Когато раздялата те превърне в "лошия"
Скъсването е резултат от трайна некадърност да се постави завършек на неудачна, невъзможна, разрушителна и прекомерно енергоемна връзка.
Връзката ни е непоносима, само че никой от двама ни не се взема решение на разлъка. Чакаме земетресеието, което ще ни освободи от страховете ни.
Когато единият от актьорите в дадена връзка няма сили да се раздели с другия, да го напусне, двамата стартират да дърпат връзката, всеки на своята страна, като че ли желаят да я скъсат.
Малтретират я, унижават я, пробват се да я унищожат, да я убият, като отхвърлят смисъла й.
В сходни случаи присъстваме на очебийно унищожително държание, като насилието е скрито или очевидно според от отчаянието, изпитвано от сътрудниците.
Този метод неизбежно води до разлъка, защото изтощава и отчайва единия, който яростно се стреми да скъса, и другия, който се противи на вероятното отдалечаване, изживяно като заплаха.
И когато износената, изхабена, засегната, разрушена връзка най-сетне се скъса, единият от двамата пада отвисоко и изпитва болежка, доста мощна болежка.
Изоставяне или бягство
В тази обстановка единият от сътрудниците, този, който не се е обвързал същински или е престанал да влага усеща във връзката, може да се опита да се откъсне от другия, като се отдалечи от него, държи го на разстояние или го напусне без пояснения.
Тук има няколко разновидността.
Активно занемаряване
За да не изпитва възприятие за виновност, с цел да не му е неловко или с цел да не основава негативна визия за себе си, решилият да постави завършек на връзката отхвърля другия, като го показва в негативна светлина.
Другият е към този момент освен неудовлетворителен, той е станал неприятният.
Тази принизяваща го оценка го наранява надълбоко и нанася удар върху самолюбието му, още повече че той към момента изпитва мощни усеща към индивида, който го е изоставил. Такова занемаряване отваря рана, каквато би отворило смъртоносното принуждение.
Пасивно занемаряване
В този случай изоставеният не може повече да търпи безсилието, в което е изпаднал, не приема да бъде „ изоставен ”.
Откривайки, че възприятията му нямат власт над другия, той е изправен пред краха на вярата си в мита за безконечната обич или в утопията за всемогъщата обич.
След като се е борил, откакто е давал още и още доказателства за любовта си, откакто е показал своята обвързаност и правил жертви в нейно име, той може да се изкуши да обърне ситуацията по един от следните парадоксални способи:
След като не ме обичаш към този момент, и аз не те обичам…
След като към този момент не ме искаш, ще си платиш за това…
След като към този момент не съм заслужен за теб, значи съм си го заслужил и би трябвало да се накажа…
Каквато и тактика да избере, тя ще е мъчителна.
Дали изоставеният ще прибегне към намерено принуждение, към настъпателност към себе си или към другия, или ще избра прикритото директно или индиректно принуждение, във всички случаи тактиката ще е саморазрушителна.
За да се избегнат терзанията, раните или самоунищожителното принуждение, свързани с изоставянето, решилият да постави завършек на връзката би трябвало да изясни, че възприятията му са претърпели еволюция, да заеме ясна позиция, да поеме отговорност за смяната.
Той следва да направи това, когато отрие, че верността му към другия се е обезценила, че към този момент не съответствува с верността му към самия него.
Отказване
Възможно е да приемем да се откажем от дадена връзка, колокто и да е или да е била значима, когато не е добра за нас; когато усещаме, че е натоварена директно или непряко с принуждение, очевидно или прикрито; когато допира чувствителни зони или разсънва нетърпимост; когато усещаме, че към този момент не можем да изпитваме самоуважение.
В такива случаи е най-добре да се отдръпнем, да се откажем от връзката, колкото и да е значима!
Да се откажеш от връзка, която прави живота ти нетърпим или е престанала да те удовлетворява, е дейна, позитивна постъпка, акт на одобряване на личността, на възвръщане на нейната целокупност.
Не става въпрос да се отхвърли, да се принизи или да се изкара неприятен другият, а единствено да му се каже:
Тази връзка, която преди е била значима и даже добра за мен, към този момент не е такава. Тя не задоволява упованията ми, не подхожда на мъжа или на дамата, който /която/ съм към този момент, и по тази причина избирам да се откажа от нея.
Отказвайки се от връзка, почувствана като негативна, аз се изучавам на самоуважение и тялото ми ще ми бъде признателно.
Колко соматични разстройства, какъв брой инфекции и основно какъв брой злополуки са свързани с неразрешими вътрешни спорове, когато човек не може да вземе решение или да напраив избор, комплициран от спорните залози?
Вътрешни спорове, които демонстрират, че му е мъчно да се разграничи, да се раздели с различен човек, предложил му или наложил му неудовлетворителна, рискова или унизителна връзка.
Конфликт сред желанията на част от него, разрастващи се в посока, друга от тази на връзката, и съзнанието му, което не може да одобри сходно развиване на желанията.
Вече не мога да целуна жена си, самият факт, че ме допира и се приближава до мен, ме кара да се извръщам, само че нямам сили да й разкрия какво усещам в реалност. Всеки път я оскърбявам. Може би тези чувства са краткотрайни, може би също като доста други мъже на междинна възраст и аз съм налегнат от желанието за нови любовни връзки и е по-добре да изчакам още малко?
Този мъж от дълго време не изпитва предпочитание към брачната половинка си. Преди няколко месеца срещнал своя остаряла другарка и е изпитал към нея мощно увлечение, което не желае да признае, само че което го е погълнало напълно.
„ Когато останахме единствено двамата, не знам какво стана с мен, обгърнах с две ръце талията й, след това избягах, без да продумам. На другия ден й се обадих, с цел да й се извиня… Оттогава повече не съм я виждал, само че тя е тук ” – признава той, изправя плещи и със светнал взор поставя ръка на сърцето си.
Този човек се изтезава поради изчезналото предпочитание, тъй като продължава да изпитва любов към дамата, с която е обвързван – любов, присъща повече на връзка сред брат и сестра, в сравнение с любовна връзка.
Той желае да има вяра, че предпочитание ще се върне. „ Достатъчно е да я пожелая, с цел да стартира всичко изначало! ”
Раздяла
Случва се възприятията да се трансформират и сътрудникът да реши да преразгледа поетите задължения, да ревизира дали възприятието за честност е още живо, или го няма.
Тогава той би трябвало да облече чувствата си в думи…
Не мога към този момент да споделям живота ти, само че мога да споделя претърпяното.
Този, който си потегля, следва да се осмели да показа освен решението си, само че и това, което усеща, както и това, което е претърпял.
Ако успее да изрази и положителното от предишното на връзката, без да се стопира единствено на компликациите и несъгласията, на актуалните конфликти и спорове, решението за разлъка може да бъде взето по-лесно.
Този, който остава, е добре да си обясни кое в него е наранено, коя остаряла рана се е отворила.
Ако направи това и го показа с колегата си, в случай че получи схващане и поддръжка, е изцяло допустимо тъгата от загубата да отшуми по-скоро.
Когато една двойка се разделя, е значимо също да се разграничи връзката сред двамата сътрудници от връзката им с децата, на които да се изясни кого визира раздялата.
При очертаващ се бракоразвод е прекратена връзката сред сътрудниците, а не сред родители и деца. Затова е добре това да се изрази по следния метод:
„ Напускам мъжа си. ”
„ Разделям се с жена си. ”
Родителската връзка би трябвало да продължи без значение от всичко, тъй като никой не може да се трансформира в някогашен татко или в някогашна майка. Нужно е тази връзка да бъде поддържана и непокътната.
За страдание по време на разлъка, измежду разгорялата се злост и взаимните обвинявания нерядко се отхвърлят и двете връзки – партньорската и родителската!
Жак Саломе, „ Бъди правилен на себе си – изкуството на осъзнатото другарство “
Преди години огромната френска психоаналитичка Франсоаз Долто споделя на Жак Саломе : „ Ако един ден станете фамозен, да знаете, че няма да ви е елементарно. Работата в региона на човешките връзки е изпълнена с опасности. “
Жак Саломе приема предизвикването.
Завършил обществена психиатрия, дълготраен учител в Университета в Лил, създател на Център по човешки връзки, той работи близо трийсет години в областта на обществената логика на психиката и е подготвил над 40 000 обществени служащи, лекари, психолози и консултанти.
Автор е на 25 книги, преведени на двайсет езика. Баща на пет деца. Любими занимания: да написа стихове, да сади дървета…
