Годността на панелните блокове изтекла и експерт настоява да се събарят при нарушаване на заварки
Слабото място при този вид здания е свръзката сред отвесните и хоризонталните стени, изясни инж. Владимир Жиянски
Панелните здания би трябвало да бъдат тествани и в случай че се откри нарушение на заварки сред хоризонталните и отвесни панели, е нужно да бъдат разрушени. Не може да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората. Това сподели пред Нова телевизия инж. Владимир Жиянски.
Репортерът Георги Георгиев го заведе в столичния квартал Борово, с цел да разяснява дали някой в стоманобетонната джунгла може да оцелее, в случай че трус, сходен на тези, които люлеят Турция, разтресе и София.
България се намира в сеизмична зона. Затова и нещастието в североизточната ни съседка още веднъж повдигна въпроса безвредни ли са постройките, в които живеем и могат ли да устоят на трус с сходна мощ и активност.
У нас има към 14300 панелни здания, изясни инж. Жиянски. Първите са издигнати през 50-те години на ХХ век, а според българските стандарти експлоатационният им интервал е към 50 години, добави той.
„ Панелното строителство стартира със задача по най-бързия метод да се решат жилищните проблеми в огромните градове, свързани с индустриализацията на страната. Съгласно българският стандарт за строителството целесъобразният период за употреба на панелните здания е 50 години “, изясни той.
„ Панелното строителство извърши прелестно задачата, която му бе наложена. Градовете набъбнаха, хората имаше къде да живеят, само че за жалост поради проблемите, свързани с качеството, построяването на панелките бе прекратено през 1995-1996 година “, съобщи Жиянски.
„ Големият проблем при панелното строителство е фактът, че във връзка с енергийната успеваемост не са спазени условията и на всички места се прави саниране, което касае само и единствено външна изолираност ”, добави инженерът. По думите му слабото място при този вид здания е свръзката сред отвесните и хоризонталните стени.
„ Самите панели са доста здрави, защото са създадени в фабричен условия. Смисълът на панелното строителство е да се избегнат мокрите процеси и да се съкратят периодите за създаване на постройките “, изясни той.
„ Това, че се предлага 50-годишна употреба, не значи, че постройките са негодни и не може да се употребяват за по-дълъг интервал от време. Трябва да се ревизират “, акцентира експертът.
„ През 1985 година бе предоставено на една панелна постройка в Пловдив, на която бяха разкрити връзките (заварките сред металните планки) и стана ясно, че са в доста положително положение. Сега обаче поради съвсем 70-годишният експлоатационен интервал на тези постройка може и би трябвало да се направи инспекция “, добави той.
„ Не може да установим дали постройките са устойчиви при земетресение, би трябвало да се изселят хората от дадена секция и да се види какво е ситуацията “, изясни строителният инженер.
Първият етаж е най-слабата част на постройките, добави той.
„ Много от българите живеят в такива здания, само че инспекции не се вършат, а опасности има. Видяхме това при съседите “, разяснява пък Жоро Георгиев.
Панелните здания би трябвало да бъдат тествани и в случай че се откри нарушение на заварки сред хоризонталните и отвесни панели, е нужно да бъдат разрушени. Не може да бягаме от тази отговорност и да рискуваме живота на хората. Това сподели пред Нова телевизия инж. Владимир Жиянски.
Репортерът Георги Георгиев го заведе в столичния квартал Борово, с цел да разяснява дали някой в стоманобетонната джунгла може да оцелее, в случай че трус, сходен на тези, които люлеят Турция, разтресе и София.
България се намира в сеизмична зона. Затова и нещастието в североизточната ни съседка още веднъж повдигна въпроса безвредни ли са постройките, в които живеем и могат ли да устоят на трус с сходна мощ и активност.
У нас има към 14300 панелни здания, изясни инж. Жиянски. Първите са издигнати през 50-те години на ХХ век, а според българските стандарти експлоатационният им интервал е към 50 години, добави той.
„ Панелното строителство стартира със задача по най-бързия метод да се решат жилищните проблеми в огромните градове, свързани с индустриализацията на страната. Съгласно българският стандарт за строителството целесъобразният период за употреба на панелните здания е 50 години “, изясни той.
„ Панелното строителство извърши прелестно задачата, която му бе наложена. Градовете набъбнаха, хората имаше къде да живеят, само че за жалост поради проблемите, свързани с качеството, построяването на панелките бе прекратено през 1995-1996 година “, съобщи Жиянски.
„ Големият проблем при панелното строителство е фактът, че във връзка с енергийната успеваемост не са спазени условията и на всички места се прави саниране, което касае само и единствено външна изолираност ”, добави инженерът. По думите му слабото място при този вид здания е свръзката сред отвесните и хоризонталните стени.
„ Самите панели са доста здрави, защото са създадени в фабричен условия. Смисълът на панелното строителство е да се избегнат мокрите процеси и да се съкратят периодите за създаване на постройките “, изясни той.
„ Това, че се предлага 50-годишна употреба, не значи, че постройките са негодни и не може да се употребяват за по-дълъг интервал от време. Трябва да се ревизират “, акцентира експертът.
„ През 1985 година бе предоставено на една панелна постройка в Пловдив, на която бяха разкрити връзките (заварките сред металните планки) и стана ясно, че са в доста положително положение. Сега обаче поради съвсем 70-годишният експлоатационен интервал на тези постройка може и би трябвало да се направи инспекция “, добави той.
„ Не може да установим дали постройките са устойчиви при земетресение, би трябвало да се изселят хората от дадена секция и да се види какво е ситуацията “, изясни строителният инженер.
Първият етаж е най-слабата част на постройките, добави той.
„ Много от българите живеят в такива здания, само че инспекции не се вършат, а опасности има. Видяхме това при съседите “, разяснява пък Жоро Георгиев.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ