СлънцетоНа 21 юни Слънцето преминава от съзвездието Бик в Близнаци

Слънцето

На 21 юни Слънцето минава от съзвездието Бик в Близнаци (знаците са отместени по отношение на съзвездията).                              През интервала моментите на изгревите и залезите съвсем не се трансформират. Изгревът е няколко минути преди 6 ч, а залезът – малко след 21 ч. На 19 юни е най-дългият ден в годината – 15 ч 20 мин. През целия интервал продължителността на деня е повече от 15 часа. В северните страни Слънцето се скрива под хоризонта за малко, а зад Северния полярен кръг изобщо не залязва. В Санкт Петербург е сезонът на „ белите нощи “. 
Юни е месецът на лятното слънцестоене. Тогава Слънцето е най-високо над небесния екватор. Тази година това ще се случи на 21 юни в 13,07 ч, тъкмо в този миг то напуща знака на Близнаците и навлиза в Рака. В Северното полукълбо стартира астрономическото лято, а за жителите на Южното настава зима. Поради пречупването на слънчевите лъчи в атмосферата изгревът на Слънцето настава по-рано, а залезът – по-късно. Затова най-дългият ден е на 19 юни.
На 6 юли в 19,47 ч Земята е в афелий – най-далече от Слънцето. Но орбитата на нашата планета е съвсем кръгова и това не въздейства значително върху климата. Все отново, лятото в Южното полукълбо е малко по-горещо.



Луната
Най-близо до Земята (в перигей) тя е на 15 юни (359 503 км), а най-далече (в апогей) – на 30 юни (406 061 км).

новолуние                     13 юни                        5,37 ч – 20,38 ч
първа четвърт           20 юни                       13,19 ч – 1,35 ч
пълнолуние                   28 юни                       21,18 ч –  6,04 ч
последна четвърт       6 юли                        1,15 ч – 13,40 ч

Звездите и ярките планети

Вечер високо към изток свети Вега от съзвездието Лира, по-ниско и вдясно от нея е Алтаир от Орел. Лебедът е към изток-североизток. Към юг, недалече от зенита, е извънредно красивата, само че мъчно забележима Северна корона. Най-ярката звезда на северното небе – Арктур от съзвездието Воловар – е високо към югозапад. Голямата мечка е към северозапад. Преди изгрев Слънце към североизток изгрява ярката Капела от съзвездието Колар, а съвсем в зенита е Денеб от Лебед.

Меркурий не е доста комфортен за наблюдаване. При положителни условия може да бъде видян в последните дни на интервала, когато залязва близо час и половина след Слънцето. Венера е Вечерница, залязва преди среднощ. Марс остава в съзвездието Козирог, само че към края на юни стартира да се движи ретроградно. В началото на интервала изгрява към 20 минути след среднощ, само че изгревът настава все по-рано и в края е след 23 ч. Юпитер е комфортен за наблюдаване. Остава в съзвездието Везни, придвижването му е ретроградно. В началото на интервала е над хоризонта докъм 4 ч, а в края – до 2 ч. Сатурн остава в съзвездието Стрелец. И неговото придвижване е ретроградно. Видим е съвсем през цялата нощ – опозицията е на 27 юни.

Съединения на планетите с Луната
На 16 юни до тесния сърп на новата Луна ще свети най-ярката планета – Венера. На 23 юни е съединението с Юпитер, на 28 юни - със Сатурн и на 1 юли – с Марс.

Метеорните потоци
До 24 юни е деен радиометеорният поток Ариетиди. Между 22 юни и 2 юли след залез Слънце към юг-югозапад можем да следим и юнските Боотиди. Радиантът им е в съзвездието Воловар, максимумът е на 27 юни. Часовото им число варира, само че през 1998 година е достигнало 100. В края на интервала стартират срещите с Алфа Каприкорнидите – мудни ярки метеори. Радиантът е в съзвездието Козирог, което кулминира към юг към два часа преди разсъмване.