Нищо не започва от днес: Кои са най-големите скандали в българския парламент в миналото?
Скандалите и ударите под кръста не са нещо ново в българския парламент. Поглед обратно във време демонстрира, че това е неизменима част от взаимоотношенията сред партиите. А някои конфликти дори приключват с съдбовен край.
Още в първото Народно заседание след Освобождението - Учредителното, в Търново се разпалва сериозен спор сред либерали и консерватори кой да е характерът на Конституцията. Налагат се либералите. Обаче първият български княз Александър Батенберг е на страната на консерваторите. За да реализират задачата си, той прибягва до последна мярка.
" През април 1881 година прави държавен прелом и разпуска доминираното от либерали Народно заседание. И тогава се появява за първи път в националната ни история Държавен съвет. Ето това е манифестът, с който Александър Първи Батенберг прогласява основаването на този орган ", споделя Евгени Еков - старши специалист в Държавна организация " Архиви ".
Търканията сред монарх и депутати от време на време се разгарят през годините. При откриването на Великото национално заседание през 1911 г група народни представители, отпред с Александър Стамболийски, се пробват обществено да унижат княз Фердиданд като му лишават правото да открие новия парламент. Скандалът се раздухва от вестниците.
" За това свидетелства една обява - публикацията на доктор Никола Генадиев за абсурда в Народното събрание от 1911 година Става дума за откриването на следващото Велико Народно заседание в Търново, при което Стамболийски и представители на тесните социалисти пробват да неодобряват монарха - новия български княз Фердинанд Първи, като желаят думата преди той да прочете тронното си слово за разкриване на съвещанието, базирайки се на един пропуск от Търновската конституция ", споделя Еков.
В разногласията Александър Стамболийски не остава задължен на съперниците си. Като министър председател той желае от министъра на правораздаването да подведе под правосъдна отговорност негови съперници, поради нанесени му преди време обиди.
" Ето това е писмото на Стамболийски до правосъдния министър и виждате изпод неговия автентичен автограф. Обидите не ги цитира, само че споделя, че те са от персонален темперамент. Можем да се досетим единствено, тъй като писмото е единствен източник и че е бил упрекнат, че е откраднал 60 млн. лв. 1915 година и по тази причина бил пратен в пандиза ".
Стамболийски прокарва и закон за съдене на виновниците за двете национални произшествия от 1913 и 1919 година По силата на използването на неговите разпореждания в пандиза се оказват няколко десетки някогашни министри от държавните управления на Христо Данов, Васил Радославов и Александър Малинов.
Така Стамболийски си връща за трите години прекарани в пандиза, пращайки своите довчерашни политически съперници там,където той е бил. Тази политика довежда единствено до конфигуриране на радикалните среди измежду буржоазните партии и офицерството. Така се стига до деветоюнския прелом, на който освен е свалено неговото държавно управление, само че са пратени специфични екзекутори, които убиват самия Стамболийски.
След Септемврийското въстание от 1923 година пристрастеностите в Народното събрание се разгорещяват. Депутати от левите сили насочат голям брой питания към ръководещите, свързани с репресиите и потушаването на протестите. Конкретни отговори не получават.
" В последна сметка множеството от създателите на тези запитвания са били премахнати един след различен. Това е Петко Д.Петков, Димо Хаджидимов, Хараламби Тачев, т.е. отговорът на властта е бил с патрони, а не с писмени или словесни отговори на техните запитвания ", разяснява Евгени Еков.
Промени в изборния закон директно преди вота и в интерес на ръководещите също са остарял способ. Архивите пазят писмо, в което се упорства кандидат- депутатите да имат право да се борят за Народното събрание от няколко изборни региона, а освен от един. Това предложение не минава, само че е мотив за следващия конфликт.
" Ето това писмо, описващо следващия скандал за смяна на изборния закон преди идни избори. Това не може да бъде признато като патент на в този момент ръководещите. Всеки парламент в края е правил това, което вършат и парламентите от най-новата ни история ", изясни специалистът.
След 9 септември 1944 година в продължение на 45 години в Народното събрание всичко е безшумно и умерено, защото има единствено една ръководеща партия и тоталитарен режим, в който място за разногласия няма.
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Още в първото Народно заседание след Освобождението - Учредителното, в Търново се разпалва сериозен спор сред либерали и консерватори кой да е характерът на Конституцията. Налагат се либералите. Обаче първият български княз Александър Батенберг е на страната на консерваторите. За да реализират задачата си, той прибягва до последна мярка.
" През април 1881 година прави държавен прелом и разпуска доминираното от либерали Народно заседание. И тогава се появява за първи път в националната ни история Държавен съвет. Ето това е манифестът, с който Александър Първи Батенберг прогласява основаването на този орган ", споделя Евгени Еков - старши специалист в Държавна организация " Архиви ".
Търканията сред монарх и депутати от време на време се разгарят през годините. При откриването на Великото национално заседание през 1911 г група народни представители, отпред с Александър Стамболийски, се пробват обществено да унижат княз Фердиданд като му лишават правото да открие новия парламент. Скандалът се раздухва от вестниците.
" За това свидетелства една обява - публикацията на доктор Никола Генадиев за абсурда в Народното събрание от 1911 година Става дума за откриването на следващото Велико Народно заседание в Търново, при което Стамболийски и представители на тесните социалисти пробват да неодобряват монарха - новия български княз Фердинанд Първи, като желаят думата преди той да прочете тронното си слово за разкриване на съвещанието, базирайки се на един пропуск от Търновската конституция ", споделя Еков.
В разногласията Александър Стамболийски не остава задължен на съперниците си. Като министър председател той желае от министъра на правораздаването да подведе под правосъдна отговорност негови съперници, поради нанесени му преди време обиди.
" Ето това е писмото на Стамболийски до правосъдния министър и виждате изпод неговия автентичен автограф. Обидите не ги цитира, само че споделя, че те са от персонален темперамент. Можем да се досетим единствено, тъй като писмото е единствен източник и че е бил упрекнат, че е откраднал 60 млн. лв. 1915 година и по тази причина бил пратен в пандиза ".
Стамболийски прокарва и закон за съдене на виновниците за двете национални произшествия от 1913 и 1919 година По силата на използването на неговите разпореждания в пандиза се оказват няколко десетки някогашни министри от държавните управления на Христо Данов, Васил Радославов и Александър Малинов.
Така Стамболийски си връща за трите години прекарани в пандиза, пращайки своите довчерашни политически съперници там,където той е бил. Тази политика довежда единствено до конфигуриране на радикалните среди измежду буржоазните партии и офицерството. Така се стига до деветоюнския прелом, на който освен е свалено неговото държавно управление, само че са пратени специфични екзекутори, които убиват самия Стамболийски.
След Септемврийското въстание от 1923 година пристрастеностите в Народното събрание се разгорещяват. Депутати от левите сили насочат голям брой питания към ръководещите, свързани с репресиите и потушаването на протестите. Конкретни отговори не получават.
" В последна сметка множеството от създателите на тези запитвания са били премахнати един след различен. Това е Петко Д.Петков, Димо Хаджидимов, Хараламби Тачев, т.е. отговорът на властта е бил с патрони, а не с писмени или словесни отговори на техните запитвания ", разяснява Евгени Еков.
Промени в изборния закон директно преди вота и в интерес на ръководещите също са остарял способ. Архивите пазят писмо, в което се упорства кандидат- депутатите да имат право да се борят за Народното събрание от няколко изборни региона, а освен от един. Това предложение не минава, само че е мотив за следващия конфликт.
" Ето това писмо, описващо следващия скандал за смяна на изборния закон преди идни избори. Това не може да бъде признато като патент на в този момент ръководещите. Всеки парламент в края е правил това, което вършат и парламентите от най-новата ни история ", изясни специалистът.
След 9 септември 1944 година в продължение на 45 години в Народното събрание всичко е безшумно и умерено, защото има единствено една ръководеща партия и тоталитарен режим, в който място за разногласия няма.
Последвайте ни във и Следете и канала на Българска национална телевизия в YouTube:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ