Проф. Постаджиян: Трябва да се знае, че рисковите фактори винаги действат в комбинация
„ Скринингът е един доста мощен инструмент, който оказва помощ нещата да бъдат посочени, а след това и да бъдат обогатени – с многото модерни способи за образна диагностика, с биомаркерите, с които към този момент разполагаме. Скрининг за сърдечносъдови болести би трябвало да се провежда и към този момент имаме сполучливи образци “. Това сподели проф. Арман Постаджиян, Председател на Българската лига по хипертония, шеф на поделение по Кардиология в УМБАЛ " Света Анна " София, в полемиката на XI-та годишна конференция „ Иновации и положителни практики в здравния бранш “.
Той уточни, че не е вярно да се организира само скрининг за артериална хипертония, а да се обръща внимание и на други рискови фактори.
„ Това, което би трябвало да се знае, е, че рисковите фактори постоянно работят в композиция “, безапелационен бе кардиологът.
Той акцентира, че при провеждането на скрининг би трябвало да се обръща внимание и на профила на пациента и на генетичната му предразположеност. Така да вземем за пример е уместно да се обърне внимание на фактора предсърдно мъждене, в случай че пациентът е 70-годишен, и на съществуването на фамилна дислипидемия даже и при по-млади хора, тъй като тя може да има доста съществени последствия и в ранна възраст. В тази връзка проф. Постаджиян показа случай от практиката си – 33 годишна жена с дете на 1 година, която е станала негов пациент заради миокарден инфаркт, без да е имала други рискови фактори като диабет или хипертония.
„ Трябва да си даваме сметка, че детето на тази жена, която е обременена с фамилна дислипидемия, също е застрашено и към него е значимо да се приложат съответни ограничения за предварителна защита “, означи той.
Проф. Иван Стайков, , медицински шеф и шеф на Клиниката по неврология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, също обърна внимание на добре познатите рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт – артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, несъразмерна приложимост на алкохол, липса на двигателна интензивност, и сложи акцент върху още един, към този момент официализиран рисков фактор – сънната апнея, който също може да бъде в точния момент открит с наличните благоприятни условия на актуалното полисомнографско проучване.
Проф. Стайков акцентира като извънредно значима мярка обгръщането и използването на съответна предварителна защита при пациенти с транзиторни исхемични офанзиви, тъй като при тях рецидивите са доста чести и доста тежки.
Той сподели още, че в България през последните 3-4 години има прогрес във връзка с въвеждането на актуалните лечебни подходи при исхемичен мозъчен инсулт – тромболитичното лекуване и тромбектомията.
„ Работим ръка за ръка с кардиолозите “, уточни още проф. Стайков.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов бе безапелационен, че нововъведенията навлизат у нас, може би по-бавно и по-трудно, само че не би трябвало да бъдем песимистично настроени.
„ Имаме скринингови стратегии, има лостове, които се задвижват. Видял съм и доста други страни, не би трябвало у нас се оферират доста повече неща, тъй че вървим напред “, заключи доктор Брънзалов.
Той уточни, че не е вярно да се организира само скрининг за артериална хипертония, а да се обръща внимание и на други рискови фактори.
„ Това, което би трябвало да се знае, е, че рисковите фактори постоянно работят в композиция “, безапелационен бе кардиологът.
Той акцентира, че при провеждането на скрининг би трябвало да се обръща внимание и на профила на пациента и на генетичната му предразположеност. Така да вземем за пример е уместно да се обърне внимание на фактора предсърдно мъждене, в случай че пациентът е 70-годишен, и на съществуването на фамилна дислипидемия даже и при по-млади хора, тъй като тя може да има доста съществени последствия и в ранна възраст. В тази връзка проф. Постаджиян показа случай от практиката си – 33 годишна жена с дете на 1 година, която е станала негов пациент заради миокарден инфаркт, без да е имала други рискови фактори като диабет или хипертония.
„ Трябва да си даваме сметка, че детето на тази жена, която е обременена с фамилна дислипидемия, също е застрашено и към него е значимо да се приложат съответни ограничения за предварителна защита “, означи той.
Проф. Иван Стайков, , медицински шеф и шеф на Клиниката по неврология на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда, също обърна внимание на добре познатите рискови фактори за исхемичен мозъчен инсулт – артериална хипертония, дислипидемия, тютюнопушене, несъразмерна приложимост на алкохол, липса на двигателна интензивност, и сложи акцент върху още един, към този момент официализиран рисков фактор – сънната апнея, който също може да бъде в точния момент открит с наличните благоприятни условия на актуалното полисомнографско проучване.
Проф. Стайков акцентира като извънредно значима мярка обгръщането и използването на съответна предварителна защита при пациенти с транзиторни исхемични офанзиви, тъй като при тях рецидивите са доста чести и доста тежки.
Той сподели още, че в България през последните 3-4 години има прогрес във връзка с въвеждането на актуалните лечебни подходи при исхемичен мозъчен инсулт – тромболитичното лекуване и тромбектомията.
„ Работим ръка за ръка с кардиолозите “, уточни още проф. Стайков.
Председателят на БЛС доктор Николай Брънзалов бе безапелационен, че нововъведенията навлизат у нас, може би по-бавно и по-трудно, само че не би трябвало да бъдем песимистично настроени.
„ Имаме скринингови стратегии, има лостове, които се задвижват. Видял съм и доста други страни, не би трябвало у нас се оферират доста повече неща, тъй че вървим напред “, заключи доктор Брънзалов.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ