Марияна Кукушева: Хлябът от сивия сектор все повече навлиза в детските заведения
Сивата стопанска система при хлебопроизводството е към 40%, сподели пред БНР Марияна Кукушева – ръководител на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите в днешния им професионален празник.
По думите ѝ, най-страшното е, че такива предприятия извършват публични поръчки за хранене на деца в учебни заведения и в детски градини. Това е реалност в 40% от общините, сподели тя и изясни:
„ Това са компании, които са единствено регистрирани по Закона за храните, само че не дават и не създават самун по одобрен стандарт. За да получат правото да създават по този стандарт, те би трябвало да работят безусловно на ярко. Стандартът го предоставяме ние и контролът там е всекидневен “.
Кукушева акцентира, че сега се прави инспекция по този въпрос и ще бъдат изнесени публични резултати с имена. Тя уточни и какво се прави против сивата стопанска система в сектора: „ Една от ограниченията, която предприехме, е увеличение на човешкия труд при нас. В момента междинна работна заплата на най-ниско квалифицираните работещи в сектора е чисто 1000 лева Това е заплата, за която доста сектори могат да мечтаят. Това е единственият метод, с цел да можем да спрем фрагментите да изтичат от България. Другият акцент в тази посока е опцията за повишение на конкуренцията сред нас – това е сигурен метод и за изчистване на сивия бранш, и за възстановяване на качеството “.
Търговци на самун и сладки чакат следващото повишение на цената на тока да се отрази на цените и бизнесите им.
Очаква се цената на пшеницата за годишна продукция 2019 да е по-висока, акцентира Кукушева и добави:
„ Повишените индустриални разноски на всяко звено по веригата ще промени с посока нагоре цената на хляба. Истина е, че тол таксите и тол системата ще ударят най-силно хлебопроизводителите и сладкарите, ще оскъпят продукта. Предложението за диференцирана Данък добавена стойност ставка на хляба е пристигнало от нас “.
Кукушева означи и казуса с фрагментите в бранша и нежеланието на младежите да се потопят в този поминък. Освен тежкия труд, респектът към специалността е накърнен, означи тя. От предходната година хлебарството и сладкарството са предпазени специалности, само че:
„ Това е една крачка, която няма да има никакъв резултат, в случай че не довършим нещата до дъно. Довършването значи едно нещо – наложителна реализация по специалността в границите на 3-5 години, в случай че не се продължава образованието “.
По думите ѝ, най-страшното е, че такива предприятия извършват публични поръчки за хранене на деца в учебни заведения и в детски градини. Това е реалност в 40% от общините, сподели тя и изясни:
„ Това са компании, които са единствено регистрирани по Закона за храните, само че не дават и не създават самун по одобрен стандарт. За да получат правото да създават по този стандарт, те би трябвало да работят безусловно на ярко. Стандартът го предоставяме ние и контролът там е всекидневен “.
Кукушева акцентира, че сега се прави инспекция по този въпрос и ще бъдат изнесени публични резултати с имена. Тя уточни и какво се прави против сивата стопанска система в сектора: „ Една от ограниченията, която предприехме, е увеличение на човешкия труд при нас. В момента междинна работна заплата на най-ниско квалифицираните работещи в сектора е чисто 1000 лева Това е заплата, за която доста сектори могат да мечтаят. Това е единственият метод, с цел да можем да спрем фрагментите да изтичат от България. Другият акцент в тази посока е опцията за повишение на конкуренцията сред нас – това е сигурен метод и за изчистване на сивия бранш, и за възстановяване на качеството “.
Търговци на самун и сладки чакат следващото повишение на цената на тока да се отрази на цените и бизнесите им.
Очаква се цената на пшеницата за годишна продукция 2019 да е по-висока, акцентира Кукушева и добави:
„ Повишените индустриални разноски на всяко звено по веригата ще промени с посока нагоре цената на хляба. Истина е, че тол таксите и тол системата ще ударят най-силно хлебопроизводителите и сладкарите, ще оскъпят продукта. Предложението за диференцирана Данък добавена стойност ставка на хляба е пристигнало от нас “.
Кукушева означи и казуса с фрагментите в бранша и нежеланието на младежите да се потопят в този поминък. Освен тежкия труд, респектът към специалността е накърнен, означи тя. От предходната година хлебарството и сладкарството са предпазени специалности, само че:
„ Това е една крачка, която няма да има никакъв резултат, в случай че не довършим нещата до дъно. Довършването значи едно нещо – наложителна реализация по специалността в границите на 3-5 години, в случай че не се продължава образованието “.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ