Щрихи към Щрахе, или защо бурята в Австрия беше предизвестена
Скандалните разкрития за готовността, с която австрийският вицеканцлер Хайнц-Кристиан Щрахе разисква в елементи опциите за предизборна помощ от Русия с мнима племенница на съветски олигарх, завихрят буря с неизмерими последствия. В републиката на алпийското равнодушие – мечтана дестинация за търсачи на самодоволство от целия свят – афери като " Ибисагейт " не са нещо невиждано или свръхнеобичайно. Но този път оборотите бързо набират мощ.
Четирдесет и девет годишният Щрахе, водач на считаната за крайнодясна Австрийска партия на свободата, подаде оставка, разклати се цялото съдружно държавно управление на консерватора Себастиан Курц, хиляди австрийци излизат по улиците в митинг против корумпираната власт. Вечерта канцлерът разгласи предварителни избори.
И въпреки всичко не трябва да се не помни, че това се случва в Австрия – членка на Европейския съюз, само че не и на НАТО, страна, позлатила ловко неутралитета си и осребряваща и до през днешния ден статута на място за договаряния и леговище на съмнителни капитали, свръхбогати отрочета, блестящи бонвивани, потайни шпиони и бягащи мафиоти. Държава, от която руските окупационни елементи си потеглиха през 1955 година - и на тяхно място пристигнаха скритите сметки, подставените компании, мръсните (и приготвени за изпиране) пари.
Във Виена Изтокът търгуваше със Запада, заобикаляйки ембаргото и рестриктивните мерки на закона и морала. Седалище на ОПЕК и на дузина структури на Организация на обединените нации, кей на алените милиони (и милионери) от Варшавския контракт, на задграничните сдружения на българската Държавна сигурност, на далаверите на " научно-техническото " разузнаване. Приют на Сейф ал Ислам Кадафи, на Григорий Лучанский и " Нордекс ", и на кого ли още не.
Ако човек се позарови в свадите и аферите от последните десетилетия в Австрия, не би следвало да се учуди кой знае какъв брой, че един почитан политик предлага на руснаци тлъсти държавни поръчки, в подмяна на поддръжка за избирането му. Разбира се, видеозаписът от срещата на испанския ваканционен остров Ибиса през лятото на изборната 2017 година съдържа шокиращи моменти.
Но в последна сметка до каква степен чудно и ненадейно е всичко това?
През ноември 2014 година - броени месеци след анексирането на Крим - Хайнц-Кристиан Щрахе, водач на Австрийската партия на свободата (FPÖ, първата организация на починалия Йорг Хайдер) посещава Москва като формален посетител на кръгла маса на тематика " Пътища за превъзмогване на рецесията на доверие в Европа ". Мероприятието е проведено от ръководителя на Комисията по външна политика в Думата Алексей Пушков, тирада държи и външният министър Сергей Лавров. Щрахе е придружаван от заместника си Йохан Гуденус – другият скръбен воин от днешния скандал.
Два месеца по-рано Гуденус отново е в съветската столица, само че с цел да взе участие в извънредно значимия конгрес " Многодетното фамилията и бъдещето на човечеството ". Там експертите по вярна фамилна политика одобряват заявления в отбрана на обичайното, " естествено " семейство, громят " пълзящия хомосексуализъм " и " държавната поддръжка на разрушителните трендове в половия фамилен живот на жителите " и други сходни.
Щрахе (в средата) с водачи на Партията на свободата на Червения площад в навечерието на новата 2017 година Снимките са от профила му във " Facebook ".
Москва не е спряла да се показва за световен герой с фашизма. Така ли го прави - като кани през месец-два всевъзможни политекстремисти и неофашисти от близо и надалеч?
Самият Щрахе не крие контактите си с неонацистки среди, през 2007 година даже бяха оповестени негови фотоси с вдигната в хитлеристки привет ръка. А злощастният му заместител Гуденус е наследник на политика от Партията на свободата, народен представител в двете камари на Народното събрание във Виена, само че и отрицател на Холокоста Джон Гуденус (1940-2016). През 2006 година той получи условна присъда от 1 година затвор поради думите си, че газови камери е имало единствено в Полша и на никое място другаде в Третия райх. Апропо, този Гуденус съпровожда Щрахе през целия му публичен път – меко казано, носи му много неприятен шанс, в този момент дружно се срутват и в пропастта.
Връзките на зъботехника Щрахе (роден във Виена през 1969 г.) с неонацистки и дясноекстремисти среди датират още от тийнейджърството му. Едва 15-годишен става член на изповядващото немски шовинизъм ученическо приятелство (т.нар. буршеншафт) Vandalia. Общува с известния журналист, отрицател на Холокоста и основна фигура в австрийската и немската неонацистка сцена Готфрид Кюсел, водач на неразрешената по-късно организация VAPO.
По това време се влюбва в Гудрун, дъщерята на бизнес консултанта и политик в крайнодесния бранш Норберт Бургер (1929-1992), труженик за обособяване на немскоезичния Южен Тирол от Италия, деятел и спомоществовател на няколко дясноекстремистки групи като ANR (Aktion Neue Rechte). Бургер е осъждан за тероризъм в Италия. Връзката на Ханс-Кристиан Щрахе с Гудрун Бургер продължава 7 години. По-късно Щрахе (израснал без баща) назовава Норберт Бургер " сурогат на татко ми ".
През 1985-1986 година Щрахе взе участие в паравоенни лагери в провинция Каринтия, проведени от неонацистки училищен братства. Младежите учат по какъв начин се употребява огнестрелно оръжие – с макети на пушки-помпи, упражняват и с гумени палки. В началото на 2007 година на бял свят излизат 7 фотографии, на които се вижда какви ги прави юношата Хайнц-Кристиан, в това число и с вдигната във фашистки привет ръка
Участието на Щрахе удостоверява и различен очевидец – някогашният член на Партията на свободата и сетнешен функционер на втората партия на Хайдер (Съюз " Бъдеще за Австрия ", BZÖ), Евалд Щадлер. Самият Щрахе не отхвърля, че е другарувал с другари от младежката неонацистка организация Wiking Jugend, въпреки и до през днешния ден да твърди, че военно-полевите лагери били безобидни детски занимания.
През март 2015 година на вечеринка на Австрийско-руското сдружение за другарство във Виена Щрахе остро подлага на критика глобите на Европейски Съюз към Русия. Според него австрийската стопанска система губела от тях най-малко по 1 милиарда евро годишно, а не бивало да се не помни и въздействието на съветските контрамерки. Лидерът на Партията на свободата не икономисва и рецензии към НАТО. По думите му болшинството страни от Европейски Съюз членуват и в НАТО, което правело Съюза мощно подвластен от ползите на Северноатлантическия алианс и Съединени американски щати. (Позната теза на евразийските мозъчни центрове към Александър Дугин и Константин Малофеев: че Европа прекомерно зависела от Америка, от това губела, затова трябвало да се завърне към изконното си единство с Русия. Именно ней, на Русия се падала историческата роля да избави и върне блудницата в правия път.)
" Не Русия е агресорът в последните десетилетия, който докара военната си зона на въздействие до границите на Европейски Съюз ", твърди още Щрахе. Отново известна опорна точка от Кремъл: Русия била застрашена от разширението на НАТО. Да разгърнем картата на света и си представим по какъв начин най-обширната страна с близо 58 хиляди км държавни граници, от които повече от 20 хиляди км сухоземни, е застрашена от дебнещия пред портите ѝ северноатлантически зложелател. И по какъв начин същият този зложелател я обкръжава от вси страни и а-ха да я захапе и погълне.
Щрахе повтаря и други шлагери на кремълската пропагандна машина: по какъв начин в трагичните събития на Майдана в Киев през 2014 година роля играли и " секрети служби ", по какъв начин " непознати неправителствени организации " финансирали митингите против президента Виктор Янукович, а последвалата счита на властта в Украйна била противоконституционна. Австрийският политик още повече затъва в тайните теории: нямало по какъв начин Русия да е забъркана в свалането на малайзийския аероплан над Източна Украйна през юли 2014 година. Откъде го знаел ли? Ами от " най-висши кръгове в Централно разузнавателно управление на САЩ " - които щели и да потвърдят, че сигурно руснаците не били забъркани.
В средата на декември 2016 година Партията на свободата подписва в Москва съглашение за взаимоотношение и съдействие с прокремълската партия " Единна Русия ". В австрийската делегация вземат участие партийният водач Щрахе и днешният министър на превоза, нововъведенията и технологиите Норберт Хофер – който беше и кандидат-президент през 2016 година и доближи до балотаж против Александер Ван дер Белен. Договорът има период от 5 години. Интересни са задачите, които австрийските своболюбци считат да преследват дружно със следовниците на Владимир Путин: " възпитаване на младата генерация в духа на патриотизма и насладата от труда ".
Топлите връзки сред Партията на свободата и Кремъл проличаха още в дните на съветската анексия на украинския черноморски полуостров Крим и последвалия фарсов референдум за присъединението му към Русия, извършен под дулата на необозначените, но вежливи " зелени човечета ". В групата на сякаш самостоятелните " интернационалните наблюдаващи ", наблюдавали на място допитването на 16 март 2014 година, присътстваха двама от най-близкото обграждане на Щрахе. Това бяха упоменатият негов заместител Йохан Гуденус и партийният представител по външнополитическите въпроси Йоханес Хюбнер.
Третият австриец там беше упоменатият към този момент Евалд Щадлер, разколник от Партията на свободата, по това време народен представител в Европейския парламент, повдигнат от Съюза " Бъдеще за Австрия ". Запитан от новинарската организация АПА, същият Щадлер непоколебимо дефинира референдума като законен, а пък Гуденус разгласи: " Жителите на Крим не бяха под никакъв напън или насила ". Само дето месец по-късно самият Владимир Владимирович призна присъединяване на съветската войска в събитията на Кри, въпреки по-рано да говореше за локални сили за самозащита и изрично отхвърляше съветска интервенция.
Гуденус, Щадлер и Хюбнер си партнираха с всевъзможни авантюристи и фигури от крайнодясното и крайнолявото от цяла Европа. На Крим пристигна да вземем за пример белгиецът http://en.wikipedia.org/wiki/Luc_Michel " target= " _blank " > Люк Мишел, представящ се по едно и също време като почитател на националиста Жан-Франсоа Тириар, национал-болшевик, славянофил и антиционист, дори и последовател на комуниста Генадий Зюганов.
Друг прочут аферист там беше финландският създател на кримки и политически трилъри, изживяващ се като бранител на рускоезичното малцинство в балтийските републики, Йохан Бекман. Съпредседател на Евразийския национален фронт и обичан събеседник на съветските медии, Бекман намерено симпатизира на Путин, а пък през 2007 година разгласява книга за убийството на журналистката Анна Политковска, където твърди, че тя страдала от тежка меланхолия и сама поръчала покушението над себе си. От българската страна в дружинката участваха живеещият в Симферопол ръководител на културното сдружение " Паисий Хилендарски " Иван Абажер и тогавашният народен представител от " Атака " Кирил Колев.
Директни финансови взаимоотношения сред Партията на свободата и Москва, естествено, са мъчно доказуеми. Публично хората на Щрахе постоянно изрично ги отхвърлят, само че е очеваден факт, че партийни функционери и персони, гравитиращи към партията, постоянно пътуват в Русия.
Едно от мероприятията, тясно свързани с австрийци, е така наречен Международен стопански конгрес в Ялта. Той се организира всяка година от 2015-а насам в известния курорт на анексирания полуостров, уредници са кримските управляващи, само че с " поддръжката на Администрацията на Президента на Руската федерация ", както гордо написа в формалната страница. Сбирка сякаш по бизнес каузи, за създаване капацитета на Крим, само че вземат участие най-вече лица от крайнодесни и евроскептични обединения в Европа с отявлени прокремълски позиции. Да оставим настрани това, че идването в Крим е нарушаване на украинските закони – а малко на брой съществени политици биха рискували сходно напрежение с Киев.
През февруари 2018 година във Виена се имаше показване на капиталовия капацитет на Крим и на икономическите благоприятни условия на Ялтенския конгрес. Главен презентатор беше някогашният министър председател на австрийската провинция Каринтия и политик от Партията на свободата и Съюза " Бъдеще за Австрия ", Герхард Дьорфлер. " Надявам се, че Ялтенският конгрес ще послужи като мост сред Русия и Европа, а Австрия ще бъде едно малко мостче ", съобщи тогава Дьорфлер.
© facebook.com/forumyalta
Нека напомним и една директна връзка с френския " Национален фронт " (FN) на Марин льо Пен. През ноември 2014 година излезе нескрито, че " Националният фронт " е получил заем от 9 млн. евро от съветска банка. Формално парите са отпуснати от Първа чешко-руска банка (FCRB), която в действителност е благосъстоятелност на съветския предприемач Роман Попов, непосредствен до политическия хайлайф в Москва. Впоследствие партията призна, че е потърсила съветско финансиране, откакто много френски и европейски банки са ѝ отказали. Сетне банката банкрутира, съветските управляващи на вятъра се опитваха да си върнат парите от " Националния фронт ", а Марин льо Пен и до ден е принудена да се оправдава поради заема.
Но по този начин или другояче Льо Пен си ги " проработи ". През тези години постоянно заявяваше, че анексията на Крим не била противозаконна, показваше поддръжка и за други външнополитически случки на Москва. И предстоящо при започване на 2017 година управляващите в Украйна ѝ постановиха възбрана да посещава страната.
На фона на всичко това чудно ли е изобщо какво се случи с Хайнц-Кристиан Щрахе? Оставката му като вицеканцлер е най-малкият логически ход, само че едва ли ще възпре възходящото цунами. Това по всяка възможност ще бъде и краят на Партията на свободата – най-малко във типа ѝ, завършен и моделиран точно от Щрахе.
Създадена в далечната 1955 година, групировката слагаше мощен отпечатък върху политиката в Австрия в последните три десетилетия. Преживя възхода и падението на Йорг Хайдер (1950-2008), емблематичния си водач, който през 2005 година я напусна, с цел да основе нова партия в същия сегмент (Съюз " Бъдеще за Австрия " ). Успя да се възвърне от разцеплението – значително посредством таман на Щрахе – и даже се върна в ръководството, за повторно след спорната коалиция с консерваторите на Волфганг Шусел (2000-2003). Ироничното е, че Щрахе, който беше спасителят ѝ, в този момент наподобява ще се трансформира и в нейния гробар.
Но залогът към този момент е доста огромен. На карта е сложено не просто бъдещето на партията или на един или различен функционер. Не е толкоз значително, че паднеа държавното управление на младия и упорит закостенял канцлер Себастиан Курц.
Скандалът с видеозаписа от Ибиса евентуално ще промени радикално и целия политически модел в страната (за която композиторът Густав Малер, един от огромните симфоници, нявга неособено ласкателно рекъл: " В Австрия всеки става това, което не е. " ). Въпросът е до каква степен мощно – и дали този път необратимо – ще се разклати това крепко верую на спокойните радетели на крайдунавския романтизъм. Какво ще стане с това блажено Tu felix Austria...? " Ти, щастлива Австрийо, остави на другите да водят война. " С други думи, гледай си кефа.
Дали повече ще е допустимо?
Четирдесет и девет годишният Щрахе, водач на считаната за крайнодясна Австрийска партия на свободата, подаде оставка, разклати се цялото съдружно държавно управление на консерватора Себастиан Курц, хиляди австрийци излизат по улиците в митинг против корумпираната власт. Вечерта канцлерът разгласи предварителни избори.
И въпреки всичко не трябва да се не помни, че това се случва в Австрия – членка на Европейския съюз, само че не и на НАТО, страна, позлатила ловко неутралитета си и осребряваща и до през днешния ден статута на място за договаряния и леговище на съмнителни капитали, свръхбогати отрочета, блестящи бонвивани, потайни шпиони и бягащи мафиоти. Държава, от която руските окупационни елементи си потеглиха през 1955 година - и на тяхно място пристигнаха скритите сметки, подставените компании, мръсните (и приготвени за изпиране) пари.
Във Виена Изтокът търгуваше със Запада, заобикаляйки ембаргото и рестриктивните мерки на закона и морала. Седалище на ОПЕК и на дузина структури на Организация на обединените нации, кей на алените милиони (и милионери) от Варшавския контракт, на задграничните сдружения на българската Държавна сигурност, на далаверите на " научно-техническото " разузнаване. Приют на Сейф ал Ислам Кадафи, на Григорий Лучанский и " Нордекс ", и на кого ли още не.
Ако човек се позарови в свадите и аферите от последните десетилетия в Австрия, не би следвало да се учуди кой знае какъв брой, че един почитан политик предлага на руснаци тлъсти държавни поръчки, в подмяна на поддръжка за избирането му. Разбира се, видеозаписът от срещата на испанския ваканционен остров Ибиса през лятото на изборната 2017 година съдържа шокиращи моменти.
Но в последна сметка до каква степен чудно и ненадейно е всичко това?
През ноември 2014 година - броени месеци след анексирането на Крим - Хайнц-Кристиан Щрахе, водач на Австрийската партия на свободата (FPÖ, първата организация на починалия Йорг Хайдер) посещава Москва като формален посетител на кръгла маса на тематика " Пътища за превъзмогване на рецесията на доверие в Европа ". Мероприятието е проведено от ръководителя на Комисията по външна политика в Думата Алексей Пушков, тирада държи и външният министър Сергей Лавров. Щрахе е придружаван от заместника си Йохан Гуденус – другият скръбен воин от днешния скандал.
Два месеца по-рано Гуденус отново е в съветската столица, само че с цел да взе участие в извънредно значимия конгрес " Многодетното фамилията и бъдещето на човечеството ". Там експертите по вярна фамилна политика одобряват заявления в отбрана на обичайното, " естествено " семейство, громят " пълзящия хомосексуализъм " и " държавната поддръжка на разрушителните трендове в половия фамилен живот на жителите " и други сходни.
Щрахе (в средата) с водачи на Партията на свободата на Червения площад в навечерието на новата 2017 година Снимките са от профила му във " Facebook ".
Москва не е спряла да се показва за световен герой с фашизма. Така ли го прави - като кани през месец-два всевъзможни политекстремисти и неофашисти от близо и надалеч?
Самият Щрахе не крие контактите си с неонацистки среди, през 2007 година даже бяха оповестени негови фотоси с вдигната в хитлеристки привет ръка. А злощастният му заместител Гуденус е наследник на политика от Партията на свободата, народен представител в двете камари на Народното събрание във Виена, само че и отрицател на Холокоста Джон Гуденус (1940-2016). През 2006 година той получи условна присъда от 1 година затвор поради думите си, че газови камери е имало единствено в Полша и на никое място другаде в Третия райх. Апропо, този Гуденус съпровожда Щрахе през целия му публичен път – меко казано, носи му много неприятен шанс, в този момент дружно се срутват и в пропастта.
Връзките на зъботехника Щрахе (роден във Виена през 1969 г.) с неонацистки и дясноекстремисти среди датират още от тийнейджърството му. Едва 15-годишен става член на изповядващото немски шовинизъм ученическо приятелство (т.нар. буршеншафт) Vandalia. Общува с известния журналист, отрицател на Холокоста и основна фигура в австрийската и немската неонацистка сцена Готфрид Кюсел, водач на неразрешената по-късно организация VAPO.
По това време се влюбва в Гудрун, дъщерята на бизнес консултанта и политик в крайнодесния бранш Норберт Бургер (1929-1992), труженик за обособяване на немскоезичния Южен Тирол от Италия, деятел и спомоществовател на няколко дясноекстремистки групи като ANR (Aktion Neue Rechte). Бургер е осъждан за тероризъм в Италия. Връзката на Ханс-Кристиан Щрахе с Гудрун Бургер продължава 7 години. По-късно Щрахе (израснал без баща) назовава Норберт Бургер " сурогат на татко ми ".
През 1985-1986 година Щрахе взе участие в паравоенни лагери в провинция Каринтия, проведени от неонацистки училищен братства. Младежите учат по какъв начин се употребява огнестрелно оръжие – с макети на пушки-помпи, упражняват и с гумени палки. В началото на 2007 година на бял свят излизат 7 фотографии, на които се вижда какви ги прави юношата Хайнц-Кристиан, в това число и с вдигната във фашистки привет ръка
Участието на Щрахе удостоверява и различен очевидец – някогашният член на Партията на свободата и сетнешен функционер на втората партия на Хайдер (Съюз " Бъдеще за Австрия ", BZÖ), Евалд Щадлер. Самият Щрахе не отхвърля, че е другарувал с другари от младежката неонацистка организация Wiking Jugend, въпреки и до през днешния ден да твърди, че военно-полевите лагери били безобидни детски занимания.
През март 2015 година на вечеринка на Австрийско-руското сдружение за другарство във Виена Щрахе остро подлага на критика глобите на Европейски Съюз към Русия. Според него австрийската стопанска система губела от тях най-малко по 1 милиарда евро годишно, а не бивало да се не помни и въздействието на съветските контрамерки. Лидерът на Партията на свободата не икономисва и рецензии към НАТО. По думите му болшинството страни от Европейски Съюз членуват и в НАТО, което правело Съюза мощно подвластен от ползите на Северноатлантическия алианс и Съединени американски щати. (Позната теза на евразийските мозъчни центрове към Александър Дугин и Константин Малофеев: че Европа прекомерно зависела от Америка, от това губела, затова трябвало да се завърне към изконното си единство с Русия. Именно ней, на Русия се падала историческата роля да избави и върне блудницата в правия път.)
" Не Русия е агресорът в последните десетилетия, който докара военната си зона на въздействие до границите на Европейски Съюз ", твърди още Щрахе. Отново известна опорна точка от Кремъл: Русия била застрашена от разширението на НАТО. Да разгърнем картата на света и си представим по какъв начин най-обширната страна с близо 58 хиляди км държавни граници, от които повече от 20 хиляди км сухоземни, е застрашена от дебнещия пред портите ѝ северноатлантически зложелател. И по какъв начин същият този зложелател я обкръжава от вси страни и а-ха да я захапе и погълне.
Щрахе повтаря и други шлагери на кремълската пропагандна машина: по какъв начин в трагичните събития на Майдана в Киев през 2014 година роля играли и " секрети служби ", по какъв начин " непознати неправителствени организации " финансирали митингите против президента Виктор Янукович, а последвалата счита на властта в Украйна била противоконституционна. Австрийският политик още повече затъва в тайните теории: нямало по какъв начин Русия да е забъркана в свалането на малайзийския аероплан над Източна Украйна през юли 2014 година. Откъде го знаел ли? Ами от " най-висши кръгове в Централно разузнавателно управление на САЩ " - които щели и да потвърдят, че сигурно руснаците не били забъркани.
В средата на декември 2016 година Партията на свободата подписва в Москва съглашение за взаимоотношение и съдействие с прокремълската партия " Единна Русия ". В австрийската делегация вземат участие партийният водач Щрахе и днешният министър на превоза, нововъведенията и технологиите Норберт Хофер – който беше и кандидат-президент през 2016 година и доближи до балотаж против Александер Ван дер Белен. Договорът има период от 5 години. Интересни са задачите, които австрийските своболюбци считат да преследват дружно със следовниците на Владимир Путин: " възпитаване на младата генерация в духа на патриотизма и насладата от труда ".
Топлите връзки сред Партията на свободата и Кремъл проличаха още в дните на съветската анексия на украинския черноморски полуостров Крим и последвалия фарсов референдум за присъединението му към Русия, извършен под дулата на необозначените, но вежливи " зелени човечета ". В групата на сякаш самостоятелните " интернационалните наблюдаващи ", наблюдавали на място допитването на 16 март 2014 година, присътстваха двама от най-близкото обграждане на Щрахе. Това бяха упоменатият негов заместител Йохан Гуденус и партийният представител по външнополитическите въпроси Йоханес Хюбнер.
Третият австриец там беше упоменатият към този момент Евалд Щадлер, разколник от Партията на свободата, по това време народен представител в Европейския парламент, повдигнат от Съюза " Бъдеще за Австрия ". Запитан от новинарската организация АПА, същият Щадлер непоколебимо дефинира референдума като законен, а пък Гуденус разгласи: " Жителите на Крим не бяха под никакъв напън или насила ". Само дето месец по-късно самият Владимир Владимирович призна присъединяване на съветската войска в събитията на Кри, въпреки по-рано да говореше за локални сили за самозащита и изрично отхвърляше съветска интервенция.
Гуденус, Щадлер и Хюбнер си партнираха с всевъзможни авантюристи и фигури от крайнодясното и крайнолявото от цяла Европа. На Крим пристигна да вземем за пример белгиецът http://en.wikipedia.org/wiki/Luc_Michel " target= " _blank " > Люк Мишел, представящ се по едно и също време като почитател на националиста Жан-Франсоа Тириар, национал-болшевик, славянофил и антиционист, дори и последовател на комуниста Генадий Зюганов.
Друг прочут аферист там беше финландският създател на кримки и политически трилъри, изживяващ се като бранител на рускоезичното малцинство в балтийските републики, Йохан Бекман. Съпредседател на Евразийския национален фронт и обичан събеседник на съветските медии, Бекман намерено симпатизира на Путин, а пък през 2007 година разгласява книга за убийството на журналистката Анна Политковска, където твърди, че тя страдала от тежка меланхолия и сама поръчала покушението над себе си. От българската страна в дружинката участваха живеещият в Симферопол ръководител на културното сдружение " Паисий Хилендарски " Иван Абажер и тогавашният народен представител от " Атака " Кирил Колев.
Директни финансови взаимоотношения сред Партията на свободата и Москва, естествено, са мъчно доказуеми. Публично хората на Щрахе постоянно изрично ги отхвърлят, само че е очеваден факт, че партийни функционери и персони, гравитиращи към партията, постоянно пътуват в Русия.
Едно от мероприятията, тясно свързани с австрийци, е така наречен Международен стопански конгрес в Ялта. Той се организира всяка година от 2015-а насам в известния курорт на анексирания полуостров, уредници са кримските управляващи, само че с " поддръжката на Администрацията на Президента на Руската федерация ", както гордо написа в формалната страница. Сбирка сякаш по бизнес каузи, за създаване капацитета на Крим, само че вземат участие най-вече лица от крайнодесни и евроскептични обединения в Европа с отявлени прокремълски позиции. Да оставим настрани това, че идването в Крим е нарушаване на украинските закони – а малко на брой съществени политици биха рискували сходно напрежение с Киев.
През февруари 2018 година във Виена се имаше показване на капиталовия капацитет на Крим и на икономическите благоприятни условия на Ялтенския конгрес. Главен презентатор беше някогашният министър председател на австрийската провинция Каринтия и политик от Партията на свободата и Съюза " Бъдеще за Австрия ", Герхард Дьорфлер. " Надявам се, че Ялтенският конгрес ще послужи като мост сред Русия и Европа, а Австрия ще бъде едно малко мостче ", съобщи тогава Дьорфлер.
© facebook.com/forumyalta
Нека напомним и една директна връзка с френския " Национален фронт " (FN) на Марин льо Пен. През ноември 2014 година излезе нескрито, че " Националният фронт " е получил заем от 9 млн. евро от съветска банка. Формално парите са отпуснати от Първа чешко-руска банка (FCRB), която в действителност е благосъстоятелност на съветския предприемач Роман Попов, непосредствен до политическия хайлайф в Москва. Впоследствие партията призна, че е потърсила съветско финансиране, откакто много френски и европейски банки са ѝ отказали. Сетне банката банкрутира, съветските управляващи на вятъра се опитваха да си върнат парите от " Националния фронт ", а Марин льо Пен и до ден е принудена да се оправдава поради заема.
Но по този начин или другояче Льо Пен си ги " проработи ". През тези години постоянно заявяваше, че анексията на Крим не била противозаконна, показваше поддръжка и за други външнополитически случки на Москва. И предстоящо при започване на 2017 година управляващите в Украйна ѝ постановиха възбрана да посещава страната.
На фона на всичко това чудно ли е изобщо какво се случи с Хайнц-Кристиан Щрахе? Оставката му като вицеканцлер е най-малкият логически ход, само че едва ли ще възпре възходящото цунами. Това по всяка възможност ще бъде и краят на Партията на свободата – най-малко във типа ѝ, завършен и моделиран точно от Щрахе.
Създадена в далечната 1955 година, групировката слагаше мощен отпечатък върху политиката в Австрия в последните три десетилетия. Преживя възхода и падението на Йорг Хайдер (1950-2008), емблематичния си водач, който през 2005 година я напусна, с цел да основе нова партия в същия сегмент (Съюз " Бъдеще за Австрия " ). Успя да се възвърне от разцеплението – значително посредством таман на Щрахе – и даже се върна в ръководството, за повторно след спорната коалиция с консерваторите на Волфганг Шусел (2000-2003). Ироничното е, че Щрахе, който беше спасителят ѝ, в този момент наподобява ще се трансформира и в нейния гробар.
Но залогът към този момент е доста огромен. На карта е сложено не просто бъдещето на партията или на един или различен функционер. Не е толкоз значително, че паднеа държавното управление на младия и упорит закостенял канцлер Себастиан Курц.
Скандалът с видеозаписа от Ибиса евентуално ще промени радикално и целия политически модел в страната (за която композиторът Густав Малер, един от огромните симфоници, нявга неособено ласкателно рекъл: " В Австрия всеки става това, което не е. " ). Въпросът е до каква степен мощно – и дали този път необратимо – ще се разклати това крепко верую на спокойните радетели на крайдунавския романтизъм. Какво ще стане с това блажено Tu felix Austria...? " Ти, щастлива Австрийо, остави на другите да водят война. " С други думи, гледай си кефа.
Дали повече ще е допустимо?
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ