Доверието в изборния процес, а не технологията на гласуване, е

Доверието в изборния развой, а не технологията на гласоподаване, е най-големият проблем пред честността на изборите в България. Това е главната теза, която заместник-председателят на Централната изборна комисия Цветозар Томов отбрани в изявление за БНР, разяснявайки подготвяните промени в Изборния кодекс.

Томов акцентира, че приказва в персонално качество, защото ЦИК към момента няма публична позиция по законопроекта

Според него опитите да се наложи нова технология за гласоподаване в къси периоди освен няма да решат казуса с честността на изборите, а могат даже да го задълбочат.

По думите му същинската рецесия не е дали ще се гласоподава с машина, хартия или оптични скенери, а в това, че българските жители всеобщо не имат вяра, че вотът им се регистрира почтено.

„ Няма никаква опция да считаме, че нещо положително ще се случи, в случай че наложим една нова технология в идните избори. По-добре е гласоподавателят да може да избира сред хартия и машина. В България потвърден опит за операция на избирателен резултат посредством машинните протоколи няма, от 50 000 протокола нито едни не демонстрира такова нещо. Но съмнение към машините има и то се изостри откакто ЦИК забрани машинното гласоподаване на първия тур машини на локалните избори през 2023 година “, сподели още Томов.

Той уточни, че „ националната задача би трябвало да бъде да преодолеем или ограничим недовeрието

„ И с машини, и хартия можем да създадем почтени избори. С хартията имаме много доказателства за злоупотреби. Проблемът е да преодолеем това, тъй като то заплашва изборния развой като цяло. Ние с такова съмнение почтени избори няма да създадем. “

Според него ЦИК би трябвало да направи всичко допустимо да го подсигурява, „ само че единствено ЦИК не може “. Трябва това да е задача на всички институции, които имат отношение към изборния развой – служебното държавно управление, Министерство на вътрешните работи, „ това би трябвало да е проблем на цялото общество “.

Цветозар Томов в детайли изясни разликите, преимуществата и минусите на машините

„ Според мен, в случай че изборите бъдат планувани за средата на април, интервалът за внедряване на нова технология не може да е толкоз къс. Не бива да е по-малко от година, в случай че желаеме да е както се прави по света. И каквото и в България да се вкара машинното гласоподаване би трябвало да се направи положително тестване. Драстичното редуциране на периоди за нова технология крие опасности за изборния развой. Включително риска хората да не са готови да гласоподават по този метод и това да докара до отлив на гласоподаватели “, предизвести Цветозар Томов.

И изясни, че машините – оптични скенери би трябвало да бъдат деликатно тествани, тъй като във всяка страна има национални особености на изборния развой:

„ В случая би трябвало да се промени и бюлетината за гласоподаване, с цел да се употребяват оптични скенери. Ние все още не знаем какъв е потенциалът на един скенер в рамките дневно, както се провеждат в българските изборите. Ние безусловно не знаем какъв брой индивида могат да гласоподават с една машина в границите на изборния ден. Може да се окаже, че има по-големи секции и една машина да не е задоволителна. От досегашните изявления не се разисква машините да са повече от изборните секции. В тази посока са разсъжденията, както и в правна комисия. Не съм сигурен, че е по този начин, може би е по този начин, само че без проби не може да се каже изрично. “

Томов е уверен, че тестването би трябвало да е направено доста пъти, с цел да сме уверени, че „ съблюдаваме изборното законодателство и няма да ограничим правата на гласоподавателите, въвеждайки тези машини “.

Източник: БНР