Светът след човешката интелигентност – доц. д-р Борис Грозданов п...
Разговорът с доцент доктор Борис Грозданов е точно за този повратен миг – за света, който се оформя към нас, до момента в който ние още спорим дали изкуственият разсъдък е комфортен инструмент или екзистенциално предизвикателство. От първата действителна AI война, през медицината и образованието, до бъдещето на труда и публицистиката – тематиките не просто се допират, а се преплитат в еднакъв въпрос: подготвени ли сме да живеем в среда, в която към този момент не сме най-интелигентният фактор?
Кой е доцент доктор Борис Грозданов
Доц. доктор Борис Грозданов е откривател и учител в региона на изкуствения разсъдък, с научен и професионален опит, който излиза надалеч отвън рамките на една дисциплинираност. Завършил е висшето си обучение в Централноевропейския университет (CEU), а по-късно специализира в Оксфорд. Работил е по интернационалните научни планове, в това число по програмата „ Мария Кюри “, както и в областта на бизнеса и защитата.
Изследванията му са фокусирани върху машинното образование, самостоятелните системи и взаимоотношението сред индивида и интелигентните технологии – тематики, които през днешния ден към този момент не са нереална доктрина, а част от ежедневната действителност.
Първата AI война към този момент се случва
Една от най-тревожните и в това време най-слабо осмислени промени, които изкуственият разсъдък носи, е трансформацията на войната. Според доцент Грозданов, без да го осъзнаваме изцяло, светът към този момент е очевидец на първата война, в която изкуственият разсъдък не е спомагателен инструмент, а деен участник.
Не става дума единствено за дронове или автоматизирани системи за наблюдаване. Става дума за логаритми, които проучват големи масиви от данни в действително време, оферират тактически решения и в избрани случаи могат да работят самостоятелно. Това трансформира самата логичност на военния спор – скоростта на реакция към този момент е по-важна от човешката преценка, а времето за морална оценка се свива до секунди.
Тук поражда и един от най-сложните въпроси – въпросът за отговорността. Когато самостоятелна система вземе решение с съдбовни последствия, кой носи виновността? Програмистът, командирът, политическото управление или самата система?
Според доцент Грозданов точно този разпад на класическата верига на отговорност е едно от най-опасните следствия от навлизането на изкуствения разсъдък във военната сфера. Човечеството е привикнало да свързва решенията с човешка воля. AI размива тази връзка и основава нова действителност, за която нито правото, нито етиката са готови.
Войната, водена благодарение на интелигентни машини, към този момент не е предстоящ сюжет. Тя е реалност. И слага началото на доста по-широк диалог – за това по какъв начин ще наподобява светът, когато сходни системи навлязат всеобщо във всички сфери на живота.
След военната сфера най-бързите и най-драматични промени се случват в опазването на здравето и науките, които се занимават с човешкото тяло. И въпреки тематиката инстинктивно да поражда страхове, доцент доктор Борис Грозданов е безапелационен – огромна част от тези промени са хуманни, потребни и дълго чакани.
Той дава образец, който към този момент е станал емблематичен за капацитета на изкуствения разсъдък в науката – работата на DeepMind и Нобеловата премия, присъдена на Демис Хасабис.
„ Преди появяването на AlphaFold изчисляването на структурата единствено на един протеин отнемаше години работа – постоянно цяла докторска дисертация. Днес това се прави за минути. “
Моделът AlphaFold съумява да предскаже конфигурациите на съвсем всички човешки протеини – пробив, който директно визира медицината, фармацията и биологията. Това не е просто ускорение на процеси, а първокласен скок – от мудна, фрагментирана просвета към редовно, огромно схващане на живата материя.
Но както всяка мощна технология, и тази носи двоен заряд.
„ Това е остарелият въпрос за ножа – дали е оръжие или инструмент за оцеляване. И двете са правилни. Употребата дефинира природата му. “
Критичният миг настава тогава, когато решенията стартират да се делегират – не просто на машини, а на самостоятелни интелигентни модели. Дотогава отговорността е ясна и човешка. След това стартира да се размива.
„ Последните виновни ще бъдат хората, които са разрешили или упълномощили на модела да взема самостоятелни решения. “
Именно тук се отваря полето за най-сложните етични и политически въпроси на нашето време. Изкуственият разсъдък може да бъде употребен както за надзор и отбрана, по този начин и за опустошение. Историята демонстрира, че нападателните технологии постоянно изпреварват защитните – и това предписание не е анулирано.
Въпреки това Грозданов остава сдържан оптимист. Според него изкуственият разсъдък може да бъде употребен и за надзор върху самия себе си – модели, които следят, проучват и лимитират други модели.
„ Технологично това е изцяло допустимо. Въпросът е дали ще се случи в точния момент. “
Образованието: знанието без извинения
Ако има сфера, в която трансформацията към този момент е необратима, това е образованието. И тя не се случва постепенно, а внезапно.
Грозданов дава образец с новите платформи за персонално образование, основани на изкуствен интелект, които към този момент могат да изясняват комплициран материал на явен, наличен и приспособен към съответния човек език – от учебна физика до академични дисциплини.
„ Изкуственият разсъдък може да се трансформира в най-достъпния, най-търпеливия и най-ефективния преподавател, който в миналото е имало. “
Липсва живият човек – страстта, харизмата, импровизацията. Но текстовата връзка разрешава част от тези характерности да бъдат симулирани. А хората, споделя той, привикват бързо.
Истинската гражданска война обаче е другаде – в достъпа.
„ Днес цялата просвета е на една ръка разстояние. Няма опрощение да не схванеш или да не научиш нещо. “
Това е коренно либерализиране на знанието. Преди качественото обучение беше съсредоточено в елитни институции.
Днес бариерата не е институционална, а персонална – усилието, дисциплината, способността да разбираш.
И тъкмо тук се появява казусът.
В обичайното обучение дисциплината се постанова извън – посредством графици, периоди, изпити. В цифровата среда тя изчезва като външна мощ.
„ Ако затвориш компютъра, той няма да те разсъни, с цел да ти подсети за домашното. “
Отговорността към този момент е напълно върху учащия. Свобода без насила – само че и без оправдания.
На въпроса дали новите генерации са подготвени за това, отговорът е къс и без сантимент:
„ Ако не са – ще би трябвало да станат. “
Пазарът на труда: не стесняване, а пренареждане
Въпросът за работните места неизбежно излиза на напред във времето. Изкуственият разсъдък към този момент е навлязъл всеобщо в обслужването – банкови сътрудници, чатботове, автоматизирани системи – и това докара до действителни съкращения. Но съгласно доцент доктор Грозданов рамката, в която постоянно се мисли този развой, е неправилна.
Това не е изгубване на труда, а неговата промяна.
Паралелно с изместването на избрани специалности се появяват и изцяло нови – такива, които допреди няколко години въобще не са съществували. Те изискват хора, не машини, и отварят друг вид претовареност.
„ Затова приказваме за промяна на пазара на труда, а не за неговото стесняване. “
Историята оказва помощ да се види по-ясно какво се случва. В началото на индустриалната ера в Англия лудитите чупят машините, тъй като ги възприемат като екзистенциална опасност. Становете са по-бързи, по-точни и по-евтини от най-хубавите майстори – и на процедура унищожават поминъка им.
Днес никой не вижда становете като зложелател. Напротив – не можем да си представим текстилната промишленост без тях.
„ Почти постоянно при софтуерна промяна има интервал на рецесия – първичен потрес. Но идващите генерации намират работа в разширената, софтуерно актуализирана сфера. “
Този развой обаче не е бърз. Не става за две години. Дори цялостната роботизация на колите, домакинската техника и ежедневния обичай, по думите му, е въпрос на най-малко десетилетие – не тъй като технологиите не са подготвени, а тъй като икономическите, политическите и организационните условия изостават.
Gen Z: първите, които виждат какво идва
Любопитен абсурд: най-притеснени от изкуствения разсъдък са младите – поколението Gen Z, напълно софтуерно и цифрово.
Според Грозданов това е изцяло разумно.
Това е поколението, чиято „ екзистенциална инфраструктура “ е цифрова. Те схващат технологиите интуитивно – по този начин, както рибата схваща водата. Именно по тази причина виждат по-ясно какво следва.
Но паниката им има и различен източник – те са първоначално. Първа работа, първи избори, първи неточности. Несигурността е част от старта за всяко потомство.
„ Но точно те са тези, които най-бързо могат да реагират съответно. Това е техният предпазен механизъм. “
Интелигентността: за първи път не е единствено човешка
В сърцевината на всичко стои нещо, което в никакъв случай до момента не е съществувало в човешката история – просветеност, която не е човешка.
Не става дума просто за нова технология, а за качествено нов фактор.
„ За първи път интелигентността не е напълно човешка. “
Изкуственият разсъдък не е копие на човешкия разум. Той е различен вид просветеност – с разнообразни процеси, друг „ хардуер “ и разнообразни ограничавания. Сравнението с природата идва естествено: интелигентността на хищника и интелигентността на жертвата. Два изцяло разнообразни модела, и двата еволюционно сполучливи.
Ако хората съумеят да се приспособяват към съществуването на тази различна просветеност, резултатът може да бъде не провал, а скок.
„ Но това е допустимо единствено в случай че оцелеем. “
Оцеляват тези, които се приспособяват. А новата ни среда е свръхинтелигентна и софтуерно ускорена. Предизвикателството е без казус.
Журналистиката: не умира, а се разпада на хора
Накрая диалогът разумно стига до публицистиката – една от специалностите, които наподобяват най-застрашени. Изкуственият разсъдък към този момент написа, редактира, обобщава, дава отговор на въпроси. Защо да има медии?
Отговорът е явен: тъй като медиите не са единствено вести.
Грозданов приказва и персонално – признава, че не гледа телевизия от към 25 години. Не от снобизъм, а от умишлен избор. Влиянието на медиите върху метода, по който човек мисли и възприема света, е прекомерно огромно, с цел да бъде оставено на случайността.
Днес моделът се разпада. Подкасти, YouTube канали, децентрализирани медии. Контролът е по-голям, въпреки и стеснен от логаритми. Проблемът към този момент не е неналичието на информация, а противоположното – океан от информация и дезинформация.
И тук изкуственият разсъдък още веднъж е и от двете страни.
Журналистиката обаче има късмет – и той е в самостоятелния публицист.
„ Днес всеки публицист може да се трансформира в човек-медия. “
Аудиторията не е наивна. Тя е сериозна, ревизира, съпоставя, мисли. Доверието към този момент не се печели с рейтинг, а с поредност и подготвеност.
Журналистите, които оцелеят в тази среда, няма да имат потребност от оправдания.
Те ще бъдат доказателството.
Какво значи всичко това за елементарния човек?
Преди всичко – завършек на ерата на пасивността. В свят, в който интелигентността е налична на един клик разстояние, а машините поемат тежките калкулации и тактическите прогнози, същинската стойност на индивида ще се мери не посредством това какъв брой информация има, а посредством това по какъв начин я ръководи.
Трансформацията, за която приказва доцент Борис Грозданов, не е просто следващата софтуерна вълна. Тя е покана за радикална акомодация. Ако успеем да преминем през този интервал на „ първичен потрес “, ние няма просто да използваме по-добри принадлежности – ние ще променим личната си природа.
Бъдещето не принадлежи на машините, нито на хората, които се борят против тях. То принадлежи на тези, които ще изградят симбиоза с различната просветеност. В тази нова среда отговорността е по-тежка от всеки път, тъй като към този момент няма опрощение за незнанието. Оцеляват тези, които се приспособяват. А ние, като тип, занапред започваме нашия максимален постепенен тест.
Констанца Илиева
Кой е доцент доктор Борис Грозданов
Доц. доктор Борис Грозданов е откривател и учител в региона на изкуствения разсъдък, с научен и професионален опит, който излиза надалеч отвън рамките на една дисциплинираност. Завършил е висшето си обучение в Централноевропейския университет (CEU), а по-късно специализира в Оксфорд. Работил е по интернационалните научни планове, в това число по програмата „ Мария Кюри “, както и в областта на бизнеса и защитата.
Изследванията му са фокусирани върху машинното образование, самостоятелните системи и взаимоотношението сред индивида и интелигентните технологии – тематики, които през днешния ден към този момент не са нереална доктрина, а част от ежедневната действителност.
Първата AI война към този момент се случва
Една от най-тревожните и в това време най-слабо осмислени промени, които изкуственият разсъдък носи, е трансформацията на войната. Според доцент Грозданов, без да го осъзнаваме изцяло, светът към този момент е очевидец на първата война, в която изкуственият разсъдък не е спомагателен инструмент, а деен участник.
Не става дума единствено за дронове или автоматизирани системи за наблюдаване. Става дума за логаритми, които проучват големи масиви от данни в действително време, оферират тактически решения и в избрани случаи могат да работят самостоятелно. Това трансформира самата логичност на военния спор – скоростта на реакция към този момент е по-важна от човешката преценка, а времето за морална оценка се свива до секунди.
Тук поражда и един от най-сложните въпроси – въпросът за отговорността. Когато самостоятелна система вземе решение с съдбовни последствия, кой носи виновността? Програмистът, командирът, политическото управление или самата система?
Според доцент Грозданов точно този разпад на класическата верига на отговорност е едно от най-опасните следствия от навлизането на изкуствения разсъдък във военната сфера. Човечеството е привикнало да свързва решенията с човешка воля. AI размива тази връзка и основава нова действителност, за която нито правото, нито етиката са готови.
Войната, водена благодарение на интелигентни машини, към този момент не е предстоящ сюжет. Тя е реалност. И слага началото на доста по-широк диалог – за това по какъв начин ще наподобява светът, когато сходни системи навлязат всеобщо във всички сфери на живота.
След военната сфера най-бързите и най-драматични промени се случват в опазването на здравето и науките, които се занимават с човешкото тяло. И въпреки тематиката инстинктивно да поражда страхове, доцент доктор Борис Грозданов е безапелационен – огромна част от тези промени са хуманни, потребни и дълго чакани.
Той дава образец, който към този момент е станал емблематичен за капацитета на изкуствения разсъдък в науката – работата на DeepMind и Нобеловата премия, присъдена на Демис Хасабис.
„ Преди появяването на AlphaFold изчисляването на структурата единствено на един протеин отнемаше години работа – постоянно цяла докторска дисертация. Днес това се прави за минути. “
Моделът AlphaFold съумява да предскаже конфигурациите на съвсем всички човешки протеини – пробив, който директно визира медицината, фармацията и биологията. Това не е просто ускорение на процеси, а първокласен скок – от мудна, фрагментирана просвета към редовно, огромно схващане на живата материя.
Но както всяка мощна технология, и тази носи двоен заряд.
„ Това е остарелият въпрос за ножа – дали е оръжие или инструмент за оцеляване. И двете са правилни. Употребата дефинира природата му. “
Критичният миг настава тогава, когато решенията стартират да се делегират – не просто на машини, а на самостоятелни интелигентни модели. Дотогава отговорността е ясна и човешка. След това стартира да се размива.
„ Последните виновни ще бъдат хората, които са разрешили или упълномощили на модела да взема самостоятелни решения. “
Именно тук се отваря полето за най-сложните етични и политически въпроси на нашето време. Изкуственият разсъдък може да бъде употребен както за надзор и отбрана, по този начин и за опустошение. Историята демонстрира, че нападателните технологии постоянно изпреварват защитните – и това предписание не е анулирано.
Въпреки това Грозданов остава сдържан оптимист. Според него изкуственият разсъдък може да бъде употребен и за надзор върху самия себе си – модели, които следят, проучват и лимитират други модели.
„ Технологично това е изцяло допустимо. Въпросът е дали ще се случи в точния момент. “
Образованието: знанието без извинения
Ако има сфера, в която трансформацията към този момент е необратима, това е образованието. И тя не се случва постепенно, а внезапно.
Грозданов дава образец с новите платформи за персонално образование, основани на изкуствен интелект, които към този момент могат да изясняват комплициран материал на явен, наличен и приспособен към съответния човек език – от учебна физика до академични дисциплини.
„ Изкуственият разсъдък може да се трансформира в най-достъпния, най-търпеливия и най-ефективния преподавател, който в миналото е имало. “
Липсва живият човек – страстта, харизмата, импровизацията. Но текстовата връзка разрешава част от тези характерности да бъдат симулирани. А хората, споделя той, привикват бързо.
Истинската гражданска война обаче е другаде – в достъпа.
„ Днес цялата просвета е на една ръка разстояние. Няма опрощение да не схванеш или да не научиш нещо. “
Това е коренно либерализиране на знанието. Преди качественото обучение беше съсредоточено в елитни институции.
Днес бариерата не е институционална, а персонална – усилието, дисциплината, способността да разбираш.
И тъкмо тук се появява казусът.
В обичайното обучение дисциплината се постанова извън – посредством графици, периоди, изпити. В цифровата среда тя изчезва като външна мощ.
„ Ако затвориш компютъра, той няма да те разсъни, с цел да ти подсети за домашното. “
Отговорността към този момент е напълно върху учащия. Свобода без насила – само че и без оправдания.
На въпроса дали новите генерации са подготвени за това, отговорът е къс и без сантимент:
„ Ако не са – ще би трябвало да станат. “
Пазарът на труда: не стесняване, а пренареждане
Въпросът за работните места неизбежно излиза на напред във времето. Изкуственият разсъдък към този момент е навлязъл всеобщо в обслужването – банкови сътрудници, чатботове, автоматизирани системи – и това докара до действителни съкращения. Но съгласно доцент доктор Грозданов рамката, в която постоянно се мисли този развой, е неправилна.
Това не е изгубване на труда, а неговата промяна.
Паралелно с изместването на избрани специалности се появяват и изцяло нови – такива, които допреди няколко години въобще не са съществували. Те изискват хора, не машини, и отварят друг вид претовареност.
„ Затова приказваме за промяна на пазара на труда, а не за неговото стесняване. “
Историята оказва помощ да се види по-ясно какво се случва. В началото на индустриалната ера в Англия лудитите чупят машините, тъй като ги възприемат като екзистенциална опасност. Становете са по-бързи, по-точни и по-евтини от най-хубавите майстори – и на процедура унищожават поминъка им.
Днес никой не вижда становете като зложелател. Напротив – не можем да си представим текстилната промишленост без тях.
„ Почти постоянно при софтуерна промяна има интервал на рецесия – първичен потрес. Но идващите генерации намират работа в разширената, софтуерно актуализирана сфера. “
Този развой обаче не е бърз. Не става за две години. Дори цялостната роботизация на колите, домакинската техника и ежедневния обичай, по думите му, е въпрос на най-малко десетилетие – не тъй като технологиите не са подготвени, а тъй като икономическите, политическите и организационните условия изостават.
Gen Z: първите, които виждат какво идва
Любопитен абсурд: най-притеснени от изкуствения разсъдък са младите – поколението Gen Z, напълно софтуерно и цифрово.
Според Грозданов това е изцяло разумно.
Това е поколението, чиято „ екзистенциална инфраструктура “ е цифрова. Те схващат технологиите интуитивно – по този начин, както рибата схваща водата. Именно по тази причина виждат по-ясно какво следва.
Но паниката им има и различен източник – те са първоначално. Първа работа, първи избори, първи неточности. Несигурността е част от старта за всяко потомство.
„ Но точно те са тези, които най-бързо могат да реагират съответно. Това е техният предпазен механизъм. “
Интелигентността: за първи път не е единствено човешка
В сърцевината на всичко стои нещо, което в никакъв случай до момента не е съществувало в човешката история – просветеност, която не е човешка.
Не става дума просто за нова технология, а за качествено нов фактор.
„ За първи път интелигентността не е напълно човешка. “
Изкуственият разсъдък не е копие на човешкия разум. Той е различен вид просветеност – с разнообразни процеси, друг „ хардуер “ и разнообразни ограничавания. Сравнението с природата идва естествено: интелигентността на хищника и интелигентността на жертвата. Два изцяло разнообразни модела, и двата еволюционно сполучливи.
Ако хората съумеят да се приспособяват към съществуването на тази различна просветеност, резултатът може да бъде не провал, а скок.
„ Но това е допустимо единствено в случай че оцелеем. “
Оцеляват тези, които се приспособяват. А новата ни среда е свръхинтелигентна и софтуерно ускорена. Предизвикателството е без казус.
Журналистиката: не умира, а се разпада на хора
Накрая диалогът разумно стига до публицистиката – една от специалностите, които наподобяват най-застрашени. Изкуственият разсъдък към този момент написа, редактира, обобщава, дава отговор на въпроси. Защо да има медии?
Отговорът е явен: тъй като медиите не са единствено вести.
Грозданов приказва и персонално – признава, че не гледа телевизия от към 25 години. Не от снобизъм, а от умишлен избор. Влиянието на медиите върху метода, по който човек мисли и възприема света, е прекомерно огромно, с цел да бъде оставено на случайността.
Днес моделът се разпада. Подкасти, YouTube канали, децентрализирани медии. Контролът е по-голям, въпреки и стеснен от логаритми. Проблемът към този момент не е неналичието на информация, а противоположното – океан от информация и дезинформация.
И тук изкуственият разсъдък още веднъж е и от двете страни.
Журналистиката обаче има късмет – и той е в самостоятелния публицист.
„ Днес всеки публицист може да се трансформира в човек-медия. “
Аудиторията не е наивна. Тя е сериозна, ревизира, съпоставя, мисли. Доверието към този момент не се печели с рейтинг, а с поредност и подготвеност.
Журналистите, които оцелеят в тази среда, няма да имат потребност от оправдания.
Те ще бъдат доказателството.
Какво значи всичко това за елементарния човек?
Преди всичко – завършек на ерата на пасивността. В свят, в който интелигентността е налична на един клик разстояние, а машините поемат тежките калкулации и тактическите прогнози, същинската стойност на индивида ще се мери не посредством това какъв брой информация има, а посредством това по какъв начин я ръководи.
Трансформацията, за която приказва доцент Борис Грозданов, не е просто следващата софтуерна вълна. Тя е покана за радикална акомодация. Ако успеем да преминем през този интервал на „ първичен потрес “, ние няма просто да използваме по-добри принадлежности – ние ще променим личната си природа.
Бъдещето не принадлежи на машините, нито на хората, които се борят против тях. То принадлежи на тези, които ще изградят симбиоза с различната просветеност. В тази нова среда отговорността е по-тежка от всеки път, тъй като към този момент няма опрощение за незнанието. Оцеляват тези, които се приспособяват. А ние, като тип, занапред започваме нашия максимален постепенен тест.
Констанца Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ