Феноменът Слава Севрюкова: Всеки стига там, където му е предречено да бъде
Слава Севрюкова споделя за ориста, че е обвързвана с предходния живот, защото ние се прераждаме и носим със себе си товара от предишните си животи.
Имаме предначертан път, само че по какъв начин ще стигнем до него – дали напряко или ще се отклоняваме неведнъж, не можем да знаем. Едно е несъмнено – всеки стига там, където му е предсказано да бъде.
Тя споделя, че за хората без воля пътят в действителност е предначертан и явен, само че в случай че вярата и любовта са силниq човек е в положение да промени ориста си.
Нашата душа е светлината и в случай че загърбим душата си, то значи загърбваме светлината – тогава става ужасно. Пътят ни се поддържа благодарение на мъдростта, споделя Слава Сверюкова. Тя съпоставя индивида с хубавото вино – с цел да стане би трябвало да се смаже гроздето, само че в случай че престои доста, се трансформира в оцет.
За тези, които желаят постоянно благополучие, тя казва, че монотонното благополучие е най-голямата спънка през развиването на индивида.
Стръмният път е този, който ни води към прозренията и ни води към същинската хубост, разрешава ни да забележим звездите. Най-голямата житейска благословия, тя назовава превъзмогването на компликациите.
" Кръстът ", който всеки носи, споделя пророчицата, е толкоз тежък, колкото можем да понесем.
Изтъкан от благополучие и злощастие, Пътят свършва с постигане до Мъдростта, осветена от Добротата и Любовта!
Най-големият празник е денят, в който сме положителни!
инфо: http://www.chudesa.net/
Имаме предначертан път, само че по какъв начин ще стигнем до него – дали напряко или ще се отклоняваме неведнъж, не можем да знаем. Едно е несъмнено – всеки стига там, където му е предсказано да бъде.
Тя споделя, че за хората без воля пътят в действителност е предначертан и явен, само че в случай че вярата и любовта са силниq човек е в положение да промени ориста си.
Нашата душа е светлината и в случай че загърбим душата си, то значи загърбваме светлината – тогава става ужасно. Пътят ни се поддържа благодарение на мъдростта, споделя Слава Сверюкова. Тя съпоставя индивида с хубавото вино – с цел да стане би трябвало да се смаже гроздето, само че в случай че престои доста, се трансформира в оцет.
За тези, които желаят постоянно благополучие, тя казва, че монотонното благополучие е най-голямата спънка през развиването на индивида.
Стръмният път е този, който ни води към прозренията и ни води към същинската хубост, разрешава ни да забележим звездите. Най-голямата житейска благословия, тя назовава превъзмогването на компликациите.
" Кръстът ", който всеки носи, споделя пророчицата, е толкоз тежък, колкото можем да понесем.
Изтъкан от благополучие и злощастие, Пътят свършва с постигане до Мъдростта, осветена от Добротата и Любовта!
Най-големият празник е денят, в който сме положителни!
инфо: http://www.chudesa.net/
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ