АПИ пусна поръчка за проект на тунел под Петрохан
Скоростно трасе сред София и Монтана с тунел под Петрохан може да разтовари тежкия трафик и да бъде по-бърза и къса опция на строящия се скоростен път сред Видин и Ботевград. Идеята за тунелно прекосяване под Петроханския проход, намиращ се в централната част на Западна Стара планина, се разисква от години, само че построяването на оборудването непрекъснато удря на камък.
Сега управлението на Агенция „ Пътна инфраструктура “ още веднъж обръща взор към него. От Електронния указател на публичните поръчки се вижда, че на 26 декември е стартиран търг за разработване на уголемен абстрактен план с осъществяване на цялостни инженерно-геоложки изследвания и ПУП-ПП за скоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан.
Прогнозната стойност на поръчката е над 6.6 млн. лева без Данък добавена стойност. Оферти се подават до 15 февруари 2024 година, а определеният реализатор ще има 1 година, с цел да изготви плановете и изследванията. Именно те ще слагат основите на бъдещата реализация на значимия инфраструктурен обект.
Изрично е записано, че прогнозната стойност не може да бъде надскачана. Средствата за финансиране на търга се обезпечат от държавния бюджет.
Припомняме, че плановите изследвания за скоростното трасе и тунелът под Петрохан са включени и категорично упоменати за финансиране в Бюджет 2024 година За тях са отделени 2.8 млн. лева
Детайлите
Приблизителната дължина на планувания скоростен път е 82 километра, излиза наяве от документите към търга. Идеята е началото на трасето да е при обхода на Монтана, а краят му – при пресичането на второкласния път II-81 и Софийски околовръстен път. Заложено е плановото трасе да бъде съобразено с трасето на автомагистрала „ Европа “ и връзката сред Софийски скоростен път и Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Калотина “.
Най-любопитното в документите е заложеният габарит на скоростния път. Записано е да бъде 23.5 м, като в този си тип би трябвало да минава и старопланинския проход чрез тунелни уреди и виадукти. Това на процедура значи, че ще се търси опция и самият тунел да е с габарит на скоростен път. При предходни изследвания бе обсъждано тунелът да е с по две дейни ленти за придвижване с габарит 20 м.
В документите липсва информация за дължината на тунела, само че през годините се говореше за съвсем 7 км. През кои обитаеми места ще мине трасето ще стане ясно едвам след края на изследванията. Изрично обаче е записано, че би трябвало да се заобикаля прекосяване през предпазени зони и територии. Именно те спънаха плана през 2021 година Тогава Министерство на околната среда и водите приключи процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда, защото АПИ даде единствено един вид на трасето. Сега в документите към търга е записано, че би трябвало да бъдат направени най-малко два разновидността.
Защо е значимо?
Скоростен път „ Монтана – София “ с тунел под прохода „ Петрохан “ е основен детайл на националната и европейската транспортна мрежа. С осъществяване на плановете в Северозападна България, а точно скоростен път „ Видин – Монтана – Враца – Ботевград “ и скоростен път „ Монтана – София “ ще се обезпечи транспортното натоварване по съществуващия път I-1 и ще се увеличи пътната сигурност.
Второкласният републикански път II-81 е желан за пътуващите, защото се явява най-прекият маршрут сред столицата и Монтана. Той съкратява с към 40 км направлението в съпоставяне в първокласния Е79. Недостатък обаче при него са множеството завои и обитаеми места (Берковица, Лом и др.), в които скоростта е доста по-ниска. Разстоянието от Монтана до София, минавайки през второкласния път и прохода Петрохан, сега се изминава за 3 часа
Той е желан маршрут за тежкотоварния трафик, което в допълнение натоварва придвижването. Поради секване на планинския релеф в зимния интервал се постанова затваряне на пътя, което води до натоварване на различните пътни артерии.
С цел възстановяване на транспортната инфраструктура по направлението Монтана – София през прохода Петрохан в годините обратно планът е подлежал на разглеждане, само че дефинитивно планово решение не е утвърдено. Съществуват следните планови разработки:
В края на 80-те години на 20 век са осъществявани изследвания, които са имали за цел проучване на икономическата целенасоченост на план за възстановяване трасето на път II-81 София – Монтана;През 2019 година е направено прединвестиционно изследване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан. Изработени са три разновидността за възстановяване на трасето на път II-81 с създаване на тунелно прекосяване. Поради многото предпазени зони и местности и засягането им от вариантните на трасета, процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда са прекъснати, респективно и контракта за планиране с оглед търсене на по-добро планово решение.
При последното си изследване АПИ показа на Министерство на околната среда и водите единствено един вид, а другите два не станаха публично притежание. Предложеният обаче преминаваше през предпазени зони и процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда бе прекъсната през 2021 година
Припомняме, че голям брой тунели през Стара планина бяха включени в проектите на кабинета „ Петков “. Бившият районен министър Гроздан Караджов оферираше финансирането да бъде обезпечено от Фонда „ Три морета “. Той даже заявяваше, че строителство може да стартира през 2026 година и да приключи за 5 години. Служебният районен министър Иван Шишков пък споделяше, че единственият вид за създаване на тунела е концесия.
Сега управлението на Агенция „ Пътна инфраструктура “ още веднъж обръща взор към него. От Електронния указател на публичните поръчки се вижда, че на 26 декември е стартиран търг за разработване на уголемен абстрактен план с осъществяване на цялостни инженерно-геоложки изследвания и ПУП-ПП за скоростен път Монтана – София с тунел под Петрохан.
Прогнозната стойност на поръчката е над 6.6 млн. лева без Данък добавена стойност. Оферти се подават до 15 февруари 2024 година, а определеният реализатор ще има 1 година, с цел да изготви плановете и изследванията. Именно те ще слагат основите на бъдещата реализация на значимия инфраструктурен обект.
Изрично е записано, че прогнозната стойност не може да бъде надскачана. Средствата за финансиране на търга се обезпечат от държавния бюджет.
Припомняме, че плановите изследвания за скоростното трасе и тунелът под Петрохан са включени и категорично упоменати за финансиране в Бюджет 2024 година За тях са отделени 2.8 млн. лева
Детайлите
Приблизителната дължина на планувания скоростен път е 82 километра, излиза наяве от документите към търга. Идеята е началото на трасето да е при обхода на Монтана, а краят му – при пресичането на второкласния път II-81 и Софийски околовръстен път. Заложено е плановото трасе да бъде съобразено с трасето на автомагистрала „ Европа “ и връзката сред Софийски скоростен път и Граничен контролно-пропусквателен пункт „ Калотина “.
Най-любопитното в документите е заложеният габарит на скоростния път. Записано е да бъде 23.5 м, като в този си тип би трябвало да минава и старопланинския проход чрез тунелни уреди и виадукти. Това на процедура значи, че ще се търси опция и самият тунел да е с габарит на скоростен път. При предходни изследвания бе обсъждано тунелът да е с по две дейни ленти за придвижване с габарит 20 м.
В документите липсва информация за дължината на тунела, само че през годините се говореше за съвсем 7 км. През кои обитаеми места ще мине трасето ще стане ясно едвам след края на изследванията. Изрично обаче е записано, че би трябвало да се заобикаля прекосяване през предпазени зони и територии. Именно те спънаха плана през 2021 година Тогава Министерство на околната среда и водите приключи процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда, защото АПИ даде единствено един вид на трасето. Сега в документите към търга е записано, че би трябвало да бъдат направени най-малко два разновидността.
Защо е значимо?
Скоростен път „ Монтана – София “ с тунел под прохода „ Петрохан “ е основен детайл на националната и европейската транспортна мрежа. С осъществяване на плановете в Северозападна България, а точно скоростен път „ Видин – Монтана – Враца – Ботевград “ и скоростен път „ Монтана – София “ ще се обезпечи транспортното натоварване по съществуващия път I-1 и ще се увеличи пътната сигурност.
Второкласният републикански път II-81 е желан за пътуващите, защото се явява най-прекият маршрут сред столицата и Монтана. Той съкратява с към 40 км направлението в съпоставяне в първокласния Е79. Недостатък обаче при него са множеството завои и обитаеми места (Берковица, Лом и др.), в които скоростта е доста по-ниска. Разстоянието от Монтана до София, минавайки през второкласния път и прохода Петрохан, сега се изминава за 3 часа
Той е желан маршрут за тежкотоварния трафик, което в допълнение натоварва придвижването. Поради секване на планинския релеф в зимния интервал се постанова затваряне на пътя, което води до натоварване на различните пътни артерии.
С цел възстановяване на транспортната инфраструктура по направлението Монтана – София през прохода Петрохан в годините обратно планът е подлежал на разглеждане, само че дефинитивно планово решение не е утвърдено. Съществуват следните планови разработки:
В края на 80-те години на 20 век са осъществявани изследвания, които са имали за цел проучване на икономическата целенасоченост на план за възстановяване трасето на път II-81 София – Монтана;През 2019 година е направено прединвестиционно изследване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан. Изработени са три разновидността за възстановяване на трасето на път II-81 с създаване на тунелно прекосяване. Поради многото предпазени зони и местности и засягането им от вариантните на трасета, процедурите по Оценка на въздействието върху околната среда са прекъснати, респективно и контракта за планиране с оглед търсене на по-добро планово решение.
При последното си изследване АПИ показа на Министерство на околната среда и водите единствено един вид, а другите два не станаха публично притежание. Предложеният обаче преминаваше през предпазени зони и процедурата по Оценка на въздействието върху околната среда бе прекъсната през 2021 година
Припомняме, че голям брой тунели през Стара планина бяха включени в проектите на кабинета „ Петков “. Бившият районен министър Гроздан Караджов оферираше финансирането да бъде обезпечено от Фонда „ Три морета “. Той даже заявяваше, че строителство може да стартира през 2026 година и да приключи за 5 години. Служебният районен министър Иван Шишков пък споделяше, че единственият вид за създаване на тунела е концесия.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ