Стихотворения от поети антифашисти
Скъпи читателю!
Този брой на приложението за литература е отдаден на светлия празник 9 септември и на поетите антифашисти. Мнозина от тях откриха гибелта си в борбата с кафявата чума, само че техните стихове не престават да водят война за едно по-светло, свободно и заслужено бъдеще...
Приятно четене.
Към родината
Сергей Румянцев
Към тебе любовта ми е безбрежна,
родино моя, моя плът и кръв:
ти ярко провидение си, майко нежна,
а всяко твое чадо - лъв.
Ликуваш ли - от наслада аз немея,
скърбиш ли ти, и аз със теб оплаквам:
ти ария си, а аз съм ек от нея -
една е нашата орис!
Една, една ни мисъл въодушевява,
един ни блян зове напред
към подвизи велики и към популярност -
той Симеонов е завет!
И ний вървим заедно с теб, родино,
и ний вървим, и все напред вървим…
С постигнатия идеал, желан с години,
по кое време ли ще се поздравим?!
Аз вред съм с теб из твоя път безконечен,
през теб минава моя земен път;
за теб ще умра в някой край неизвестен,
родино моя, моя кръв и плът!
Закана
Христо Ясенов
Над остарелия умислен град се стели
мъгла и пушек, мъгла и бодър пушек...
И вятърът - безприютен пилигрим -
развява страхливо сънищата бели.
И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
построяваме, владеем и разрушавам.
И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки вик - един съборен престол
за ордата незаконна и пияна.
И в тъгата на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки вопъл и смях
цъфти и зрее нашата закана.
Сега сме отново със остарелия огняр
Христо Кърпачев
Сега сме отново със остарелия огняр
на пейката пред остарялата му къща...
Той към този момент ми е непосредствен, безценен приятел
и насладата ми към този момент се завръща.
" Живота ни е неприятен, само че хората са криви
Обичай го! Ще стане по добър...
Ще минат на следващия ден есените сиви
и ще разцъфнат пролети за нас... "
И все по този начин умислен ми приказва,
и като че ли гали моята душа...
Вълшебна книга като че ли ми разтвори,
и нови мисли започвам да чета.
И все по този начин със остарелия огняр -
в огнярната, пред бедната му къща
и към този момент ми е безценен приятел,
а прежната ми жизненост се завръща.
Криза
Кирил Маджаров
Едно изключително разбиране,
една подла дума -
надвиснала като проклинание,
преследва като чума.
Тя като че ли е електризация -
и плаши, и нервира;
обаче с най-вежлива прелест
се крепко инсталирва.
Стопанството е във застоялост,
безчет са безработните
и дори с ловка дипломация
не носи мир живота.
И ето: гърчи се в парализа
капитализма целия -
наподобява, нужна е разбора
и по-конкретно дело…
Отзиви
Христо Козлев
О, мои небогати, угнетени братя,
кажете ми за какво сте във паника?
Защо са ви набръчкани челата?
Какво ви тук вълнува през днешния ден най-вече,
и тегне като камък на душата?
- Войната.
Кажете ми, измежду тази люта зима
за какво сте така затънали в несгоди
и чезнете в тегла неизразими?
Кажете, кой ви през днешния ден остави голи,
боси, гладни и без чизми?
- Фашизма.
Но в тази черна робска орис
белким не виждате вяра близка?
Сред тази всекидневна залисия
белким не сгрява ви звезда лъчиста,
предвестница на орис по-щастлива?
- Русия.
О, мои небогати, угнетени братя,
кажете ми къде е изхода от злото
и по какъв начин да се спасиме от теглата?
Кажете метод да строшим хомота,
с цел да настане наслада на земята?
- Борбата.
Този брой на приложението за литература е отдаден на светлия празник 9 септември и на поетите антифашисти. Мнозина от тях откриха гибелта си в борбата с кафявата чума, само че техните стихове не престават да водят война за едно по-светло, свободно и заслужено бъдеще...
Приятно четене.
Към родината
Сергей Румянцев
Към тебе любовта ми е безбрежна,
родино моя, моя плът и кръв:
ти ярко провидение си, майко нежна,
а всяко твое чадо - лъв.
Ликуваш ли - от наслада аз немея,
скърбиш ли ти, и аз със теб оплаквам:
ти ария си, а аз съм ек от нея -
една е нашата орис!
Една, една ни мисъл въодушевява,
един ни блян зове напред
към подвизи велики и към популярност -
той Симеонов е завет!
И ний вървим заедно с теб, родино,
и ний вървим, и все напред вървим…
С постигнатия идеал, желан с години,
по кое време ли ще се поздравим?!
Аз вред съм с теб из твоя път безконечен,
през теб минава моя земен път;
за теб ще умра в някой край неизвестен,
родино моя, моя кръв и плът!
Закана
Христо Ясенов
Над остарелия умислен град се стели
мъгла и пушек, мъгла и бодър пушек...
И вятърът - безприютен пилигрим -
развява страхливо сънищата бели.
И ний вървим, и крепнем, и вървим
низ тоя град от живи и умрели -
и в порива на устремите смели
построяваме, владеем и разрушавам.
И всеки ден за нас е нов закон,
и всеки вик - един съборен престол
за ордата незаконна и пияна.
И в тъгата на всеки смъртен грях,
и в трепета на всеки вопъл и смях
цъфти и зрее нашата закана.
Сега сме отново със остарелия огняр
Христо Кърпачев
Сега сме отново със остарелия огняр
на пейката пред остарялата му къща...
Той към този момент ми е непосредствен, безценен приятел
и насладата ми към този момент се завръща.
" Живота ни е неприятен, само че хората са криви
Обичай го! Ще стане по добър...
Ще минат на следващия ден есените сиви
и ще разцъфнат пролети за нас... "
И все по този начин умислен ми приказва,
и като че ли гали моята душа...
Вълшебна книга като че ли ми разтвори,
и нови мисли започвам да чета.
И все по този начин със остарелия огняр -
в огнярната, пред бедната му къща
и към този момент ми е безценен приятел,
а прежната ми жизненост се завръща.
Криза
Кирил Маджаров
Едно изключително разбиране,
една подла дума -
надвиснала като проклинание,
преследва като чума.
Тя като че ли е електризация -
и плаши, и нервира;
обаче с най-вежлива прелест
се крепко инсталирва.
Стопанството е във застоялост,
безчет са безработните
и дори с ловка дипломация
не носи мир живота.
И ето: гърчи се в парализа
капитализма целия -
наподобява, нужна е разбора
и по-конкретно дело…
Отзиви
Христо Козлев
О, мои небогати, угнетени братя,
кажете ми за какво сте във паника?
Защо са ви набръчкани челата?
Какво ви тук вълнува през днешния ден най-вече,
и тегне като камък на душата?
- Войната.
Кажете ми, измежду тази люта зима
за какво сте така затънали в несгоди
и чезнете в тегла неизразими?
Кажете, кой ви през днешния ден остави голи,
боси, гладни и без чизми?
- Фашизма.
Но в тази черна робска орис
белким не виждате вяра близка?
Сред тази всекидневна залисия
белким не сгрява ви звезда лъчиста,
предвестница на орис по-щастлива?
- Русия.
О, мои небогати, угнетени братя,
кажете ми къде е изхода от злото
и по какъв начин да се спасиме от теглата?
Кажете метод да строшим хомота,
с цел да настане наслада на земята?
- Борбата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ




