Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ
Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ
Пета поредна година екип на Националния исторически музей /НИМ/, под управлението на проф. доктор Иван Христов, изследва ранновизантийския град Хрисосотира, ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
Експедицията се реализира със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „ Инфраструктура на защитата “ към Министерството на защитата, оповестиха от НИМ.
През месец октомври археолозите разкопаваха структури, ситуирани в западния бранш на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на огромна казармена сграда /220 кв. м/, ситуирана в непосредствена непосредственост до една от кулите на западната крепостна стена.
За първи път бе открит сектор от южната крепостна стена. До този стадий на изследванията не се загатваше за съществуването на такава стена и нейното битие бе пренебрегнато, в това число и в изявленията за обекта.
Крепостният дувар бе открит на южния морски бряг зад присъщ скален откъс, който наподобява е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, щедро споени с бял хоросан, подправен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
С откриването на този откъс от стената се слага и въпросът за оградената повърхност на Хрисосотира, за която до този миг се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се потвърждава, че обектът е на повърхност към 100 дка.
Най-успешният миг от активността на музейните археолози е разкриването на постройка /с работна номерация 18/ наоколо до морския бряг, на крепостна стена и на така наречен пристанищна зона. Тя заема повърхност от 83 кв. м. Характерното за тази конструкция е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал солиден покрив.
Сграда №18, със своя недокоснат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието изследване следва. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за възможен ремонт на покрива, откритите стоманени селскостопански принадлежности и елементи от бронзов кантар. Внимателното откриване на съдовете, въпреки в множеството случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, разрешава да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната древност и междинните епохи.
Предварителният разбор на керамичния материал подсказва, че в постройката са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави усещане отсъствието на импортна керамика, като се изключи две северноафрикански амфори, вид Spatheion. Този вид амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през интервала 602-615 година
Доказателства за датирането на опожаравянето на постройката са три групови монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са чудесно непокътнати и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.
От инвентара на постройката са открити и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия наследник Ираклий Костантин. Предстои деликатно разчистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - събитие, което разрешава да определим по-точно горната хронологическа граница във действието на постройката.
Твърде евентуално е постройката, а от там - и цялото укрепено населено място, да е дефинитивно опожарена по време на огромните аварски и славянски нашествия против столицата Константинопол. През 613-615 година, както оповестява Изидор Севилски (VII в.), славините лишили от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините към този момент почнали да кръстосват Егейско море.
Известно е, че през 619 година славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили доста селища в Тракия. Едва през 620 година византийците съумели да сключат кротичък контракт с аварите, което им разрешило да хвърлят всичките си сили в битката против персите.
Както постоянно се е случвало през VІІ век, мирът се оказал временен. През 626 година, по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните дейности траяли 10 дни, като този път огромен брой славини се трансферирали с лодки-еднодръвки в Златния рог и се пробвали да нападат града по море. Обсадата приключила без триумф и съдружниците трябвало да се отдръпват.
Йоан Антиохийски написа във връзка обсадата на Константинопол от 626 година, че хаганът на аварите „ трансформирал морето в суша “ посредством „ разбойнически кораби ”.
През 70-те години на VII в. Византия още веднъж владеела цялото черноморско крайбрежие, само че към този момент липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.
За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е целогодишно от лицензирана компания, има видеонаблюдение, употребяват се и кучета. /БГНЕС
Пета поредна година екип на Националния исторически музей /НИМ/, под управлението на проф. доктор Иван Христов, изследва ранновизантийския град Хрисосотира, ситуиран на едноименния полуостров сред градовете Созопол и Черноморец.
Експедицията се реализира със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „ Инфраструктура на защитата “ към Министерството на защитата, оповестиха от НИМ.
През месец октомври археолозите разкопаваха структури, ситуирани в западния бранш на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на огромна казармена сграда /220 кв. м/, ситуирана в непосредствена непосредственост до една от кулите на западната крепостна стена.
За първи път бе открит сектор от южната крепостна стена. До този стадий на изследванията не се загатваше за съществуването на такава стена и нейното битие бе пренебрегнато, в това число и в изявленията за обекта.
Крепостният дувар бе открит на южния морски бряг зад присъщ скален откъс, който наподобява е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е непокътната до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, щедро споени с бял хоросан, подправен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в слой, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната ера, както и от междинните епохи.
С откриването на този откъс от стената се слага и въпросът за оградената повърхност на Хрисосотира, за която до този миг се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се потвърждава, че обектът е на повърхност към 100 дка.
Най-успешният миг от активността на музейните археолози е разкриването на постройка /с работна номерация 18/ наоколо до морския бряг, на крепостна стена и на така наречен пристанищна зона. Тя заема повърхност от 83 кв. м. Характерното за тази конструкция е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал солиден покрив.
Сграда №18, със своя недокоснат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието изследване следва. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за възможен ремонт на покрива, откритите стоманени селскостопански принадлежности и елементи от бронзов кантар. Внимателното откриване на съдовете, въпреки в множеството случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, разрешава да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната древност и междинните епохи.
Предварителният разбор на керамичния материал подсказва, че в постройката са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави усещане отсъствието на импортна керамика, като се изключи две северноафрикански амфори, вид Spatheion. Този вид амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през интервала 602-615 година
Доказателства за датирането на опожаравянето на постройката са три групови монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са чудесно непокътнати и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.
От инвентара на постройката са открити и солидна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.
Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия наследник Ираклий Костантин. Предстои деликатно разчистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - събитие, което разрешава да определим по-точно горната хронологическа граница във действието на постройката.
Твърде евентуално е постройката, а от там - и цялото укрепено населено място, да е дефинитивно опожарена по време на огромните аварски и славянски нашествия против столицата Константинопол. През 613-615 година, както оповестява Изидор Севилски (VII в.), славините лишили от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините към този момент почнали да кръстосват Егейско море.
Известно е, че през 619 година славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили доста селища в Тракия. Едва през 620 година византийците съумели да сключат кротичък контракт с аварите, което им разрешило да хвърлят всичките си сили в битката против персите.
Както постоянно се е случвало през VІІ век, мирът се оказал временен. През 626 година, по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните дейности траяли 10 дни, като този път огромен брой славини се трансферирали с лодки-еднодръвки в Златния рог и се пробвали да нападат града по море. Обсадата приключила без триумф и съдружниците трябвало да се отдръпват.
Йоан Антиохийски написа във връзка обсадата на Константинопол от 626 година, че хаганът на аварите „ трансформирал морето в суша “ посредством „ разбойнически кораби ”.
През 70-те години на VII в. Византия още веднъж владеела цялото черноморско крайбрежие, само че към този момент липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.
За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е целогодишно от лицензирана компания, има видеонаблюдение, употребяват се и кучета. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ