САЩ и ЕС срещу Русия: „Искам го и искам…“
Скоро ще станат две години, откогато Западът „ замрази “ забележителна част от интернационалните запаси на Руската федерация. Специалната военна интервенция (СВО) на Русия в Украйна стартира на 24 февруари 2022 година, като още в края на същия месец водещи западни страни блокираха (арестуваха) валутните активи на Банката на Русия в размер, както чиновници от Централната банка и Министерството на финансите на Русия тогава споделиха, почти на 300 милиарда $, което по това време възлизаше на почти половината от всички интернационалните (златни и валутни) запаси на Руската федерация.
В новата история към този момент има прецеденти някои страни да замразяват активите на други страни. По предписание сходни дейности бяха средство за напън, с цел да се промени в мечтана посока държанието на страната, чиито активи бяха блокирани.
По предписание управляващите, които са взели решения за заледяване на активи, не са се опитвали да конфискуват активи. Конфискациите се правят единствено в изключителни случаи. Но, първо, съгласно решението на интернационалните съдилища.
На второ място, става дума за активи, благосъстоятелност на юридически и физически лица на други страни. Но нищо за активи под формата на валути на централната банка. Според писани и неписани правила, активите на Централните банки бяха ваксинирани против конфискация, национализация и всевъзможни други експроприации.
Но в тази ситуация с валутните активи на Банката на Русия Западът реши да наруши съществуващите по-рано правила и обичаи, т.е. да постави лапа върху тях. Или още по-просто: да ги открадне. За това беше измислено положително опрощение: експроприираните средства би трябвало да отидат в помощ на Украйна. Но това не е нищо повече от опрощение.
Икономистите към този момент са пресметнали, че до 90 % от американската помощ за Незалежната е отишла в Съединените щати, или по-точно в американските снабдители на оръжия, муниции и военно съоръжение.
В течение на почти последните два века „ цивилизованите “ западни страни са приели закони, които укрепват неприкосновеността на собствеността върху всичко: земя, естествени запаси, недвижими парцели, заводи и заводи, банкови сметки, научна и техническа информация, други нематериални активи н.
Конфискацията на активи на Руската федерация, изключително тези, които са в салдото на Руската централна банка, опонира на доста закони и даже на конституциите на страните, които са „ замразили “ такива активи.
Разходите, свързани с такива конфискации, явно са по-големи от изгодите, които експроприаторите могат да получат от присвояването на съветски активи. Ползата се оказва „ еднократна “, само че разноските могат да се окажат непрекъснати, тъй че да е невероятно да се изчислят.
И вътре в западните страни може да се провокира битка за преразпределение на собствеността. И актуалните сътрудници на такива страни ще стартират да изтеглят активите си. Накратко, доверието в страните, които рискуват да откраднат съветски активи, ще бъде подкопано. А доверието, както знаем, коства доста.
Вече съвсем две години следя ритуални танци към съветски активи на Запад. Алчни за тези активи политици и служители се пробват да трансформират законите, тъй че конфискацията да не наподобява като кражба.
Първоначално дадоха обещание, че сходна преправка ще отнеме няколко месеца. Сега се оказва, че това лишава години и години. А някои скептици настояват, че всяка смяна към момента е изпълнена с подкопаване на святостта на институцията на правата на благосъстоятелност с всички произлизащи от това последствия.
В съветския език има доста поговорки и крилати изречения, които тъкмо разказват нездравословната атмосфера, основала се в западните страни към съветски активи. Преди всичко си припомням думите от баснята на И. А. Крилов „ Лисицата и гроздето “: „ Окото вижда, само че зъбът изтръпва “.
Подходящи са и следните изречения: „ Лакътът е близо, само че няма да хапете “; „ Той губи своето положително, само че желае непознатото “; „ И аз желая да се заколя самичък, а майка ми не ми дава. ” Освен това западните политици и държавни чиновници, които жадуват за съветска благосъстоятелност, могат да бъдат съпоставени с тези, които съгласно съветската сентенция „ разделят кожата на неубита мечка “.
„ Руската мечка “ е жива и може даже да хапе. Опитите да разделят кожата й,за задграничните „ ловци “ могат да завършат с неуспех.
Темата за замразените съветски активи е една от водещите в западните медии. Но всички те са изненадващо монотонни и безинтересни. Те минават през набор от варианти за кражба на активи. Но тези варианти дават опция за избор „ сред неприятно и напълно неприятно “.
Няма положителни разновидности и не се виждат. По-лесно е да се изобрети безконечен мотор, в сравнение с да се измисли „ добър “ вид. Бих предложил общ епиграф за такива изявления: „ И аз желая да се заколя, а майка ми не ми дава “.
Под „ желая “ би трябвало да разбираме желанието на управляващите на западните страни да крадат. Под „ двоумя се “ имаме поради техния боязън от загуба на интернационално доверие. „ Мама не дава “ се отнася до настоящата законодателна рамка, която не разрешава кражбата.
Ще изтъквам една от типичните западни изявления от този жанр, чийто създател е много прочут специалист на Запад Никола Верон, старши откривател в частната аналитична организация Bruegel и Института за интернационална стопанска система Peterson във Вашингтон, окръг Колумбия.
Изследванията му се концентрират върху финансовите системи и финансовите промени по света, в това число световните финансови регулаторни начинания и настоящите развития в Европейския съюз. През септември 2012 година Bloomberg Markets включи Верон в своя годишен лист на 50-те най-влиятелни хора на планетата.
На 20 декември Н. Верон разгласява публикацията „ Европейският съюз би трябвало да направи по-добре, в сравнение с да конфискува аварийните пари на Русия “ („ Европейският съюз би трябвало да направи по-добре, в сравнение с да конфискува аварийните пари на Русия “).
Ключовата концепция на Верон е, че конфискуването на валутни запаси би било сериозна неточност. Трябва да се задоволяваме с приходите, които обезпечават тези съветски активи. Верон не е разкрил Америка тук.
Идеята за събиране на приходи от замразени съветски активи беше изразена от някои европейски специалисти още през предходната година. Тогава те бяха наречени „ опортюнисти “ и „ минималисти “.
Но след към година „ максималистите “ стартират да се назовават „ празни мечтатели “ и „ прожектори “. А „ опортюнистите “ май си върнаха купата „ съществени хора “. И Никола Верон е от тяхната кохорта.
Като специалист, непосредствен до Брюксел, Никола Верон дава най-новите данни за съветските замразени активи. Най-малко 206 милиарда евро съветски аварийни активи се съхраняват под юрисдикцията на Европейски Съюз, повече от три четвърти от общите 265 милиарда евро (около 280 милиарда долара), оценени от финансовите министри на Г-7, замразени в края на февруари 2022 година Някои бяха замразени от Швейцария и Сингапур, само че сумата е дребна и не е включена в горната цифра.
Приблизително 180 милиарда евро се съхраняват в сметките на белгийската депозитарна компания Euroclear (най-голямата система за сетълмент и клиринг в света, предопределена да обслужва интернационалните скъпи книжа). Още няколко милиарда евро в люксембургския депозитар Clearstream.
Въпреки че Съединените щати не разкриват какъв брой валутни запаси са били замразени в тяхната пълномощия, Верон пресмята, че сумата не надвишава $10 милиарда
Няма данни за Канада и Австралия, само че Верон е убеден, че замразените активи там са още по-малки в сравнение с в Съединените щати.
Въпреки че Г7 координира политиките на страните членки във връзка с съветските валутни запаси, окончателното решение ще бъде взето от Европа. И по-точно Белгия, която, както знаете, не е част от Г7.
Ако запасите бъдат иззети, главните огромни негативи ще заминат за Европа и по-точно за Белгия. Верон въобще не е сигурен, че Брюксел като столица на Белгия е подготвен да се трансформира в изкупителна жертва.
Може даже да няма краткотрайна облага за него от конфискацията, защото Г-7 ще изиска експроприираните средства да бъдат изпратени в някакъв фонд за подкрепяне на Украйна.
Печалбата би била доста съмнителна и за Брюксел като център на Европейския съюз и еврозоната. В този случай европейските дългови скъпи бумаги ще станат „ токсични “ и вложителите ще стартират да се дистанцират от тях.
Идеята на създателя на публикацията е следната: опитите да се вземе групово решение за конфискация в границите на груповия Запад единствено ще провокират в допълнение „ напрежение “ в връзките сред западните страни и в никакъв случай няма да има консенсус.
Конфискацията на замразените валутни запаси, съгласно Верон, няма да засегне Русия по никакъв метод. Тя живее без тези активи от съвсем две години.
Руската стопанска система съумя да се приспособява към глобите на груповия Запад. Експроприацията на съветски активи като инструмент за война против Руската федерация е безсмислена.
Къде отива Верон? Според него най-„ оптималният “ вид би бил Западът да присвои единствено приходите, генерирани от замразените съветски запаси. Авторът на публикацията твърди, че Euroclear получава няколко милиарда евро годишен приход от съветски активи. Така че те би трябвало да бъдат изпратени да оказват помощ на Украйна.
Но освен това. Ето един от основните фрагменти от публикацията на Верон: „ Твърдението, че Русия няма искания към приходите на централните депозитари, наподобява задоволително безапелационно, с цел да бъдат подхванати дейности в близко бъдеще, които не нарушават интернационалното право и правото на Европейски Съюз, макар че е евентуално ще бъдат разпитани в съдилищата, в това число отвън Г-7.
Темата за допустима реквизиция на приходи, получени от замразените валутни запаси на Русия, се обсъждаше в европейските и американските медии през миналата година. И тази алтернатива също се оказа „ задънена улица “.
Твърденията на създателя, че „ Русия няма искания към приходите на централните депозитари “ са или неистина, или демонстрация на цялостната непросветеност на Верон.
Авторът обаче признава, че това „ задоволително безапелационно изказване “ неизбежно ще „ бъде оспорено в съда “. Според мен горният откъс от публикацията на Верон демонстрира, че титулуваният специалист е в положение на „ когнитивен дисонанс “.
Статията на Верон за следващ път потвърждава, че на Запад нито тази година, нито в по-далечно бъдеще няма да се намерят разновидности за излизане от сегашната невъзможност, наречена „ замразените валутни активи на Русия “.
Превод: СМ
В новата история към този момент има прецеденти някои страни да замразяват активите на други страни. По предписание сходни дейности бяха средство за напън, с цел да се промени в мечтана посока държанието на страната, чиито активи бяха блокирани.
По предписание управляващите, които са взели решения за заледяване на активи, не са се опитвали да конфискуват активи. Конфискациите се правят единствено в изключителни случаи. Но, първо, съгласно решението на интернационалните съдилища.
На второ място, става дума за активи, благосъстоятелност на юридически и физически лица на други страни. Но нищо за активи под формата на валути на централната банка. Според писани и неписани правила, активите на Централните банки бяха ваксинирани против конфискация, национализация и всевъзможни други експроприации.
Но в тази ситуация с валутните активи на Банката на Русия Западът реши да наруши съществуващите по-рано правила и обичаи, т.е. да постави лапа върху тях. Или още по-просто: да ги открадне. За това беше измислено положително опрощение: експроприираните средства би трябвало да отидат в помощ на Украйна. Но това не е нищо повече от опрощение.
Икономистите към този момент са пресметнали, че до 90 % от американската помощ за Незалежната е отишла в Съединените щати, или по-точно в американските снабдители на оръжия, муниции и военно съоръжение.
В течение на почти последните два века „ цивилизованите “ западни страни са приели закони, които укрепват неприкосновеността на собствеността върху всичко: земя, естествени запаси, недвижими парцели, заводи и заводи, банкови сметки, научна и техническа информация, други нематериални активи н.
Конфискацията на активи на Руската федерация, изключително тези, които са в салдото на Руската централна банка, опонира на доста закони и даже на конституциите на страните, които са „ замразили “ такива активи.
Разходите, свързани с такива конфискации, явно са по-големи от изгодите, които експроприаторите могат да получат от присвояването на съветски активи. Ползата се оказва „ еднократна “, само че разноските могат да се окажат непрекъснати, тъй че да е невероятно да се изчислят.
И вътре в западните страни може да се провокира битка за преразпределение на собствеността. И актуалните сътрудници на такива страни ще стартират да изтеглят активите си. Накратко, доверието в страните, които рискуват да откраднат съветски активи, ще бъде подкопано. А доверието, както знаем, коства доста.
Вече съвсем две години следя ритуални танци към съветски активи на Запад. Алчни за тези активи политици и служители се пробват да трансформират законите, тъй че конфискацията да не наподобява като кражба.
Първоначално дадоха обещание, че сходна преправка ще отнеме няколко месеца. Сега се оказва, че това лишава години и години. А някои скептици настояват, че всяка смяна към момента е изпълнена с подкопаване на святостта на институцията на правата на благосъстоятелност с всички произлизащи от това последствия.
В съветския език има доста поговорки и крилати изречения, които тъкмо разказват нездравословната атмосфера, основала се в западните страни към съветски активи. Преди всичко си припомням думите от баснята на И. А. Крилов „ Лисицата и гроздето “: „ Окото вижда, само че зъбът изтръпва “.
Подходящи са и следните изречения: „ Лакътът е близо, само че няма да хапете “; „ Той губи своето положително, само че желае непознатото “; „ И аз желая да се заколя самичък, а майка ми не ми дава. ” Освен това западните политици и държавни чиновници, които жадуват за съветска благосъстоятелност, могат да бъдат съпоставени с тези, които съгласно съветската сентенция „ разделят кожата на неубита мечка “.
„ Руската мечка “ е жива и може даже да хапе. Опитите да разделят кожата й,за задграничните „ ловци “ могат да завършат с неуспех.
Темата за замразените съветски активи е една от водещите в западните медии. Но всички те са изненадващо монотонни и безинтересни. Те минават през набор от варианти за кражба на активи. Но тези варианти дават опция за избор „ сред неприятно и напълно неприятно “.
Няма положителни разновидности и не се виждат. По-лесно е да се изобрети безконечен мотор, в сравнение с да се измисли „ добър “ вид. Бих предложил общ епиграф за такива изявления: „ И аз желая да се заколя, а майка ми не ми дава “.
Под „ желая “ би трябвало да разбираме желанието на управляващите на западните страни да крадат. Под „ двоумя се “ имаме поради техния боязън от загуба на интернационално доверие. „ Мама не дава “ се отнася до настоящата законодателна рамка, която не разрешава кражбата.
Ще изтъквам една от типичните западни изявления от този жанр, чийто създател е много прочут специалист на Запад Никола Верон, старши откривател в частната аналитична организация Bruegel и Института за интернационална стопанска система Peterson във Вашингтон, окръг Колумбия.
Изследванията му се концентрират върху финансовите системи и финансовите промени по света, в това число световните финансови регулаторни начинания и настоящите развития в Европейския съюз. През септември 2012 година Bloomberg Markets включи Верон в своя годишен лист на 50-те най-влиятелни хора на планетата.
На 20 декември Н. Верон разгласява публикацията „ Европейският съюз би трябвало да направи по-добре, в сравнение с да конфискува аварийните пари на Русия “ („ Европейският съюз би трябвало да направи по-добре, в сравнение с да конфискува аварийните пари на Русия “).
Ключовата концепция на Верон е, че конфискуването на валутни запаси би било сериозна неточност. Трябва да се задоволяваме с приходите, които обезпечават тези съветски активи. Верон не е разкрил Америка тук.
Идеята за събиране на приходи от замразени съветски активи беше изразена от някои европейски специалисти още през предходната година. Тогава те бяха наречени „ опортюнисти “ и „ минималисти “.
Но след към година „ максималистите “ стартират да се назовават „ празни мечтатели “ и „ прожектори “. А „ опортюнистите “ май си върнаха купата „ съществени хора “. И Никола Верон е от тяхната кохорта.
Като специалист, непосредствен до Брюксел, Никола Верон дава най-новите данни за съветските замразени активи. Най-малко 206 милиарда евро съветски аварийни активи се съхраняват под юрисдикцията на Европейски Съюз, повече от три четвърти от общите 265 милиарда евро (около 280 милиарда долара), оценени от финансовите министри на Г-7, замразени в края на февруари 2022 година Някои бяха замразени от Швейцария и Сингапур, само че сумата е дребна и не е включена в горната цифра.
Приблизително 180 милиарда евро се съхраняват в сметките на белгийската депозитарна компания Euroclear (най-голямата система за сетълмент и клиринг в света, предопределена да обслужва интернационалните скъпи книжа). Още няколко милиарда евро в люксембургския депозитар Clearstream.
Въпреки че Съединените щати не разкриват какъв брой валутни запаси са били замразени в тяхната пълномощия, Верон пресмята, че сумата не надвишава $10 милиарда
Няма данни за Канада и Австралия, само че Верон е убеден, че замразените активи там са още по-малки в сравнение с в Съединените щати.
Въпреки че Г7 координира политиките на страните членки във връзка с съветските валутни запаси, окончателното решение ще бъде взето от Европа. И по-точно Белгия, която, както знаете, не е част от Г7.
Ако запасите бъдат иззети, главните огромни негативи ще заминат за Европа и по-точно за Белгия. Верон въобще не е сигурен, че Брюксел като столица на Белгия е подготвен да се трансформира в изкупителна жертва.
Може даже да няма краткотрайна облага за него от конфискацията, защото Г-7 ще изиска експроприираните средства да бъдат изпратени в някакъв фонд за подкрепяне на Украйна.
Печалбата би била доста съмнителна и за Брюксел като център на Европейския съюз и еврозоната. В този случай европейските дългови скъпи бумаги ще станат „ токсични “ и вложителите ще стартират да се дистанцират от тях.
Идеята на създателя на публикацията е следната: опитите да се вземе групово решение за конфискация в границите на груповия Запад единствено ще провокират в допълнение „ напрежение “ в връзките сред западните страни и в никакъв случай няма да има консенсус.
Конфискацията на замразените валутни запаси, съгласно Верон, няма да засегне Русия по никакъв метод. Тя живее без тези активи от съвсем две години.
Руската стопанска система съумя да се приспособява към глобите на груповия Запад. Експроприацията на съветски активи като инструмент за война против Руската федерация е безсмислена.
Къде отива Верон? Според него най-„ оптималният “ вид би бил Западът да присвои единствено приходите, генерирани от замразените съветски запаси. Авторът на публикацията твърди, че Euroclear получава няколко милиарда евро годишен приход от съветски активи. Така че те би трябвало да бъдат изпратени да оказват помощ на Украйна.
Но освен това. Ето един от основните фрагменти от публикацията на Верон: „ Твърдението, че Русия няма искания към приходите на централните депозитари, наподобява задоволително безапелационно, с цел да бъдат подхванати дейности в близко бъдеще, които не нарушават интернационалното право и правото на Европейски Съюз, макар че е евентуално ще бъдат разпитани в съдилищата, в това число отвън Г-7.
Темата за допустима реквизиция на приходи, получени от замразените валутни запаси на Русия, се обсъждаше в европейските и американските медии през миналата година. И тази алтернатива също се оказа „ задънена улица “.
Твърденията на създателя, че „ Русия няма искания към приходите на централните депозитари “ са или неистина, или демонстрация на цялостната непросветеност на Верон.
Авторът обаче признава, че това „ задоволително безапелационно изказване “ неизбежно ще „ бъде оспорено в съда “. Според мен горният откъс от публикацията на Верон демонстрира, че титулуваният специалист е в положение на „ когнитивен дисонанс “.
Статията на Верон за следващ път потвърждава, че на Запад нито тази година, нито в по-далечно бъдеще няма да се намерят разновидности за излизане от сегашната невъзможност, наречена „ замразените валутни активи на Русия “.
Превод: СМ
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ