Джордж Фридман: Относно руската военна маскировка
Скоро откакто Йосиф Сталин подписва пакт за взаимна защита с Адолф Хитлер, английският министър-председател Уинстън Чърчил споделя, че Русия е мистерия, обгърната в загадка. Руските военни плановици безспорно бяха удовлетворени от това, което можеха да одобряват като хвалба. Една от основите на тяхната военна теория е правилото на маскировката, или потреблението на разнообразни заблуди и отричания, с цел да се прикрият същинските им планове. Маскировката не всеки път сработва, само че когато сработи, може изцяло да преобрази една борба, даже една война.
Доверието в общата визия за положението на съветската войска може да бъде създадено по този начин, че да се окаже съдбовно. Отдавна се чудя за безредната конструкция на съветските сили в Украйна и за количеството време и запаси, които Русия отделя за второстепенни цели. Изкушаващо е да се допусна, че Москва се задъхва или че й е съдено да претърпи проваляне, само че фактът, че маскировката е залегнала толкоз надълбоко в съветската военна логика на психиката, постанова от време на време да се премислят съветските проекти и запаси. Тези неща са незнайни по концепция, само че какво ще стане, в случай че се окаже, че съветската дегизировка е измама, а същинската ѝ мощ и желание са скрити и чакат да нанесат удар? Когато размишлявате за руснаците, основаването на модел, диаметрално противопоставен на това, в което вярвате, и последващото му демонтиране, е от значително значение.
Сегашният консенсус е, че Русия е изгубила организацията, ресурсите или подготвените си човешки запаси, нужни за освен това от удържане на позиции или може би за нахлуване с доста лимитирани цели. Това мнение се основава на комплициране в командването, при което съветските въоръжени сили се конкурират с групата " Вагнер ", вместо да я командват. То би обяснило продължителната борба в Бахмут - да не приказваме за общата некадърност на Русия да осакати украинските сили и да проникне по-дълбоко в Украйна. Проникването и разрушаването са същността на войната. Разделената командна верига би могла да изясни неуспеха, а невъзможността да се поправи той елементарно би могла да накара врага да предположим, че съветската победа е съвсем невъзможна.
Нека приемем за задачите на аргументацията, че Русия е построила борбата при Бахмут, с цел да притегли украинците напред в по-уязвима позиция. Едно съкрушително проваляне на Украйна там би основало голяма рецесия в украинското командване и би подхранило съществено напрежение със съдружниците. Ако съотношението на силите е задоволително, съветските сили биха могли да се придвижат уверено към западната граница на Украйна. Тогава задачата на борбата би била да убеди Украйна да извърши широкомащабно нахлуване с вярата да пречупи волята на Русия. За Русия същинската цел не би била бързото привършване на борбата, а забележителното намаляване на защитата на Украйна в сърцето на страната и насърчаването на силите, планувани за нахлуване, да се образуват в огромни елементи. Следващата стъпка би била масирани въздушни удари по съсредоточените сили благодарение на безпилотни самолети. Ключово би било генерирането на военни цели за въздушно нахлуване, последвано от масирана, решителна пехотна офанзива в сърцето на страната (това, с което Русия би трябвало да започне).
Разбира се, този сюжет е мъчно да се одобри съществено. Дори в случай че всичко вървеше по сюжет, тактиката щеше да бъде компрометирана от невъзможността да се разположат огромен брой подготвени изтребители, да се отбрани логистиката за бързо, изненадващо разрастване и да се скрие концентрацията на силите от западното разузнаване. (Това е мъчно, само че не и невероятно. Съединени американски щати и британците съумяват в Нормандия, а германците - в Ардените, въпреки че опциите за разкриване през Втората международна война явно са били по-ограничени, в сравнение с сега).
Критичният въпрос тук е времето на разкриване, съотносимо със способността на украинските сили да образуват офанзива и да разстроят съветските сили. Руската противовъздушна защита ще би трябвало да бъде лимитирана, с цел да не се загатне за огромна централизация на други сили. А пехотата ще би трябвало да се придвижи в Украйна в бойна подготвеност. Процесът на напредване напред и основаване на единни сили под поредно съветско командване съставлява основната и най-невероятна фаза на интервенцията.
Сложността на плана на всички равнища ме убеждава, че съветското командване е просто нефункционално и мощно уязвимо от украинските дейности. Ако има маскировъчна измама, тя към този момент би трябвало да е осъществена. Но няма и намек за това. Трудно е да се види нещо друго с изключение на уязвимост в съветските въоръжени сили сега./БГНЕС
------------------------------------
Джордж Фридман, разбор за „ Геополитикал фючърс ”
