Християни, събудете се, стреснете се, защото Бог се роди и пита: Братя ли са Христа и Антихриста?!
Скъпи Християни по цялата Земя,
Честит Рожден ден на нашия Бог!
Възлюбени в
Родилия Се по плът Христос Господ
Братя и Сестри,
С тържественото честване на Рождество Христово, и аз – последният и ненавиждан на собствен, обаче, непретенциозен, само че дължим ред имам вседушевния ентусиазъм от благовестието за триумфалното събитие на мироспасителния Божий промисъл от преди 2022 години, че Синът Божий, е станал и Син Човечески, а и озарен също от Витлеемската звезда, водеща към Радостта, възторжено показвам топлите си сърдечни поздрави и благопожелания към всички и техните фамилии, и техни общности. Ведно с ангелите на небето и ние днес
отдаваме чест и прославление
Отбелязвайки този празник ние през днешния ден в тази година по-особено, по-специално и по-състоятелно се молим и мощно призоваваме: “Слава във висините Богу, на земята – мир, сред индивидите – богатства воля! ”
Радвайте се! Небето и земята през днешния ден се сплотяват.
В резултат на някои общи наши, а и на мои взаимни и независими инициативи, дейности и начинания, през изминаващата си към този момент година мнозина от нас си споделяхме доста истории, свързани с живота на Църквата, на света и на обществата, всред, които и обществото в нашата дребна България. Основен белег преди бе пандемията. Сега
всичко в живота ни се обуславя от войната и от гибелта
На цялото човечество. Затова и някои свои предпразнични наблюдения и мисли ще споделя обществено, въпреки и обширно, во пък за безконечен спомен, тъй като уверено смятам, че моята св. Православна християнска религия го изисква, даже го и постанова.
Днес желая всички на първо място да почувстваме едно само нещо – осъзнаването значимостта на това, което ни е отдадено в степен на Завет и тупти през днешния ден със сърчицето на мъничкия Богомладенец Иисус - а това е близостта ни и обичта ни посред ни, която преизобилства, изключително в общността и най-пълноценно в тайнството на общността - св. Евхаристия. Той ни заповяда това да вършим в Негов спомен, докле “пак ще пристигна със популярност да съди живи и мъртви ”. Това е общността на Новия Завет – Завета на Любовта, в който Бог е всегдашно при нас още веднъж и още веднъж с драгоценните Си Тяло и Кръв.
Знаем, видно е и обаче, че в не малко случаи тази Коледа ще бъде и ще значи друг метод на преживяване. В какъв брой домове ще има празен стол, който предходната година или в предишното е бил ангажиран!? В какъв брой домове ще има болен или потърпевш човек, някой, който страда от самотност, фамилен проблем или някой, останал без дом, без пари, а и без Родина, в която не знае към този момент има ли жанр и родственици?! Да помислим за Украйна! Да помислим за всички християни, избивани и измъчвани в Близкия Изток, в Африка, в Индия! Да помислим за всички, подлагани на мъчения, поради вероизповед, убеждения, възгледи, пол, раса, степени на благочестие и степени на прегрешение! Разкаяхме ли се?! Не, нали?! Нас това ще ни подмине. Участта на страдащите, която не възприемаме като също своя човешка орис не може да ни даде допир до Радостта. А, сигурни ли сме, обаче че такава орис и нас не ни грозш?!
Война, скъпоценни братя и сестри – християни, се води през днешния ден в Европа, с мащаби и всеобщи гробове, напомнящи ни за кръвопролитни подиуми на жестокосърдечие от Втората Световна война. Тази война е на територията на най-голямата европейска страна. А ние – о, ние сме безучастни! Нали нещастието не е наша?! Днес съчувствие няма даже сред нас – християните. Нали?! Храмове и манастири в Украйна са разрушавани от ракетен обстрел, в тях гибелта си намират търсещи убежища при монаси, монахини и духовници деца, бременни дами, майки, възрастни хора, заболели, сираци, вдовици и всевъзможни мъже и дами, а в този момент в XXI-ви век сме очевидци, че на този смут, който не е по волята на Бога, която е “както е на небето – по този начин да е и на земята ” един Патриарх го назовава “свещена война ”. А това е патриарх, който в традицията на своята си Руска черква е въпреки всичко с церемониална шапка (кукул), на която са извезани три херувима, а от горната страна ù стои кръст. Слова от уста, обградени с такива знаци, са Божии единствено в случай че проповядват мир.
Никоя болежка, дублирам - никоя не е непозната на Божията обич. Напротив, толкоз доста не Му е непозната, че Бог Сам пожела да се приближи. Приближи се толкоз до нас, че пристигна при нас и стана землянин като нас и заживя с творението Си, тоест с нас и то не в дворец при възприелите се за хайлайф, а при тези, които нямат къде и глава да подслонят. Тази непосредственост – това е Иисус - Този, Когото честваме през днешния ден и Който ни дава мотив да бъдем щастливи най-малко един ден в годината, както е всекидневно на Рожден ден, тъй като Бог се роди за теб, за мен, за всички нас! Защото Той ни обича, тъй като Той се грижи за нас, тъй като Той желае аз, ти, ние да сме щастливи - всички. Този, Който ни е основал е благополучен, че ни е основал и Той желае и ние да сме щастливи, че ни е основал. Това е волята Му, която с Неговата милостива помощ и с нашата отдаденост да бъде фактически “както на небето, по този начин и на земята "! Това естествено изисква Божият мир да изпълва индивидите и народите, но това е допустимо едвам тогава, когато Божията правдивост се възцари.
Нека се ангажираме да бъдем част от това да градим благополучие, нашето благополучие, което си пожелаваме през днешния ден, тъй че да не е просто условност на обичая и сезона, а да е самодоволство даже и за тези, които са си отишли от тоя свят преди нас! Малко ли понесе човешкия жанр?! Малко ли кръв напои земята, та и още жертви да принасяме на войната, която не е свещена, а е дяволска. Такава е в случай че ще не един, а всички Патриарси да благославят посредством крах и гибел да се превземат територии. И ние – християните, и ние ли не знаем по какъв начин да живеем Богу угодно, изключително пък съзнавайки, че
Той идва и ще ни търси сметка?!
Никой и нищо не може да е причина за гибелта, защото не е причина и за живота. Господарят на това е Господ, а ние – индивидите Него – нашия Бог и Създател го пратихме да се ражда по плът през днешния ден в сламата на една пещера сред представителите на животинския свят. Същото ни е отношението и към другия, който е също на Бога близък. А нам какъв би трябвало да е другият и какъв действително е той за нас?!
Три десетилетия Украйна, постсъветското пространство и съвсем цяла Източна Европа също страдахме и страдаме от корупцията. Корупция, наследена ни от Съветския съюз. Сега от блян и идеал по рухналия точно от повсеместната корупция Съветски съюз Украйна, която е с един многовековен изстрадал народ още веднъж ще бъде подлагана на съсипия и унищоженше, единствено с цел да се задоволяват низките пристрастености и упоритости за реституция на нещо, което гръмко прогласяват като “Велика консервативна страна ”.
Напълно мъчително, болестно бягство от действителността!
Най-покварените и най-извратени форми на крайното отдаване на покварата, така естествена като положение на олигархията, в която няма нищо градивно като съзидателния капитал, стъпил на основата на нравственос и морал, а само на хищничество. Те – основателите и настойниците на олигархията, осъществили се към този момент и като част от нея, бидейки нейно ядро, тъкмо те, гниещи непрестанно в унищожителна половост на насилие над непозната плът, опиянени от алкохол и опиати, владеещи проституцията и употребата на индивида като артикул за подигравка от страна на посочения и възприел се за висшестоящ, поръчващи и извършващи за наслаждение убийства – тъкмо те ще творят, представяйте си, консерватизъм!?
Мафия ще гради консерватизъм!?
А пък така наречен му великолепие ще се осъществя в налуден мистицизъм, подправен с псевдоправославно християнство, въпреки и без Христос. Истинският консерватизъм по християнски се живее и то коренно. Да, само че към себе си и с това той самичък се обявява, само че да бъде пропагандиран или пък налаган със мощ води до разгром. Това е истината и ние всички я знаем.
Комунистическа партия на Съветския съюз, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ сътвориха олигархията напълно умишлено и съзнателно. Те сътвориха олигархията в края на ръководството на Горбачов и Елцин от Кремъл с кръстовете, обградени и през днешния ден от червени петолъчки в цялото това пространство на разпадналия се някогашен соц-лагер. В това число, а и най-много в Русия, и в Украйна. За у нас няма потребност да загатвам. То е ясно. Та тези интернационалисти в този момент ще бъдат превръщани в националисти. В Русия новата по-комсомолска олигархия, основана при Путин води война със остарялата олигархия, назначавана при Елцин. И това, което се реализира посредством нашествието на Русия в Украйна е за завземане на територии от други кланове на постсъветската незаконна олигархия.
Днес приказвам за тези неща освен заради свръхкриминалното и безбожната античовечност, на която сме очевидци, само че, тъй като през днешния ден е Рождество Христово, а това се случва пред нас, реализирано с патриаршеска благословия под патриаршески омофор. Едни християни на Рождество Христово да избиват други християни. Едни християни да изпращат ислямски фундаменталисти, захранвани от олигархията да избиват други християни. И невъзможното за осмисляне е, че това се благославя от един патриарх, който пък е даже с претенцията, че е патриарх и на едните християни, и на другите християни.
Затова ще си разреша да изтъквам Папа Франциск, който в далечна Куба, така наречен Остров на свободата, организира Среща на разговора с този патриарх. С патриарх Кирил Московски се срещна там през 2016-та година. Важни са тези негови понтификални слова. Те са тематични, а и са отдадени на днешния празник точно за тази година, които са произнесени напълно в неговото навечерие: “Никой не би трябвало да се възползва от позицията и ролята си, с цел да унищожава другия. Милосърдието значи да приемеш, че другия също може да има своите граници. ” Ако в миналото светът е претърпял папи, призоваващи за война против другостта, в този момент светът вижда подобен патриарх, благославящ войната против другостта на тези, които той смята за свои пасоми, за свое духовно паство. Това е потресаващо!
Ето за какво, братя и сестри, би трябвало да изпълняваме непрекъснато назначението и призванието си като християни да свидетелстваме, изключително на дело, Евангелието и да възвестяваме Истината. Да се поверим на Родилия Се Спасител, а не да сме конформисти, които си оставят малки врати във всевъзможни направления, нито да се поддаваме на зависимости – минали и сегашни. Да сме всички за мир като всяка една девойка, спечелила примерно състезанието за хубост “Мис Свят ” без да споделяме кой е положителния и кой е неприятния – това е цинизъм. Който надделее – с него сме.
Докога една война ще се вършим, че я няма, но в случай че може да е тя – войната – жива и здрава и тя – гибелта - също, та да печелим от тях по един или различен метод, а и ще я назоваваме милозливо и анахронистично някак си “братоубийствена ”.
Братя ли са Христа и Антихриста?!
Кой по отношение на кого е с рекламация?! Киевска Рус към Московската Рус или Московската Рус към Киевската Рус?! Тази с претенцията, която “защитава ” Донбас – по какъв начин го отбрани в последните 8 години след реакциите, предизвикани от нейни предишни дейности?! Не беше ли тя тази, която сътвори фронт и остави две страни да се ненавиждат “братоубийствено ” от 2014-та, та до в този момент?! А в този момент единни са и тези, които преди са търсили възмездие и тези, които в този момент желаят да си отмъстят, че са били пък изоставени от тези, които те са смятали за свои. Коя е страната, която в никакъв случай не признава интернационалните граници?! На Армения “братски ” се оказва помощ, но тъй че да има, обаче, келепир от Азербайджан, а в случай че в Нагорни Карабах умират ту едните, ту другите – нищо. Грузия ли нахлу на Север или Русия стигна до Тбилиси?! В Сирия Русия ли нахлу, та имаше взривоопасна обстановка с Турция или кюрдите от Сирия потеглиха да завладяват Кремъл?! Про-сръбската политика на Скопие Русия ли обслужва или Сърбия, която е в ролята на мюре?! В българските и акватория, и територия ли прелитаха съветски самолети, или нашите остарели МиГ-ове в техните?!
Всичките раздори и разделения от 250 години до през днешния ден сред народите оттук и оттатък Черно море – на Балканите и в Кавказ кой ги индуцира?! При толкоз разломи в Европа, Средиземноморския басейн, Близкия Изток, Черно море кой е с самодейната войнствена политика?! Е, аджеба, не са Пекин и Вашингтон. Ние не трябва и не може да живеем непрекъснато с сякаш възрожденския романтизъм към дяда Иван, какъвто не се е и състоял даже. Олигархията романтизъм не изпитва!
Трябва ли да си подсещаме неща като тези, че ние нямаме право на страна, но ще си имаме “независима ” черква, основана не от апостолска последователност, а от османския султан, който е халиф на исляма. А “независими ” църкви няма. Има единствено една Църква Христова, а не “независими ” такива. Православието съставлява своего рода нещо, наподобяващо по светскиму интернационална общественост, конституирана и конструирана като една организация. За изясненост: нещо като Организация на обединените народи, само че не от обособени църкви, а от една неделима единност, която се управлява и ръководи от общи закони – догми. Тя – едната Църква Христова има (по)местни свои структури – едни основани по строгостта на Правото от Вселенските събори, а други – от снизхождението на Правото посредством проявление на (по)милване.
Освобождението ни от османско робство е от “братолюбие ” или агресия и имперска цел?! На българите кой не им разреши да имат лична страна, а васална и я раздели на три?! Българското Съединение, което всяка година честваме с фанфари кой го осъди?! Кой стимулира сръбската войска да нахлуе в България?! Кой трансформира Балканската война в Междусъюзническа?! Кой ни “освободи ”, налагайки ни тоталитарен богоборчески гнет?! Кой реализира колективизация на основа ненавист, злоба и доносничество, та 30 години да ставаме все по-фрагментирано общество?! Кой накара Българска комунистическа партия и Държавна сигурност да правят насилствена промяна имената на българските мюсюлмани, та даже и със съучастието на свои офицери и сътрудници в расо и да прокудят от родните им места българските турци?! Рана, която
ще кърви с епохи
Кой накара Сръбския патриарх да издава документ, който е подправен, с цел да скара България и Северна Македония освен по пътя към общото европейско семейство, само че и по пътя към общото православно семейство?!
Колко би трябвало да се продължава, с цел да разберем най-сетне, че светът и неговите центрове почитат самоуважаващите се, зе да не се постанова да се връщам чак до Светослав и зверската му свирепост, който още тогава от блян за Цариград е повода за рухването на Първата Българска страна със столица Преслав, че край не ще да има, с цел да спрем с измяната към Род и Родина, което се показва в раболепство към всеки стопанин, мощен на деня, наричано от рускопоклонничеството национализъм?! Войната – точно тя ни постанова да изтрезнеем от опиянението на личната си самодостатъчност!
Християни, събудете се, стреснете, тъй като Бог се роди и ние би трябвало да се зарадваме на Радостта за света!
Да, злото съществува и ние би трябвало да го изобличаваме. А в този момент сме длъжни! Наистина го има на всички места по целия свят, тъй като сатаната се бори за всяка една душа, само че е неприемливо благосклонности или наслоявания да ни карат да виждаме в злото положително, защото това е най-голямата ехидност на лукавия. Времето е разделно. Безгрешен е единствено Бог! А той е там, където двама или трима са събрани в Негово име, а не там, където се споделя Той (Бог) – това съм аз и моята воля е Негова. Ни топлите, ни студени споделя Бог, че ще ги избълва из устата Си.
У нашата – Православната черква (цялата – освен Българската) това доктринално схващане, за голяма жал, през днешния ден изчезна. С антисъборността на някои национални Църкви от етно-фолклорен вид, сътворен в годините на комунизЪма към този момент усещането за принадлежност, заради комплекс на идентичността, за съборност също по този начин, а и за поверяване напълно на Светия Дух, заради преданост към тъмни сили, води до анихилация в изповядването на вярата в Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Отказа от съборност при Светия и Велик Събор на Православната черква на някои Поместни църкви поражда проблеми, които с епохи – не че няма да се позволяват, а в противен случай – ще се задълбочават. Много от тези, които са на висотата на длъжността Духовен лидер освен, че не са ù във функционалността само че даже нито са духовни, нито са водачи, нито пък и желаят да са което и да е от двете.
Великият празник Рождество Христово е в края на годината и нормално е интервал, в който се прави ретроспекция, дава се равносметка, вадят се разбори и се дават оценки. Но Празникът носи и изисква Радост и ние я заслужаваме по природата си на Божия облик и Божието сходство, които са у нас, вложени от Него: по тази причина – да подарим на света великата Радост от това, че имаме Спасител, Който да ни изкупи от прегрешението като го създадем света едно място по-добро от това, което сме наследили, ставайки почтено по-добри!
Така да вземем за пример като пример, тъй като величие не се туря под капак или було, а се поставя на светилник да свети, през днешния ден това самоуверено прави Равноапостолът на Любовта. Той всеки път неуморно приобщава първосветителски като Предстоятел в изповядването на светата православна християнска религия със светите пречестни Дарове на нашия Родил Се Господ Бог и Спасител Иисус Христос за мира и благоустройването на целия свят; за благоденствието и любовта на всемирното човечество; за опазването цялото Божие създание от забележимия свят - заобикалящата ни природа от растителния и скотски свят; за благостоенето на светите Божии църкви, както и за единението на всички християни, само че и сили отдава също по този начин и за единението на всички хора с добра воля; за спасението и плодородната протекция на страдащите от войни, както и разтуха и опора на всички в угнетения и на всеки, прибегнал до неговата бащинска настойчивост, протекция и грижа, който знам като свят човек, извършващ по едно и също време и исторически чудеса от световен исторически мащаб, и чудеса от частен темперамент, разрешавайки неразрешими житейски ориси и освобождавайки с благодатта на Светия Дух от неизлечими заболявания.
А по нашему ще го разглася по нашенски си, както към този момент закупи необятна известност фразата: “Той е! Неговото име е! ”
Вар-то-ло-мей! Той е Духовен Водач!
Водач на положителните хора, на усмихнатите хора, на лъчезарните хора, на солидарните хора, на плачещите хора. Той е човек. Истински човек! Човек, който печели доверието на тези, които имат дързостта да се доверят, тъй като имат религия в Този, Който той свидетелства на думи и на дело.
Патриарх и то Вселенски!
За да не наподобява, обаче, ласкателно, слагателно или подмазвачески, тъй като това е грях, само че декларирам, че той е приет от ставащите за признаващи и оценен от ставащите за оценители. Не от мен.
Той е духовник. Живее в света обител. Да, Вселенската Патриаршия е манастир. Едем. Християнски парадайс в секуларно-ислямски океан на космополитния съвременен и по едно и също време с това традиционалистки Истанбул. Това е и твърда основа за актуалната вселенскост на Първопрестолната Патриаршия. Тя живее с Христа. Времето и пространството не са ограничавания, а благоприятни условия и тя го потвърди.
Прощавайте, братя и сестри, и вие – драги читатели, за обстоятелственото дълго празнично послание-призив, което не имах намерение, само че почувствах провокация за него, която раздрусва душата ми, въпреки и да осъзнавам, че на моменти замязва повече на студия! Одързоставам се от дълг и от боязън Божий и по тази причина си разрешавам да явя актуалното.
Размислите на човек, следил и клирикална святост, само че и клирикална безобразно агравираща скверна перверзност и лакомия – както в Украйна, по този начин и в Руската федерация, само че пък и освен там естествено, основателно, а видно ще е, че са налични причините за това - тази година, с цел да е Радостта ни цялостна и богословски изрядна в практикуването ù ползвам цялата Енциклика за Светлото Христово Рождество на Негово Божествено Всесветейшество Господин, Г-н Вартоломей I – по благосклонност Божия – Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Патриарх Вселенски, съгласно негов Патриаршески акт, поместен в прот. N: 725 на Патриаршията, както следва:
“Днес Светата Църква чества Рождеството по плът на предвечния Божий Син и Слово, на тази „ странна и удивителна ” загадка, „ скрита от епохи и родове ” (Кол. 1:26). В Христа дефинитивно се открива истината за Бога и за индивида, както това най-дълбоко богословски обяснява св. Кирил Александрийски: „ Ние сме по природа индивиди, а Той обратно на природата от великодушие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения; само че с състояние на раб (се сдоби) и Той, възприемайки изведнъж противоестествената (за Него) природа, с цел да стане човек. Но и противоположното (е валидно) - Той е Бог по същност; само че богове ставаме и ние обратно на природата (си), като възхождаме по благодат; тъй като сме индивиди, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по състояние, бидейки призовани в Неговото приятелство ” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).
„ Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни ” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „ пътят и истината и животът ” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на индивида от „ другородното иго ”. Не съществува живот в независимост без Истината или отвън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, освен, че не е независимост, а е и модерна демонстрация на прародителския грях - самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна самостоятелност, без чувство за истината като връзка с Бог и с близък. Рождеството Христово е време за самопознание, за постигане схващане на разликата сред Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на избавителното християнско наставление: „ Не индивидът стана господ, споделяме ние; а Бог стана човек “ (Св. Йоан Дамаскин, Точно ревю на православната религия, PG 94, 988).
Евангелското обръщение на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последствия от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и цивилен и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната черква, войната е „ резултат от злото и прегрешението в света “ (Мисията на Православната черква в актуалния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време конфликти сред православните в Солун: „ общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто шеф и завършител Христос, същинският Син Божи, на нас ни е освен Бог, само че благоволи да ни е и брат, и Отец “ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).
В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия жанр и свещеността на човешката персона, разтвори се пътят към „ по сходство “-то Божие, и се откри мирът „ който надвишава всеки разум “ (Филип. 4:7). Христос е „ нашият мир “ (Ефес. 2:14) и на Него е отдаден историческият и емблематичен Свещен Храм „ Света Ирина “ (в превод от гръцки, „ Свети Мир “) в Града на св. цар Константин.
Спасителят, облажавайки „ миротворците “, като споделя, че „ те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9), предлага концепцията за демонстрация на правдивост и обич даже към враговете. Православната черква се моли на Светата Литургия „ за мира свише (от небето) “ и „ за мира на целия свят “. „ Твоят мир и Твоята обич подари ни, Господи Боже наш; тъй като Ти си ни Подателят на всичко “, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко богатство по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като изключително облагодетелствани да се борим за мира допълнително от останалите индивиди, според евангелските слова: „ комуто е доста обещано, доста и ще се желае “ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което опонира на този принцип, само че се прави от християни, не утежнява Християнството, а тези, които работят в нарушаване на Божиите повели.
Никога в човешката история мирът сред народите не е бил идващо от единствено себе си състояние, а постоянно и на всички места е постиган вследствие на въодушевена разпоредителност, храброст и всеотдайност, на опълчване против насилието и отменяне на войната като средство за разрешаване на разлики, на продължителни старания за правдивост и отбрана на човешкото достолепие. Приносът за реализиране на мир и помиряване е аршин най-много за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват мотори освен за запазване на вътрешния мир, само че и за въвеждането и установяването на публичния мир, за надмогване на агресивността в връзките сред хората и народите. Този факт е от особена значимост за нашето време, когато се постанова мнението, че мирът ще произлезе вследствие на икономическо развиване и повишение на виталното ниво, на напредък в науката и технологиите, чрез интернет другарство и мрежа. Имаме цялостната убеденост, че не е допустимо да съществува мир сред народите и културите, без да има мир сред религиите, без разговор и съдействие сред тях. Вярата в Бог крепи напъните за един по-мирен и обективен свят, даже и когато едно такова изпитание е изправено пред непреодолими по човешки път спънки. Във всеки случай е изцяло неразбираемо религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата.
„ Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос пристигна на земята, въздигнете сърцата си към Него! “ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предходник Григорий Богослов, дано отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно забавление, „ не по всемирски, а надсветовно “, отдавайки „ всичко щедро и щедро; и то на пришелец и чужд, като на дрипльо и скитник станете известни с обилие (на предлаганото от вас) “ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, т.е. за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна Свята Дванадесетница (единния празничен църковен интервал от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която в действителност е цялост на времето и зарево от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, индивидите, и за нашето избавление Бог Слово, интервал на мир, обич и съгласие, на същинска година на Господнята добрина.
За доста и благословени години! ”
Благодатта, милостта и мира на Родилия Се във Витлеем наш Господ Иисус Христос, любовта на Бог Отец и общението в Светия Дух да са с всички нас! Амин!
С респект и любов в Христа към всеки –
ваш в насладата на Празника брат:
+ Дионисий Стобийски
София
25 декември 2022 г.
Честит Рожден ден на нашия Бог!
Възлюбени в
Родилия Се по плът Христос Господ
Братя и Сестри,
С тържественото честване на Рождество Христово, и аз – последният и ненавиждан на собствен, обаче, непретенциозен, само че дължим ред имам вседушевния ентусиазъм от благовестието за триумфалното събитие на мироспасителния Божий промисъл от преди 2022 години, че Синът Божий, е станал и Син Човечески, а и озарен също от Витлеемската звезда, водеща към Радостта, възторжено показвам топлите си сърдечни поздрави и благопожелания към всички и техните фамилии, и техни общности. Ведно с ангелите на небето и ние днес
отдаваме чест и прославление
Отбелязвайки този празник ние през днешния ден в тази година по-особено, по-специално и по-състоятелно се молим и мощно призоваваме: “Слава във висините Богу, на земята – мир, сред индивидите – богатства воля! ”
Радвайте се! Небето и земята през днешния ден се сплотяват.
В резултат на някои общи наши, а и на мои взаимни и независими инициативи, дейности и начинания, през изминаващата си към този момент година мнозина от нас си споделяхме доста истории, свързани с живота на Църквата, на света и на обществата, всред, които и обществото в нашата дребна България. Основен белег преди бе пандемията. Сега
всичко в живота ни се обуславя от войната и от гибелта
На цялото човечество. Затова и някои свои предпразнични наблюдения и мисли ще споделя обществено, въпреки и обширно, во пък за безконечен спомен, тъй като уверено смятам, че моята св. Православна християнска религия го изисква, даже го и постанова.
Днес желая всички на първо място да почувстваме едно само нещо – осъзнаването значимостта на това, което ни е отдадено в степен на Завет и тупти през днешния ден със сърчицето на мъничкия Богомладенец Иисус - а това е близостта ни и обичта ни посред ни, която преизобилства, изключително в общността и най-пълноценно в тайнството на общността - св. Евхаристия. Той ни заповяда това да вършим в Негов спомен, докле “пак ще пристигна със популярност да съди живи и мъртви ”. Това е общността на Новия Завет – Завета на Любовта, в който Бог е всегдашно при нас още веднъж и още веднъж с драгоценните Си Тяло и Кръв.
Знаем, видно е и обаче, че в не малко случаи тази Коледа ще бъде и ще значи друг метод на преживяване. В какъв брой домове ще има празен стол, който предходната година или в предишното е бил ангажиран!? В какъв брой домове ще има болен или потърпевш човек, някой, който страда от самотност, фамилен проблем или някой, останал без дом, без пари, а и без Родина, в която не знае към този момент има ли жанр и родственици?! Да помислим за Украйна! Да помислим за всички християни, избивани и измъчвани в Близкия Изток, в Африка, в Индия! Да помислим за всички, подлагани на мъчения, поради вероизповед, убеждения, възгледи, пол, раса, степени на благочестие и степени на прегрешение! Разкаяхме ли се?! Не, нали?! Нас това ще ни подмине. Участта на страдащите, която не възприемаме като също своя човешка орис не може да ни даде допир до Радостта. А, сигурни ли сме, обаче че такава орис и нас не ни грозш?!
Война, скъпоценни братя и сестри – християни, се води през днешния ден в Европа, с мащаби и всеобщи гробове, напомнящи ни за кръвопролитни подиуми на жестокосърдечие от Втората Световна война. Тази война е на територията на най-голямата европейска страна. А ние – о, ние сме безучастни! Нали нещастието не е наша?! Днес съчувствие няма даже сред нас – християните. Нали?! Храмове и манастири в Украйна са разрушавани от ракетен обстрел, в тях гибелта си намират търсещи убежища при монаси, монахини и духовници деца, бременни дами, майки, възрастни хора, заболели, сираци, вдовици и всевъзможни мъже и дами, а в този момент в XXI-ви век сме очевидци, че на този смут, който не е по волята на Бога, която е “както е на небето – по този начин да е и на земята ” един Патриарх го назовава “свещена война ”. А това е патриарх, който в традицията на своята си Руска черква е въпреки всичко с церемониална шапка (кукул), на която са извезани три херувима, а от горната страна ù стои кръст. Слова от уста, обградени с такива знаци, са Божии единствено в случай че проповядват мир.
Никоя болежка, дублирам - никоя не е непозната на Божията обич. Напротив, толкоз доста не Му е непозната, че Бог Сам пожела да се приближи. Приближи се толкоз до нас, че пристигна при нас и стана землянин като нас и заживя с творението Си, тоест с нас и то не в дворец при възприелите се за хайлайф, а при тези, които нямат къде и глава да подслонят. Тази непосредственост – това е Иисус - Този, Когото честваме през днешния ден и Който ни дава мотив да бъдем щастливи най-малко един ден в годината, както е всекидневно на Рожден ден, тъй като Бог се роди за теб, за мен, за всички нас! Защото Той ни обича, тъй като Той се грижи за нас, тъй като Той желае аз, ти, ние да сме щастливи - всички. Този, Който ни е основал е благополучен, че ни е основал и Той желае и ние да сме щастливи, че ни е основал. Това е волята Му, която с Неговата милостива помощ и с нашата отдаденост да бъде фактически “както на небето, по този начин и на земята "! Това естествено изисква Божият мир да изпълва индивидите и народите, но това е допустимо едвам тогава, когато Божията правдивост се възцари.
Нека се ангажираме да бъдем част от това да градим благополучие, нашето благополучие, което си пожелаваме през днешния ден, тъй че да не е просто условност на обичая и сезона, а да е самодоволство даже и за тези, които са си отишли от тоя свят преди нас! Малко ли понесе човешкия жанр?! Малко ли кръв напои земята, та и още жертви да принасяме на войната, която не е свещена, а е дяволска. Такава е в случай че ще не един, а всички Патриарси да благославят посредством крах и гибел да се превземат територии. И ние – християните, и ние ли не знаем по какъв начин да живеем Богу угодно, изключително пък съзнавайки, че
Той идва и ще ни търси сметка?!
Никой и нищо не може да е причина за гибелта, защото не е причина и за живота. Господарят на това е Господ, а ние – индивидите Него – нашия Бог и Създател го пратихме да се ражда по плът през днешния ден в сламата на една пещера сред представителите на животинския свят. Същото ни е отношението и към другия, който е също на Бога близък. А нам какъв би трябвало да е другият и какъв действително е той за нас?!
Три десетилетия Украйна, постсъветското пространство и съвсем цяла Източна Европа също страдахме и страдаме от корупцията. Корупция, наследена ни от Съветския съюз. Сега от блян и идеал по рухналия точно от повсеместната корупция Съветски съюз Украйна, която е с един многовековен изстрадал народ още веднъж ще бъде подлагана на съсипия и унищоженше, единствено с цел да се задоволяват низките пристрастености и упоритости за реституция на нещо, което гръмко прогласяват като “Велика консервативна страна ”.
Напълно мъчително, болестно бягство от действителността!
Най-покварените и най-извратени форми на крайното отдаване на покварата, така естествена като положение на олигархията, в която няма нищо градивно като съзидателния капитал, стъпил на основата на нравственос и морал, а само на хищничество. Те – основателите и настойниците на олигархията, осъществили се към този момент и като част от нея, бидейки нейно ядро, тъкмо те, гниещи непрестанно в унищожителна половост на насилие над непозната плът, опиянени от алкохол и опиати, владеещи проституцията и употребата на индивида като артикул за подигравка от страна на посочения и възприел се за висшестоящ, поръчващи и извършващи за наслаждение убийства – тъкмо те ще творят, представяйте си, консерватизъм!?
Мафия ще гради консерватизъм!?
А пък така наречен му великолепие ще се осъществя в налуден мистицизъм, подправен с псевдоправославно християнство, въпреки и без Христос. Истинският консерватизъм по християнски се живее и то коренно. Да, само че към себе си и с това той самичък се обявява, само че да бъде пропагандиран или пък налаган със мощ води до разгром. Това е истината и ние всички я знаем.
Комунистическа партия на Съветския съюз, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и ГРУ сътвориха олигархията напълно умишлено и съзнателно. Те сътвориха олигархията в края на ръководството на Горбачов и Елцин от Кремъл с кръстовете, обградени и през днешния ден от червени петолъчки в цялото това пространство на разпадналия се някогашен соц-лагер. В това число, а и най-много в Русия, и в Украйна. За у нас няма потребност да загатвам. То е ясно. Та тези интернационалисти в този момент ще бъдат превръщани в националисти. В Русия новата по-комсомолска олигархия, основана при Путин води война със остарялата олигархия, назначавана при Елцин. И това, което се реализира посредством нашествието на Русия в Украйна е за завземане на територии от други кланове на постсъветската незаконна олигархия.
Днес приказвам за тези неща освен заради свръхкриминалното и безбожната античовечност, на която сме очевидци, само че, тъй като през днешния ден е Рождество Христово, а това се случва пред нас, реализирано с патриаршеска благословия под патриаршески омофор. Едни християни на Рождество Христово да избиват други християни. Едни християни да изпращат ислямски фундаменталисти, захранвани от олигархията да избиват други християни. И невъзможното за осмисляне е, че това се благославя от един патриарх, който пък е даже с претенцията, че е патриарх и на едните християни, и на другите християни.
Затова ще си разреша да изтъквам Папа Франциск, който в далечна Куба, така наречен Остров на свободата, организира Среща на разговора с този патриарх. С патриарх Кирил Московски се срещна там през 2016-та година. Важни са тези негови понтификални слова. Те са тематични, а и са отдадени на днешния празник точно за тази година, които са произнесени напълно в неговото навечерие: “Никой не би трябвало да се възползва от позицията и ролята си, с цел да унищожава другия. Милосърдието значи да приемеш, че другия също може да има своите граници. ” Ако в миналото светът е претърпял папи, призоваващи за война против другостта, в този момент светът вижда подобен патриарх, благославящ войната против другостта на тези, които той смята за свои пасоми, за свое духовно паство. Това е потресаващо!
Ето за какво, братя и сестри, би трябвало да изпълняваме непрекъснато назначението и призванието си като християни да свидетелстваме, изключително на дело, Евангелието и да възвестяваме Истината. Да се поверим на Родилия Се Спасител, а не да сме конформисти, които си оставят малки врати във всевъзможни направления, нито да се поддаваме на зависимости – минали и сегашни. Да сме всички за мир като всяка една девойка, спечелила примерно състезанието за хубост “Мис Свят ” без да споделяме кой е положителния и кой е неприятния – това е цинизъм. Който надделее – с него сме.
Докога една война ще се вършим, че я няма, но в случай че може да е тя – войната – жива и здрава и тя – гибелта - също, та да печелим от тях по един или различен метод, а и ще я назоваваме милозливо и анахронистично някак си “братоубийствена ”.
Братя ли са Христа и Антихриста?!
Кой по отношение на кого е с рекламация?! Киевска Рус към Московската Рус или Московската Рус към Киевската Рус?! Тази с претенцията, която “защитава ” Донбас – по какъв начин го отбрани в последните 8 години след реакциите, предизвикани от нейни предишни дейности?! Не беше ли тя тази, която сътвори фронт и остави две страни да се ненавиждат “братоубийствено ” от 2014-та, та до в този момент?! А в този момент единни са и тези, които преди са търсили възмездие и тези, които в този момент желаят да си отмъстят, че са били пък изоставени от тези, които те са смятали за свои. Коя е страната, която в никакъв случай не признава интернационалните граници?! На Армения “братски ” се оказва помощ, но тъй че да има, обаче, келепир от Азербайджан, а в случай че в Нагорни Карабах умират ту едните, ту другите – нищо. Грузия ли нахлу на Север или Русия стигна до Тбилиси?! В Сирия Русия ли нахлу, та имаше взривоопасна обстановка с Турция или кюрдите от Сирия потеглиха да завладяват Кремъл?! Про-сръбската политика на Скопие Русия ли обслужва или Сърбия, която е в ролята на мюре?! В българските и акватория, и територия ли прелитаха съветски самолети, или нашите остарели МиГ-ове в техните?!
Всичките раздори и разделения от 250 години до през днешния ден сред народите оттук и оттатък Черно море – на Балканите и в Кавказ кой ги индуцира?! При толкоз разломи в Европа, Средиземноморския басейн, Близкия Изток, Черно море кой е с самодейната войнствена политика?! Е, аджеба, не са Пекин и Вашингтон. Ние не трябва и не може да живеем непрекъснато с сякаш възрожденския романтизъм към дяда Иван, какъвто не се е и състоял даже. Олигархията романтизъм не изпитва!
Трябва ли да си подсещаме неща като тези, че ние нямаме право на страна, но ще си имаме “независима ” черква, основана не от апостолска последователност, а от османския султан, който е халиф на исляма. А “независими ” църкви няма. Има единствено една Църква Христова, а не “независими ” такива. Православието съставлява своего рода нещо, наподобяващо по светскиму интернационална общественост, конституирана и конструирана като една организация. За изясненост: нещо като Организация на обединените народи, само че не от обособени църкви, а от една неделима единност, която се управлява и ръководи от общи закони – догми. Тя – едната Църква Христова има (по)местни свои структури – едни основани по строгостта на Правото от Вселенските събори, а други – от снизхождението на Правото посредством проявление на (по)милване.
Освобождението ни от османско робство е от “братолюбие ” или агресия и имперска цел?! На българите кой не им разреши да имат лична страна, а васална и я раздели на три?! Българското Съединение, което всяка година честваме с фанфари кой го осъди?! Кой стимулира сръбската войска да нахлуе в България?! Кой трансформира Балканската война в Междусъюзническа?! Кой ни “освободи ”, налагайки ни тоталитарен богоборчески гнет?! Кой реализира колективизация на основа ненавист, злоба и доносничество, та 30 години да ставаме все по-фрагментирано общество?! Кой накара Българска комунистическа партия и Държавна сигурност да правят насилствена промяна имената на българските мюсюлмани, та даже и със съучастието на свои офицери и сътрудници в расо и да прокудят от родните им места българските турци?! Рана, която
ще кърви с епохи
Кой накара Сръбския патриарх да издава документ, който е подправен, с цел да скара България и Северна Македония освен по пътя към общото европейско семейство, само че и по пътя към общото православно семейство?!
Колко би трябвало да се продължава, с цел да разберем най-сетне, че светът и неговите центрове почитат самоуважаващите се, зе да не се постанова да се връщам чак до Светослав и зверската му свирепост, който още тогава от блян за Цариград е повода за рухването на Първата Българска страна със столица Преслав, че край не ще да има, с цел да спрем с измяната към Род и Родина, което се показва в раболепство към всеки стопанин, мощен на деня, наричано от рускопоклонничеството национализъм?! Войната – точно тя ни постанова да изтрезнеем от опиянението на личната си самодостатъчност!
Християни, събудете се, стреснете, тъй като Бог се роди и ние би трябвало да се зарадваме на Радостта за света!
Да, злото съществува и ние би трябвало да го изобличаваме. А в този момент сме длъжни! Наистина го има на всички места по целия свят, тъй като сатаната се бори за всяка една душа, само че е неприемливо благосклонности или наслоявания да ни карат да виждаме в злото положително, защото това е най-голямата ехидност на лукавия. Времето е разделно. Безгрешен е единствено Бог! А той е там, където двама или трима са събрани в Негово име, а не там, където се споделя Той (Бог) – това съм аз и моята воля е Негова. Ни топлите, ни студени споделя Бог, че ще ги избълва из устата Си.
У нашата – Православната черква (цялата – освен Българската) това доктринално схващане, за голяма жал, през днешния ден изчезна. С антисъборността на някои национални Църкви от етно-фолклорен вид, сътворен в годините на комунизЪма към този момент усещането за принадлежност, заради комплекс на идентичността, за съборност също по този начин, а и за поверяване напълно на Светия Дух, заради преданост към тъмни сили, води до анихилация в изповядването на вярата в Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква. Отказа от съборност при Светия и Велик Събор на Православната черква на някои Поместни църкви поражда проблеми, които с епохи – не че няма да се позволяват, а в противен случай – ще се задълбочават. Много от тези, които са на висотата на длъжността Духовен лидер освен, че не са ù във функционалността само че даже нито са духовни, нито са водачи, нито пък и желаят да са което и да е от двете.
Великият празник Рождество Христово е в края на годината и нормално е интервал, в който се прави ретроспекция, дава се равносметка, вадят се разбори и се дават оценки. Но Празникът носи и изисква Радост и ние я заслужаваме по природата си на Божия облик и Божието сходство, които са у нас, вложени от Него: по тази причина – да подарим на света великата Радост от това, че имаме Спасител, Който да ни изкупи от прегрешението като го създадем света едно място по-добро от това, което сме наследили, ставайки почтено по-добри!
Така да вземем за пример като пример, тъй като величие не се туря под капак или було, а се поставя на светилник да свети, през днешния ден това самоуверено прави Равноапостолът на Любовта. Той всеки път неуморно приобщава първосветителски като Предстоятел в изповядването на светата православна християнска религия със светите пречестни Дарове на нашия Родил Се Господ Бог и Спасител Иисус Христос за мира и благоустройването на целия свят; за благоденствието и любовта на всемирното човечество; за опазването цялото Божие създание от забележимия свят - заобикалящата ни природа от растителния и скотски свят; за благостоенето на светите Божии църкви, както и за единението на всички християни, само че и сили отдава също по този начин и за единението на всички хора с добра воля; за спасението и плодородната протекция на страдащите от войни, както и разтуха и опора на всички в угнетения и на всеки, прибегнал до неговата бащинска настойчивост, протекция и грижа, който знам като свят човек, извършващ по едно и също време и исторически чудеса от световен исторически мащаб, и чудеса от частен темперамент, разрешавайки неразрешими житейски ориси и освобождавайки с благодатта на Светия Дух от неизлечими заболявания.
А по нашему ще го разглася по нашенски си, както към този момент закупи необятна известност фразата: “Той е! Неговото име е! ”
Вар-то-ло-мей! Той е Духовен Водач!
Водач на положителните хора, на усмихнатите хора, на лъчезарните хора, на солидарните хора, на плачещите хора. Той е човек. Истински човек! Човек, който печели доверието на тези, които имат дързостта да се доверят, тъй като имат религия в Този, Който той свидетелства на думи и на дело.
Патриарх и то Вселенски!
За да не наподобява, обаче, ласкателно, слагателно или подмазвачески, тъй като това е грях, само че декларирам, че той е приет от ставащите за признаващи и оценен от ставащите за оценители. Не от мен.
Той е духовник. Живее в света обител. Да, Вселенската Патриаршия е манастир. Едем. Християнски парадайс в секуларно-ислямски океан на космополитния съвременен и по едно и също време с това традиционалистки Истанбул. Това е и твърда основа за актуалната вселенскост на Първопрестолната Патриаршия. Тя живее с Христа. Времето и пространството не са ограничавания, а благоприятни условия и тя го потвърди.
Прощавайте, братя и сестри, и вие – драги читатели, за обстоятелственото дълго празнично послание-призив, което не имах намерение, само че почувствах провокация за него, която раздрусва душата ми, въпреки и да осъзнавам, че на моменти замязва повече на студия! Одързоставам се от дълг и от боязън Божий и по тази причина си разрешавам да явя актуалното.
Размислите на човек, следил и клирикална святост, само че и клирикална безобразно агравираща скверна перверзност и лакомия – както в Украйна, по този начин и в Руската федерация, само че пък и освен там естествено, основателно, а видно ще е, че са налични причините за това - тази година, с цел да е Радостта ни цялостна и богословски изрядна в практикуването ù ползвам цялата Енциклика за Светлото Христово Рождество на Негово Божествено Всесветейшество Господин, Г-н Вартоломей I – по благосклонност Божия – Архиепископ на Константинопол – Новия Рим и Патриарх Вселенски, съгласно негов Патриаршески акт, поместен в прот. N: 725 на Патриаршията, както следва:
“Днес Светата Църква чества Рождеството по плът на предвечния Божий Син и Слово, на тази „ странна и удивителна ” загадка, „ скрита от епохи и родове ” (Кол. 1:26). В Христа дефинитивно се открива истината за Бога и за индивида, както това най-дълбоко богословски обяснява св. Кирил Александрийски: „ Ние сме по природа индивиди, а Той обратно на природата от великодушие снизходи, ставайки човек. Раби Божии сме ние като (Негови) творения; само че с състояние на раб (се сдоби) и Той, възприемайки изведнъж противоестествената (за Него) природа, с цел да стане човек. Но и противоположното (е валидно) - Той е Бог по същност; само че богове ставаме и ние обратно на природата (си), като възхождаме по благодат; тъй като сме индивиди, а Той е Син (Божи) по природа; синове (Божии) ставаме и ние по състояние, бидейки призовани в Неговото приятелство ” (св. Кирил Александрийски, Библия със съкровищата на Святата и Единосъщна Троица, PG 75, 561).
„ Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни ” (Йоан. 8:32). Господ наш Иисус Христос е „ пътят и истината и животът ” (Йоан 14:6), Той е Освободителят на индивида от „ другородното иго ”. Не съществува живот в независимост без Истината или отвън Истината. Да доставяме на живота си това, което ние си желаем, освен, че не е независимост, а е и модерна демонстрация на прародителския грях - самозатваряне в една самодоволна и самодостатъчна самостоятелност, без чувство за истината като връзка с Бог и с близък. Рождеството Христово е време за самопознание, за постигане схващане на разликата сред Богочовек и човекобог, и за осъзнаване на избавителното християнско наставление: „ Не индивидът стана господ, споделяме ние; а Бог стана човек “ (Св. Йоан Дамаскин, Точно ревю на православната религия, PG 94, 988).
Евангелското обръщение на Христовото Рождество тази година ехти с гърмежа на войната и свистенето на оръдия в Украйна, която е подложена на съкрушителните последствия от една нечестна и несправедлива инвазия. Всички войни за нас, християните, са братоубийствени и цивилен и, както прокламира Светият и Велик Събор на Православната черква, войната е „ резултат от злото и прегрешението в света “ (Мисията на Православната черква в актуалния свят, IV, 1). В случая с Украйна важат и думите на св. Григорий Палама, казани при кървавите по негово време конфликти сред православните в Солун: „ общата обогатяваща майка е свещената Църква и благочестието, чийто шеф и завършител Христос, същинският Син Божи, на нас ни е освен Бог, само че благоволи да ни е и брат, и Отец “ (Григорий Плама, За опазването на мира едни към други, PG 151, 10).
В личността на Христос се извърши съединението на всичко под една Глава, изяви се единството на човешкия жанр и свещеността на човешката персона, разтвори се пътят към „ по сходство “-то Божие, и се откри мирът „ който надвишава всеки разум “ (Филип. 4:7). Христос е „ нашият мир “ (Ефес. 2:14) и на Него е отдаден историческият и емблематичен Свещен Храм „ Света Ирина “ (в превод от гръцки, „ Свети Мир “) в Града на св. цар Константин.
Спасителят, облажавайки „ миротворците “, като споделя, че „ те ще се нарекат синове Божии “ (Мат. 5:9), предлага концепцията за демонстрация на правдивост и обич даже към враговете. Православната черква се моли на Светата Литургия „ за мира свише (от небето) “ и „ за мира на целия свят “. „ Твоят мир и Твоята обич подари ни, Господи Боже наш; тъй като Ти си ни Подателят на всичко “, се молим ние, прославяйки Подателя на всяко богатство по време на Литургията на св. Василий Велики. Ние, които от Бога всичко сме приели, сме длъжни като изключително облагодетелствани да се борим за мира допълнително от останалите индивиди, според евангелските слова: „ комуто е доста обещано, доста и ще се желае “ (Лука. 12:48). В този смисъл, всичко, което опонира на този принцип, само че се прави от християни, не утежнява Християнството, а тези, които работят в нарушаване на Божиите повели.
Никога в човешката история мирът сред народите не е бил идващо от единствено себе си състояние, а постоянно и на всички места е постиган вследствие на въодушевена разпоредителност, храброст и всеотдайност, на опълчване против насилието и отменяне на войната като средство за разрешаване на разлики, на продължителни старания за правдивост и отбрана на човешкото достолепие. Приносът за реализиране на мир и помиряване е аршин най-много за правдивостта на религиите. Несъмнено в религиозните предания съществуват мотори освен за запазване на вътрешния мир, само че и за въвеждането и установяването на публичния мир, за надмогване на агресивността в връзките сред хората и народите. Този факт е от особена значимост за нашето време, когато се постанова мнението, че мирът ще произлезе вследствие на икономическо развиване и повишение на виталното ниво, на напредък в науката и технологиите, чрез интернет другарство и мрежа. Имаме цялостната убеденост, че не е допустимо да съществува мир сред народите и културите, без да има мир сред религиите, без разговор и съдействие сред тях. Вярата в Бог крепи напъните за един по-мирен и обективен свят, даже и когато едно такова изпитание е изправено пред непреодолими по човешки път спънки. Във всеки случай е изцяло неразбираемо религиозни представители да пропагандират фанатизъм и да разпалват огъня на омразата.
„ Христос се ражда, славете Го; Христос слиза от небето, посрещнете Го! Христос пристигна на земята, въздигнете сърцата си към Него! “ Вслушвайки се в наставлението на нашия свят предходник Григорий Богослов, дано отпразнуваме днешния рожден ден на Спасителя на света с духовно забавление, „ не по всемирски, а надсветовно “, отдавайки „ всичко щедро и щедро; и то на пришелец и чужд, като на дрипльо и скитник станете известни с обилие (на предлаганото от вас) “ (Св. Григорий Богослов, За Богоявление, т.е. за Рождеството на Спасителя, PG 36, 316). Пожелаваме на всички ви празнична и славословна Свята Дванадесетница (единния празничен църковен интервал от Рождество Христово до Богоявление, бел. прев.), която в действителност е цялост на времето и зарево от светлината на вечността. Нека настъпващата 2023 година да бъде, по благословението и благодатта на въплътилия се за нас, индивидите, и за нашето избавление Бог Слово, интервал на мир, обич и съгласие, на същинска година на Господнята добрина.
За доста и благословени години! ”
Благодатта, милостта и мира на Родилия Се във Витлеем наш Господ Иисус Христос, любовта на Бог Отец и общението в Светия Дух да са с всички нас! Амин!
С респект и любов в Христа към всеки –
ваш в насладата на Празника брат:
+ Дионисий Стобийски
София
25 декември 2022 г.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ