Слънцето започва да разкрива тайните си пред сондата Паркър
Слънчевата сонда на НАСА Паркър е оживяла при първата си най-близка среща до момента със Слънцето. Тя изпрати назад „ зрелищен набор “ от данни за слънчевата корона, супер горещия външен завършек на атмосферата на звездата, оповестиха учените в сряда, 04.12.2019г.
Сондата е с размер на автомобил и беше пусната през август предходната година. Тя ще доближи на към шест милиона километра от повърхността на Слънцето по време на серия прелитания на разнообразни дистанции и траектории през идващите седем години.
В НАСА се надяват, че тази задача ще разреши по-добро схващане на слънчевия вятър и електромагнитните стихии, които могат да причинят безпорядък на Земята, като могат да разрушат електропреносната мрежа.
Една от загадките визира самата корона на Слънцето, която с един милион градуса е доста пъти по-гореща от повърхността на звездата, където температурата е 6000 C. Очаква се тя да се охлади в допълнение в бъдеще.
„ Явно е, че короната намира метод да се нагрее. Ние преглеждаме физическите процеси, които разрешават това да се случи “, съобщи Алексис Руалард от Националния център за научни проучвания във Франция (CNRS) и съавтор на един от четирите отчета за първичните открития направени от сондата, оповестени в списание Nature.
„ Дори единствено след тези първи орбити наоколо до Слънцето, бяхме шокирани от това какъв брой друга е короната му, когато се следи от близко “, споделя Джъстин Каспер, професор по климатични и галактически науки и инженерство в Мичиганския университет.
Резюме от Мичиганския университет отбелязва, че се е считало, че трептенията в магнитното поле на Слънцето може да са предизвикали нагряването на короната и учените са очаквали да получат данни, които да потвърдят това.
Вместо това те разкрили доста по-мощни, „ подивели “ магнитни талази, задоволително мощни, с цел да извърнат напълно посоката на магнитното поле, което може да е източникът на сила за короната.
Учените също са били сюрпризирани от откритото ускоряване на слънчевия вятър, външния поток от протони, електрони и други частици. Досега се знаеше, че по-близо до Слънцето, неговото магнитно поле дърпа този вятър по посока на слънчевото въртене, тъй че екипът очаквал този резултат да отслабва още повече.
„ За наша огромна изненада, когато сондата наближи Слънцето, открихме огромни въртеливи потоци – 10 до 20 пъти по-големи от предвижданите от общоприетите модели на Слънцето “, споделя Каспер.
„ Значи пропущаме нещо фундаментално за Слънцето и за това, по какъв начин слънчевият вятър „ бяга “ от него. Това има големи последствия. Прогнозирането на галактическото време ще би трябвало да регистрира тези потоци, в случай че желаеме да можем да предвиждаме дали изхвърлянето на маса от короната на Слънцето ще удари Земята, или астронавтите, насочили се към Луната или Марс “, прибавя Каспер.
Стюарт Бейл, професор по физика в Калифорнийския университет в Бъркли напомня, че „ Голямото галактическо метеорологично събитие “ през 1859 година взриви телеграфните мрежи на Земята, а друго сходно събитие през 1972 година откри американските военноморски мини в Северен Виетнам.
Тъй като обществото в този момент е още по-зависимо от усъвършенстваните технологии, „ огромните разстройства от слънцето са евентуално доста съществено нещо “, споделя Бейл.
„ Ако можехме да предвиждаме галактическото време, бихме могли да изключим или изолираме елементи от електрическата мрежа или да затворим сателитни системи, които могат да бъдат уязвими. “
Ники Фокс, академик на НАСА по плана за сондата, сподели пред кореспонденти, че фактът, че човечеството е вкарало галактически транспортен съд в атмосферата на звезда, единствено по себе си е удивително достижение.
„ Фактът, че това е най-близката ни звезда и има бездънен резултат върху нас тук, на Земята, е още по-добър, както и това, че мистерии, които се опитвахме да разберем десетилетия и десетилетия, в този момент стартират да се разбулват. “
Сондата е кръстена на американския астрофизик, Юджийн Паркър, който пръв създава теорията за слънчевия вятър, описвайки система от магнитни полета, енергийни частици и плазми, съставляващи явлението.
