто печели изборите през 46 г… Режимът ги фалшифицира, само че въпреки всичко – необикновено! – опозицията има 101 депутати в Народното събрание. Това е заплашителен триумф!
И естествено режимът осъзнава това нещо. Тук върви една доста гадна връзка. Понеже Димитров и другите водачи те се притесняват какво ще стане, в случай че руската войска напусне прибързано България, са заинтригувани от изтезанието на Петков. А Петков е можел да се избави, да замине на Запад, само че той е високо морална фигура. Казва си – не е редно аз да си спася живота на Запад, а хилядите хора, които вървяха след мен и имаха вяра в мен да ги изоставя.
- Става жертва на отговорността на лидера…
- И това, което ме вбесява – скърбя, че нe съумях да го отразя в книгата, само че в случай че направя ново издание ще го включа обезателно – доста е неприятно доколко т нар. съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и така нататък Защото те са можели напълно умерено да създадат предлагането си по различен метод, да кажат – ето, руската войска напуща България, ние ще приемем на Запад Никола Петков и дейното ядро от негови последователи, да изоставен България. Без проливане на кръв, без тези идиотизми, които стават по-късно. Тази мисъл даже не им минава през главата. Тогава даже има един необикновено заслужен човек, който схваща чудесно тоталитаризма – това е представителят на Съединени американски щати в България Мейдън Барн. Той е единственият американски посланик, от който сталинистите напряко се опасяват. По гледище на тази група съветолози, която носи вената за гибелта на Никола Петков, той е изтеглен от България. Отзован е тъй като знаят, че пази опозицията и до момента в който той е в София е невероятно да арестуват Никола Петков. Той споделя във Вашингтон – пуснете ме да се върна в София и ви подсигурявам, че животът на Петков ще бъде избавен, аз ще се боря за Петков. И вместо да одобряват това предложение, те го изпращат дипломат в Йордания, която тогава става самостоятелна страна. Той доста почтено отхвърля. Казва – по какъв начин по този начин, цялостен живот съм се занимавал с Източна Европа... Отказва. Той е от малко градче в Минесота, отива си там и там умира, и повече не вижда България. Много заслужен човек.
- Казвате, че сте почнали да пишете книгата още по времето на тоталитаризма… Как се случи това, какви документи стоят в основата й?
- Започнах в края на 60-те, 70-те години - бях събрал някои неща из фамилната история на Никола Петков, знаех биографията му. Тези забавни моменти, за които става дума, ги открих в Америка. Попаднах на някои обстоятелства в Трумановия списък – това е толкоз богат фактологичен фонд за нещастието на Петков! Той не е заинтересувал никой наш историк, никой не е писал за това.
Аз не подозирах за тези неща, които описах – виждах единствено руската връзка, комунистическата връзка. И смятах, че американците са били на страната на Петков, бях твърдо уверен в това. Работата излезе напълно друга.
- За самия Никола Петков научихте ли нещо ново от американските документи?
- Научих, само че за жалост не всичко съумях да напиша за неговата покруса. Защото де факто той е знаел, че е зарязан от Запада, само че все пак не бяга. А е знаел доста добре какво го чака, че ще бъде погубен и не просто погубен, а по най-мъчителен метод.
Той е бил доста надълбоко повлиян от гибелта на Мара Рачева, секретарката на Г. М. Димитров-Гемето. Едно превъзходно момиче, 23-годишна. Това за мен си остава един от най-страшните документи, свързани с българската история. Британският боен аташе в България изпраща отчет до Форин офис като разказва в детайли какво е разкрило фамилията на Мара Рачева в ковчега. Понеже тогава още не са имали руския опит са изпратили ковчега незапечатан. И като отварят ковчега, виждат какво са създали с момичето… Езикът й е бил отсечен и всички зъби избити. Имало е обезобразяване на лявата й гръд с някакви гадни принадлежности като клещи. Одрана е линия кожа от региона на корема й. Ужасни, ужасни неща. И това нещо го оповестява на английския боен аташе един български доктор, на който българските историци даже не разкрили името, да отдадат дан на смелостта му. Той от дълго време е починал, несъмнено. През тези години, 1947г-1945 година ти да кажеш на английски посланик какво са разкрили в ковчега, това изисква невероятна храброст! Никой не се е заинтересувал.
Петков е бил надълбоко обиден от този случай, той е извънредно прочувствена натура и е споделил – по какъв начин може такова нещо, вижте едно едва и нежно момиче какъв брой героично почина за свободата и каква необикновено висока цена заплати, няма ли в тази страна мъже? Да последват нейния образец. Да проявят нейната неотстъпчивост.
Той, несъмнено, си е представял какво ще създадат с него, откакто са създали такива ужаси с това момиче. Знаел е, че към този момент е в ръцете им. Трагична история. Започват да пишат в този момент какъв брой надълбоко Петков е вярвал в свободата - то е истина!
- Да разбирам ли, че по-скоро сте предизвикан повече от личността на Никола Петков, в сравнение с от политика?
- Да, несъмнено. Той като политик е доверчив, то си проличава от края му. Той не е подобен човек, който да е отракан, да знае нещата от вътрешната страна, да усеща коварството на комунизма овреме. Чудовищните жестокости, които те ще създадат - това той не го е подозирал. Не е вярвал, че е допустимо.
Много съм се занимавал с личността на Гемето, той също е доста забавна фигура.
- Разкажете повече за себе си по какъв начин емигрирахте, в този момент преподавате в САЩ…
- Спасиха ме двама видни български историци, мои някогашни надълбоко уважавани преподаватели – учен Илчо Димитров, който беше ректор на Университета и проф. Николай Генчев, който беше декан на Историческия факултет, по-късно ректор. Какво стана… Един път студентите ме запитаха – кой е отговорен за Студената война. Паднаха ми райберите и и споделям – Сталин е отговорен. Един от студентите, както споделя народът, желаейки да ми изпише веждите, ми изважда очите… Той е наследник на полковник, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Казва на татко си – баща, ти ми разправяш по този начин и по този начин, а знаеш ли, че в действителност Сталин е отговорен? Бащата пита – кой ти е споделил това, кой е тоя, и отива в Централен комитет и ме наклепва, искайки наказване за мен. Още повече, аз съм защитил аспирантура в Москва. Той споделя - по какъв начин може такова нещо, руски ученик да е антисъветски надъхан.
И неизбежно щях да бъда уволнен от Университета, в случай че не беше Илчо Димитров. Той беше ректор, само че по едно и също време с това ме познаваше, бил ми е учител. Той ме отбрани, отиването ми в Америка беше метод да се предотвратят следствията от изявлението ми за Сталин. Това не съм го споделял, не желаех да се свързват тези неща, със задна дата да се върша на воин. Отидох в Съединени американски щати със стипендия „ Фулбрайт “.
- А по какъв начин започнахте да преподавате?
- След като останах в Америка, изгубих прихода, който получавах като стипендиант на „ Фулбрайт “ и започнах да работя. С най-различни неща се препитавах – работил съм на бензиностанция, работил съм с момчета и девойки с проблеми, включително наркомани… Не е било леко. Междувременно съумях да си изкарам лиценз, който ми даваше право да преподавам на равнище лицей, не университет. В американски университет съм преподавал когато бях стипендиант на „ Фулбрайт “, по-късно съм бил в колежи, в това число в този момент. От 16 години работя в колежа, където съм в този момент – „ Седълбек “.
Имаше интервал, в който преподавах по едно и също време на две места. Приятел професор, евреин, роден в нацистка Германия, ми сподели - ти знаеш ли, нашият лицей има потребност от човек, който се занимава с блакстърис? Понеже в миналото в Съветския съюз самичък защитавал дисертация на тематика африкански проблеми… Така отидох на изявление, ректорът ме изпива час и половина и най-после на изявлението, обратно на моите упования, сподели – имате го мястото.
Никога не бях подозирал – като напълно младеж преподавах африканска история в Университета – че на остарели години в Америка ще преподавам същата дисциплинираност. Разполагайки с опцията да кажа всичко тъкмо както го мисля.
Парадоксално е също, че съм преподавал американска история в България и съветска история в Съединени американски щати.
- Постигнали сте триумф.
- Лошото беше, че този лицей - „ Антилоп валей “, се намираше на 200 благи. Със брачната половинка ми ставахме в два и половина, стигах до такава степен за 5 часа. Бях развил навика да дремя сред седем и половина и осем без 10, тъй като в 8:00 би трябвало да бъда в час. Двадесет минути сън и се усещах жизнен, работех… И на обяд тръгвах назад. Така беше два дни в седмицата. После открих квартира. Бях толкоз благополучен от това развиване! Две години работих на двете места. Но ориста се намеси, получих удар и лекарите недвусмислено ми споделиха, че не мога да си разреша сходно натоварване.
Имам възприятието, че това е последният учебен срок, в който преподавам.
- Какво ще вършиме по-късно, ще пишете?
- Ще се опитам да прекарам остатъка от живота си в писане. Смятам да обявявам – много неща съм написал.
- Например?
- Мисля, че би могъл да провокира интерес един политически разказ, написал съм го преди украинската война. Едно от основните настоящи лица е Путин, върша му разбор. Доста неща зная, бил съм в Русия, бил съм в Украйна.
- Успех!
За да се изтегли Съветската войска от страната е трябвало опозицията, водена от Български земеделски народен съюз да бъде смазана
През края на 40-те години на предишния век американските съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и така нататък, споделя пред Faktor.bg историкът, който живее в Съединени американски щати
Преди седмица на книжния пазар се появи книгата „ Към брега на свободата “, на проф. Георги Гунев, издател Български земеделски народен съюз. Това е история за връзките сред ориста на земеделския водач Никола Петков и геополитиката на Съединени американски щати и Съветския съюз директно след края на Втората международна война. Книгата е неповторима, тъй като създателят стартира да работи по нея в мрачните години на комунизма, а я приключва и издава едвам в изискванията на народна власт.
Георги Гунев е приключил история в СУ „ Св. Климент Охридски “, преподава в Историческия факултет в продължение на 13 години. Защитил е аспирантура в Москва – по проблемите на африканските страни. Сега преподава модерна история и интернационалните връзки в лицей в Южна Калифорния. Мечтае да се върне в България, внуците да му гостуват и да научат български.
Интервю на Илиана Славова
- Проф. Гунев, разкажете по какъв начин се заинтригувахте от личността на Никола Петков. Има ли връзка с решението да емигрирате в Съединени американски щати?
- Като учител в Софийския университет бях доста благополучен, повода за емиграцията ми беше 100% политическа. Аз числя се към поколението, което смяташе, че тоталитаризмът ще ни погребе. И започнах да пиша „ Брега на свободата “ в изискванията на оня режим – не съм го казвал, с цел да не излезе, че се стремя към някакви изгоди от това. Сега мога самоуверено да го кажа… Казвах си – аз ще умра някой ден, написаното ще остане и в случай че е рекъл Господ, някой ден ще стигне до читателя.
Можете да си визиите вълнението ми в този момент като виждам това прелестно издание. И този прелестен знак – заглавието е „ Към брега на свободата “, да Ви кажа от кое място идва.
- Откъде?
- В самото навечерие на ареста на Никола Петков негови съидейници го заварват подтиснат, което било нехарактерно, тъй като той е съумявал да крие възприятията си, даже когато е бил сигурен в злополучната орис, която му следва. Някой от тях го запитал: „ Какво става, нещо нямате въодушевление? “ А той споделя: „ Четох скоро, че в Бразилия живее един тип мравки, които като пламнат тези огромни пожари в тропическия лес, потеглят да се избавят и част от тях влизат във водата, а другите минават по гърбовете им до момента в който стигнат брега на свободата. “ На мен доста ми хареса този израз и взех решение да го взема като заглавие на книгата, тъй като е надълбоко алегоричен.
- Честно казано, първата ми асоциация със заглавието беше за Америка.
- В прочут смисъл може и това да е имал поради Никола Петков, и този миг да участва в логиката му. Макар че той умира надълбоко отчаян от Америка, тъй като (това го разказвам в книгата) американските политици от първата генерация така наречен съветолози през 1947 година вършат една доста мръсна договорка със Сталин, която коства живота на Никола Петков. Доктрината Труман, допуска масирано американско вложение – финансово, военно, във всяко едно отношение – в Гърция и Турция, които са застрашени от руската експанзия по това време. България е окупирана от 300-хилядна руска войска - те желаят тя да се изтегли. Обаче от позиция на Сталин не е допустимо руската войска да напусне България до момента в който страната ни има най-силната демократична съпротива в Източна Европа. Това не е моя небивалица. Английски откривател го споделя – в България е налице неповторим фактор, тъй като опозицията е ляво насочена, не е консервативна както в другите страни. Това е най-демократичната организация, изразяваща ползите на 85% от българското население – Български земеделски народен съюз. И Никола Петков е водачът. Съветската войска, с цел да се изтегли, би трябвало тази съпротива да бъде смазана. Защото в случай че руската войска се махне, за броени дни комунистическият режим ще бъде затрит, тъй като тогава към този момент терорът и всички тези отрицателни фактори са налице. Американците дават този сигнал и на Сталин му харесва това.
Ситуацията стартира да прилича партия тенис - Признаване на Димитровия режим, арест на Никола Петков…
Така че, той умира надълбоко трагичен, доста отчаян. Същите страсти са съпътствали Васил Левски – върша едно такова съпоставяне. Което е доста неприятно за нас като нация - едни от най-свестните хора, най-смелите, най-идеалистичните умират надълбоко разочаровани, тъй като се усещат изоставени. Това са трагични истории, доста трагични.
- Споменахте за левите хрумвания, те ли вкарват Никола Петков в клопката на Отечествен фронт?
- До огромна степен да. Защото няма по-ляв политик-некомунист от Никола Петков преди 9 септември, той е най-левият. Той е правил изявления от този жанр, че Български земеделски народен съюз отразява ползите на селяните – голямото болшинство от българския народ, а комунистическата партия е обвързвана с работническата класа... И споделя – за в бъдеше е допустимо ние да вървим дружно.
И поради на това, че демократичната съпротива де факто печели изборите през 46 г… Режимът ги фалшифицира, само че въпреки всичко – необикновено! – опозицията има 101 депутати в Народното събрание. Това е заплашителен триумф!
И естествено режимът осъзнава това нещо. Тук върви една доста гадна връзка. Понеже Димитров и другите водачи те се притесняват какво ще стане, в случай че руската войска напусне прибързано България, са заинтригувани от изтезанието на Петков. А Петков е можел да се избави, да замине на Запад, само че той е високо морална фигура. Казва си – не е редно аз да си спася живота на Запад, а хилядите хора, които вървяха след мен и имаха вяра в мен да ги изоставя.
- Става жертва на отговорността на лидера…
- И това, което ме вбесява – скърбя, че нe съумях да го отразя в книгата, само че в случай че направя ново издание ще го включа обезателно – доста е неприятно доколко т нар. съветолози не са познавали Съветския съюз, същността на тоталитаризма, манталитета на Сталин и така нататък Защото те са можели напълно умерено да създадат предлагането си по различен метод, да кажат – ето, руската войска напуща България, ние ще приемем на Запад Никола Петков и дейното ядро от негови последователи, да изоставен България. Без проливане на кръв, без тези идиотизми, които стават по-късно. Тази мисъл даже не им минава през главата. Тогава даже има един необикновено заслужен човек, който схваща чудесно тоталитаризма – това е представителят на Съединени американски щати в България Мейдън Барн. Той е единственият американски посланик, от който сталинистите напряко се опасяват. По гледище на тази група съветолози, която носи вената за гибелта на Никола Петков, той е изтеглен от България. Отзован е тъй като знаят, че пази опозицията и до момента в който той е в София е невероятно да арестуват Никола Петков. Той споделя във Вашингтон – пуснете ме да се върна в София и ви подсигурявам, че животът на Петков ще бъде избавен, аз ще се боря за Петков. И вместо да одобряват това предложение, те го изпращат дипломат в Йордания, която тогава става самостоятелна страна. Той доста почтено отхвърля. Казва – по какъв начин по този начин, цялостен живот съм се занимавал с Източна Европа... Отказва. Той е от малко градче в Минесота, отива си там и там умира, и повече не вижда България. Много заслужен човек.
- Казвате, че сте почнали да пишете книгата още по времето на тоталитаризма… Как се случи това, какви документи стоят в основата й?
- Започнах в края на 60-те, 70-те години - бях събрал някои неща из фамилната история на Никола Петков, знаех биографията му. Тези забавни моменти, за които става дума, ги открих в Америка. Попаднах на някои обстоятелства в Трумановия списък – това е толкоз богат фактологичен фонд за нещастието на Петков! Той не е заинтересувал никой наш историк, никой не е писал за това.
Аз не подозирах за тези неща, които описах – виждах единствено руската връзка, комунистическата връзка. И смятах, че американците са били на страната на Петков, бях твърдо уверен в това. Работата излезе напълно друга.
- За самия Никола Петков научихте ли нещо ново от американските документи?
- Научих, само че за жалост не всичко съумях да напиша за неговата покруса. Защото де факто той е знаел, че е зарязан от Запада, само че все пак не бяга. А е знаел доста добре какво го чака, че ще бъде погубен и не просто погубен, а по най-мъчителен метод.
Той е бил доста надълбоко повлиян от гибелта на Мара Рачева, секретарката на Г. М. Димитров-Гемето. Едно превъзходно момиче, 23-годишна. Това за мен си остава един от най-страшните документи, свързани с българската история. Британският боен аташе в България изпраща отчет до Форин офис като разказва в детайли какво е разкрило фамилията на Мара Рачева в ковчега. Понеже тогава още не са имали руския опит са изпратили ковчега незапечатан. И като отварят ковчега, виждат какво са създали с момичето… Езикът й е бил отсечен и всички зъби избити. Имало е обезобразяване на лявата й гръд с някакви гадни принадлежности като клещи. Одрана е линия кожа от региона на корема й. Ужасни, ужасни неща. И това нещо го оповестява на английския боен аташе един български доктор, на който българските историци даже не разкрили името, да отдадат дан на смелостта му. Той от дълго време е починал, несъмнено. През тези години, 1947г-1945 година ти да кажеш на английски посланик какво са разкрили в ковчега, това изисква невероятна храброст! Никой не се е заинтересувал.
Петков е бил надълбоко обиден от този случай, той е извънредно прочувствена натура и е споделил – по какъв начин може такова нещо, вижте едно едва и нежно момиче какъв брой героично почина за свободата и каква необикновено висока цена заплати, няма ли в тази страна мъже? Да последват нейния образец. Да проявят нейната неотстъпчивост.
Той, несъмнено, си е представял какво ще създадат с него, откакто са създали такива ужаси с това момиче. Знаел е, че към този момент е в ръцете им. Трагична история. Започват да пишат в този момент какъв брой надълбоко Петков е вярвал в свободата - то е истина!
- Да разбирам ли, че по-скоро сте предизвикан повече от личността на Никола Петков, в сравнение с от политика?
- Да, несъмнено. Той като политик е доверчив, то си проличава от края му. Той не е подобен човек, който да е отракан, да знае нещата от вътрешната страна, да усеща коварството на комунизма овреме. Чудовищните жестокости, които те ще създадат - това той не го е подозирал. Не е вярвал, че е допустимо.
Много съм се занимавал с личността на Гемето, той също е доста забавна фигура.
- Разкажете повече за себе си по какъв начин емигрирахте, в този момент преподавате в САЩ…
- Спасиха ме двама видни български историци, мои някогашни надълбоко уважавани преподаватели – учен Илчо Димитров, който беше ректор на Университета и проф. Николай Генчев, който беше декан на Историческия факултет, по-късно ректор. Какво стана… Един път студентите ме запитаха – кой е отговорен за Студената война. Паднаха ми райберите и и споделям – Сталин е отговорен. Един от студентите, както споделя народът, желаейки да ми изпише веждите, ми изважда очите… Той е наследник на полковник, член на Централен комитет на Българска комунистическа партия. Казва на татко си – баща, ти ми разправяш по този начин и по този начин, а знаеш ли, че в действителност Сталин е отговорен? Бащата пита – кой ти е споделил това, кой е тоя, и отива в Централен комитет и ме наклепва, искайки наказване за мен. Още повече, аз съм защитил аспирантура в Москва. Той споделя - по какъв начин може такова нещо, руски ученик да е антисъветски надъхан.
И неизбежно щях да бъда уволнен от Университета, в случай че не беше Илчо Димитров. Той беше ректор, само че по едно и също време с това ме познаваше, бил ми е учител. Той ме отбрани, отиването ми в Америка беше метод да се предотвратят следствията от изявлението ми за Сталин. Това не съм го споделял, не желаех да се свързват тези неща, със задна дата да се върша на воин. Отидох в Съединени американски щати със стипендия „ Фулбрайт “.
- А по какъв начин започнахте да преподавате?
- След като останах в Америка, изгубих прихода, който получавах като стипендиант на „ Фулбрайт “ и започнах да работя. С най-различни неща се препитавах – работил съм на бензиностанция, работил съм с момчета и девойки с проблеми, включително наркомани… Не е било леко. Междувременно съумях да си изкарам лиценз, който ми даваше право да преподавам на равнище лицей, не университет. В американски университет съм преподавал когато бях стипендиант на „ Фулбрайт “, по-късно съм бил в колежи, в това число в този момент. От 16 години работя в колежа, където съм в този момент – „ Седълбек “.
Имаше интервал, в който преподавах по едно и също време на две места. Приятел професор, евреин, роден в нацистка Германия, ми сподели - ти знаеш ли, нашият лицей има потребност от човек, който се занимава с блакстърис? Понеже в миналото в Съветския съюз самичък защитавал дисертация на тематика африкански проблеми… Така отидох на изявление, ректорът ме изпива час и половина и най-после на изявлението, обратно на моите упования, сподели – имате го мястото.
Никога не бях подозирал – като напълно младеж преподавах африканска история в Университета – че на остарели години в Америка ще преподавам същата дисциплинираност. Разполагайки с опцията да кажа всичко тъкмо както го мисля.
Парадоксално е също, че съм преподавал американска история в България и съветска история в Съединени американски щати.
- Постигнали сте триумф.
- Лошото беше, че този лицей - „ Антилоп валей “, се намираше на 200 благи. Със брачната половинка ми ставахме в два и половина, стигах до такава степен за 5 часа. Бях развил навика да дремя сред седем и половина и осем без 10, тъй като в 8:00 би трябвало да бъда в час. Двадесет минути сън и се усещах жизнен, работех… И на обяд тръгвах назад. Така беше два дни в седмицата. После открих квартира. Бях толкоз благополучен от това развиване! Две години работих на двете места. Но ориста се намеси, получих удар и лекарите недвусмислено ми споделиха, че не мога да си разреша сходно натоварване.
Имам възприятието, че това е последният учебен срок, в който преподавам.
- Какво ще вършиме по-късно, ще пишете?
- Ще се опитам да прекарам остатъка от живота си в писане. Смятам да обявявам – много неща съм написал.
- Например?
- Мисля, че би могъл да провокира интерес един политически разказ, написал съм го преди украинската война. Едно от основните настоящи лица е Путин, върша му разбор. Доста неща зная, бил съм в Русия, бил съм в Украйна.
- Успех!
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ