Защо правителството иска да спаси скандалната сделка за ЧЕЗ
Скандалът към договорката за българските активи на ЧЕЗ продължава с непрестанен интензитет освен в България, само че и в Чехия, а всеки нов поврат и всяка нова информация пораждат нови въпроси и подозрения. За публиката е ясно, че " има нещо гнило ", а догадките са най-много към неговия първоизточник. В тази обстановка политизирането на абсурда беше неизбежно, само че истерично-лумпенската му приложимост от страна на Българска социалистическа партия лиши опцията за някакъв логичен диалог и търсенето на рационални решения.
Позицията на премиера претърпя няколко обрата – първо, че страната не може и не се е месила в договорката, след това, че страната ще я разнищи и проконтролира и най-после, че страната желае да влезе в нея. Сега към този момент се разисква по какъв начин държавното управление да придобие надзорен дял в договорката – дали като сътрудник на Върбакова в нови договаряния с ЧЕЗ или като изкупи дял от " Инерком ", както позволи финансовият министър Владислав Горанов.
Съгласието на " милионерката " Върбакова (както тя се представи) да отстъпи на държавното управление активите на ЧЕЗ, бе изтълкувано като спомагателен знак, че тя е подставено лице.
Евентуалното присъединяване на страната обаче прави договорката не по-малко скандална, тъй като по този метод държавното управление ще легитимира съмнителните ползи и финансиране, поради които възрази на покупко-продажбата. Освен това породиха нови проблеми. Единият е обвързван с воденото от чехите арбитражно дело против България за стотици милиони евро. От ЧЕЗ към този момент дадоха знак, че влизането на страната в договорката евентуално ще би трябвало да мине през извънсъдебно съглашение по арбитража, на каквото до момента българското държавно управление се противопоставяше.
Друг вероятен проблем са евентуални антимонополни спънки, въпреки съгласно специалисти, с които Mediapool беседва, такива да липсват.
Влизането на страната е маскарад, с цел да не пропадне договорката
Според Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията, страната не би трябвало да става съсобственик на активите на ЧЕЗ в България, с цел да не легитимира съмнителната договорка, въпреки всъщност присъединяване да не е проблем от антимонополна позиция. " Стандартна процедура в редица европейски страни е енергийната мрежа да се има от страната, а операторът й да е друго сдружение ", уточни Владимиров пред Mediapool. По думите му обаче влизането на страната е маскарад, с цел да не пропадне договорката.
Анализаторът добави, че казусът не е в закупуването на огромен бизнес от дребна компания, а в това, че " Инерком " не може да обезпечи със лични средства даже 30 % от цената.
Мартин Владимиров подчертава и на сериозната разлика сред препоръчаната от Върбакова цена, която по неофициални данни е 340 млн. евро, и по-малките суми, оферирани от надалеч по-големи и съществени играчи в търга за активите на ЧЕЗ.
Има ли комисионна арбитраж?
" Става въпрос за разлика от 100 млн. евро. Постигната цена от пет пъти брутната облага на ЧЕЗ в България е нетипично за толкоз контролиран бизнес какъвто е електроразпределението ", разяснява Владимиров. " Това е напълно подвластна от енергийния регулатор промишленост, където приходите даже ще понижават. Неслучайно огромните играчи в процедурата са предложили по-ниски цени ", счита той.
Оттук идват и подозренията му дали въпросните 100 млн. евро не са комисионна за споразумяване на казуса с арбитражното дело против България и заплащане на държавното управление по извънсъдебно съглашение с чехите.
" Да не забравяме опълчването сред премиера и президента на Чехия Андрей Бабиш и Милош Земан ", означи Владимиров, припомняйки, че Земан, а не Бабиш сега действително държи посредством свои хора контрола в ЧЕЗ, в която 70 % има страната. А като се има поради, че Земан е един от най-приближените на съветския президент Владимир Путин, абсурдът придобива и геополитически темперамент. Руската връзка в тази договорка може да се окаже доста по-сериозна, в сравнение с считаме, добави анализаторът.
Именно чешкият в. " Лидове вести ", който е част от групата на милиардера и министър председател в оставка Бабиш, разкри схемата за финансиране на договорката от страна на Върбакова. Информацията след това бе доказана от документ на ЧЕЗ, изпратен на премиера Бойко Борисов след негов телефонен диалог с Бабиш предходната седмица. От данните е видно, че с изключение на на подготвеност за поддръжка от три български банки, Върбакова разчита и на комерсиално финансиране от офшорки на руско-грузински предприемач, осветен в следствието " Досиетата Панама ".
Върбакова твърди, че парите ще бъдат предоставени от интернационална банка, само че отхвърля информация, базирайки се клаузи за конфиденциалност по контракта с чехите.
" В офшорките е заровено кучето "
Участието на тези офшорки в договорката е основно, счита Евгени Кънев , ръководещ сътрудник в консултантската компания " Маконис ".
" От информацията, която излиза за финансовото структуриране на договорката, остава подозрение, че Гинка Върбакова ще е притежател на 100 % от " Инерком ". По-скоро офшорното финансово присъединяване ще бъде осребрено с активи и освен това състояние, в случай че страната влезе като акционер в " Инерком ", едва ли ще има думата в ръководството ", разяснява Кънев пред Mediapool. " В офшорките е заровено кучето ", добави той и изрази мнение, че страната има проблем със договорката за ЧЕЗ и когато е в нея, и когато е отвън нея.
Според специалиста прекомерно доста са неяснотите към метода за присъединяване на страната в договорката - дали като акционер, държащ контрола върху вземането на решенията, или като мажоритарен акционер, които са разнообразни неща. Ситуацията се усложнява в допълнение от това,че сега енергийният пазар е в развой на либерализация, уточни консултантът.
Държавата в спор на ползи
" Освен това страната влиза в спор на ползи като притежател на електроразпределителната мрежа и като регулатор на цените на услугите в енергетиката. От една страна като притежател тя ще би трябвало да реализира цени, които й разрешават да влага в поддръжката и ремонта на мрежата, въпреки това – като регулатор би трябвало да дефинира цените на тока, които всички знаем, че са политически натоварени ", разяснява Кънев.
По думите му, изказванията на страната от последните дни и предпазливостта, която към този момент се показва, са знак, че в държавното управление към този момент са осъзнали риска да влязат в собствеността на електроразпределителното сдружение или в " Инерком ".
" Знаците, съгласно мен са, че няма да има договорка " , сподели Кънев.
Държавата може просто да спре договорката, само че очевидно не желае
Че влизането на страната като притежател в мрежата, може да значи спор на ползи, защото е и регулатор на цените на тока, счита и юрист Петър Славов , експерт по конкурентно право.
" Сделката може да бъде спряна доста елементарно, само че това, че страната не желае и изяснява, че не може и се търсят всевъзможни други разновидности, значи, че в нея има други ползи ", съобщи той пред Mediapool.
Според него страната посредством двата си регулатора – Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно контролиране, има опция да спре договорката, в случай че желае. " Тя не е финализирана, предстои на утвърждението на Комисия за защита на конкуренцията, която при оценка на пазара може да слага спомагателни условия към новия притежател. Не че този механизъм изключително е употребен у нас. КЕВР пък има пълномощия да се намесва при свръхзадлъжнялост на притежателя на електроразпределителната мрежа, каквато се обрисува при " Инерком ". Новият притежател заплаща договорката главно със заеми, не е ясно каква ще е финансовата му опция да ръководи мрежата и освен това състояние регулаторът и сега има думата ", разясни Славов.
Държавните институции, а не собствеността, пазят потребителите
Още един анализатор – Юлиян Попов от " Риск Монитор ", разяснява във вторник пред БНР, че в тази ситуация със договорката за ЧЕЗ " ползата на жителите се подсигурява посредством държавните институции, а не посредством присъединяване на страната в предприятията ".
" В момента България има един много самостоятелен регулаторен орган, на който можем да разчитаме, само че е доста добре предприятието и регулаторната работа да бъдат отделени, с цел да може едното да следи другото. Започнем ли да ги свързваме, нещата се оплескват ", уточни той.
Според него би било притеснително, в случай че се окаже вярна информацията, че зад офшорното финансиране наднича руско-грузински вложител.
Един чех се кара с различен, само че къде е истината
" До този миг, това e излязло във вестник на един чех, който се кара с различен чех. Ние постоянно мислим, че сме корумпираната страна, страна, завзета от олигарси и така нататък, а всички други са задачите в бяло. Чешките милиардери обаче са едно доста изключително събитие, които са окупирали тотално страната си. Ако един се кара с различен, ние не трябва да допускаме, че това е самата истина. Трябва доста да внимаваме с тези техни кавги ", означи Попов.
Според него договорката не заплашва националната сигурност, тъй като е обвързвана с енергийната сигурност на крайния консуматор, само че " КЕВР и министърът на енергетиката имат пълномощия, сега, в който те сметнат, че съществува риск за сигурността на доставките, да се намесят ".
Позицията на премиера претърпя няколко обрата – първо, че страната не може и не се е месила в договорката, след това, че страната ще я разнищи и проконтролира и най-после, че страната желае да влезе в нея. Сега към този момент се разисква по какъв начин държавното управление да придобие надзорен дял в договорката – дали като сътрудник на Върбакова в нови договаряния с ЧЕЗ или като изкупи дял от " Инерком ", както позволи финансовият министър Владислав Горанов.
Съгласието на " милионерката " Върбакова (както тя се представи) да отстъпи на държавното управление активите на ЧЕЗ, бе изтълкувано като спомагателен знак, че тя е подставено лице.
Евентуалното присъединяване на страната обаче прави договорката не по-малко скандална, тъй като по този метод държавното управление ще легитимира съмнителните ползи и финансиране, поради които възрази на покупко-продажбата. Освен това породиха нови проблеми. Единият е обвързван с воденото от чехите арбитражно дело против България за стотици милиони евро. От ЧЕЗ към този момент дадоха знак, че влизането на страната в договорката евентуално ще би трябвало да мине през извънсъдебно съглашение по арбитража, на каквото до момента българското държавно управление се противопоставяше.
Друг вероятен проблем са евентуални антимонополни спънки, въпреки съгласно специалисти, с които Mediapool беседва, такива да липсват.
Влизането на страната е маскарад, с цел да не пропадне договорката
Според Мартин Владимиров от Центъра за проучване на демокрацията, страната не би трябвало да става съсобственик на активите на ЧЕЗ в България, с цел да не легитимира съмнителната договорка, въпреки всъщност присъединяване да не е проблем от антимонополна позиция. " Стандартна процедура в редица европейски страни е енергийната мрежа да се има от страната, а операторът й да е друго сдружение ", уточни Владимиров пред Mediapool. По думите му обаче влизането на страната е маскарад, с цел да не пропадне договорката.
Анализаторът добави, че казусът не е в закупуването на огромен бизнес от дребна компания, а в това, че " Инерком " не може да обезпечи със лични средства даже 30 % от цената.
Мартин Владимиров подчертава и на сериозната разлика сред препоръчаната от Върбакова цена, която по неофициални данни е 340 млн. евро, и по-малките суми, оферирани от надалеч по-големи и съществени играчи в търга за активите на ЧЕЗ.
Има ли комисионна арбитраж?
" Става въпрос за разлика от 100 млн. евро. Постигната цена от пет пъти брутната облага на ЧЕЗ в България е нетипично за толкоз контролиран бизнес какъвто е електроразпределението ", разяснява Владимиров. " Това е напълно подвластна от енергийния регулатор промишленост, където приходите даже ще понижават. Неслучайно огромните играчи в процедурата са предложили по-ниски цени ", счита той.
Оттук идват и подозренията му дали въпросните 100 млн. евро не са комисионна за споразумяване на казуса с арбитражното дело против България и заплащане на държавното управление по извънсъдебно съглашение с чехите.
" Да не забравяме опълчването сред премиера и президента на Чехия Андрей Бабиш и Милош Земан ", означи Владимиров, припомняйки, че Земан, а не Бабиш сега действително държи посредством свои хора контрола в ЧЕЗ, в която 70 % има страната. А като се има поради, че Земан е един от най-приближените на съветския президент Владимир Путин, абсурдът придобива и геополитически темперамент. Руската връзка в тази договорка може да се окаже доста по-сериозна, в сравнение с считаме, добави анализаторът.
Именно чешкият в. " Лидове вести ", който е част от групата на милиардера и министър председател в оставка Бабиш, разкри схемата за финансиране на договорката от страна на Върбакова. Информацията след това бе доказана от документ на ЧЕЗ, изпратен на премиера Бойко Борисов след негов телефонен диалог с Бабиш предходната седмица. От данните е видно, че с изключение на на подготвеност за поддръжка от три български банки, Върбакова разчита и на комерсиално финансиране от офшорки на руско-грузински предприемач, осветен в следствието " Досиетата Панама ".
Върбакова твърди, че парите ще бъдат предоставени от интернационална банка, само че отхвърля информация, базирайки се клаузи за конфиденциалност по контракта с чехите.
" В офшорките е заровено кучето "
Участието на тези офшорки в договорката е основно, счита Евгени Кънев , ръководещ сътрудник в консултантската компания " Маконис ".
" От информацията, която излиза за финансовото структуриране на договорката, остава подозрение, че Гинка Върбакова ще е притежател на 100 % от " Инерком ". По-скоро офшорното финансово присъединяване ще бъде осребрено с активи и освен това състояние, в случай че страната влезе като акционер в " Инерком ", едва ли ще има думата в ръководството ", разяснява Кънев пред Mediapool. " В офшорките е заровено кучето ", добави той и изрази мнение, че страната има проблем със договорката за ЧЕЗ и когато е в нея, и когато е отвън нея.
Според специалиста прекомерно доста са неяснотите към метода за присъединяване на страната в договорката - дали като акционер, държащ контрола върху вземането на решенията, или като мажоритарен акционер, които са разнообразни неща. Ситуацията се усложнява в допълнение от това,че сега енергийният пазар е в развой на либерализация, уточни консултантът.
Държавата в спор на ползи
" Освен това страната влиза в спор на ползи като притежател на електроразпределителната мрежа и като регулатор на цените на услугите в енергетиката. От една страна като притежател тя ще би трябвало да реализира цени, които й разрешават да влага в поддръжката и ремонта на мрежата, въпреки това – като регулатор би трябвало да дефинира цените на тока, които всички знаем, че са политически натоварени ", разяснява Кънев.
По думите му, изказванията на страната от последните дни и предпазливостта, която към този момент се показва, са знак, че в държавното управление към този момент са осъзнали риска да влязат в собствеността на електроразпределителното сдружение или в " Инерком ".
" Знаците, съгласно мен са, че няма да има договорка " , сподели Кънев.
Държавата може просто да спре договорката, само че очевидно не желае
Че влизането на страната като притежател в мрежата, може да значи спор на ползи, защото е и регулатор на цените на тока, счита и юрист Петър Славов , експерт по конкурентно право.
" Сделката може да бъде спряна доста елементарно, само че това, че страната не желае и изяснява, че не може и се търсят всевъзможни други разновидности, значи, че в нея има други ползи ", съобщи той пред Mediapool.
Според него страната посредством двата си регулатора – Комисията за защита на конкуренцията и Комисията за енергийно и водно контролиране, има опция да спре договорката, в случай че желае. " Тя не е финализирана, предстои на утвърждението на Комисия за защита на конкуренцията, която при оценка на пазара може да слага спомагателни условия към новия притежател. Не че този механизъм изключително е употребен у нас. КЕВР пък има пълномощия да се намесва при свръхзадлъжнялост на притежателя на електроразпределителната мрежа, каквато се обрисува при " Инерком ". Новият притежател заплаща договорката главно със заеми, не е ясно каква ще е финансовата му опция да ръководи мрежата и освен това състояние регулаторът и сега има думата ", разясни Славов.
Държавните институции, а не собствеността, пазят потребителите
Още един анализатор – Юлиян Попов от " Риск Монитор ", разяснява във вторник пред БНР, че в тази ситуация със договорката за ЧЕЗ " ползата на жителите се подсигурява посредством държавните институции, а не посредством присъединяване на страната в предприятията ".
" В момента България има един много самостоятелен регулаторен орган, на който можем да разчитаме, само че е доста добре предприятието и регулаторната работа да бъдат отделени, с цел да може едното да следи другото. Започнем ли да ги свързваме, нещата се оплескват ", уточни той.
Според него би било притеснително, в случай че се окаже вярна информацията, че зад офшорното финансиране наднича руско-грузински вложител.
Един чех се кара с различен, само че къде е истината
" До този миг, това e излязло във вестник на един чех, който се кара с различен чех. Ние постоянно мислим, че сме корумпираната страна, страна, завзета от олигарси и така нататък, а всички други са задачите в бяло. Чешките милиардери обаче са едно доста изключително събитие, които са окупирали тотално страната си. Ако един се кара с различен, ние не трябва да допускаме, че това е самата истина. Трябва доста да внимаваме с тези техни кавги ", означи Попов.
Според него договорката не заплашва националната сигурност, тъй като е обвързвана с енергийната сигурност на крайния консуматор, само че " КЕВР и министърът на енергетиката имат пълномощия, сега, в който те сметнат, че съществува риск за сигурността на доставките, да се намесят ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ