Скъпо общество, кога се превърна във Форест Гъмп?
Скъпо куче на Павлов… дзън-дзън!
Както обособеният субект, по този начин и цели елементи от обществото могат да бъдат „ обработени “ по този начин, че да реагират по избран метод на несъмнено „ дразнение “ или „ стимулация “. Това, несъмнено, е отлично качество за една гласоподавателна биомаса, само че не е изключително прелестно качество за един човек.
Всъщност щеше да ми е все тая, в случай че това дразнещо качество не ме бъркаше директно мен и метода ми на живот – посредством намесата на „ кучетата на Павлов “, получили сигнал от избраните места, подредени с бюлетина в ръка. Или пък предизборно участващи (съзнателно или не) в операцията и разпространяването на още и още „ рефлекторни “ реакции измежду масата.
Това, което се пробвам да кажа, е: вземете се стегнете, престанете да се хващате на обикновени трикове и мислете, тъй като идват избори.
Ако се каните да пътувате, какво е нещото, което би трябвало да ви вълнува и концентрирате напълно вниманието си върху него? Точно по този начин – самото пътешестване. Приготвяте си багажа, вършиме резервации за хотели, коли чартърен, вършиме си проект за обиколка и така нататък Цялото ви внимание е там, тъй като пътуването ви зависи от това и, в случай че издъните нещо, ще си създадете главоболия.
Какво би трябвало да ви вълнува преди едни избори и защо би трябвало да мислите най-вече? Да – за самите избори. Трябва да се вълнувате кой каква акция води, каква платформа има, какво дава обещание и най-много – обещавайки, има ли потенциалът да извърши обещанията си.
Затова… подхождайте изключително сериозно към всичко, което се пробва да ви издърпа вниманието от това. Не мога да допускам, че би трябвало да си обясняваме обикновени неща, само че щом се постанова.
Имате едно доста значимо нещо пред себе си. Жизненоважно. Е, не смятате ли, че на нещата, които някак „ изведнъж “ се появяват пред вас и ви разсейват, би трябвало да гледате (най-малкото) с съмнение? Защо се появяват в този момент? Защо са точно в такава форма? Не се ли пробва някой да преувеличи нещо нормално? Абе я да се поинтересувам аз – това нещо огромно ли е или се случва непрекъснато, но аз не съм знаел и се пробват да ме цакат с претоплени вести?
Австралиецът Полфрийман излезе от пандиза и стана водеща вест. Стана водеща тематика в всекидневието на всички от хорекома в село Българево, община Каварна, до партийните централи и от чистачките до премиера. Дали е вярно или не, какъв брой е отговорен или почтен не е обект на този текст. Това, което ни вълнува в тази ситуация е, че в същия ден, когато е предварителното освобождение на Полфрийман, е било взето същото решение и за наказан на 17 години, на който остават да излежи още 4,5 година За това ни подсети Свободна Европа. Не единствено това, само че и (а това са единствено „ най-пресните “ случаи) наказан за наркотрафик на 14 години с 5 година излишък излиза, както и наказан за ликвидиране на 20 години с над 7 година излишък също излиза.
Но никой не се заинтересува от тях. Нека ви го опиша по-простичко: никой не се интересува от това Пеньо Ников Даков-Тречката, който е вратар на любителския ФК „ Чифундар “ от село Тръпчинково, да му стане рекламно лице. Спонсорите се интересуват от Роналдо. Капиш?
Та… никой не се заинтересува от тях. Нито пък някой от тези случай накара основният прокурор, който сега седи на „ парещ стол “, поради 99,99% сигурния си заместител, да се задейства и да изиска обновяване на производството. Не единствено само че и… същият основен прокурор преди няколко месеца изиска наказаните за гибелта на Чората да излязат от пандиза. И внесе във Върховен касационен съд искане за обновяване на делото. Някой? Нещо?
Това, което написа в Наказателно-процесуален кодекс, както и това, което имаме като процедура, постановява Полфрийман да излезе от пандиза. Добро-лошо… това е ситуацията. Излизането му беше предопределено. Просто казусът е доста гръмък.
Видяхме, че казусът не е нито индивидуален, нито опонира на практиката и Наказателно-процесуален кодекс. Сега обаче имаме „ магьосница “, която да ловим. И изобщо не приказвам за Полфрийман.
Заговори се, че точно арбитър Калпакчиев е един от най-шумно обявилите се против кандидатурата на Гешев за основен прокурор. По стичане на събитията той се оказа „ виновният “ за стартирането на Полфрийман, което, по този начин или другояче, трябваше и щеше да се случи, както постановява практиката. Калпакчиев съобщи пред bTV напълно неотдавна, че кръговете, които желаят непременно да сложат Гешев за основен прокурор, са тези, които имат и интерес да си подсигуряват удобна медийна среда. Започва да мирише.
Какво имаме още в тази ситуация: идва време за избора на основен прокурор, подвигаме пушилка, имитираме съпричастност с обществото, както и имитираме работа по някакъв проблем, който няма потребност от внимание, само че пък е комфортен, тъй като е „ абсурден “. Едни магистрати се „ заемат със случая “ и стартира да кипи активност, лъска се имидж, гледа се строго, абе изобщо огромни държавни мъже показват огромна държавна работа за пред едни дребни национални хора, които цъкат с език.
Същевременно на другия фронт – политическия (който е грозно преплетен с преди малко упоменатия, само че И ТОВА е друга тема) – също се готвят избори; и, както се разбра, ситуацията не е по никакъв начин розово, изключително с тези нови играчи, които започнаха да „ парят “.
Защо не едни други огромни държавни мъже – тези от партиите – да не показват огромна държавна работа пред същите дребни национални хора, които да зацъкат двойно по-силно с език?
Как, по дяволите, обществото се трансформира във Форест Гъмп?
Обществото е свело функционалностите си до базови неща, като хранене и репродукция. Вероятно ви е ясно, че в страна от Европейски Съюз, в 2019 година това може да бъде единствено и само ИЗКУСТВЕНО поддържано състояние. Нямам по какъв начин, при ресурсите, с които разполагаме, и опциите за помощ и взаимопомощ на всички равнища, ние да живеем като крепостни от 19 век. Няма по какъв начин, без изкуствена интервенция.
Тук съучастват едни политици, едни бизнес кръгове, едни медии и най-абсурдната роля – тази на съучастник-жертва – обществото.
Апатията и злобата са двата мотора на индивида, които са единствените два, едно-към-едно трансферирани и върху обществото ни. Поотделно и дружно ние единомислещо демонстрираме единствено това – единствените две неща, типични за индивида и обществото в същото време. Апатията и злобата.
Ние сме един великански футболен тим, на който непрекъснато споделят, че е слаб и му измислят куп аргументи за това да е „ слаб “. Като резултат имаме…
Футболистите, всеки по настрана: „ Бал съм му… “;
Треньорът: „ Бал съм му… “;
Ръководството: „ Бал съм му… “
Всички дружно: „ За какво изобщо се пънем? “
Една блага мафия: „ За да приперем едни пари, по какъв начин за какво…? “
Резултат: всички са кисели, губещи утрепняци, а благата мафия е удовлетворена.
***
Ето ви нещо забавно по отношение на акомодацията на нападателните човеци: „ Адаптацията е развой, посредством който индивидът се приспособява към обществената среда. Това е усвояването на обществен опит, функции и модели на държание от индивида, без които той не може да стане пълновръстен член на своята общественост “.
Само че с това, което имаме в елементи от политическия хайлайф, в елементи от журналистическата среда, в елементи от всички ъгълчета на благата ни родина, ние (като цяло и поотделно) няма да се приспособяваме, тъй като съзнателно ни се втълпява, че експанзията и апатията са като слънцето и водата за нас, а естественото държание е за тъпаците. Моделите за подражателство са манипулативно демонстрирани точно като апатични и нападателни типажи. Бъдете като тях!, е непрекъснатото обръщение, което ни залива мозъците. Няма по какъв начин да не покълне като резултат, след толкоз години.
Когато чиновниците на БНР се пробваха да показват позиция и да защитят правата си, се изредиха всевъзможни потенциали да им дават ум да млъкнат, от прокуратурата им пратиха инспекция, пратиха им и сметната палата, смачкаха ги по всякакъв начин, а министър Каракачанов дори им съобщи да не „ глаголстват по тематики “, както и „ Да си имат убежденията, да си ги държат у дома “.
В същото време това, което имахме като културен министър, а през днешния ден е ръководител на медийната комисия – Рашидов – се изцепи в пространството: „ Стига с тази независимост на словото “.
Вероятно работата на публицистите е да са стойки за микрофони.
Изглежда медийната среда от мнозина се приема като част от олинклузива на всеки, докопал се до власт.
Дори „ Репортери без граници “ са разтревожени от офанзивата против БНР и медийната среда в България, въпреки това имаме едно общество, което обича да поставя под общ знаменател и за неприятната медийна среда вини публицистите, нищо, че доста добре знае, че огромна част от тях са натикани в кучи г*з; и отхвърля да види повода другаде; тъкмо както упреква жертвите на принуждение, че сами са си отговорни.
И до момента в който Полфриймън ви тревожи, че ще си върви в Австралия, Ценко Чоков отново е претендент за кмет. Правилно разбрахте, не е в пандиза, а е претендент за кмет.
И до момента в който разсъждавате над това, ето ви още една мозъчна дъвка: в Британия съдът постанови решението на премиера за нелегално, в Съединени американски щати готвят импийчмънт на президента. Сега си помислете по кое време българският съд ще направи нещо толкоз самоуверено и ще се опълчи на огромните държавни мъже и политическите върхове?
Идват избори, притежаваш мощ, каквато съзнателно крият от теб и те карат да вярваш, че не притежаваш. Внимавай. Мисли. И престани да бъдеш кучето на Павлов.
Както обособеният субект, по този начин и цели елементи от обществото могат да бъдат „ обработени “ по този начин, че да реагират по избран метод на несъмнено „ дразнение “ или „ стимулация “. Това, несъмнено, е отлично качество за една гласоподавателна биомаса, само че не е изключително прелестно качество за един човек.
Всъщност щеше да ми е все тая, в случай че това дразнещо качество не ме бъркаше директно мен и метода ми на живот – посредством намесата на „ кучетата на Павлов “, получили сигнал от избраните места, подредени с бюлетина в ръка. Или пък предизборно участващи (съзнателно или не) в операцията и разпространяването на още и още „ рефлекторни “ реакции измежду масата.
Това, което се пробвам да кажа, е: вземете се стегнете, престанете да се хващате на обикновени трикове и мислете, тъй като идват избори.
Ако се каните да пътувате, какво е нещото, което би трябвало да ви вълнува и концентрирате напълно вниманието си върху него? Точно по този начин – самото пътешестване. Приготвяте си багажа, вършиме резервации за хотели, коли чартърен, вършиме си проект за обиколка и така нататък Цялото ви внимание е там, тъй като пътуването ви зависи от това и, в случай че издъните нещо, ще си създадете главоболия.
Какво би трябвало да ви вълнува преди едни избори и защо би трябвало да мислите най-вече? Да – за самите избори. Трябва да се вълнувате кой каква акция води, каква платформа има, какво дава обещание и най-много – обещавайки, има ли потенциалът да извърши обещанията си.
Затова… подхождайте изключително сериозно към всичко, което се пробва да ви издърпа вниманието от това. Не мога да допускам, че би трябвало да си обясняваме обикновени неща, само че щом се постанова.
Имате едно доста значимо нещо пред себе си. Жизненоважно. Е, не смятате ли, че на нещата, които някак „ изведнъж “ се появяват пред вас и ви разсейват, би трябвало да гледате (най-малкото) с съмнение? Защо се появяват в този момент? Защо са точно в такава форма? Не се ли пробва някой да преувеличи нещо нормално? Абе я да се поинтересувам аз – това нещо огромно ли е или се случва непрекъснато, но аз не съм знаел и се пробват да ме цакат с претоплени вести?
Австралиецът Полфрийман излезе от пандиза и стана водеща вест. Стана водеща тематика в всекидневието на всички от хорекома в село Българево, община Каварна, до партийните централи и от чистачките до премиера. Дали е вярно или не, какъв брой е отговорен или почтен не е обект на този текст. Това, което ни вълнува в тази ситуация е, че в същия ден, когато е предварителното освобождение на Полфрийман, е било взето същото решение и за наказан на 17 години, на който остават да излежи още 4,5 година За това ни подсети Свободна Европа. Не единствено това, само че и (а това са единствено „ най-пресните “ случаи) наказан за наркотрафик на 14 години с 5 година излишък излиза, както и наказан за ликвидиране на 20 години с над 7 година излишък също излиза.
Но никой не се заинтересува от тях. Нека ви го опиша по-простичко: никой не се интересува от това Пеньо Ников Даков-Тречката, който е вратар на любителския ФК „ Чифундар “ от село Тръпчинково, да му стане рекламно лице. Спонсорите се интересуват от Роналдо. Капиш?
Та… никой не се заинтересува от тях. Нито пък някой от тези случай накара основният прокурор, който сега седи на „ парещ стол “, поради 99,99% сигурния си заместител, да се задейства и да изиска обновяване на производството. Не единствено само че и… същият основен прокурор преди няколко месеца изиска наказаните за гибелта на Чората да излязат от пандиза. И внесе във Върховен касационен съд искане за обновяване на делото. Някой? Нещо?
Това, което написа в Наказателно-процесуален кодекс, както и това, което имаме като процедура, постановява Полфрийман да излезе от пандиза. Добро-лошо… това е ситуацията. Излизането му беше предопределено. Просто казусът е доста гръмък.
Видяхме, че казусът не е нито индивидуален, нито опонира на практиката и Наказателно-процесуален кодекс. Сега обаче имаме „ магьосница “, която да ловим. И изобщо не приказвам за Полфрийман.
Заговори се, че точно арбитър Калпакчиев е един от най-шумно обявилите се против кандидатурата на Гешев за основен прокурор. По стичане на събитията той се оказа „ виновният “ за стартирането на Полфрийман, което, по този начин или другояче, трябваше и щеше да се случи, както постановява практиката. Калпакчиев съобщи пред bTV напълно неотдавна, че кръговете, които желаят непременно да сложат Гешев за основен прокурор, са тези, които имат и интерес да си подсигуряват удобна медийна среда. Започва да мирише.
Какво имаме още в тази ситуация: идва време за избора на основен прокурор, подвигаме пушилка, имитираме съпричастност с обществото, както и имитираме работа по някакъв проблем, който няма потребност от внимание, само че пък е комфортен, тъй като е „ абсурден “. Едни магистрати се „ заемат със случая “ и стартира да кипи активност, лъска се имидж, гледа се строго, абе изобщо огромни държавни мъже показват огромна държавна работа за пред едни дребни национални хора, които цъкат с език.
Същевременно на другия фронт – политическия (който е грозно преплетен с преди малко упоменатия, само че И ТОВА е друга тема) – също се готвят избори; и, както се разбра, ситуацията не е по никакъв начин розово, изключително с тези нови играчи, които започнаха да „ парят “.
Защо не едни други огромни държавни мъже – тези от партиите – да не показват огромна държавна работа пред същите дребни национални хора, които да зацъкат двойно по-силно с език?
Как, по дяволите, обществото се трансформира във Форест Гъмп?
Обществото е свело функционалностите си до базови неща, като хранене и репродукция. Вероятно ви е ясно, че в страна от Европейски Съюз, в 2019 година това може да бъде единствено и само ИЗКУСТВЕНО поддържано състояние. Нямам по какъв начин, при ресурсите, с които разполагаме, и опциите за помощ и взаимопомощ на всички равнища, ние да живеем като крепостни от 19 век. Няма по какъв начин, без изкуствена интервенция.
Тук съучастват едни политици, едни бизнес кръгове, едни медии и най-абсурдната роля – тази на съучастник-жертва – обществото.
Апатията и злобата са двата мотора на индивида, които са единствените два, едно-към-едно трансферирани и върху обществото ни. Поотделно и дружно ние единомислещо демонстрираме единствено това – единствените две неща, типични за индивида и обществото в същото време. Апатията и злобата.
Ние сме един великански футболен тим, на който непрекъснато споделят, че е слаб и му измислят куп аргументи за това да е „ слаб “. Като резултат имаме…
Футболистите, всеки по настрана: „ Бал съм му… “;
Треньорът: „ Бал съм му… “;
Ръководството: „ Бал съм му… “
Всички дружно: „ За какво изобщо се пънем? “
Една блага мафия: „ За да приперем едни пари, по какъв начин за какво…? “
Резултат: всички са кисели, губещи утрепняци, а благата мафия е удовлетворена.
***
Ето ви нещо забавно по отношение на акомодацията на нападателните човеци: „ Адаптацията е развой, посредством който индивидът се приспособява към обществената среда. Това е усвояването на обществен опит, функции и модели на държание от индивида, без които той не може да стане пълновръстен член на своята общественост “.
Само че с това, което имаме в елементи от политическия хайлайф, в елементи от журналистическата среда, в елементи от всички ъгълчета на благата ни родина, ние (като цяло и поотделно) няма да се приспособяваме, тъй като съзнателно ни се втълпява, че експанзията и апатията са като слънцето и водата за нас, а естественото държание е за тъпаците. Моделите за подражателство са манипулативно демонстрирани точно като апатични и нападателни типажи. Бъдете като тях!, е непрекъснатото обръщение, което ни залива мозъците. Няма по какъв начин да не покълне като резултат, след толкоз години.
Когато чиновниците на БНР се пробваха да показват позиция и да защитят правата си, се изредиха всевъзможни потенциали да им дават ум да млъкнат, от прокуратурата им пратиха инспекция, пратиха им и сметната палата, смачкаха ги по всякакъв начин, а министър Каракачанов дори им съобщи да не „ глаголстват по тематики “, както и „ Да си имат убежденията, да си ги държат у дома “.
В същото време това, което имахме като културен министър, а през днешния ден е ръководител на медийната комисия – Рашидов – се изцепи в пространството: „ Стига с тази независимост на словото “.
Вероятно работата на публицистите е да са стойки за микрофони.
Изглежда медийната среда от мнозина се приема като част от олинклузива на всеки, докопал се до власт.
Дори „ Репортери без граници “ са разтревожени от офанзивата против БНР и медийната среда в България, въпреки това имаме едно общество, което обича да поставя под общ знаменател и за неприятната медийна среда вини публицистите, нищо, че доста добре знае, че огромна част от тях са натикани в кучи г*з; и отхвърля да види повода другаде; тъкмо както упреква жертвите на принуждение, че сами са си отговорни.
И до момента в който Полфриймън ви тревожи, че ще си върви в Австралия, Ценко Чоков отново е претендент за кмет. Правилно разбрахте, не е в пандиза, а е претендент за кмет.
И до момента в който разсъждавате над това, ето ви още една мозъчна дъвка: в Британия съдът постанови решението на премиера за нелегално, в Съединени американски щати готвят импийчмънт на президента. Сега си помислете по кое време българският съд ще направи нещо толкоз самоуверено и ще се опълчи на огромните държавни мъже и политическите върхове?
Идват избори, притежаваш мощ, каквато съзнателно крият от теб и те карат да вярваш, че не притежаваш. Внимавай. Мисли. И престани да бъдеш кучето на Павлов.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ