Сладичко усмихват се звездите в тая тиха полунощ. Вредом са изгасени свещите, сал

Сладичко усмихват се звездите

в тая тиха среднощ.

Вредом са изгасени свещите,

сал при тебе свети ощ.

Сам-самичък очаквам тук край вази —

мрачината ме прикри,

тя от майка ти ще ме пази —

сладко либе, отвори!…

Аз те очаквам, дружке, в тъмнината

в избухлив огън във гърди,

с боязън сладостен във душата,

о, по-скоричко дойди!…

Нек на буйно-чувствена приятност

буйна жертва принесем:

в мен до момента в който мощ има, ти докат си млада —

на следващия ден може да умрем…

Сладичко усмихват се звездите

в тая тиха среднощ —

рибче, да използваме нощите,

до момента в който в гърдите има мощ…

картина: Francesco Vinea