Скърбящи жители на Антакия, столица на южната турска провинция Хатай,

Скърбящи поданици на Антакия, столица на южната турска провинция Хатай, се събраха, с цел да отбележат една година от опустошителното земетресение, което умъртви десетки хиляди хора и остави милиони без дом. Правителството провежда редица възпоменателни събития за „ бедствието на века “, само че доста хора са разочаровани от него. Обвиняват го в безучастие.

 
Мина цяла година, а ние към момента сме на улицата. Нямаме нищо. Нищо не е направено. И настояваме някой да направи нещо. Платили сме задоволително такси. Но нито една от загубите ни не бе овъзмездена.
Севла Яван – оживяла от земетресението в Антакия 

В Антакия гневното голям брой влезе в конфликти с органите на реда. Хората скандираха против кмета Лютфи Саваш и желаеха оставката му. Сред мъглата, стелеща се над река Оронт, се чуха викания „ Чува ли ме някой? “ и „ Няма да забравим, няма да извиним “.

Някои бяха заровени като мъченици, а други бяха заровени живи. Хората тук бяха изоставени. Смятахме държавното управление за „ татко “, само че то не се погрижи за нас. Все още се усещаме изоставени, скърбим, не можем да забравим. Скръбта ни е неописуема.
Мустафа Бахадърлъ – оживял от земетресението в Антакия 

След минута безмълвие в 4:17 сутринта – времето на нещастието – хората хвърлиха цветя в река Оронт в символ на респект, до момента в който локален оркестър свиреше ария за жертвите.

Провинция Хатай, който се намира сред Средиземно море и границата със Сирия, беше най-силно наранена от мощния трус с магнитуд 7.8.

Заедно с жертвите в Сирия, общият брой на смъртните случаи е над 59 000.

В град Адъяман имаше безмълвно шествие, а президентът Ердоган отиде в Кахраманмараш, където бе епицентърът на земетресението, с цел да ревизира възобновяване на града и раздаването на жилища на хиляди хора, останали без дом.